Р Е Ш Е Н И Е
№204/6.2.2023г.
гр. Пловдив, 6 февруари
2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и пети януари, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело №2551 по описа
на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл.19, ал.2
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
М.А.А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, и съдебен адрес:***, представлявана от адвокат Й.Д.-
пълномощник, обжалва Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022г. на главния директор на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която на жалбоподателката
е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и е прекратено служебното ѝ
правоотношение с ГДИН за длъжността “надзирател II-ра степен“ в Затвора –
Пловдив, II-ра категория, считано от датата на връчването на заповедта (14.09.2022г.).
Претендира се отмяна на
заповедта поради незаконосъобразност, възстановяване на жалбоподателката на
заеманата от нея длъжност, както и присъждане на обезщетение в размер на 6
месечни заплати, за времето през което е останала без работа, ведно с лихвите
от датата на тяхната изискуемост, ако жалбата бъде уважена.
С Определение №1687 от
31.10.2022г. (лист 230) производството по делото е разделено, като по заявената
претенция за присъждане на обезщетение в размер на 6 месечни заплати, за времето
през което А. е останала без работа, ведно с лихвите от датата на тяхната
изискуемост, ако жалбата бъде уважена, е образувано административно дело №2829
по описа на Административен съд- Пловдив за 2022г., XXIX-ти състав.
Ответникът- Главен
директор на ГДИН, чрез юрисконсулт Т.Ч.- пълномощник (лист 226), изразява
становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Освен това, на 21.10.2022г. по делото постъпва
писмен отговор с Вх.№19377 (лист 225) от юрисконсулт Ч., за неоснователност на
жалбата и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Екземпляр от оспорената заповед (листи 12-15) е
получен срещу подпис от жалбоподателката на 14.09.2022г. (лист 15). От своя
страна, жалбата (листи 7-8) е подадена чрез ГДИН на 28.09.2022г. или в рамките
на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.13, ал.2, т.т.4 и 9 от ЗИНЗС, Главния
директор на ГДИН назначава и преназначава държавни служители на младши
изпълнителски длъжности, както и прекратява служебните правоотношения с тях;
награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й
служби.
А съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, За държавните
служители по ал.1, т.1 (държавни служители, които пряко осъществяват дейности
по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под
стража) се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в
този закон не е предвидено друго.
Според чл.204, т.3 от ЗМВР, наказанията се налагат
със заповеди от ръководителите на структурите по чл.37 - за всички наказания по
чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл.197, ал.1
т.1 – 3.
Според чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, служебното
правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”.
В случая, на
жалбоподателката А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”,
представляващо наказание по смисъла на чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед, от Кадрова справка Рег.№6812 от 06.12.2021г. (листи
99-101), както и от Заповед №Л-1275/2 от 31.03.2016г. (лист 97) на ВПД
(временно преназначен на длъжността) главен директор на ГДИН, считано от
01.04.2016г. (лист 98), жалбоподателката заема длъжността “надзирател II-ра
степен“ в Затвора – Пловдив, II-ра категория, със специфично наименование “младши
инспектор“, съгласно Класификатор на длъжностите за държавните служители в ГДИН
и териториалните ѝ служби (листи 239-241), утвърден със Заповед №ЧР-05-57
от 17.02.2021г. (лист 238) на заместник-министър на правосъдието.
Като доказателства по
делото е прието заверено копие на Длъжностна характеристика за длъжността
“НАДЗИРАТЕЛ II-I степен“ в затвор III-I категория (листи 106-109), с която А. е
запозната на 02.03.2017г., срещу подпис от нейна страна.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция
“Охрана“ и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието (Етичен кодекс – ГДИН, листи 150-161), утвърден от Министър на
правосъдието със Заповед №ЛС-04-4 от 02.01.2018г. (неприложена по делото),
както и заверено копие на нарочна декларация от А. (лист 111), че е запозната с
Етичен кодекс – ГДИН на 25.01.2018г.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на
съда намира, че оспорената по делото заповед е издадена от компетентен за целта
орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран
спор.
Изготвена е Докладна записка с Рег.№6500 от 25.11.2021г. (лист 63) от А.П.Т.-
инспектор IV-та степен, “Вътрешна сигурност“ в Затвора – Пловдив, адресирана до
началника на Затвора – Пловдив, относно получена информация, че на 25.11.2021г.
