Р Е Ш Е Н И Е
№260337
гр. Варна, 29.06.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 2285 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на Е.П.Г. с постоянен адрес:***,
чрез пълномощник адв. В.Д. от ВАК със съдебен адрес:***, **
срещу „В.Г.”
ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес
на управление:*** с адрес за
кореспонденция г*, представлявано
от Ж.
К.
С
исковата молба са предявени обективно съединени искове, с които ищецът претендира от съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно уволнението
на Е.П.Г., ЕГН ********** и да
отмени Заповед № 414/22.12.2020г., издадена от управителя
Ж. К.
и прокуриста С.
Б., с която на основание чл.328, ал.1, т.4 от Кодекса на
труда е прекратено трудовото му правоотношение,
на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ; Да възстанови ищеца на заеманата
преди уволнението работа на длъжност
„управител в игрална зала с игрални автомати", находяща се в **,
на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ; Да осъди ответното дружество да му заплати
сума в размер от 10 192,92 (десет хиляди сто деветдесет и два лева и 92
ст.), представляваща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без
работа поради уволнението в периода от 22.12.2020г. до
22.06.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, на основание
чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 от КТ.
Моли
за присъждане на сторените по делото разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В законоустановения
двумесечен срок оспорва
прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед №
414/22.12.2020г. на основание
чл.328, ал.1, т.4 от КТ, издадена от
Ж. К.,
управител и С.
Б., прокурист на „В.г." ЕООД, като счита същото
за незаконно.
По
силата на трудов договор № 934/01.12.2015г.
и Допълнително споразумение № 3 от 06.07.2017г. е назначен при ответника на длъжност „Управител, зала
игрални автомати", с място на работа игрална зала „А." в **,
на пълно работно 8 часа и основно трудово възнаграждение 1275 лева.
В последствие с допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение от 05.04.2019г., считано от
08.04.2019г. е променено мястото на работа
на ищеца в игрална зала на
дружеството в **.
На 22.12.2020г., му е
връчено предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение №
413/22.12.2020г. и Заповед за прекратяване на трудов
договор № 414/22.12.2020г., с правно основание чл. 328, ал.
1, т. 4 от КТ - при спиране на работа за повече от 15 работни дни, с която
работодателят прекратява трудовото правоотношение, считано от 22.12.2020г. За неспазен срок на предизвестие е изплатено обезщетение на
основание чл.220, ал.1 от КТ.
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
За
да прекрати трудовото правоотношение, ответникът се е позовал на
разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.4
от Кодекса на труда, а именно поради спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Оспорва
уволнението и заповедта, с
която то е извършено за незаконосъобразни, както поради неспазване на
формалните изисквания на Кодекса на труда, относно начина на провеждане на
процедурата по уволнението, така и по същество, твърдейки че към момента на
отправяне на предизвестието от страна на работодателя, не е било налице спиране
на работа за повече от 15 работни дни, нито е имало взето решение от
компетентния орган по надлежния ред. Извършеното уволнение не
е обусловено от твърдяното в предизвестието спиране на работа със заповед №
369/26.11.2020г. на „В.г." ЕООД за
преустановяване /спиране/ на работата на
игрална зала, находяща се в **, на основание Заповед
РД-01-677/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК и
временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано
от 23.30 часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г., описани
в т.1,12 на Заповед РД-01-677/25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването - преустановяват се посещенията в игралните зали и казина.
Със
Заповед на МЗ е
преустановено посещението на клиенти в игралната зала, но като управител,игрална зала в периода 27.11.2020г. до
21.12.2020г. продължава да работи и да получава
трудово възнаграждение за отработеното време. Не е ползвал
платен годишен отпуск или неплатен отпуск и не му е възлагана
друга работа.
В конкретния
случай не е било налице временно
преустановяване на дейността на игрална
зала, находяща се в **
за периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г.
Относно
претенцията за изплащане на обезщетение с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Претенцията
е за заплащане на
обезщетение за времето в което ищеца е останал без работа от прекратяване на
трудовия договор на 22.12.2020г. до 22.06.2021г., изчислено на база брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението.
