РЕШЕНИЕ
№ 260012
31.07.2020г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно
заседание на 07.07.2020г. при секретар Катя Станоева като разгледа докладваното
от съдията Димитър Ковачев гр. дело № 49
по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 432 от КЗ.
С обща искова молба Г.Г.С., С.В.С., Г.М.Й.,
К.Н.Й., М.Б.В. претендират да бъде осъден ответника ЗАД „Евроинс“АД – гр. С. да
им заплати суми, представляващи застрахователни обезщетения по застраховка ГО
на автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на Г.С.В. – син на първите
двама ищци и внук на другите ищци, настъпила на ***г. в резултат от ПТП,
случило се на ***г., причинено виновно от Д.Е.Н., чиято гражданска отговорност
като автомобилист е била застрахована при ответника.
Г.Г.С. и С.В.С. предявяват частични искове в размер на по
200000,00 /двеста хиляди/ лева за всеки от тях от общ размер от 280000,00 лева
за всеки.
Останалите
ищци
претендират по 50000,00 /петдесет хиляди/ лева.
Всички ищци претендират и законна лихва
от ***г. до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че Д. Н. на ***,
извършил нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП - излизайки от крайпътна територия
с МПС-трактор Н. не пропуснал движещото се по пътя МПС (мотор) и го блъснал,
като резултат настъпила (на ***г. в болницата) смъртта на водача на мотора Г.С.В..
За деянието Н. бил осъден с влязла в
сила присъда по НОХД 151/2019г. на ОС Перник.
От смъртта на загиналия си син/внук
ищците търпели неимуществени вреди.
Постъпил
е отговор на исковите молби. Ответника оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва факта на ПТП-то и участниците
в него, както и наличие на валидно застрахователно правоотношение, вината на
водача и противоправността на деянието. Твърди, че водача не е имал
свидетелство на управление на процесния трактор. Възразява, че от представените
по застрахователната преписка документи не е могло да се установи механизма на
ПТП-то и вината на водача и други обстоятелства свързани с основателността на
претенцията, поради което ответника поискал от ищците доказателства за
установяване механизма каквито не били представени и затова е отказал плащане.
Не била предоставена и банкова сметка за изплащане.
Не разполагали и с доказателства за
отношенията между починалия и ищците. Затова и оспорват наличие на твърдените
силни духовни връзки.
Оспорва се причинно следствената връзка
между ПТП и смъртта на загиналия, както и размера на претенциите, като силно
завишен, а по отношение на претенциите на бабите и дядото на загиналия се
позовава на §96, ал. 2 от ПЗР на КЗ, установяващ лимит от 5000,00 лева.
Прави възражения за съпричиняване от
загиналия на настъпилите вреди (допринесъл е за смъртта си), тъй като
управлявал мотоциклета с превишена скорост и не се движел в лентата
предназначена за движение в неговата посока, а освен това не е задействал
спирачна уредба при наличие на обективна възможност затова. Оспорва иска за
лихви като твърди да не е дал повод за завеждане на делото, защото не било възможно само по представения пред него
Протокол за ПТП да се установи основателност на претенцията и не е в забава.
Пернишкият
окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна
следното:
Към настоящото дело е изискано и
приложено НОХД 151/2019 г. на ОС Перник.
По същото с влязла в сила на
20.12.2019г. присъда Д.Е.Н. е признат за виновен в престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на ***г. около 18,00 ч.
по ул. „***“ в село *** пред дом N. **
при управление на МПС- колесен трактор „Беларус“ с рег. N. ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, като излизайки от
крайпътна територия – двор не пропуснал движещ се по пътя мотор „Хонда“, като
по непредпазливост причинил смъртта на Г.С.В., настъпила на ***г.. С решение на
Софийски апелативен съд е изменена присъдата, като Н. е признат за виновен и в
това, че е управлявал трактора без да има правоспособност.
С
оглед на постановената присъда и на основание чл. 300 от ГПК ПОС приема за
безспорно установени по делото извършването на деянието от Н., неговата
противоправност, вината на Н. и причинна връзка между деянието и настъпилата
смърт на Г.С.В..
Ответника застраховател не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите.
