№ 1184
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110110391 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Л. Н. Ш., ЕГН ********** от
гр. Варна, кв. „В.“, с.о. „Т.“, ул. „П.З.“ № 19, ет. 1, ап. 2, срещу Д. ИВ. Д., ЕГН
********** от гр. Варна, кв. „В.“, м. „М. Ю“, с.о. „Т.“, ул. „П.З.“ № 57, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 2500 лева, съставляващи обезщетение за причинени й
неимуществени вреди, вследствие причинени й болки и страдания от ухапване от куче
порода „Ротвайлер“, който инцидент е осъществен на 27.03.2021г. в гр. Варна, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 87,32 лева - обезщетение за
причинени й имуществени вреди, съставляващи разходи по лечение, вследствие на
осъществения инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на
осн. чл. 5 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.03.2021г. ищцата е била
нападната от куче, собственост на ответника, вследствие на което са причинени
увреждания по ръката и крака й – разкъсно-контузни рани, нарушаващи целостта на
кожата, достигащи мускулатурата, ожулвания и кръвонасядания в областта на лявата
подбедрица и лявата предмишница, травматичен оток в областта на лявата подбедрица.
Посочва, че й останали грозни белези за цял живот. Сочи, че в спешния кабинет са
промили раните й, поставили са й инжекция против тетанус и са я изпратили за
домашно лечение, като сама е почиствала и превързвала раните си. Твърди, че изпитва
шок, ужас и паника при вида на всяко голямо куче.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Посочва, че
по време на разхождане по обичаен маршрут кучето порода „Ротвайлер“, негова
собственост, внезапно се освобождава от повода и намордника си, за да гони кучето на
ищцата за да си играе с него. Отрича с ищцата да са съседи. Посочва, че кучето не е
било без надзор. Твърди, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на
1
увреждането, като след като се е прибрала във входа на жилищната сграда е крещяла
по посока на кучето на ответника, което е останало пред входната врата за да души
около нея, след което е направила опит да го ритне по главата, което е довело до
проявление на инстинкта за самосъхранение на животното и същото захапало крака на
ищцата. Намира, че до инцидента не би настъпил ако ищцата не бе предприела
действия да пусне без повод своето собствено куче извън домът си и не бе направила
опит да нарани кучето на ответника.При тези действия осъществени от ищцата,
намира, че е налице съпричиняване.Непосредствено след инцидента ищцата показала
на ответника следите от ухапване, като същия й предложил помощ, при което тя
отказала. Оспорва размера на вредите, които се претендират от ищцата, като намира, че
след ухапването не са нанесени трайни увреждания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено по делото е медицинско удостоверение № 250/2021г., изготвено от
д-р. Стефанов -отделение „Съдебна медицина “ при МБАЛ С.А. гр. Варна, от което се
установява,че обективното състояние на ищцата към момента на прегледа –
29.03.2021г. се изразява с налични увреждания по тялото на същата, съответно по
лявата предмишница, лавата подбедрица, травматичен оток в областта на лявата
подбедрица.
Представени по делото са касови бонове от 29.03.2021г. на стойност 40 лева,
издаден във връзка със заплатена медицинска услуга – съдебна медицина, както и
касов бон от 28.03.2021г. на стойност в размер на 47,32 лева за закупени медикаменти
– Зинсед на стойност 16,25 лева, Линекс форте на стойност 14,51 лева, Левофлоксан на
стойност 12,02 лева, 1бр. опаковка компрес на стойност 3,42 лева и Риванол на
стойност 1,12 лева.
Представен по делото е АУАН № 1579/18.06.2021г. съставен от Дирекция
„У.С.“ при Община Варна, с който е констатирано нарушение на чл.172, т.2 от ЗМВД
от страна на ответника, с които си действия той е допуснал инцидент, при който
животното е ухапало преминаващ в близост гражданин.