служител от надзорния състав ще внесе срещу заплащане мобилен телефон на лишен
от свобода. Забранената вещ (мобилен телефон), предназначена за внасяне в
затвора, се намира в служителя и най-вероятно сутринта на 25.11.2021г. ще бъде
предадена на лишен от свобода. Информацията е проверена и потвърдена и с нея са
запознати представителите на ГД“НП“ (Главна дирекция “Национална полиция“ в МВР).
Предлага се извършване на проверка на личния състав, непосредствено преди застъпване
на новото отделение в дежурство.
Със Заповед №Л-2957 от 25.11.2021г. (лист 64) на началника на Затвора - Пловдив,
на основание чл.94 от ЗИНЗС, във връзка с чл.88, ал.2 и ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗИНЗС (ППЗИНЗС), е наредено да бъде извършен личен обиск на
25.11.2021г. на служителите от надзорно-охранителния състав (НОС), застъпващи в
наряд от второ отделение, както и претърсване на багажа им. Обискът на лицата и
претърсването на багажа им е възложено на А.Д.А.- мл. експерт и на В.Р.Б.-
главен надзирател.
За изпълнението на посочената заповед са изготвени три броя докладна записка
от 25.11.2021г., съответно от В.Р.Б. (лист 68), от А.Д.А. (лист 69) и от Д.А.П.-
командир на отделение (лист 70).
Съставени са общо 11 броя протокол за претърсване, обиск и изземване от
25.11.2021г. (листи 71-81), в това число и на жалбоподателката А. (лист 72),
според който протокол “Не са открити
забранени вещи и предмети“.
Снети са общо 8 броя обяснение от обискираните служители (листи 82-89).
Изготвена е Докладна записка с Изх.№6503 от 25.11.2021г. (листи 56-57) от инспектор
А.П.Т., адресирана до главния директор на ГДИН, относно “Реализиране на
получена информация за внасяне на забранени вещи в Затвора – Пловдив“, съдържаща
информация за извършената на 25.11.2021г. година проверка в Затвора – Пловдив и
действията на А. в рамките на проверката.
Изготвено е Предложение за образуване на производство за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина с Рег.№6507 от 25.11.2021г. (листи 58-60) от
началника на Затвора – Пловдив, адресирано до главния директор на ГДИН, относно
резултатите от извършената в затвора проверка на 25.11.2021г. и приетото за
установено наличие на данни за нарушение на чл.203, т.7 и т.13 от ЗМВР.
Със Заповед №Л-4160 от 25.11.2021г. (листи 65-67) на изпълняващ длъжността
(и.д.) главен директора на ГДИН, на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2 и ал.12,
чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, е образувано дисциплинарно производство
срещу жалбоподателката А.; назначен е дисциплинарно разследващ орган (ДРО),
както следва: председател- З.И.- началник на Затвора – Пловдив, членове: К.С.-
заместник-началник на затвора, Г.Г.- началник на Сектор “Надзорно-охранителна
дейност“ (С“НОД“), Т.Ч.- юрисконсулт в затвора и Е.Г.- инспектор “човешки
ресурси“ в затвора; определен е срок за приключване на дисциплинарното
производство от 4 месеца; А. е временно отстранена от заемната длъжност в затвора
за срок от 2 месеца.
Според положен от А. подпис (лист 67), същата е запозната с посочената заповед
на 25.11.2021г., 16:30ч.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на
Приемно-предавателен протокол с Рег.№6515 от 25.11.2021г. (лист 91),
удостоверяващ предаването на служебното оръжие на А. на оръжейника в Затвора –
Пловдив.
Прието е заверено копие на Протокол за доброволно предаване от 25.11.2021г.
(лист 92), съставен от А.А.Т.- полицейски орган в ГД“НП“ (разузнавач в Сектор
“Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ (С“ООМЛС“) в Отдел 01
“Криминална полиция“ (О“КП“) на ГД“НП“ в МВР), за това, че М.А. доброволно му
предава: мобилен телефон- черен на цвят, марка “NOKIA“, модел ТА-1205, със серийни
IMEI[1] 1:
354224101806089, IMEI 2: 354224101806097, ведно със SIM-карта на VIVACOM с №**********.
