№ 117
гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500082 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец СТ. СП. ТР., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Б.М., редовно упълномощен отпреди.
Жалбоподателят-ответник О.П., редовно призовани, се представлява от
юрисконсулт С.Г., редовно упълномощена.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, докладва делото:
Производството е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик № 1461 по описа за 2021 година е
осъдена О.П., с адрес: гр. Пазарджик бул. „Б.“ № 2, ЕИК: ***, представлявана
от кмета Т.П., ДА ЗАПЛАТИ на СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пазарджик ул. „Н.Ц.“ № 25 сумата в размер на 13 000 лева /тринадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени му на 07.04.2020 г. в
1
резултат на нападение на безстопанствени кучета, в следствие на което е
получил счупване на горния край на тибията /голям пищял/ закрито; сумата в
размер на 1390 лева /хиляди триста и деветдесет лева/ - имуществени щети,
представляващи заплатените консумативи за направената на ищеца операция
- закупена „заключена прок. плака със седем отвора“ и сумата в размер на
1720,69 лева /хиляда седемстотин и двадесет лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което е
получавал ищецът във фирма „Р.“ ООД — Пазарджик и обезщетението което
е получил за отпуска по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г., като
е отхвърлен иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над
присъдените 13 000 лева до претендираните 20 000 лева и иска за заплащане
на сумата в размер на 1000 лева, имуществени вреди за заплатените от ищеца
в периода на лечението му лекарства - Ф., Н., К. и О..
Осъдена е О.П., с адрес: гр. Пазарджик бул. „Б.“ № 2, ЕИК: ***,
представлявана от кмета Т.П. да заплати на адвокат Б.М., с адрес на кантора:
гр. П., ул. „Р.Д.“ № 53, ет.3, ст.14, адвокатско възнаграждение в размер на
837,47 лева.
Осъден е СТ. СП. ТР., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик ул.
„Н.Ц.“ № 25 да заплати на О.П., с адрес: гр. Пазарджик бул. „Б.“ № 2, ЕИК:
***, представлявана от кмета Т.П. сумата в размер на 179,17 лева за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция.
Осъдена е О.П., с адрес: гр. Пазарджик бул. „Б.“ № 2, ЕИК: ***,
представлявана от кмета Т.П., на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по
сметка на РС Пазарджик сумата в размер на 644,43 лева, представляваща
дължимата държавна такса, както и сумата в размер на 254,25 лева сторени
разноски за съдебни експертизи.
В срок така постановеното решение е обжалвано от О.П..
Считат, че решението е незаконосъобразно, тъй като противоречи на
материалния закон.
Съдът приел, че е предявен иск по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и че О.П. носи отговорност като възложител на работа. Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на
работата и за причинените вреди отговарят работниците и служителите при
или по повод на възложената им работа, а О. нямала качеството на
възложител.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието
на противоправно поведение - действие или бездействие на извършващите
възложената работа, при или по повод изпълнението й, претърпени вреди,
2
вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.
Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от
деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. В конкретния случай
се касае за получено травматично увреждане на ищеца в резултат на падане
от велосипед. По делото не се доказали вреди от безстопанствени кучета -
увреждането не представлява ухапване, разкъсване или одраскване от
животно, т.е. претърпяната вреда - счупване на тибията се явява случайно
следствие на твърдяното бездействие.
За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица
на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието /в
конкретния случай - бездействие/ по своята природа е годно да доведе до
настъпилия отрицателен резултат. Бездействието представлява адекватна
причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда,
подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на
обстоятелствата би настъпила същата последица. Травмата, получена от г-н
Т. представлявала счупване на кост, което всъщност е вреда напълно различна
по характер от тази, която би получило едно лице при нападение от
безстопанствени кучета, а именно рани от ухапвания, разкъсни рани от зъби
на куче, одрасквания от зъби и нокти. Такива рани нямало.