Предвид
наведените твърдения за ищеца възниква правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В
срока за отговор по чл.
131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор.
Предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, по чл. 344, ал.1, т.3 КТ във
връзка с чл.225, ал.1 КТ и за законна лихва, считано от подаването на исковата
молба, както и предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, счита, че са
изцяло неоснователни и ги оспорва изцяло
по основание и размер, и моли съдът да ги отхвърли.
Изцяло
оспорва всички фактически и правни твърдения в исковата молба.
Исковете
не са предявени
в законоустановения двумесечен срок. Заповед № 414/22.12.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.4 от КТ от „В.Г." ЕООД е законосъобразна и прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца с ответника е законосъобразно,
а не незаконно.
Сочи,
че ищецът неправилно е посочил мястото си на работа в исковата молба.
Мястото на работа на ищецът не е игрална зала „А." в **, а е в игрална
зала, находяща се в **.
Ищецът
неоснователно твърди, че уволнението на основание спиране на работа за повече от
15 дни на основание чл. 328, ал.1, т.4
от КТ е незаконно, както и заповедта за уволнение, тъй като не били спазени
формалните изисквания на КТ, относно начина за провеждане на процедурата по
уволнението, така и по същество.
Изцяло
оспорва твърденията на ищеца, че към момента на отправяне на предизвестието от
страна на работодателя, не е било налице спиране на работа за повече от 15
работни дни, нито имало взето решение от компетентния орган по надлежния ред. Изцяло оспорва твърденията в исковата молба, че извършеното
уволнение не е обусловено от твърдяното в предизвестието спиране на работа със
заповед N 369/26.11.2020 г. на „В.Г."
ЕООД за преустановяване /спиране/ на работата
на игралната зала, находяща се в **
на основание Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.63 а от Закона
за здравето, чл. 73 АПК и временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 23.30 часа на 27.11.2020 г. до 21.12.2020
година, описани в т. I, 12 на Заповед РД -01-677/25.11.2020
г. на министъра на здравеопазването -преустановяват се посещения в игралните зали и казина.
Противно
на твърденията в исковата
молба със заповед N 369/26.11.2020 г. на „В.Г."ЕООД
е взето надлежно решение от
работодателя „за преустановяване/спиране/ на работата на всички игрални зали и
престой на всички работници и служители на всички игрални зали с игрални
автомати в обекти на дружеството. На основание чл. 120в, ал. 2 от КТ не се допускат работниците или служителите до работните им
места за периода определен в заповедта на Министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020
г." Заповед N 369/26.11.2020 г. е издадена на
основание заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
издадена на основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето,
чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с Решение №
855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока на
обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482
на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от
30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор и въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България считано от 23.30 часа на 27.11.2020
г. до 21.12.2020 г., описани в т.1,12 на Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - т.1,12 -преустановяват се посещения в игралните
зали и казина и на основание чл. 120в ал.1, предложение 1 от
КТ. Игралната зала, находяща се в *** на основание Заповед
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед N
369/26.11.2020 г. не е осъществявала дейност през периода 27.11.2020 г. до
21.12.2020 г.. При прекратяване на
трудовото правоотношение е взето предвид, че спирането на
работа на игралната зала, находяща се в ** е продължило повече от 15 работни
дни, включително и по отношение на
Е.П.Г., ЕГН ********** на основание
чл. 328, ал.1, т. 4 от КТ - спиране на работа
за повече от 15 работни дни, поради което работодателят е издал законосъобразно
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, както и оспорваната
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, както и
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законно.
Твърденията
в исковата молба, че
заповедта на МЗ преустановила само посещението на клиенти в игралната зала, но
ищецът като управител на игралната зала продължил да работи в игралната зала за
периода 27.11.2020 г. до 21.12.2020 година са изцяло неоснователни и
недоказани. В заповедта на Министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020
г. на в т. .1,12 е
посочено-„преустановяват се посещения в игралните зали и казина"-
забраната не се отнася само за клиентите, а за осъществяване на дейността в игралната зала.