Като приложение към писмо с Рег.№6513 от 25.11.2021г. (лист 90) на началника
на Затвора – Пловдив, до началника на Първо районно управление (I-во РУ) в Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив се изпращат 16 листа, събрани
материали, за извършване на проверка за наличие на евентуални данни за престъпление
по чл.301 от НК (Наказателен кодекс). Според приетите по делото доказателства,
по материалите, получени в I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив, е образувана преписка
№ЗМ799/21г. по описа на районното управление.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Докладна записка с
Рег.№32860р-56571 от 25.11.2021г. (лист 93) на ст. инспектор Г.Г., адресирана
до началника на С“ООМЛС“ в О“КП“ на ГД“НП“ в МВР, относно случая.
Прието е заверено копие на Заповед №Л-3363/2 от 12.08.2016г. (лист 127) на
главния директор на ГДИН, с която заповед, на основание чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, е наредено стриктно да се спазва разпоредбата на чл.315, ал.2 от
ППЗИНЗС, забраняваща на служителите от надзорно-охранителния състав да държат в
себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на изпълнение на
служебните си задължения в затвора.
Прието е заверено копие на молба в Вх.№9328 от 29.11.2021г. (лист 94) на А.,
адресирана до началника на Затвора – Пловдив, да бъдат запазени и съхранени записите
от камерите, намиращи се в пространството след входа и до края на коридора,
преди и след втора врата за затвора.
Приети са заверени копия на Обяснение от А.П.Т. от 30.11.2021г. (листи
145-146), от А.А.Т. от 30.11.2021г. (лист 147), от Г.Б.Г. от 30.11.2021г. (лист
148), както и от В.Р.Б. от 09.12.2021г. (лист 149).
На 15.12.2021г. по преписката постъпват Обяснения с Вх.№9843 (лист 128) от А.,
адресирани до дисциплинарната комисия, назначена със Заповед №Л-4160 от
25.11.2021г.
На 17.01.2022г. по преписката постъпва Обяснение с Вх.№252 (лист 129) от А.А.Т..
Изготвено е предложение с Рег.№367 от 21.01.2022г. (лист 54, 130) на началника
на Затвора – Пловдив, адресирано до главния директор на ГДИН, за удължаване на
срока на отстраняване от длъжност на А. с още един месец.
Със Заповед №Л-297 от 26.01.2022г. (листи 46-47, 141-142) на главния директор
на ГДИН, срокът за временно отстраняване от длъжност на А. е удължен с 1 месец,
считано от 26.01.2022г.
По делото е прието заверено копие на нарочен протокол с Рег.№440 от
26.01.2022г. (лист 143), съставен от членове на ДРО (комисия), назначен със
Заповед №Л-4160 от 25.11.2021г., според който протокол в 09:15ч. А. е изслушана
и запозната със Заповед №Л-297 от 26.01.2022г., но отказва да я подпише и
представя болничен лист №Е20213509214 (лист 144).
Вероятно на 09.02.2022г. в Затвора – Пловдив постъпва Постановление на прокурор
от Окръжна прокуратура (ОП)- Пловдив, за отказ да се образува досъдебно производство
по преписка №9137/2021г. по описа на ОП- Пловдив за 2021г. (листи 134-135), по
преписка №ЗМ799/21г. по описа на I-во РУ в ОД на МВР- Пловдив за 2021г.
Вероятно като приложение към посоченото постановление на прокурора от ОП-
Пловдив в Затвора – Пловдив постъпват материалите по преписка №ЗМ799/21г.
(листи 145-216).