Ищецът на 07.04.2020 г. е карал велосипеда си по улицата, чул е
кучешки лай, видял е кучета, но е продължил да кара колелото си, не е спрял,
не е слезнал от колелото да ги прогони. Полученото травматично увреждане
не е в резултат на бездействие от страна на О., а е в резултат на неговото
поведение. Освен това според вещото лице д-р П., чието заключение не е
оспорено от страните и е прието от съда като компетентно изготвено и
даващо отговор на поставените въпроси, ищецът е получил счупване на
горния край на тибията (голям пищял).
В с.з. на 20.10.2021 г. вещото лице заявило, че при прегледа не е
констатирал ухапвания от кучета и животни, а и самият ищец не е дал такива
обяснения. „Тези травми ги е получил от падането от колелото или с
колелото на терен.“ Следователно Районен съд Пазарджик е достигнал до
неправилен извод за наличие на причинно-следствена връзка между
твърдяното бездействие и вредоносния резултат.
Дори и да се приеме, че в следствие на бездействие от служители на О.,
е настъпила вредата, то това бездействие трябва да бъде разгледано в
съвкупност с другите събития, а именно възприетите от страна на ищеца
обстоятелства за кучешкия лай, за тичането на кучета след колелото му. Тези
събития обуславят фактът, че деянието /бездействието/ не е единствената
причина за вредоносния резултат, поради което отговорността на О. за деликт
следва да бъде изключена или най-малко да бъде намалена по обем.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и
предполага виновно неизпълнение на предписани или общоприети норми.
Решението на първоинстанционния съд било изцяло мотивирано с доводи, че
3
служители на О.П. са бездействали като не са изпълнили разпоредбите на
Закона за защита на животните, но тези твърдения не били подкрепени от
никакви доказателства.
Съгласно Закон за защита на животните О. е длъжна, след
обработването на кучетата, да връща същите на местата от където са взети
/чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ/; т.е. кучетата се връщат отново в градска среда, но без
местата, визирани в чл. 48 от същия закон. Видно от самата искова молба
кучетата са „с маркировка по ушите“, следователно тези твърдения на ищеца
доказват, че животните са обработени, т.е. те са заловени, маркирани и на
основание чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ са върнати на местата, от които са взети. От
тук следва изводът, че служителите на О. са изпълнили задълженията си по
ЗЗЖ, предприели са мерки именно с грижата на добър стопанин съобразно
законовите разпоредби, защото целта на закона не е премахване на кучетата, а
тяхното обезпаразитяване, кастриране и връщане на местата, от които са
заловени /с изключение на тези по чл. 48 от ЗЗЖ/. Самото наличие на
безстопанствени кучета не ангажирало отговорността на О.. О. стриктно
изпълнявала нормативно установените задължения - приета е програма,
кучетата са залавяни, обезпаразитявани, кастрирани, която дейност не се
прекъсва.
О. не носи отговорност, тъй като дейностите, които предприема са тези
действия, които са разписани със закон. Полагайки, дължимата грижа, не
дължи обезщетение нито причинителят на вредата, нито отговорният за
неговите действия, както приема трайната съдебна практика /например
Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК. по
чл. 290 от ГПК/.
Решението на първоинстанционния съд било постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и
противоречи на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, както и на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което
О.П. е осъдена да заплати на ищеца бил завишен. Първоинстанционният съд е
определил парично обезщетение, което е по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди, вследствие на което решение му не е в
съответствие с принципа за „справедливост”, визиран в нормата на чл. 52 от
ЗЗД.
От заключението на вещото лице д-р П. било видно, че при правилно
осъществен оздравителен процес този вид счупване на костите трябва да
зарасне в рамките на 4-5 максимум 6 месеца.
Съдът приел, че травмата на ищеца е причинила трайно затрудняване на
движението на долния крайник. Такива данни по делото нямало, нито в
приетите писмени доказателства - епикризи и заключение на ВЛ, нито в
обяснението на вещото лице, нито в показанията на свидетелите. Видно от
приетата и не оспорена съдебномедицинска експертиза „След премахването
4
на металните импланти би трябвало болките и страданията да изчезнат
напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови в пълен
обем движенията в лявото коляно.“
Първоинстанционният съд не обсъдил релевантните факти и доводи на
ответника.