На основание Заповед
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването т.1,12
- „ се преустановяват посещения в игралните зали и казина за периода, посочен в
заповедта и на основание чл. 120в от КТ, ал.1 „При обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят
може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от
предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част
от него до отмяната на извънредното положение." На
основание чл. 120в от КТ (2) „Когато при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работата на
предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен
орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до
работните им места за периода, определен
в заповедта."
При
престой на основание чл. 267а.
(Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) КТ за
времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово
възнаграждение. В този случай работодателят дължи трудово възнаграждение
на работника или служителя, въпреки липсата на престиран труд, поради което
трудовото възнаграждение на ищеца е заплатено, но не за престиран труд, както
той твърди, а защото при престой се дължи заплащане на трудово възнаграждение
от работодателя по силата на императивни норми на КТ. Ищецът
е бил в престой и не е престирал
труд.
Оспорва
твърденията в исковата молба, че в конкретния
случай не е било налице временно
преустановяване на дейността на игралната
зала, находяща се в **
за периода от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 година.
По изложените по-горе съображения е било налице
преустановяване на дейността на игралната зала и са налице основанията на чл.
328, ал.1, т. 4 от КТ по отношение на ищеца.
Видно
от гореизложеното са налице всички основания за издаването на оспорваната
заповед от ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение и за
прекратяването на трудовото му правоотношение. Заповедта е законосъобразна и уволнението е законно, а предявеният
иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и
недоказан и следва да се остави
без уважение.
По отношение на исковете за изплащане на обезщетение с правно
основание чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал.1 от КТ
Изцяло
оспорва исковете за заплащане на обезщетение за времето, в което ищецът е
останал без работа от прекратяване на трудовия договор на 22.12.2020 г. до
22.06.2021 г., изчислено на база на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението.
На
първо място, основателността на исковете по чл.
225, ал.1 от КТ за обезщетение от работодателя за оставане без работа, поради
незаконно уволнение зависи от уважаване на обуславящия иск за признаване на
уволнението за незаконно и в случай, че работникът не е започнал друга работа
през периода, за който претендира обезщетение, за не повече от шест месеца. В процесния случай нито уволнението е незаконно, нито работникът е
останал без работа 6 /шест/
месеца.
Оспорва
изцяло по основание и размер претендираното обезщетение.
Ответникът не дължи обезщетение, тъй като уволнението е
законосъобразно и ищецът не е останал без работа.
Освен
това исковете по чл. 344, ал.1, т.3
във връзка с чл.225, ал.1 от КТ не са индивидуализирани по размери и периоди,
както по отношение на частичния иск, така и на цялото претендирано обезщетение.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е предявил
иск за изплащане на обезщетение с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от
КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, който е заявен като частичен иск само с
петитума на исковата молба, без да се съдържат твърдения за предявен частичен
иск в обстоятелствената част на исковата молба, което е основание за оставяне
на исковата молба без движение.
Предявените
искове за заплащане на законната лихва върху претендираната сума като
обезщетение за периода 22.12.2020 до 22.06.2021 година са неоснователни и
недоказани, тъй като не се дължи обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ на ищеца и следователно
и акцесорните искове за законни лихви са неоснователни и недоказани. Законна лихва върху обезщетение, което се претендира за шест месеца
напред, без тези 6 месеца да са изминали, се претендира изцяло неоснователно.
По
отношение на иска за възстановяване на ищеца на предишната работа на
длъжност „управител в игрална зала с игрални автомати".
Изцяло
оспорва предявения иск за възстановяване на ищеца на предишната работа на
длъжност „управител в игрална зала с игрални автомати".
Не са налице основанията за уважаване на иска за
възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „управител в игрална
зала с игрални автомати". Този иск е обусловен от
иска по чл. 344, ал. 1, т.1,
но доколкото уволнението е законно, няма основания за уважаване на иска за възстановяване
на ищеца на предишната работа.
