НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
4054/11.10.2018г.
Гр.Варна,11.10.2018
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 3673 по описа за 2018 год., ХLII –
ри състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния Директор Т. Н. Н., чрез адвокат
от АК Варна – А. Б., със съдебен адрес:***, *, против ответника С.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***.Видно и от исковата
и от уточнителната молба предметът на предявения
специален положителен установителен иск е установяване на задълженията на ответника
С.К.С. към ищеца „В.Е.В." ЕАД по издадената въз основа на Разпореждане
№ 46978/19.10.2017г. Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8565/19.10.2017г., по
ч.гр.д. 15826/2017г., XII състав по описа на Районен съд Варна, поправена с
Разпореждане № 10243/14.03.2018г., по ч.гр.д. 15826/2017г., XII състав по описа
на Районен съд Варна, представляващи незаплатена
цена за ползвана топлинна енергия, както
и такси за услуга по партида *за топлофициран
имот, находящ се в * за периодите от м. 11.2014 г. до
м. 03.2015 г. вкл., м.07.2015 г. до м. 08.2015 г. вкл., м. 11.2015 г. до м.
04.2016 г. вкл., и м. 11.2016 г. до м. 08.2017 г. вкл.
Отправеното до ВРС искане по см. на
чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК съобразно исковата и уточнителни
молби е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на ищеца по делото „В.Е.В.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК *, че по издадената въз основа на Разпореждане № 46978/19.10.2017г. Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8565/19.10.2017г., по
ч.гр.д. 15826/2017г., XII състав по описа на Районен съд Варна, поправена с Разпореждане
№ 10243/14.03.2018г., по ч.гр.д. 15826/2017г., XII състав по описа на
Районен съд Варна, С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи сума, представляваща незаплатена цена за ползвана топлинна
енергия, както и такси за услуга по партида *за топлофициран
имот, находящ се в * за периодите от м. 11.2014 г. до
м. 03.2015 г. вкл., м. 07.2015 г. до м. 08.2015 г. вкл., м. 11.2015 г. до м.
04.2016 г. вкл., и м. 11.2016 г. до м. 08.2017 г. вкл. в общ размер 546.48 лева
/петстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, от които:
главница 111.50 лева за периода от м.
11.2014 г. до м. 03.2015 г. вкл. и лихва 28.81 лева за забава за периода от 01.01.2015 г. до 28.09.2017 г.,
главница 50.67 лева за периода от м.
07.2015 г. до м. 08.2015 г. вкл. и лихва 10.61 лева за забава за периода от
01.09.2015 г. до 28.09.2017 г.,
главница 128.77 лева за периода от м.
11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл. и лихва 20.22 лева за забава за периода от 01.01.2016 г. до 28.09.2017 г.,
главница 186.16 лева за периода от м.
11.2016 г. до м. 08.2017 г. вкл. и лихва 9.74 лева за забава за периода от 01.01.2017 г. до 28.09.2017 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в
съда /18.10.2017 г./ до окончателно погасяване на задължението.
Обективирано е и искане за присъждане на
разноските по делото вкл. и по заповедното производство.Ищцовата
страна е посочила банковата сметка на ищеца „В.Е.В." ЕАД, ЕИК *, а именно:
банкова сметка *** „*" ЕАД с IB AN: *; BIC: ***.Ищцовото
дружеството основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Исковата молба се сочи, че е заведена в указания едномесечен срок по ч.гр.д. № 15 826/2017 г., XII-ти
състав по описа на ВРС, като е пояснено, че по воденето частно гр.дело (т.е.
заповедното производство) в срока по чл. 414 ГПК, длъжникът бил възразил
писмено срещу Заповедта за изпълнение, поради което и за ищеца бил налице
правен интерес да заведе настоящият иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В
изпълнение на дадените указания в уточнителната си
молба ищцовата страна изрично сочи, че за задълженията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 15826/2017г., XII състав по описа на Районен
съд Варна срещу длъжника С.К.С. не е
издаван изпълнителен лист в полза на ищеца „В.Е.В." ЕАД.Ясно е
посочено в исковата молба, че предмет на иска е установяване на задълженията на
ответника към ищеца за заплащане на дължими суми с оглед доставката и
ползването на топлинна енергия в топлофициран имот, находящ се в *и неплащането на начислените и дължими
суми във връзка с тази доставка от С.С., в качеството
му на потребител на топлинна енергия.Видно било от заявеното в
заповедното производство, релевира ищцовата страна,
че претендираните вземания са така както са посочени
и по-горе и в петитума на иска.По същество в исковата молба се сочи, че
между страните по делото било налице валидно облигационно правоотношение -
ответникът по делото бил потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдявания имот. Пояснено е в исковата молба ,че ответникът по иска не е изпълнил задълженията
си към ищцовото дружество поради което е било
инициирано и заповедно производство, преминало в настоящото исково. На следващо
място ищцовота страна сочи, че сградата била присъединена
към топлопреносната мрежа, топлофицирана
била и не бил прекъсван достъпа и доставката на топлинна енергия за нея.