От свидетелските показания ПОС намира за
установено, че ищците Г.Г.С., С.В.С. са претърпели и продължават да търпят
неимуществени вреди - душевни страдания от загубата на техния син. Свидетелите
М. П. и Н. С. установяват, че семейството е било изключително задружно, като
починалият е живял в къщата на своите родители, като в период от няколко месеца
преди инцидента с тях е живяла и неговата приятелка, с която са имали намерение
за встъпване в брак. Св. посочват, че и към момента приятелката му продължава
да живее при неговите родители, които се грижат за нея като за своя дъщеря.
Тези обстоятелства с показателни за търпените от родителите му морални болки от
неговата смърт. За техния интензитет и продължителност свидетелства
обстоятелството, че са приели приятелката му да живее при тях и след смъртта
му, което сочи на „прехвърляне“ родителската любов и грижа в опит да бъде
запълнена липсата на собственият им син. За интензитета на душевните им
страдания може да се съди и по установеното от свидетелите променено тяхно
поведение. Родителите са спрели да се събират с другите си близки роднини.
Спрели са празненства. Всяка събота и всеки празник посещават гроба на сина си.
Бащата е направил чешма в негова памет.
Предвид горното ПОС намира за
установено, че родителите на загиналия са претърпели и търпят неимуществени
вреди от смъртта му, който подлежат на обезщетяване от ответника, като
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на МПС.
Като взема предвид младата възраст на
загиналия (на ** г. ) и на родителите му (** и ** г.), силния интензитет на
моралните страдания и продължителността им (включително и за бъдеще),
изключително близките им отношения, промененият им начин на живот, съдебната
практика по сходни случаи, която е за размери между 80000-150000,00 лева
(Решение № 184 от 21.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 3134/2018 г., II т. о., ТК-за
събитие през 2014г.; Решение № 17 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 288/2019
г., II т. о., ТК- за случай от 2012г.; Решение № 139 от 14.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2135/2018 г., I т. о., ТК- за събитие през 2014г.; Решение № 212 от
11.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 738/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 119 от
25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60199/2016 г., IV г. о., ГК и сочената там
практика; Решение № 239 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 2265/2017 г., II т.
о., ТК и др.) настоящият състав на ПОС
намира, че справедлив размер на обезщетението за всеки от двамата родители е
140000,00 лева, като при определяне на този размер взема предвид и
икономическите условия в страната към 2018г. През 2018г. според публично
оповестените на интернет страницата на НСИ данни е налице увеличаване на
икономическото благосъстояние на населението в сравнение с предходните години (общ
доход средно на едно лице от 4814,00
лева през 2013г. до 6013,00 лева за 2018г -увеличение със 20%; ниска инфлация
на годишна база до 2,8 %, а за 2014,2015 и 2016г. е налице дефлация; ръст на
минималната работна заплата от 310,00 лева през 2013 до 510 лева през 2018г.-
увеличение с 40 %).
По
исковете на Г.М.Й., К.Н.Й., М.Б.В.:
Съгласно чл. 493а, ал. 4 от КЗ (нов обн.
ДВ бр. 101/2018г.) лицата извън тези по ал. 3 на същият текст (каквито са тези
трима ищци) също имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди при условие, че приживе на загиналия са създали дълбока и трайна
емоционална връзка с него и търпят продължителни болки и страдания от смъртта
му. Законодателното разрешение е буквално реципирано от Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
Според същото ТР, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В конкретния случай съдът намира, че
ищците (баби и дядо) на загиналия са
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди, като
следствие на смъртта на техния внук. Установи се, че те са поддържали много
близка връзка, живеели са много близко (бабата и дядо по бащина линия са живели
в къща на 200-300 метра от къщата на родителите на загиналия, в която е живяла
и другата му баба и той самият). Постоянно са се търсели и събирали заедно на
вечери, на празници, да решават възникнали проблеми. Помагали са си включително
по финансови въпроси. Загиналият е помагал много на бабите и дядо си, често
оставал да нощува у К. и Г. Й.. Според свидетелските показания, които ПОС
кредитира след смъртта му родствения кръг на практика се е разпаднал. Ищците и
семействата им са спрели ежедневните си срещи и събирания, не празнуват по
никакви поводи. Т.е. доказано е, че ищците са претърпяли морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Съобразявайки гореизложените вече
критерии ПОС намира, че справедлив размер на обезщетение за тези трима ищци е
по 40000,00 лева за всеки от тях, като има предвид и че поначало от връзката
дете-родител няма по силна, а бабите и дядото могат за бъдеще време да разчитат
на морална опора и духовна подкрепа от своите деца (родителите на загиналия и
от другите си деца и техните семейства – това на свидетеля Н. С.-зет на Г. и К.