Приета по делото е съдебно – медицинска експертиза на вещото лице др.Р.М., в
която се посочва, че в следствие на инцидента ищцата е получила ожулвания,
кръвонасядяния и разкъсно – контузни рани в областта на лявата предмишница и
лявата подбедрица, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Посочва, че посочените увреждания биха могли да бъдат причинени по
посочения от ищцата в исковата молба начин. В заключението се излага, че след
медицински преглед във връзка с назначената съдебно – медицинска експертиза, който
е осъществен на 06.12.2021г. по тялото на ищцата е установено наличието на белези,
които са загрозяващи тялото. Походката на ищцата е нормална, като не се наблюдава
накуцване. Установява се наличие на белег в областта на Ахилесовото сухожилие с
големина около 3-4 см. в диаметър. В тази област от пред и леко в страни към
М.пищялната кост се установява друг белег с неправилна форма и диаметър около 2-3
см. Установяват се и два малки белега по кожата с диаметър 2-3 см. В заключение се
посочва, че не са налични трайни функционални увреждания в следствие на инцидента,
като белезите от ухапването могат да бъдат заличени с помощта на естетичната
хирургия. По отношение на медикаментите, които са посочва, че ищцата е закупила за
лечение се излага, че единствено медикамента „Зинсет“, който по същността си е
хранителна добавка съдържаща селен, цинк, витамин Д и С, не е относима към
2
лечебния процес.
В изложението си при приемане на съдебно-медицинска експертиза в открито
съдебно заседание вещото лице посочва, че ухапванията са били поне две – едно на
предмишницата и друго на подбедрицата. Възстановителни процес отнема около 15-20
дни. В този процес посочва, че е нормално да бъде наблюдавано накуцване.
Приета по делото е съдебно – психологична експертиза на вещото лице А.Ц., в
което се посочва, че са налице при ищцата психологични маркери за преживян силен
стрес, които се изразяват с нарушено социално функциониране, влошен сън и загуба на
тегло. Установява се повишена възприемчивост на външни стимули, които са
характерни за тревожния човек. Посочва, че в резултата на инцидента ищцата е станала
по-затворена и необщителна личност, като в емоционален план установява по-висока
степен на тревожност. Общите когнитивни процеси не са нарушени в резултат на
инцидента. Към момента на осъществяване на изследването по повод назначената
експертиза се констатира, че ищцата е с ясно съхранен спомен за инцидента.
При изслушването си при приемане на заключението в съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че травмите и стреса от инцидента са отшумели в известна
степен, но същата все още има травматичен спомен от преживяното. Излага, че при
остър стрес е възможно организма да реагира по начин такъв, че да се наблюдава
промяна в теглото на пострадалото лице.
Разпитана в хода на съдебното производство по искане на ищеца е свидетеля
В.М.Б. – без дела и родство със страните. Свидетеля посочва, че на 27-ми март е имала
уговорена среща с ищцата. В момента, в който свидетеля се е приближил към входна
на сградата, в която живее ищцата е констатира, че по тялото на ищцата има кръв, а в
същото време мъж е държал куче на повод, като същевременно е биел последното.
Свидетеля е видяла, че в последствие мъжът е сложил наморник на кучето и е тръгнал
с него надолу. Посочва, че в този момент ищцата й споделила, че е искала да защити
нейното куче, като го е хванала да го дръпне, при което е била нахапана от другото
куче.
Разпитана по искане на ответника е свидетеля М.Т.Г. – без дела и родство със
страните. Свидетеля посочва, че с ответника са непосредствени съседи, като й е
известно, че той има куче порода „Родвайлер“. Известно й е, че той го разхожда извън
двора си, но при извеждане е виждала, че кучето се води на повод. Свидетеля не е
виждала животното да излиза навън без повод.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно хипотезата на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те
се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило. /чл.50 ЗЗД/. В тази хипотеза отговорността е
безвиновна – тя не произтича от някакви виновни действия от страна на собственика, а
само от факта, че е собственик и защото животното се намира под надзор на
съответното лице. Фактът на нападение от това животно е достатъчен да ангажира
отговорността на собственика за причинените от това нападение вреди, от която той
може да се освободи единствено при условие, че вредите са настъпили в резултат на
случайно събитие, непреодолима сила или се дължат на изключителната вина на
пострадалия.
Не се спори между страните, че ответникът е собственик на куче порода
3
„Родвайлер“. Обстоятелството, че ответникът притежава куче от посочената порода се
установява и от събраните по делото доказателства и в частност показанията на
свидетеля Ганева, която е непосредствен съсед на ответника по имот. Като собственик
на кучето ищецът отговоря за него, както при и по време на разходка същото следва да
бъде и под негов надзор. Съобразно разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.3 ЗВМД се
забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета без наморник.
Анализа на цитираната разпоредба извежда единствено възможния извод, който може
да бъде направен, че при извеждане на кучето извън жилището в което се отглежда то,
собственикът или лицето, по чийто надзор е то следва винаги да води животното на
повод. От анализа на наличните по делото доказателства не може да бъде направен
извод, че към момента на осъществяване на инцидента, ответникът като собственик на
животното е изпълнил задълженията си по чл. 177, ал.1, т.3 ЗВМД, който го задължава
във всеки един момент, в който животното е изведено навън да бъде водено на повод.
В тази връзка следва да бъде посочено, че ответникът в хода на устните състезания
пред съда изложи, че след като неговото куче е видяло кучето на ищцата, то същото е
тръгнало след него, измъкнало се е от наморника, а ответникът е започнал да тича след
него за да го настигне. При така възприетата фактическа обстановка следва да бъде
направен извод за допуснато от ответника противоправно поведение,което е
осъществено на 27.03.2021г., който с бездействието си е допуснал водене на разходка
на кучето си без повод по време на целия престой на животното извън територията на
домът му, в който се отглежда то. Няма данни по делото за наличие на случайно
събитие или непреодолима сила, които да освободят от отговорност ответникът в
качеството му на собственик на животното.
От фактическа страна на спора се установява, че в резултат на свободно
движение на кучето на ответника същото се е приближило към кучето на ищцата.
Последната възприемайки това е предприела действия, с които да защити своето куче,
които действия за провокирали кучето на ответника, като последното е нанесло
ухапвания по тялото на ищцата. Уврежданията на същата са констатирани при
осъществено медицински преглед два дни след инцидента, който резултата са
обективирани в медицинско удостоверение №205/2021г., в което се посочва
увреждания в областта на лавата предмишница и лявата подбедрица. В заключението
си по назначената съдебно – медицинска експертиза в.л. д-р. М. изрично посочи, че
кучето е захапало поне два пъти ищцата, като нанесените увреждания по тялото на
последната могат да бъдат причинени по начин посочен от ищцата. При така
възприетата фактическа обстановка съдът намира, че нанесените увреждания на
ищцата са в резултат от ухапвания, които са осъществени от куче собственост на
ответника, поради което намира, че е налице пряка причинно – следствена връзка
между допуснатото бездействие от страна на ответника и нанесените вреди от
животното.В случай, че ответникът бе водил изцяло по време на разходка кучето си на
повод в изпълнение на разпоредбата на чл. 177, ал.1, т.3 ЗВМД, то той би могъл да
предприеме своевременни действия за предотвратяване на инцидента и не настъпване
на вредоносния резултат. Механизма на нанесените увреждания се установява от
заключението на съдебно – медицинската експертиза, която по категоричен начин
посочва, че раните върху тялото на ищцата с характерни за такива, които на
наблюдават при ухапвания от куче.