Присъединяването на Етажната собственост на адрес: * към топлопреносната
мрежа на "*" ЕАД било извършено през 1994 г., (съгласно приложените
писмени доказателства по делото). Визираните документи били доказателство за
топлофицирането на сградата и действащ договор за доставка на топлинна енергия
към 13.1.2008 г.,когато между топлофикационното
дружество и етажните собственици влезли в сила Общите условия на договора за
продажба на топлинна енергия от „*" ЕАД на потребители за битови
нужди.Съгласно нормативната уредба, пояснява в исковата молба ищцовото дружество, продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, включително за общите части в сграда - етажна
собственост, се осъществявала при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентирал
влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
твърди ищцовата страна, ОУ влизали в сила за заварените потребители (какъвто
бил конкретният случай) на топлинна енергия в едномесечен срок от публикуването
им. От 13.01.2008 г. и до настоящия момент, сочи ищецът били в сила Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „*" ЕАД на
потребители за битови нужди, публикувани във в-к „Черно море" на 13
декември
В подкрепа на твърденията си ищцовата
страна е представила писмени доказателства, обективирала
е доказателствени искания .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание
проведено на 05.10.2018 г. ищцовата страна представлявана от процесуалният й
представител адвокат А.Б. от АК Варна желае РС Варна да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе с Решение при условията на чл.238 ГПК като уважи
изцяло иска и присъди в полза на „В.Е.В.“ ЕАД разноските .
В същото
съдебно заседание съдът е уважил обективираното от
ищцовата страна искане за постановяване на неприсъствено решение като е
прекратил и съдебното дирене.
Ответникът,
уведомен редовно за откритото съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил
представител .
Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че
предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .
На основание чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства.
Съдът
намира,че в полза на ищцовата страна следва да се присъдят всички сторени по настоящото
исково производство съдебно деловодни разноски за които са ангажирани писмени
доказателства а именно :75,00 лева
–за заплатена държавна такса ( л.29 ) ; 360,00 лева – заплатен по банков път
адвокатски хонорар с вкл. ДДС ( л.41 – 42 ). Т.е. сборът от разноските по
настоящото дело е равен на 435,00 лева (четиристотин
тридесет и пет лева).
Съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС съдът в исковото производство следва да
определи и присъди в полза на ищеца сторените в заповедното производство
разноски .Видно от материалите по частното гр.дело № 15826/2017 г. по описа на ВРС ХІІ –ти състав ищецът, в качеството му на заявител е
заплатил държавна такса от 25,00 лева ( л.2 от заповедното дело ) а със
Заповедта по чл. 410 ГПК са присъдени разноски съгласно чл. 78 ал.1 ГПК също в
минималния размер от 300 лева – заплатен по банков път адвокатски
хонорар /.С оглед горното и исковият съд присъжда в полза на ищеца сторените в
заповедното производство в размер на 325,00
лева (триста двадесет и пет лева),така както и заповедният съд ги е пресметнал и присъдил : 25,00
лева за заплатена държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр.
чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна „В.Е.В.“
ЕАД и ответника С.К.С.,
ЕГН: **********, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в
полза на ищцовата страна „В.Е.В.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК *, дължимо
от ответника С.К.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** , а именно сума, представляваща незаплатена цена за ползвана топлинна
енергия, както и такси за услуга по
партида *за топлофициран имот, находящ
се в * за периодите от м. 11.2014 г. до м. 03.2015 г. вкл., м. 07.2015 г.
до м. 08.2015 г. вкл., м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл., и м. 11.2016 г. до
м. 08.2017 г. вкл. в общ размер 546.48
лева (петстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки), от които: главница
111.50 лева за периода от м. 11.2014 г. до м. 03.2015 г. вкл. и лихва 28.81
лева за забава за периода от 01.01.2015 г. до
28.09.2017 г.,главница 50.67 лева за периода от м. 07.2015 г. до м. 08.2015 г.
вкл. и лихва 10.61 лева за забава за периода от 01.09.2015 г. до 28.09.2017
г.,главница 128.77 лева за периода от м. 11.2015 г. до м. 04.2016 г. вкл. и
лихва 20.22 лева за забава за периода от 01.01.2016
г. до 28.09.2017 г.,главница 186.16 лева за периода от м. 11.2016 г. до м.
08.2017 г. вкл. и лихва 9.74 лева за забава за периода от 01.01.2017 г. до 28.09.2017 г.,ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 18.10.2017 г., до окончателно погасяване на задължението, за които
вземания в полза на ищцовата страна и против ответника е била издадена въз
основа на Разпореждане № 46978/19.10.2017г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
8565/19.10.2017г., по ч.гр.д. 15826/2017г., XII –ти състав по описа на Районен
съд Варна, поправена с Разпореждане № 10243/14.03.2018г., по ч.гр.д.
15826/2017г., XII-ти състав по описа на Районен съд Варна,
на основание чл. 422,ал.1, вр. чл.415,ал.1 ГПК и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.С.,
ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Е.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *СУМАТА от ОБЩО 435,00 лева (четиристотин
тридесет и пет лева)-
сторените
от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в исковото производство,
пред настоящата съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.Е.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *СУМАТА от ОБЩО 325,00 лева (триста
двадесет и пет лева) сторените от ищцовата
страна, в качеството й на заявител съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство по частно гражданско дело № 15826/2017, по описа на ВРС, XII –ти състав, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :