РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200217 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от С. К. С. от гр. С., ул. „...” № , вх.
, ет. , ап. , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000293 от
03.09.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП -
глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността,
допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в
проведените открити съдебни заседания.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани петима
свидетели.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното
от фактическа страна :
На 17.08.2021 г., след 23,00 часа, разпитаните от съда свидетели К.Д. и С.Б.
(служители на ...), изпълнявали задължения си по контрол на автомобилния транспорт
в с. Искрец и се намирали на ул. „Христо Ботев” срещу № 43. На посоченото място се
намира търговски обект. Според тях, около полунощ, те спрели за проверка лек
автомобил управляван от жалбоподателя, движещ се с посока от с. Бучин проход към
гр. Своге, като водачът бил сам в превозното средство. От друга страна свидетелите С.
Т., А. Д. и Р. М. твърдят, че по същото време са се намирали на посоченото място
заедно със С.С., като всички са отшли дотам пеш. Противоречията между показанията
на двете групи свидетели са съществени, като липсват други доказателства,
включително и косвени, чрез които да се установи какво точно се е случило. Редовно
съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила
до доказване на противното, но по делото са събрани достатъчно доказателства чрез
които се установява друго. Показанията и на двете групи свидетели звучат логично и
достоверно, като не се констатират противоречия чрез които съдът би могъл да
изключи някой от тях и съответно да възприеме една от двете версии.
Според полицйските служители водачът С. отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско
изследване с направление Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр. Своге, чието
предписание той не е изпълнил и не е дал кръв. Жалбоподателят не носил със себе си и
свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон към
него, като за посоченото нарушение няма данни да му е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН),
Полицейските служители на място съставили АУАН, който е подписан от
актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля полицейски служител. С. се е запознал
със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи
допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му, като не се
е възползвал от предоставената му възможност. Това негово поведение безспорно е в
подкрепа на версията изложена от полицейските служители, но от друга страна за
двадесет и шест години откакто е правоспособен шофьор, той никога не е бил
санкциониран за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
С оглед на обсъдените от съда относими доказателства и доказателствени
средства, по делото не може да се установи с нужната категоричност, че на 17 срещу 18
август 2021 г. С. е управлявал моторно превозно средство. При липса на категорични
доказателства, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната
действителност недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови
2
решението си, като съмнението в доказаността на обвинението винаги е в полза на
наказаното лице.
На 03.09.2021 г. е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), което
съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. То е връчено на 26.10.2021 г., а
жалбата е подадена в РС Своге на 01.11.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
основателна, тъй като по делото не е безспорно доказано жалбоподателят да е
управлявал моторното превозно средство към момента на проверката, т.е. да е
извършил деянието за което е обвинен. По изложените съображения и на основание чл.
304 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 ЗАНН съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските :
От страна на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на
договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото
за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на
извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално
определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 370 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 21-0353-000293 от 03.09.2021 г.,
издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на С. К. С. от гр. С.,
ул. „...” № , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, са наложени административни наказания по
чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК
*********, представлявана от директора, да заплати на С. К. С. от гр. С., ул. „...” № ,
3
вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, като същото е намалено на
основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4