Предявеният
иск не се
съдържа в обстоятелствената част на исковата молба, а само в петитума на
исковата молба, поради което исковата молба следва да бъде
оставена без движение.
ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ
Предявените
искове са погасени по давност, поради което, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Това се отнася
и за остатъка от сумата на предявения като частичен иск на цялото претендирано
вземане, тъй като давностният срок, определен в чл.358 от КТ за него е изтекъл.
Поради
гореизложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, чл.74, ал.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание исковете се
поддържат. В хода по същество проц.представител на ищеца , моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание проц.представител
на ответника,моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
От
приетия по делото трудов договор №934/0.12.2015год. се установява, че считано
от 02.12.2015год. ищецът е назначев в
предприятието на ответното дружество на дължоността „Крупие“.
Впоследствие са налице множество допълнителни
споразумения, като с допълнително споразумение №4 от 01.03.2018год. ищецът е
назначен на длъжността „управител игрална зала с игрални автомати с код по НКПД
1431-3019 във „В.Г.“ ЕООД ***, **, считано от 01.03.2018год.
От страна на работодателя е изготвено предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение №413/22.12.2020год., отправено до ищеца
с удостоверен отказ да го получи на 22.12.2020год. В предизвестието е посочено
, че трудовият договор на ищеца №934/01.12.2015год., ведно с всички последващи
изменения и допълнения, сключен между ищеца и „В.Г.“ ЕООД за изпълнение на
горепосочената длъжност се прекратява, считано от 22.12.2020год., на основание
чл.328,ал.1,т.4 от КТ-при спиране на работа за повече от 15 работни дни във
връзка с чл.326,ал.2 от КТ.В предизвестието е посочено, че няма да бъде спазен
срока, поради което ще бъде изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ.
Спирането на работата е мотивирано със заповед N
369/26.11.2020 г. на „В.Г."ЕООД, съгласно която е взето надлежно решение от работодателя „за
преустановяване/спиране/ на работата на всички игрални зали и престой на всички
работници и служители на всички игрални зали с игрални автомати в обекти на
дружеството. На основание чл. 120в, ал. 2 от КТ не се допускат работниците или
служителите до работните им места за периода определен в заповедта на Министъра
на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г." Заповед N 369/26.11.2020 г. е
издадена на основание заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка
с Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482
на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от
30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор и въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България считано от 23.30 часа на 27.11.2020
г. до 21.12.2020 г., описани в т.1,12 на Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - т.1,12 -преустановяват се посещения в игралните
зали и казина и на основание чл. 120в ал.1, предложение 1 от КТ. Игралната
зала, находяща се в ** на основание Заповед
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед N
369/26.11.2020 г. не е осъществявала дейност през периода 27.11.2020 г. до
21.12.2020 г..
На същата дата на която е връчено при
отказ предизвестие на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение е връчена при отказ и заповед за прекратяване
на трудов договор № 414/22.12.2020год. , съгласно която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на длъжност „управител в игрална зала с игрални
автомати“ във „В.Г.“ ЕООД *** с код по НКПД-1431-3019, считано от
22.12.2020год. В заповедта е посочено да се изплатят на уволнение следните
обезщетения: на основание чл.220 от КТ за неспазено предизвестие и на основание
чл.222,ал.1 от КТ за оставане без работа-след представяне на трудова или
осигурителна книжка за удостоверяване на това
обстоятелство.Заповедта е мотивирана със същата заповед №369/26.11.2020год. на
ответника и съображенията въз основа на която е издадена.
Приобщена към доказателствата по делото
е длъжностна характеристика за длъжността „управител“ на игрална зала“.
Приета по делото е заповед
№369/26.11.2020год. съгласно която е наредено следното:
Преустановява се работата на всички работници и служители
от офиса и всички игрални зали с игрални автомати в обекти на дружеството,
считано от 23.30 часа на 27.11.2020год. до отмяната на наложените в страната
противоепидемични мерки и в частност забраната за посещение на игралните зали в
страната.
