№ 395
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330208259 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба, подадена от Д.И.Б ,чрез
пълномощника му адв.С.Ц. срещу Наказателно постановление № 21-0273-
000530 от дата 18.11.2021г.издадено от Началник РУ към ОДМВР -Пловдив
, с което на Д.Б. за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.2 буква б от ЗДвП
като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца и състава на чл.123ал.1т.2 буква а от
ЗДвП- като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление
да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява
.Явява се неговия пълномощник- адв.Ц. ,който по съществото на делото
иска отмяна на наказателното постановление .Счита за административно
наказващия орган не е положил усилия за доказване на процесното
нарушение,за да го вмени във вина на Б..
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
1
изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество
и иска потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,както и от
последващата такава с № 8121з-825/2019г. Съдът счита за нужно да посочи и
че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е
подписан лично от Б. без същия да отрази каквито и да било възражения в
него.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 30.10.2021г., на която дата е
съставен и АУАН- на 30.10.2021г , а атакуваното НП е издадено на
18.11.2021 г.
По фактите:
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на
30.10.2021г. около 16.30 ч в с.Калояново ул.“А.Стамболийски „в посока на
движение към пункт Еврофутбол или община Калояново като водач на лек
автомобил „Опел Астра „ с рег.№ **** при управлението му допуска
следното нарушение-при движение по пътното платно водачът блъска в
задната част ППС-велосипед с водач А.С. от гр.София след което напуска
ПТП ,водачът не оставя на място ,не го запазва и не уведомява органите на
МВР ,а се отправя в неизвестна посока.След което е съставен АУАН за
извършено нарушение на буква „б“ „в“ и „Г“ на чл.123ал.1т.1 от ЗДвП връчен
2
на водача, а след това изготвено и НП за извършени две нарушения-
чл.123ал.1т.2 буква б от ЗДвП и чл.123ал.1т.2 буква а от ЗДвП.
В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно
описаните в АУАН и НП нарушения:
Докато в АУАН всичко е описано като едно общо нарушение по
чл.123ал.1 буква б,в и г от ЗДвП,то в НП това вече е описано като две
отделни нарушения , а именно по чл.123ал.1буква б и чл.123ал.1буква а от
ЗДвП.Тоест за пръв път в наказателното постановление нарушенията са
описани като две такива ,вместо като едно и именно тогава за пръв път
жалбоподателя Б. научава тези обстоятелства .В този смисъл това се явява
сериозно процесуално нарушение,тъй като вместо за едно /както е посочено в
АУАН/ е санкциониран за две нарушения.Отделно от това в НП за пръв е
посочена и правната квалификация по чл.123 ал.1 т.1 буква“а „ от ЗДвП
,липсваща напълно в АУАН.
Задължителните реквизити на АУАН и НП са в нормативните
разпоредби на ЗАНН са:1. описание на фактическите признаци на
нарушението; 2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Безспорно е изискването към АУАН ,че със
същото се очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Като именно срещу тези факти нарушителят се
защитава.И затова трябва да е запознат с тях от самото начало при съставяне
и предявяване на АУАН.И не бива с НП да му се вменяват нови и различни
съставомерни фактически признаци,както е в конкретния случай ,тъй като му
се нарушава в пълен обем правото на защита.
Или крайният извод ,който се налага е , че АУАН и НП ще отговарят
на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в
тях са надлежно описани по един категоричен начин , както за дееца, така и
за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение
(време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е
причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за
преценка съставомерността на деянието). И те следва да бъдат описани по
идентичен начин,без да се разширяват както посочи по-горе съда и внасят
нови съставомерни признаци на деянието и жалбоподателя да научава за тях
за пръв път в НП.
Ако това не е направено ,то и наказателното постановление следва
безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на
3
защита на наказания субект.Това в пълна степен се отнася за процесния
случай и описаното в оспорваното НП№21-0438-000399 от дата 29.03.2021г
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е ОД на МВР-Пловдив.
Предвид гореизложените принципни съображения,досежно размера на
искането за присъждане на разноски, то следва да се посочи, че договорът за
правна защита и съдействие е приложен , отразено е плащане в брой
.Размерът е съобразен и с нормативната уредба. По изложените съображения,
в полза на жалбоподателя срещу ОД на МВР-Пловдив е поражда право на
разноски в размер на 450 лева. Като според настоящия състав не е налице
прекомерност на определеното възнаграждение.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0273-000530 от дата
18.11.2021г.издадено от Началник РУ към ОДМВР -Пловдив , с което на Д.Б.
ЕГН********** за нарушаване на състава на чл.123ал.1т.2 буква“ б „ от
ЗДвП като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца и състава на чл.123ал.1т.2 буква „а „ от
ЗДвП- като му е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца
ОСЪЖДА Областна дирекция МВР –Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Б
ЕГН********** сумата от 450 /четиристотин и петдесет / лева ,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5