О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.03.2020 г.
Софийски
градски съд, ГО, ІI-Е въззивен състав, в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Христова ч. гр. д. № 2573 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „М и С Т.М.Д.“
против действия на ЧСИ Г. Д., рег. № 781, при Камарата на частните съдебни
изпълнители, по изп. дело № 20107810400197, във връзка с налагане на запор
върху несеквестируемо имущество, собственост на жалбоподателя – работодател на
длъжника по изпълнителното дело К.Н.П..
Жалбоподателят твърди, че длъжникът
по изп. дело № 20107810400197 е служител на фирма ЕТ „М и С Т.М.Д.“ с оглед
трудов договор от 2018 г. на длъжност „шофьор“, с основана заплата в размер на
560 лева. Сочи, че работодателят е внесъл по банкова сметка ***ъзнаграждение,
но и командировъчни разходи в размер на сумата от 1 070 лева за
осъществяваната от служителя транспортна дейност от името на фирмата на
територията на Европейския съюз. Излага, че командировъчните не са част от
трудовото възнаграждение и не са друго възнаграждение на длъжника, получено при
същия работодател по смисъла на чл. 512, ал. 1 от ГПК, както и че
командировъчните не се изплащат срещу положен от работника труд, а са
допълнителни пари, които се дават от работодателя като текущи разходи – за пътни,
дневни и квартирни, като след отчитането на последните те са осчетоводяват като
разход на фирмата. Намира, че налагането на запор върху командировъчните
затруднява и осуетява изпълнението на трудовата функция на служителя.
В предоставения му срок, взискателят
Г.К.П., чрез своята майка Е. Н.Ц., не е подал писмено възражение срещу жалбата.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ Г.
Д. е депозирала мотиви по жалбата. Излага, че жалбата е недопустима, тъй като
е подадена от лице, което не притежава процесуална легитимация да обжалва
действията на ЧСИ съгласно чл. 435 от ГПК. По същество излага доводи, че
конкретно вземане за командировъчни пари е обезщетение, заплащано от
работодателя, като свързано с трудовото правоотношение и произтичащо от него,
поради което безспорно попада в хипотезата на чл. 446, ал. 1 от ГПК. Поради
което намира, че не е налице незаконосъобразност на обжалваното действие.
Софийски градски, съд, след като
обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема
от фактическа страна следното:
При ЧСИ Г. Д., рег. № 781, при Камарата
на частните съдебни изпълнители, е образувано изпълнително
дело № 20107810400197 по молба от 19.03.2010
г. на Е. Н.Ц., като майка и законен представител на Г.К.П., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 28.02.2006 г. от СРС, 80-ти състав, по гр. д. № 1531/2005 г., срещу К.Н.П., по силата на който
длъжникът е осъден да заплащана на Е. Н.Ц., като майка и законен представител
на детето Г.К.П. месечна издръжка в размер на 200 лева, платима на десето число
на месеца, за който се дължат, считано от датата на влизане на решението за
развод в сила, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
С писмо с вх. № 16980/28.10.2019 г.
на ЧСИ Г. Д., постъпило по изпълнително дело № 20107810400197, „Банка ДСК“ АД на
основание чл. 508 от ГПК е уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът К.Н.П.
има открити в банката разплащателна сметка № ****** – BGN, и спестовна сметка № ******– BGN, като по наличните сметки е наложен
запор.
Със запорно съобщение с изх. №
14930/28.10.2019 г., изпратено до ЕТ „М и С Т.М.Д.“, съдебният изпълнител на
основание чл. 450, ал. 3, чл. 507, чл. 508 и чл. 5012 от ГПК е наложил запор
върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника К.Н.П., с
изключение на сумите до размер на минималната работна заплата.
Към разглежданата в настоящото жалба
е представено преводно нареждане, от което се установява, че ЕТ „М и С Т.М.Д.“
е наредил по сметка № ****** с получател К.Н.П. сумата от 1 070 лева с
отразено основание за превод – служебна командировка ЕС по п.л. – 17930.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Разглежданата в настоящото
жалба
от ЕТ „М и С Т.М.Д.“ против действия
на ЧСИ Г. Д., рег. № 781, при Камарата на частните съдебни изпълнители, по изп.
дело № 20107810400197, във връзка с налагане на запор върху несеквестируемо
имущество, собственост на жалбоподателя – работодател на длъжника по
изпълнителното дело К.Н.П., е
процесуално НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане,
съображенията за което са следните:
В
нормата на чл. 435 от ГПК са изброени изчерпателно лицата, които са
легитимирани да обжалват действията на съдебния изпълнител, конкретните
действия, подлежащи на съдебен контрол, както и основанията за това. Посочената
норма е императивна, като в нея са предвидени само три хипотези, при които
трето лице може да обжалва действията на съдебни изпълнително, а именно - трето лице, внесло задатък до последния ден на
публичната продан на недвижим имот, може да обжалва постановлението за
възлагане на имота; трето лице може да обжалва насочване на изпълнение върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират в негово
владение; трето лице може да обжалва въвод във владение, ако е било във
владение на имота преди предявяване на иска, решението по което се изпълнява. В разглеждания случай жалбата е подадена от трето лице, което не попада в
лимитативно посочените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК лица, които имат право
на жалба срещу съответно действие на съдебния изпълнител. Освен това, обжалваемост на действията на съдебния изпълнител от страна на работодателя, свързани с изпълнение върху вземания на длъжника, не е изрично
предвидена и в Глава 45-та на ГПК и по-конкретно в чл. 512 от ГПК, уреждащ
изпълнение при наложен запор върху трудово възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
от ЕТ „М и С Т.М.Д.“ против действия на ЧСИ Г. Д., рег. № 781, при Камарата на
частните съдебни изпълнители, по изп. дело № 20107810400197, във връзка с
налагане на запор върху несеквестируемо имущество, собственост на жалбоподателя
– работодател на длъжника по изпълнителното дело К.Н.П..
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. дело № 2573/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II- Е въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.