На основание чл.120в, ал.2 от КТ не се допускат
работниците или служителите до работните им места за периода, определен в
заповедта на Министъра на здравеопазването РД-01-677/25.1.2020год. и в
настоящата заповед.
На основание чл.173а от КТ предоставям платения годишен
отпуск на работниците и служителите до изчерпването му , а в случай ,че е
достатъчен за целия период на преустановяване на работата, съгласно настоящата
заповед.
Посочено е заповедта да се сведе до знанието и
изпълнението на всички работници и служители във „В.Г.“ЕООД.
Приобщена по делото е и заповед на министъра на
здравеопазването №РД-01-677/25.11.2020год. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 23.30
часа на 27.11.2020год. до 21.12.2020год.
Към делото е прието удостоверение за издаден лиценз,ведно
с удостоверение към него/л.54-56/.
Към делото са приети : Заповед № 105/13.03.2020год. с която е наредено да
бъде преустановена работата на всички стопанисвани от „В.Г.“ ЕООД игрални зали
за харазартни игри , счита от 14.03.2020год. като от същата дата е обявен
престой в предприятието по отношение на всички служители сред които фигурира и
ищецът като управител на Игрална зала в град Варна, като е посочено ,че му се
предоставя възможност за ползване на платен годишен отпуск и Заповед
№139/24.03.2020год. с идентично съдържание за друг период от време.
По делото е приета Заповед №150/01.06.2020год. с която на
основание чл.120в,ал.1 от КТ, считано от 01.06.2020год. се възобновява работата
на всички служители на „В.г.“ ЕООД с изключение на служителите, изрично и
поименно посочени със списък , съгтавляващ прпиложение №1 към настоящото
заповед. Видно от прпиложението в същото не фигурира името на ищеца.
Приети по делото са заявления от ищеца за поискан и
разрешаван платен годишен отпуск.
Приети по делото са графици за работа , включително и
пред периода от 25.11.2020год. до 22.12.2012год. ,видно от които ищецът е
включван в същите , както и присъствени листи, съобразно тези графици.
По делото е приета ССч.Е , която съдът цени като
обективно и компетенто дадена. От закючението на ВЛ се установявоа,че брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение
или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение е м.ноември 2020год., където лицето е работило 21 от 21 работни дни.Начисленията трудово възнаграждение
за м.ноември 2020год. включва следните начисления: основна работна заплата
1 659лв.; допълнително възнаграждение 0.6% за 4 години професионален стаж
в размер на 39.82лв.Осигурителен догов – 1698.82лв.Обезщетението за 6 месец;а е
10192.92лв.
Приобщен по делото е препис от трудава книжна ищеца. В
последното съдебно заседание е направена констатация с оригиналния екземпляр от
трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че в процесния период от
22.12.200год. до 22.06.2021год. ищецът
не е работил в друго предприятие.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства ,чрез
показанията на св. П.Х.Н., а в полза на ответника, чрез показанията на св. Д. Ю.
О. и И. Ц. С.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, на формално или
материалноправно основание, съобразно
критериите за посоченото прекратително основание.
Безспорно от
събраните по делото доказателства се установява
, че страните са били в трудово-правни отношение по силата на безсрочен трудов
договор, съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността „управител игрална зала“
с последно място на изпълнение в игрална зала, находяща
се в **.
Така
съществуващото трудово правоотношение е било прекратено със заповед за
прекратяване на трудов договор № 414/22.12.2020год. , съгласно която е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на длъжност „управител в игрална
зала с игрални автомати“ във „В.Г.“ ЕООД ***.