Видно било от доказателствата по делото, че е извършена операция, при
която няма настъпили усложнения, оперативната рана зараства добре, с
подобрение е, няма значими субективни оплаквания, няма медицински риск
от приключване на болничното лечение, изписани са антикоагуланти и са
дадени указания. След изписването му от ортопедията е преместен в
отделението по ОФТР, като от тази епикриза е видно също, че е с подобрение
и няма настъпило усложнение.
Назначен бил режим домашен-амбулаторен. Според обясненията на
експерта, ищецът само първите дни трябва да лежи, след това може да се
движи, както и да извършва рехабилитация, което не е спазвано от
пострадалото лице. Не е установено извършването на рехабилитация.
Считат, че С.Т. не е провеждал лечението си правилно. И до сега не са
премахнати металните импланти, а именно тяхното присъствие води до
болезненост и до евентуални усложнения.
Фактът, че 3 месеца е бил на легло и не е ставал и чак след това е бил с
проходилка, че не е започнал рехабилитация още през първия месец след
срастването на костите, се дължало на поведението на ищеца и неговите
близки.Нямало данни Т. да се е консултирал със специалист ортопед относно
факта на подуване на колянната става и липсата на подобрение. Не ставало
ясно защо не са премахнати имплантите и то на един много по-ранен етап -
след сваляне на шината.
В процесния случай не били твърдени и доказани претърпени вреди над
обичайните и с трайни и неотстраними последствия.
Поради тези съображения уважаването на иска за неимуществени вреди
в размер на 13 000 лв. било несправедливо и несъобразено с практиката на
съдилищата в такива случаи.
Съдът не отчел наличието на съпричиняване от страна на увреденото
лице. Чул е кучешкия лай и вместо да слезе от колелото си и да ги прогони
животните, той е продължил да кара велосипеда си, като по този начин е
провокирал агресията им. Винаги когато пострадалият създава реална
възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата .Още в по-
голяма степен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
неполагането на правилни и достатъчни грижи при лечението.
От заключението на вещото лице и представените медицински
документи било видно, че целият оздравителен период е в рамките на 4-5
максимум 6 месеца, от деня на травмата, като към него се включва и времето
за раздвижване, както и че състоянието на ищеца при изписването е без
5
усложнения и е с подобрение. Силните болки са само за период от двадесет,
двадесет и няколко дни .
Необосновано било решението и в частта, с която е осъдена О.П. да
плати на ищеца сумата от 1720,69 лв., представляваща разликата между
трудовото възнаграждение, което е получавал ищеца и обезщетението, което
е получил за отпуск по болест за периода 07.04.2020 г. до 01.04.2021 г.
Съдът е приел, че г-н Т. е бил в „болничен“ за периода от месец
декември 2020 г. до месец март 2021 г. Този извод бил неправилен и не
съответства на приетите по делото документи. От приетото по делото
заключение на изготвената от в.л. Црънчев съдебно-счетоводна експертиза се
установило, че за последните 4 месеца от декември 2020 г. до март 2021 г.,
вкл., НОИ не е изплащал обезщетения по издадени болнични листове,
следователно лицето не е бил в отпуск, поради временна неработоспособност.
НОИ е отказал да изплати обезщетения по 4 болнични листа, следователно не
следвало да се приема ,че лицето е в отпуск по болест.
Нямало доказателства ищецът да е бил в друг вид отпуск и не било
установено защо е прекратен трудовият му договор. В тази връзка неправилно
и необосновано е осъдена О.П. изцяло да плати претендиралата разлика
между получено обезщетение и трудово възнаграждение.
Молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което
исковете против О. да бъдат отхвърлени, алтернативно - да се отмени
решението изцяло и постанови друго, с което да се присъди справедлив
размер на обезщетението за неимуществените вреди като се приеме, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, както и да се
определи законосъобразен размер на разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност,
като не се присъжда заплащане по болничните листове за 4 месеца.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от С.Т..