Изготвена е обобщена справка с Рег.№1166 от 09.03.2022г. (листи 24-35) от
ДРО, назначен със Заповед №Л-4160 от 25.11.2021г., според която справка,
комисията (ДРО) намира, че от събраните материали може да се направи обоснован
извод за наличие на действия, които са в разрез с етичните норми за поведение…
Искането и получаването на парични суми от лишени от свобода и техни близки е
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители. Същото
представлява нарушение на чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс – ГДИН… Съгласно разпоредбата на чл.12, б.“а“ от кодекса, по
смисъла на кодекса корупционно поведение е искане или приемане за себе си или
за другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по
служба. От събраните материали са налице достатъчно данни, водещи до извод, че А.,
използвайки правомощията и служебното си положение на служител в затвора, е искала
и получила парична сума от цивилно лице, с цел лично облагодетелстване, в
замяна на което е направила опит за внасяне на неразрешени вещи и предмети в
Затвора – Пловдив, предназначени за лишен от свобода в същия затвор. Тези
действия представляват нарушение на разпоредби на Етичен кодекс – ГДИН, както
следва: чл.16- държавният служител не допуска на работното си място поведение,
несъвместимо с добрите нрави; чл.21- държавният служител изпълнява стриктно и
безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите
действие и бездействия; чл.43- държавният служител е неподкупен и не се
възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел; чл.50- държавният служител не
участва в корупционни прояви.
Деянията на А. представляват нарушение на чл.16,
чл.21, чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс – ГДИН, което е дисциплинарно нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което, на основание чл.203, ал.1
т.13 от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“… Предвид
гореизложеното, на основание чл.207, ал.7 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2,
т.4 и чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР, ДРО предлага да бъде реализирана
дисциплинарна отговорност спрямо А..
Според положен от А. подпис върху обобщената справка
(лист 35), жалбоподателката е запозната с обобщената справка на 09.03.2022г.,
15:30ч., както и с правото да даде допълнителни обяснения в срок до 24 часа.
На 10.03.2022г. по преписката постъпва възражение
с Вх.№1860 (листи 61-62) от А., адресирано до главния директор на ГДИН, чрез
началника на Затвора –Пловдив, според което възражение предложението на ДРО за
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“ е необосновано, незаконосъобразно
и неправилно.
Според поставения Вх.№4900 (лист 24), върху
посочената обобщена справка, същата постъпва в ГДИН на 17.03.2022г и върху
същата е обективирана резолюция “Запознат
съм“ от 17.03.2022г.
Изготвено е Становище по чл.207, ал.12 от ЗМВР с
Рег.№1327 от 17.03.2022г. (листи 37-41) от ДРО, назначен със Заповед №Л-4160 от
25.11.2021г., според което становище, на основание чл.207, ал.12 от ЗМВР, във
връзка с чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.8 и т.13 от ЗМВР, следва
на М.А. да бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение“.
Като приложение към писмо с Рег.№1328 от
17.03.2022г. (лист 36) на началника на Затвора – Пловдив, Становище с Рег№1327
от 17.03.2022г. се изпраща на главния директор на ГДИН, където постъпва на
17.03.2022г., видно от поставения Вх.№4944.
Върху посоченото становище (лист 37) е
обективирана резолюция “Запознат съм“
от 17.03.2022г.
Изготвена е нарочна Покана за даване на писмени
обяснения с Рег.№3492 от 23.03.2022г. (листи 19-22) от главния директор на
ГДИН, с която покана, на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР, на А. се дава
възможност в срок от 3 дни да представи писмени обяснения, както и да посочи
доказателства за твърдените от нея факти и обстоятелства.
Според положен от А. подпис (лист 22), посочената
покана е връчена на жалбоподателката на 19.07.2022г., 13:30ч.
Според нарочен протокол с Рег.№3819 от
22.07.2022г. (лист 23), съставен от служители на Затвора – Пловдив, до 13:30ч.
на 22.07.2022г. в деловодството на затвора не са постъпили писмени обяснения от
М.А., относно покана с Рег.№3492 от 23.03.2022г.
Като приложение към писмо с Рег.№3820 от
22.07.2022г. (лист 18) на началника на Затвора – Пловдив, екземпляр №1 от
покана с Рег.№3492 от 23.03.2022г. и протокол с Рег.№3819 от 22.07.2022г. се
изпращат на главния директор на ГДИН.
Според поставения Вх.№13109 (лист 18), писмо с
Рег.№3820 от 22.07.2022г. постъпва в ГДИН на 05.08.2022г., след което е
издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено в рамките на
законоустановения срок, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ
дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. А съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
Предвид посочените
разпоредби на чл.196 от ЗМВР и след като последната част от преписката (екземпляр №1 от покана с Рег.№3492 от 23.03.2022г.