Прекратителното
основание на заповедта е чл.328,т.4 от КТ, при спиране на работа за повече от
165 работни дни. Основанието за спиране на работата е аргументирано със със
заповед N 369/26.11.2020 г. на „В.Г."ЕООД, съгласно която е взето надлежно решение от работодателя „за
преустановяване/спиране/ на работата на всички игрални зали и престой на всички
работници и служители на всички игрални зали с игрални автомати в обекти на
дружеството. На основание чл. 120в, ал. 2 от КТ не се допускат работниците или
служителите до работните им места за периода определен в заповедта на Министъра
на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г." Заповед N 369/26.11.2020 г. е
издадена на основание заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка
с Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482
на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от
30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор и въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България считано от 23.30 часа на 27.11.2020
г. до 21.12.2020 г., описани в т.1,12 на Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - т.1,12 -преустановяват се посещения в игралните
зали и казина и на основание чл. 120в ал.1, предложение 1 от КТ. Игралната
зала, находяща се в ** на основание Заповед
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед N
369/26.11.2020 г. не е осъществявала дейност през периода 27.11.2020 г. до
21.12.2020 г.
От
съвкупната преценка на представените по делото доказателства не се установи
така поставената заповед Заповед N 369/26.11.2020 г. да е доведена до знанието
на работниците и служителите в предприятието на ответника. Освен това от
приетите по делото графици , разписни листи и гласни доказаталества,черпени от
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че
работниците и служителите, включително и
ищеца са посещавали работните си места с оглед на което не е било налице
каквото и да е изпълнение на сочената в заповедта запрета, оснавана на чл. 120в, ал. 2 от КТ, да не се допускат
работниците или служителите до работните им места за периода определен в
заповедта на Министъра на здравеопазването РД-01-677/25.11.2020 г."
Заповед N 369/26.11.2020 г. е издадена на основание заповед
РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването.С оглед на това се
извежда извод, че така постановената заповед N 369/26.11.2020 г. е формално
съставена, като основания на чл.120в,ал.2 от КТ престой във фактическия мир не
е съществувал, тъй като всички работници и служители по изрично изработен
график са посещавали работните си места.
Съгласно
установената съдебна практика спирането на работата по своята същност означава,
че работникът или служителя не изпълнява трудовите си задължения и фактически
не е работил, дори и да е бил на работното си място./р.№791/2003год. на ВКС, IIIг.о. ,
Р.№224/04год.III
г.о./. Т.е. дори и да приемем , че всички работници и служители са
посещавали работните си места, те фактически не са изпълнявали трудовите си
функции с оглед заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от
Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка
с Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока
на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни
2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482
на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от
30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и
Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор и въведените временни противоепидемични
мерки на територията на Република България считано от 23.30 часа на 27.11.2020
г. до 21.12.2020 г., описани в т.1,12 на Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на
Министъра на здравеопазването - т.1,12 -преустановяват се посещения в игралните
зали и казина и на основание чл. 120в ал.1, предложение 1 от КТ. Всички не са
изпълнявали трудовите си задължения , а само на ищеца е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328,т.4 от КТ. Спирането на работа означава
временно преустановяване на дейността на предприятието. То може да засяга
цялата дейност на предприятието или дейността на отделно негово поделение или
звено, като в случая спирането на работата е засегнало само трудовия статус на
ищеца. Действително името на ищеца изрично фигурира след длъжсностите за които
е прекратено изпълнение на фактическата работа /заповед №139 от 24.03.2020год.
и заповед №105/13.03.2020год./, но името му е липсващо сред имената на
работници и служители , чиято работа не се възобновява ,считано от 01.06.2020год./Заповед
№50 от 01.06.2020год.,ведно с приложения към нея/. Освен това настоящият
съдебен състав намира, че заповед на работодателя по чл. 120в, ал. 1 от КТ не може
да бъде основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. , тъй като е
налице практика на ВКС, според която “спирането на работата” по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 4 от КТ трябва да се отнася за цялото предприятие или част от
него, но не и за конкретен работник. Съдът не счита, че в настоящия случай е
съществувал престой само за ищеца, който води до аргументиране на уволнение на
соченото правно основание. Липсва
спиране на работата по смисъла на чл.328,т.4 от КТ и уволнявайки на това
основание ищеца, ответникът е постановил
незаконосъобразно уволнение. Още повече ,че по време на уволнението ,
ответникът е оставил друго лице, което да изпълнява функциите на управител на
процесната игрална зала.В тази насока са гласните доказателства, които сочат,
че длъжността управител на игрална зала е изпълнявала С. С., т.е. функциите на
уволнения ищец по длъжностна характеристика продължават да се изпълняват от
друг, което обстоятелство говори, че е налице спиране на работата в смисъла на
това понятие , даден от закона.