Й.). Те живеят заедно с тях и и могат да им оказват такава подкрепа.
Съдът намира, че не следва да се прилага
предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.)
максимален размер от 5000 лева. Тази разпоредба е в противоречие с постановено
по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности– Решение на
Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS). В същото е прието, че не се допуска национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Посоченото
решение е задължително за съда на основание чл. 633 от ГПК. В този смисъл и
Решение по т.д 24/2019г. на АС –Варна - недопуснато до касационен контрол с
Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о.;
Решение от 15.07.2019г. по т.д. 295/2019г на АС-Плводив, недопуснато до
касационен контрол с Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. №
2606/2019 г., II т. о., Решение на АС-Плоевдив по в.т.д. 291/2019г. недопуснато
до касационен контрол с Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
2108/2019 г., II т. о., Решение на АС – Варна по т.д. 169/2019г. недопуснато до
касационен контрол с Определение № 234 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. №
1726/2019 г., I т. о. и др.
По
възражението на ответника за съпричиняване.
ПОС намира възражението за основателно
въз основа на изслушаната по делото комплексна медико-автотехническа
експертиза. Според експертизата, включително и с оглед разясненията от
експертите при изслушването им в ОСЗ се налага извод, че загиналият е
управлявал МПС-мотор в населено място с превишена скорост. При ограничение от
50 км/ч. той се е движел със 78 км/ч. Същият е имал отлична видимост и е могъл
да възприеме навлизащият на пътното платно трактор като опасност още от
момента, в който предната част на трактора е навлязла на него.
Според вещите лица възприемането на
трактора от страна на загиналия е могло да стане и в момента в който трактора е
излязъл от двора (докато е пресичал тротоара). Мотоциклета е бил на разстояние
от около 74-75 метра от мястото на удара, когато трактора е навлязъл на пътното
платно. Опасната зона за спиране на мотора при скорост от 78 км/ч. при
конкретните условия (ясно и слънчево време и състоянието на настилката-без
дупки и насипвания) е 58-59 метра, а при скорост от 50 км/ч. тази зона е 30-31
(30,12 м.) метра. Разстоянието от
мястото на удара до мястото, от което мотора е предприел спиране е 32-33 метра.
Заключението на експертизата е, че водачът на мотоциклета ако бе управлявал
мотора с разрешената скорост от 50 км/ч е могъл да спре преди удара при
предприемане на аварийно спиране, като в очертания в експертизата механизъм
на ПТП е посочено, че водачът или не е видял трактора или е реагирал късно.
Релевантното в случая е, че СТЕ посочва,
че ако бе спазвал ограниченията за скорост в населено място той е имал
обективна възможност да спре преди удара, включително и с оглед на разстоянието
(32-33 м) от което е установено, че реално е предприел спиране (момента в който
най-късно е видял трактора).
Горното налага извод, че водача на
мотоциклета е осъществил нарушение на правилата за движение относно максимално
допустимата скорост за движение в населено място, а именно на чл. 21, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП (категория А-мотоциклета според експертизата е с мощност 89,5
kw и попада в тази категория според чл. 150, ал. 2, т. 4 от ЗДвП), което
нарушение ако не бе извършено от загиналия (тоест ако бе карал с 50/км.ч. )
нямаше да има удар и съответно да настъпи неговата смърт.
От друга страна ако не бе деянието на
другия водач също не би се стигнало до удар и смърт.
Предвид горното ПОС намира, че двамата
водачи в равна степен с противоправното си поведение са станали причина за
ПТП-то и размерът на съпричиняването е 50%.
Следователно определените по- горе
размери на обезщетения ще следва да се намалят наполовина.
Основателни
са и исковете за обезщетение за забава, но от датата на която е предявена
претенцията пред застрахователя до изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал.
1, т. 2.
В случая тази дата е ***г. когато видно от представения от ответника препис е
входирана претенцията на ищците пред него, а не посочената като начална дата в
исковата молба ***г.
Неоснователно
е възражението на застрахователя, че не дължи лихви за забава, защото искал
допълнително документи, а те не му били предоставени.