От една страна се установи виновно бездействие от страна на ответника, на
следващо място се установиха и причинени вреди от животното, съответно причинно
следствена връзка между бездействието на ответника и настъпилия вредоносен
4
резултат, като същевременно липсват по делото данни за наличието на случайно
събитие или непреодолима сила, които да са се проявили и същевременно указали
въздействие при осъществяване на инцидента. Следва да бъде даден отговор и на
повдигнатия от ответника въпрос във връзка с възраженията му за съпричиняване,
които да ограничат отговорността на му. Ответникът в тази насока излага, че
собствените действия на ищцата са провокирали кучето да я захапе. Излага, че същата
е направила опит да удари животното на ищеца, при което то инстинктивно я е
захапало.
Всяка страна следва да установи фактите, от които черпи изходни за себе си
правни последици. В тази насока и с оглед разпределение тежестта на доказване, в
тежест на ответника бе разпределено да установи възраженията си за съпричиняване.
Липсват по делото данни, че ищцата в момента, в който кучето на ответника се е
приближило към нея е предприела агресивни действия към него, в резултат на които то
я е ухапало. От показанията на свидетеля Баракова, която е единствения свидетел,
който е разпитан по делото, която се е озовала на място на инцидента непосредствено
след неговото осъществяване, такива факти не могат да бъдат извлечени. От тези
показания единствено се установяват фактите, които ищцата излага, че в опит да спаси
своето куче от кучето на ответника, последното я е захапало. Действията на ищцата,
които са насочени към защита на нейното куче не могат да бъдат разглеждани като
противоправни, с оглед на което да бъде прието, че същата в резултата на свое виновно
и противоправно поведение е допринесла до настъпване на вредоносния резултат.
Възможните негативни последици, които биха били настъпили при съприкосновение
на двете кучета, по-голямото от които е това на ответника и възникналия страх у
ищцата за безопасността на нейното куче, съответно предприетите от нея действия не
следва да бъдат квалифицирани като противоправно осъществени. Това, че ищцата е
отпращала животното, което се е намирало свободно движещо се до границите на
нейната собственост не е действие, с което същата е допуснала нарушение на установи
правила и норми във връзка с отглеждането на домашни животни. Установи се, че не
ищцата, а ответникът е собственикът на куче, който е допуснал неизпълнение на
установи със закон норми при отглеждане на домашни любимци. При тези
съображения съдът намира, че възраженията на ответника за съпричиняване са
неоснователни.
По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, и пр.
В настоящия случай се установи, че в следствие на инцидента на ищцата са
нанесени увреждания по лявата предмишница и лявата подбедрица. Възстановителния
процес съобразно заключението на вещото лице М. отнема период от около 15-20 дни.
Изрично експерта посочи, че по време на този възстановителен процес е характерно
затрудненото движение, което е резултата от нараняване на крайника. След този
първоначален период болките, които са резултат от уврежданията следва да намалят по
своя интензитет. Освен претърпените болки от ухапване и нарушаване възможността
5
за движение, инцидентът е допринесъл и до настъпване на трайни вредоносни за
ищцата последици. Вещото лице при изготвяне на заключението си и преглед на
ищцата констатира наличието на три белега от ухапване, които белези могат да бъдат
заличени единствено и с помощта на естетичната хирургия.
Освен причинените болки и страдания с оглед нанесените телесни увреждания
се установи по делото и промяна на личностното функциониране на пострадалото
лице. В тази насока съдът прие заключение на съдебно – психологична експертиза на
вещото лице Ц., чието заключение се кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено. В същото се посочва, че ищцата е преживяла голям стрес при осъществяване
на инцидента, който стрес е повлиял и с оглед промяна на нейното тегло. Експерта
посочи, че това е напълно нормална и възможна реакция на организма, която се
отключва при настъпване на стресова за него ситуация. Установява се затваряне на
ищцата, като същата е намалила своята социална комуникация, като се е затворила в
себе си, станала е необщителна. При нея се наблюдават и високи степени на
тревожност, като и към момента на осъществяване на прегледа се констатира висока
степен на съхранен спомен от инцидента.
Размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно видът и
характера на нанесените увреждания. Ищцата е била ухапана по различни части от
тялото. По време на възстановителния си период е изпитвала затруднение при
движение. След края на оздравителния процес при нея се наблюдават трайни
последици от инцидента, а именно наличието на белези, които могат да бъдат
премахнати единствено с последващи оперативни интервенции. Емоционалното
състояние на ищцата е нарушено, като при същата се установява състояние на силно
преживян стрес, чиято проявна форма е свързана със социална изолация и промяна в
теглото на ищцата. Ето защо, съдът по справедливост определя обезщетенията за
претърпените неимуществени вреди от ищцата в размер на 2500 лева ведно със
законната лихва върху задължението считано от настъпване на увреждането –
27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
По делото са представени доказателства за заплатени общо 87,32 лева. От
заключението на в.л. М., чиято експертиза съдът изцяло кредитира, се установява, че
единствено хранителната добавка „Зинсет“ на стойност от 16,25 лева не е относима
към лечебния процес, останалите медикаменти намират приложение за лечение на
нанесените увреждания. Сторените разходи за медицинско удостоверение от съдебна
медицина също са относими, доколкото по същността си същите съставляват разходи
за осъществен медицински преглед на нанесените при и по повод инцидента
увреждания, които разходи следва да бъдат присъдени.
При изложените съображения предявеният иск за имуществени вреди е
основателен за сумата от 71,07 лева, като за разликата над уважения размер до пълно
предявените 87,32 лева следва да бъде отхвърлен. Върху уважения размер се дължи и
законна лихва считано от датата на увреждането.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената
част на предявените искове. Съдът намира, че не следва да бъдат включвани разноски
за самолетен билет и летищни такси, които разноски са сторени за осигуряване
явяването на водения от страната свидетел в съдебно заседание. Свидетеля е допуснат
при режим на водене, при което страната, на която е допуснат свидетеля следва да
6
осигури неговото явяване, в това число включително и да осигури неговия транспорт в
случай на необходимост. Тези транспорти разходи не представляват съдебно –
деловодни разноски, които страната е сторила при и по повод процеса, поради което и
такива не се присъждат. След приспадане на транспортите разходи за свидетеля на
ищеца, сторените от същата разходи възлизат на 905 лева, от които 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство и 505 лева съдебно – деловодни
разноски. Възражението за прекомерност от ответника е неоснователно, доколкото
уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство е в
минимума предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения в полза на ищеца се
дължат 899,31 лева разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове, като тук съдът също посочва, че възраженията за прекомерност са
неоснователни с оглед уговорения минимален размер на възнаграждение за
процесуално представителство. При изложените съображения в полза на ответника се
дължат 2,51 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, м. „М. Ю“, с.о. „Т.“,
ул. „П.З.“ № 57 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, с.о.
„Т.“, ул. „П.З.“ № 19, ет. 1, ап. 2 сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие причинени й болки и
страдания от ухапване от куче порода „Ротвайлер“, който инцидент е осъществен на
27.03.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 27.03.2021г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 71,07
лева (седемдесет и един лева и 7 ст.) лева, обезщетение за причинени й
имуществени вреди, съставляващи разходи по лечение, вследствие на осъществения
инцидент, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
71,07 лева до пълно предявения размер от 87,32 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 27.03.2021г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл. 50 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, м. „М. Ю“, с.о. „Т.“,
ул. „П.З.“ № 57 ДА ЗАПЛАТИ на Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, с.о.
„Т.“, ул. „П.З.“ № 19, ет. 1, ап. 2 сумата от 899,31 (осемстотин деветдесет и девет
лева и 31 ст.) лева съдебно деловодни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение, разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, с.о. „Т.“, ул. „П.З.“ №
19, ет. 1, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д. ИВ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, м.
„М. Ю“, с.о. „Т.“, ул. „П.З.“ № 57 сумата от 2,51 (два лева и 51 ст.) лева разноски
съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да заплати задължението си
към ищеца: IBAN ********************, титуляр Л. Н. Ш., „Банка ДСК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8