Оспорва жалбата, намира решението в обжалваната част за правилно и
моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В хода на производството било установено, че на 07.04.20 година около
17,30 часа, на ул.“Д. Д.“ в гр. Пазарджик при придвижване с велосипед ищеца
С.Т. е нападнат от пет доста големи бездомни кучета, от неизвестни породи,
които го събарят на земята, като при падането, му причиняват „Счупване на
горния край на тибията /голям пищял/ на левия крак, с отток на лява колянна
става и наличие на костни крепитации“. На другия ден - 08.04.2020 е
извършена операция за „Открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула“. При оперативното лечение се установиха и:
„Мултифрагментна мътреставна фактура на задно и латерално тибиални
плата“. По причина на причиненото счупване ищеца е бил в болничното
заведение от 07.04.2020 до 16.04.2020 г. след което е преместен в стационара
6
по рехабилитация за процедури от 16.04. до 23.04.2020 година.
Намират доводите на ответната Община за наличие на съпричиняване за
неоснователни.
В резултат на счупването ищеца не е могъл да се обслужва сам и изцяло
се е наложило грижите за него да се поемат от възрастната му майка и сестра
му, с които живеят в едно домакинство. Лечението му е продължило и
продължава повече от година след инцидента, все още не са премахнати
сложените му импланти и все още търпи болки и страдания, както и
ограничения в придвижването си.
Причината за настъпване на инцидента била установена, както от
разказа на потърпевшия пред разпитаните като свидетели Латинка Стоянова и
Елена Т.а, така и от разпита на непосредствения свидетел на случая и
разпитан като свидетел Трендафил Шарков, който заедно с още едно момче са
се притекли на помощ, прогонили са кучетата, извикали са линейка и са
осигурили постъпването в болница на пострадалия.
Правилни били изводите на съда, че при нападение от бездомно куче,
ухапвания, разкъсвания или както е в случая, нападението да причини падане
от велосипед, отговорността се носи от О. на чиято територия това се е
случило. Отговорността се определя от действия или бездействия за
изпълнения на задължения, които произтичат от закона, от техническите или
други правила, или от характера на работата, т.е. да се явяват причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа. Вината на прекия
причинител се предполага до доказване на противното. Важна особеност, че
възложителят не може да бъде освободен от отговорност поради това, че не
може да бъде установено кой конкретно е причинил вредите. О. отговаря за
вреди причинени от бездомно куче, като възложител на работа по чл.49 от
ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които О. е
възложила на създадено от нея общинско предприятие, които то не е
изпълнило, в резултат на което е нанесено телесно увреждане, резултат от
нападението. Ако не е упражнила достатъчен контрол по отношение на
бездомните кучета, О. е действала противоправно, защото не е изпълнила
задълженията си по Закона за защита на животните. Изискване на закона било
тези животни да бъдат залавяни и настанявани в приют на съответната
община. В конкретния случай няма спор, че кучетата са „диви“ не са водени
от човек, маркирани са като безстопанствени и са оставени изцяло на
собствените си инстинкти.
Съдът правилно преценил, че задължение на О. е да създаде собствено
предприятие или да сключи договор със съществуващо такова, за контрол,
събиране и настаняване на бездомните кучета. Като Юридическо лице, тя
носи отговорност на основание на извършеното от нея възлагане или
съответно бездействие по осъществяване на законово регламентирана
дейност. Мерките, които законът вменява да бъдат приети от О., следва да
бъдат ефективни, а не илюзорни и те трябва да водят до желания от същия
7
закон ефект. Няма значение, каква е породата на бездомното куче, няма
значение то дали е злонравно и агресивно, а това, че О. не е изпълнила своите
задължения за превенция от нападение на кучето. Съгласно чл.40 и чл.41 от
Закона за защита на животните, органите на О. са длъжни да полагат грижи за
безстопанствените кучета и от тук - именно, съответната община, към чиято
структура са въпросните служби, има задължението да се грижи за тези
животни.
Според чл.47 ал.З от ЗЗЖ кучета без стопани се маркират и настаняват
във временни общински приюти или се връщат по местата, от които са взети,
като такива кучета са под надзора и грижите на О.. Нормата на чл.40 ал.2 от
ЗЗЖ задължава кмета на О. да организира изпълнението на програми за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, с настаняването им
в общински приюти, така че да не се стига до нападение над хора.