Вземайки
предвид горното, настоящият съдебен състав извежда извод за незаконосъобразност
на постановеното от ответника уволнение на ищеца със заповед № 414/22.12.2020год. и постановява решение с
което я отменя.
При този
изход от спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция на
ищеца, заявена по реда на чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на преди
заеманата преди уволнението длъжност „управител в игрална зала” в предприятието на „В.Г.“ЕООД ***.
Досежно
осъдителния акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал.1 от КТ, освен наличието на
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през
процесния период. От констатициято по трудова книжка се установява, че в периода от
22.12.2020год.-22.06.2021год., ищецът няма регистриран трудов договор.
В резултат
от оставането си без работа , поради уволнението за претендирания период от
време, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
неполученото трудово възнаграждение за тези шест месеца.Видно от заключението
на ВЛ размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ
уволнението – ноември 2020год.,възлиза в
размер на 1689.82лв. Съобразно размера
на брутното трудово възнаграждение в месеца предхождащ уволнението се
установява, че размерът на обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ , възлиза на
стойност от 10192.92лв. В този размер
ищецът претендира обезщетение. По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ , следва да бъде
уважен до пълния му размер, като следва да се уважи и искането за присъждане на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-16.02.2021год.
до окончателното изплащане на вземането.
Голословните възражения за погасяването
на исковете по давност са неоснователни, тъй като исковете са своевременно
заявени в предвидените, съгласно КТ срокове.
При това развитие на спора ответникът следва да бъде
осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата в
бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса върху уважените
искове в размер на 627.72лв., от която
по 50 лева за исковете с правно основание чл.344, т.1 и 2 КТ, 407.72лв. за иска с
правно основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. чл.225,ал.1 от КТ,както и платеното от бюджета на съда
възнаграждения за вещо лица в размер на
120лв.
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.38,ал.1,т.2 от ЗА разноски в общ
размер 1485.79лв., от което 650лв. по исковете с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ и 835.79лв. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Е.П.Г.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. В.Д. от ВАК
със съдебен адрес:***, ** за
незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 414/22.12.2020г. на работодателя „В.Г.” ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на
управление:*** с адрес за кореспонденция **, представлявано от Ж. К., с която
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, т.4 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Е.П.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.
В.Д. от ВАК със съдебен адрес:***, офис 35 на заеманата преди уволнението
длъжност „УПРАВИТЕЛ ИГРАЛНА ЗАЛА“ в предприятието на „В.Г.” ЕООД, ЕИК ** със
седалище и адрес на управление:*** с адрес за кореспонденция **, представлявано
от Ж. К., с място на работа **, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„В.Г.” ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление:***
с адрес за кореспонденция **, представлявано от Ж. К. да заплати на Е.П.Г., ЕГН
********** ***, чрез пълномощник адв. В.Д. от ВАК със
съдебен адрес:***, офис 35 сумата от 10192.92лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради уволнението за
периода от от 22.12.2020год. до
22.06.2021год. ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 16.02.2021год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „В.Г.” ЕООД, ЕИК **
със седалище и адрес на управление:*** с адрес за кореспонденция **,
представлявано от Ж. К. да заплати на
адв. В.Д. от ВАК със съдебен адрес:***, офис 35, сумата от 1485.79лв., адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 във вр. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „ В.Г.” ЕООД, ЕИК **
със седалище и адрес на управление:*** с адрес за кореспонденция **,
представлявано от Ж. К. да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната
власт по сметка на ВСС сумата от 627.72лв.,
представляваща държавна такса и депозит
за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването на съдебния акт: 29.06.2022год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./