и протокол с Рег.№3819 от 22.07.2022г.) постъпва при ответника на 05.08.2022г., то издаването на
оспорената по делото заповед на същата дата (05.08.2022г.) е направено преди да
са изминали повече от два месеца; а от датата на извършване на нарушението
(25.11.2021г.) до датата на издаване на оспорената заповед не е изминал срок,
по-голям от 1 година, поради което оспореното дисциплинарно наказание е
наложено в законоустановения срок.
Спазено е и установеното
от чл.206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, предвид
наличието по делото на посочената по-горе Покана за даване на писмени обяснения
с Рег.№3492 от 23.03.2022г. Като тук
е мястото да се посочи, че с разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР изрично е
предвидено, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички
начини и средства, допустими от закон.
При това положение,
настоящият състав на съда приема за установено, че производството по издаване
на оспорената заповед е проведено при липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и съобразно установеното от нормите
на ЗМВР, във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, и Правила за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
и Главна дирекция „Охрана“ и териториалните им служби/звена към министъра на
правосъдието (ПРАВИЛАТА, неприложени по делото, но достъпни в интернет на
страницата на Министерство на правосъдието), утвърдени със Заповед №ЛС-04-374
от 27.07.2021г. на Министъра на правосъдието (неприложена по делото, но
достъпна достъпни в интернет на страницата на Министерство на правосъдието).
Оспорената по делото заповед
е издадена в съответствие с изискванията за форма на този вид актове,
установени с нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, предвид направеното в същата
посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
На следващо място, според чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение
е неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, респективно неспазване на
правилата на Етичен кодекс – ГДИН. А според чл.203, ал.1, т.т.8 и 13 от ЗМВР, тежки
нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание “уволнение“,
са: злоупотреба с власт или доверие, както и деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР (ГДИН), уронващи престижа на
службата.
В случая, настоящият състав на съда намира, че установеното от фактическа
страна, подробно описано в оспорената заповед, както и в Обобщена справка с
Рег.№1166 от 09.03.2022г. и в Становище по чл.207, ал.12 от ЗМВР с Рег.№1327 от
17.03.2022г., а именно:
В периода от
22.11.2021г. до 25.11.2021г. жалбоподателката А., чрез В. (А.) Г.- неин пастрок
(листи 211, 215), поддържа нерегламентирани контакти с Ф.Н.Ф. (листи 182, 183),
близък на лишени от свобода, като на 25.11.2021г. прави опит да внесе неразрешена
вещ- мобилен телефон, марка “НОКИА“, модел “ТА-1205“ в Затвора – Пловдив, предназначен
за лица, лишени от свобода изтърпяващи наказание в същия затвор.
На 23.11.2021г. Ф.Ф. е
инструктиран от свой познат (Н.), изтърпявал наказание в Затвора – Пловдив, да
изпрати мобилен телефон по “Еконт“ (лист 174) и 100,00 лв. по “Изи Пей“ (листи
168-169), на името на г-н В. Г., за да може мобилният телефон да пристигне при
него в Затвора – Пловдив.
И двете пратки (мобилен телефон
и паричен превод) са взети на следващият ден (24.11.2021г.) в часовия интервал
17:25 - 17:36 часа. При получаването на колетната пратка в офиса на “Еконт“
присъстват жалбоподателката А. и В. Г.,
като младши А. е взима мобилния телефон. Според предоставени видеоматериали от
охранителните камери на фирма “Еконт“ от офиса, намиращ се на автогара “Родопи“
(неприложени по делото), е видно, че А. показва мобилния си телефон, с кратко
текстово съобщение SMS, с който потвърждава, за наличие на доставена пратка в
офиса на “Еконт“, а В. Г. се разписва на формуляра за получаване на самия
таблет. Паричните средства са получени от Г. на 24.11.2021г., за което е издадена
разписка №0700014379229887 (лист 168) от служителка на “Изи Пей“.
На 25.11.2021г., А.
влиза през пост №1 (централен вход) в корпуса на Затвора - Пловдив категория и
се насочва към дежурната стая, където оставя мобилния телефон, марка “Нокиа“,
модел “ТА-1205“, а не в обособените за това шкафчета, в стая, съседна на
дежурната и в нарушение на Заповед №Л-3633/12.08.2016г. (лист 127) на главния
директор на ГДИН.