Поради това, възражението на ответника, че той като ЮЛ не може да
носи отговорност е напълно несъстоятелно и съдът правилно го е отхвърлил.
Във връзка с доводите , касаещи размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди , определен по справедливост , ответникът счита , че
справедливия размер е именно 20 000 лева , както е предявен иска.
С нея се възмездявал непосредствения шок от събитието, уплахата,
стреса, безпомощността , всички болки и страдания, които физически
изтърпява и продължава да търпи пострадалия. Болките и страданията, които
са били много силни при настъпило счупване, след изтърпяната операция,
както и тези които постепенно отшумяват, но фактически продължава да
изпитва пострадалия. Не, на последно място, тази сума трябва да възмезди и
всички онези ограничения, които пострадалия търпи от инцидента причинен
от бездомните кучета, за които О. отговаря - липсата на възможност да се
обслужва сам, зависимостта от трети лица, неудобството да зависиш от друг,
дори и за най-нормалните човешки потребности и т.н.
В срок е постъпила жалба и от ищеца С.Т..
Обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за
неимуществени вреди до размера на претедираните 20 000 лева.
Решението в тази част било неправилно, несправедливо и не било
съобразено със съдебната практика.
Правилно съдът анализирал доказателствата по делото и приел, че иска
е доказан по основание.
Излагат се доводите , които са изложени и в писмения отговор на
въззивната жалба на ответника, за да се мотивира тезата , че справедливостта
налага да се присъди обезщетение в претендирания размер изцяло.
Моли в тази част решението да бъде отменено и присъдена цялата сума,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
Претендира разноски.
8
В срок е постъпил писмен отговор на О. на тази жалба.
Изложени са доводи, мотивирали О. да обжалва постановеното решение
в осъдителната част.
Не било доказано по делото да е причинена средна телесна повреда,
причинила трайно увреждане на здравето. Според експерта след
премахването на металните импланти би трябвало болките и страданията да
изчезнат напълно и след добро раздвижване (рехабилитация) да се възстанови
в пълен обем движенията в лявото коляно. При правилно осъществен
оздравителен процес този вид счупване на костите трябва да зарасне в
рамките на 4-5 максимум 6 месеца.
С.Т. твърди, че болките, страданията, ограниченията са се отразили на
психиката му и именно, заради това следва да получи адекватно възмездие. В
първоинстанционното производство не били събрани доказателства,
доказващи промяна в психичното състояние на пострадалия.
Последиците , които ищецът твърдял, че твърди се дължали и на факта,
че 3 месеца е бил на легло и не е ставал - постелен режим, какъвто не му е
предписван. Точно обратното още през първия месец след срастването на
костите е следвало да започне рехабилитация. Неадекватно било поведението
и на пострадалото лице и на неговите близки. Премахване на имплантите и то
на един много по-ранен етап - след сваляне на шината следвало да бъде
извършено. Тези факти не са обсъдени и не били взети в предвид в решението
на Районен съд Пазарджик. Поради това състоянието на ищеца към
настоящия момент е по изключителна вина на пострадалия, и по-точно на
неговата сестра Т.а, която е полагала грижи за него в недостатъчна степен от
необходимите.
Релевантен факт за съпричиняване на вредата от страна на увредения е и
неговото неправомерно поведение - чул е кучешкия лай и вместо да слезе от
колелото и да ги прогони, той е продължил да кара велосипеда си, като по
този начин е провокирал агресия от страх и те са проявили защитна реакция.
Считат, че претендирането на законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, с въззивната жалба, е
преклудирано.
Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК, прибавянето на изтекли лихви след
предявяване на иска не се смята за увеличение, поради което това искане
може да бъде заявено и след сроковете по чл. 214, ал. 1 ГПК. Но съгласно
задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК ищецът може да заяви
искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска лихви във всеки
един момент в хода на първоинстанционното производство по делото до
приключване на съдебното дирене, поради което искане за присъждане на
законна лихва не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в
писмена защита, представена в определен от съда подходящ срок.