Информацията, че в
Затвора - Пловдив ще бъде внесен телефон от служител срещу заплащане е
постъпила предварително от инспектор А.Т. (листи 56-57, 63), за което са
уведомени началника на затвора и служителите от С“ООМЛС“ в ГД“НП“ на МВР в
Затвора – Пловдив.
Със Заповед №Л-2957 от
25.11.2021г. на началника на Затвора - Пловдив е наредено извършване на обиск
на служители от надзорно-охранителния състав, застъпващи в наряд на
25.11.2021г., включително и на жалбоподателката А., като съгласно ежедневната
ведомост на служителите от НОС за 25.11.2021г. (листи 112-114) А. следва да
застъпи редовна смяна за времето от 08:00 часа до 16:30 часа. А. закъснява с
няколко минути и не участва в сутрешния инструктаж на наряда. Проверката е извършена
с техническо средство, представляващо металдетектор, от определените служители,
като А. е проверена от инспектор В.Р.Б. - главен надзирател IV-та степен в Затвора
– Пловдив (лист 72).
По данни на служители от
НОС, намиращи се около пост №1, от инспектор А.Т.- разузнавач в С“ООМЛС“ в Затвора
- Пловдив (лист 129, 147), както и по обяснения на А. (лист 128), донесеният от
нея мобилен телефон, оставен в дежурната стая, започва да звъни (включва се
аларма), при което А. не успява да я спре и се е опитва да разглоби телефона.
На зададените ѝ въпроси “какъв е този телефон“, “от къде е телефона“, А.
дава различни и неадекватни устни обяснения. Предава доброволно мобилния
телефон на служители от С“ООМЛС“ в Затвора - Пловдив.
Поведението на А. следва
да се квалифицира като злоупотреба с доверието на органа по назначаването ѝ.
Злоупотребата с доверие е осъществена, след като на А. е възложено изпълнението
на определени функции и задачи на служител от надзорно-охранителния състав в Затвора
– Пловдив, като преднамерено и неправомерно се възползва от служебното си
положение за извличане на лична облага, с което накърнява доверието на органа
по назначаването. От събраните писмени доказателства се установяват
съзнателното ѝ поведение, обективирано в получаването на парични средства
в размер на 100,00 лева за лична облага, в качеството ѝ на “надзирател II-ра
степен“, от близки на лишен от свобода, за да извърши неправомерни действия по
служба (да внася неразрешени вещи и предмети на лица, лишени от свобода, изтърпяващи
наказание в Затвора - Пловдив).
С действията си А. нарушава
чл.16, чл.21, чл.43 и чл.50 от Етичен кодекс – ГДИН, представляващо дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, във връзка с чл.203, ал.1, т.т.8 и 13
от ЗМВР, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.197,
ал.1, т.6 от ЗМВР.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че е доказано наличието на фактическо
основание, послужило за издаване на оспорената по делото заповед, а именно
неспазване на правилата на Етичен кодекс – ГДИН, представляващи тежки нарушения
на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.т.8 и 13 от ЗМВР, при
наличието на което фактическо основание следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание “уволнение“. Съответно, оспорената по делото заповед е издадена без
противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗМВР, във връзка с
чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, и на Етичен кодекс – ГДИН.
Нужно е за пълнота на
изложението да се напише, че като свидетели по делото са изслушани И.А.С. и В.Р.Б..
Според обясненията на И.
В. (лист 253а): “С М.А. сме колеги, работим заедно в Затвора -
Пловдив. На 25.11.2021г. застъпвах наряд сутринта и след инструктажа, в
08:20ч., в сградата на затвора, и като искахме да си вземем ключове, за да
влезем вътре, между втора и трета врата не ни пуснаха и казаха, че има заповед
за обиск на служителите, на всички служители. Дойде командирът от стария наряд
и оперативния, и този по сигурността, които са в затвора и мисля, че началникът
беше разпоредил дежурния и командира да извършат обиска и един по един ни
обискираха с метален детектор, физически, и като се установи, че няма в никой
нищо, си влязохме да работим. На обиска на М.А., извършиха не физически обиск,
нямаше жена която да го направи, и с металдетектора извършиха проверката,
колкото е възможно, и нямаше нищо в нея. Аз бях в непосредствена близост до
нея, един до друг бяхме. Нищо не намериха в нея, нито мобилен телефон, нито сим
карта, а детекторът всичко хваща, дори игла.
С М.
доста отдавна се познаваме. Впечатленията ми от нея са професионални. Нормално
си работи. Достъп до корпуса почти няма. Там където бяха, между втора и трета
врата, няма лишени от свобода, освен някой, който извършва почистване на
помещението. След трета и четвърта врата, после има решетка и тогава има достъп
до лишените от свобода. Тя да е влизала два или три пъти там, тя няма работа
там. Тя е в централата, има камери за наблюдение. М. си върши работата, колкото
и другите.
На
25.11.2021г., при застъпване на сутрешен наряд, беше разпоредено извършването
на проверка на целия наличен състав, който застъпва наряд, в т.ч. и на А.. Тя е
присъствала там за дневна смяна. По време на извършената проверка останах с
впечатление, че у нея не бяха намерени никакви вещи, които са забранени за внасяне
в сградата. Познавам А. от 20г. Тя беше в съдебна охрана преди, но в затвора
мисля, че е от 10-тина години някъде. Същата не ми е известно да е била наказвана
или да е извършвала други нарушения. Няма нарушения“.
А
според обясненията на В.Б. (лист 254): “На 25.11.2021г. застъпих наряд в
8:00 часа сутринта. След инструктажа бях повикан от двама следователи и от колегата
от вътрешна сигурност, които казаха, че трябва да се проверят няколко служители
от надзора. Не определиха бройка и между втора и трета врата, не беше влязла в
корпуса още и се извърши проверка. В началото бях от проверяващите и после
командирът продължи с проверката. М.А. беше там, сред проверените. Аз я проверих
с металдетектор. Имаше ключове и запалка, които изкара от джоба си. Само това
имаше в нея. Впоследствие се чу звънене на телефон от дежурната стая и тя каза,
че е неин и тя отиде да го затвори. Колегата следовател, който пое нещата след
това. В нея нямаше телефон, нито сим карта. След това, проверката я продължи
командира на отделението и аз се наредих да ме проверят и мен. Видях колежката,
без да са ѝ проверили багажа и в този момент звъни телефон от дежурната
тя каза моля и го спря. Познавам А. от 4 - 5 години. Не зная тя да има нарушения
на служебната дисциплина. Като застъпваме наряд, оставяме телефоните си в обособена
стая, има шкафчета с ключета.
Спомням
си за извършената проверка на 25.11.2021г., че при застъпване на наряд, след
извършения инструктаж, беше разпоредена внезапна проверка, която се осъществи в
помещенията между втора и трета врата. Аз бях един от проверяващите и с
металотърсач лично извърших проверка на А.. При извършената от мен проверка
установих, че същата носи ключове и запалка. Не констатирах наличието на други
вещи, в т.ч. мобилен телефон или сим карта. След това, аз самият се подложих на
проверка и нямам други спомени. По едно време от дежурната стая се разнесе звън
на телефон и А. каза, че това е нейният телефон и тя отиде да си го изключи…
Да,
първата стая вляво е дежурната стая и тя, като чу телефона да звъни, се върна
към изхода, дежурната е преди втора врата“.
Обясненията на
свидетелите В. и Б. потвърждават приетото за установено в рамките на
проведеното дисциплинарно производство, приключило с издаването на оспорената
по делото заповед, и не опровергават констатациите на ДРО, нито пък тези на
ответника па делото.
Най-сетне, както се
написа вече, дисциплинарно наказание
“уволнение” се налага за злоупотреба с власт или доверие, както и за деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР
(ГДИН), уронващи престижа на службата, поради което настоящият състав на съда
намира, че разглежданото наказание е съобразено с целта на закона, изразяваща
се в нетърпимост към всяко отклонение от установените етични правила за
служителите в ГДИН.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при
съобразяване с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта,
както и при липсата на противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в
настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт,
жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация
е основателно и такова следва да бъде присъдено в минимален размер, определен
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), според чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, против Заповед №Л-3151/2 от 05.08.2022г.
на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, с която на
жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“ и е прекратено
служебното ѝ правоотношение с Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“
за длъжността “надзирател II-ра степен“ в Затвора – Пловдив, II-ра категория,
считано от датата на връчването на заповедта (14.09.2022г.).
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********,
да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“, сумата от 100,00
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/