Ищецът нито в исковата молба, нито в съдебно заседание до
9
приключване на съдебното дирене не предявил искане за присъждане на
законна лихва върху обезщетението, а това искане е направено едва с
писмената защита.
С.Т. е обжалвал и постановеното съдебно решение № 1196 от
31.12.2021 година, с което отхвърлен иска за заплащане на законната лихва
върху присъдените обезщетения от датата на завеждане на иска до
окончателното им заплащане.
В тази част, решението противоречало на закона и трайната практика на
съдилищата, вкл. на практиката на ВКС, конкретно по аргумент от точка 9 от
Тълкувателно решение № 1 от 2001 година на ОСГК при ВКС.
Искането за законна лихва, можело да се предявява до приключване на
производството във Въззивния съд. Причината за тази възможност е
обстоятелството, че подобен иск няма самостоятелен характер и уважаването
на подобна претенция изцяло зависи от уважаването на главния иск.
Моли решението да бъде отменено в тази му част и постановено ново, с
което да се уважи искането за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на исковете. В случай, че не се уважи това искане, моли да се
счете, че с настоящата жалба се прави искане пред въззивната инстанция.
Постъпил е отговор от ответната Община , която намира жалбата за
неоснователна.
Намират, че претенцията за законна лихва от предявяване на иска не е
направена своевременно.
Съгласно задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК ищецът
може да заяви искане за присъждане на изтекли след предявяване на иска
лихви във всеки един момент в хода на първоинстанционното производство
по делото до приключване на съдебното дирене, поради което искането за
присъждане на законна лихва не може да бъде въведено нито с устните
състезания, нито в писмена защита, представена в определен от съда
подходящ срок.
От данните по делото се установявало, че ищецът нито в исковата
молба, нито в съдебно заседание до приключване на съдебното дирене /видно
от Протокол № 1104/20.10.2021 г./ не е предявил искане за присъждане на
законна лихва върху посочените суми, а това искане е направено едва е
писмената защита, дадена след приключване на съдебното дирене и след
приключване на устните състезания, което е недопустимо.
Адв. М.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба и
допълнителната жалба. Оспорвам жалбата на насрещната страна. Моля да
приемете издадената епикриза за период на пролежаване от 27.01.2022 г. до
30.01.2022 г. на пострадалия когато чрез оперативна намеса са премахнати
планките, които са му сложени. За мен това е крайната дата когато е
10
приключило лечението и тъй като това обстоятелство е след постановяване на
решението на районния съд мисля, че имам право и не е преклудирано, за да
го представя.
Юрисконсулт Г. : Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбите,
подадени от О.П.. Оспорвам жалбите на ищеца. Да се приеме така
представената епикриза. Нямам доказателствени искания. Няма да соча
доказателства.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 266 от ГПК, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА днес представената епикриза, касаеща постъпване в болница
и предприети манипулации на ищеца за период от 27.01.2022 г. до 30.01.2022
г.
Адв. М.: Нямам други искания.
Юрисконсулт Г.: Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, за това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите подадените жалби.
Моля да оставите в сила решението, което е до размера на присъдената сума
от 13 000 лв. и отхвърлите жалбата на ответната страна. Всичко, което сме
имали да кажем по делото, сме направили с двете подадени въззивни жалби и
с отговора на подадената въззивна жалба от О.. Моля да определите и да ни
присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Юрисконсулт Г. : Уважаеми окръжни съдии, моля да отмените
решението на първоинстанционния съд и да постановите друго, с което да
отхвърлите иска на г-н Т. против О.. Алтернативно, да отмените решението
изцяло и постановите друго, с което да присъдите справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди като приемете, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалото лице, както и да определите
законосъобразен размер на разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност като
приемете, че не се дължи заплащане по последните четири болнични листове
11
за последните четири месеца. Моля на О.П. да бъдат присъдени разноски по
делото, за което представям списък – те са по Наредбата. Подробни
съображения ще изложа в определен от Вас срок за писмена защита, с оглед
представеното в днешното заседание доказателство.
Съдът счете делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА срок до 11.03.2022 г. на О.П. за представяне на писмено
становище по делото.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок
до 09.04.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12