Застрахователя съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ е длъжен да се произнесе по претенцията в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. След изтичането на
този срок той дължи лихва за собствената си забава. Преди това лихвите които
дължи са за забавата на делинквента и те текат от предявяване на претенцията
пред застрахователя.
Следва да се има предвид, че според чл.
496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1 в определяне и изплащане на
размера на обезщетението, или 2 в отказ за плащане, поради - а/ доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на
основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния случай
отказът за плащане може да бъде и частичен – само по отношение на недоказания
от общо претендирания размер на вредата.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/. Съгласно чл. 496, ал. 3 той
не може да постанови отказ по основателността на претенцията, ако му е
представен констативен протокол за ПТП,
а съгласно ал. 4 ако смята, че представените документи не са достатъчни
трябва сам да си ги изиска от съответните органи или лица.
В
случая на застрахователя е бил представен такъв протокол още с претенцията.
Застрахователното дружество е направило отказ (л. 32 от делото на ПОС) от
плащане по щетата, позовавайки се на непредставяне на акт за приключване на
наказателното производство и изготвени в него експертизи и липса на банкова
сметка, поради което е заключено, че основанието и размерът на претенцията не
са напълно и надлежно установени.
От приложеното НОХД 151/2019г. на ОС
Перник се установява, че наказателното производство срещу деликвента е
приключило едва в края на 2019г. с влизане в сила на решението на САС по повод
на обжалване на първоинстанционната присъда.
Застрахователят може да изисква само
доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на
претенцията. Те трябва не само да са от значение за основателността и размера
на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето им от
увреденото лице. В конкретния случай, искането на застрахователя за представяне
на акт, с който е приключено наказателното производство е неизпълнимо, тъй като
актът за приключването му е влязъл в сила на 22.12.2019 г. т. е. повече от една
година, след изтичане на 30.10.2018 г. на окончателния тримесечен срок на
застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по претенцията.
Освен това, крайния акт по наказателното
производство не е факт от значение за установяване на механизма на ПТП или на
други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението. За да приключи
наказателното производство с влязла в сила присъда, следва да се развие, както
фазата на досъдебното, така и фазата на съдебното производство, което обективно
е невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане от застрахователя на
извънсъдебната претенция на увреденото лице, заведена по-малко от месец след
ПТП, при което е настъпила смъртта, от която произтичат претендираните
неимуществени вреди.
Изготвените в наказателното производство
експертизи имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес
и не обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно
чл. 499, ал. 1 КЗ определя обезщетението по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при смърт или телесни увреждания на
физически лица, посредством застрахователна експертна комисия при него.
С оглед изложеното, искането на
застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство
експертизи и на акта за приключването му не представлява искане по реда и
условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което в този случай забавата на
застрахователя настъпва, съгласно чл.
497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне на застрахователя по претенцията
Що
се касае до липсата на банкова сметка:
Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ,
заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал.
3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на
срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение.
Утвърдената съдебна практика приема, че непосочването на банковата сметка, видно
от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета по
застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като
кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение
и то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с
влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по застрахователната
претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ е отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по основание
или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от застрахователя доказателства
по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ ( на която се приравнява
неоснователността на искане по чл. 106, ал. 3), неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка от
увреденото лице. В този случай не е налице причинна връзка между
неизпълнение на задължението за посочването й и неизплащането на
застрахователното обезщетение. Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е
налице само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на
непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал.
1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението
на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът/застрахователя/ отказва
изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че причина
за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е
неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му
забава.
С
оглед горното в практиката се приема, че когато застрахователят е в забава
по чл. 497, ал. 1 КЗ, като не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл.
432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за
изплащане
на застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл.
380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането на обезщетението.
В изложения по горе смисъл относно
задълженията на застрахователя за лихви и възможността да се изискват
доказателства от застрахователя и за приложението на чл. 380, ал. 3 КЗ е
практиката на ВКС Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018
г., II т. о., ТК, Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г.,
I т. о.
Според
практиката на ВКС посочването на сметката може да става и във въззивното
производство.
ПОС
обаче няма как да знае дали ще има въззивно производство и ищците ще
посочат сметки и е длъжен да постанови решение съобразно установените към
момента на приключване на устните състезания пред него факти.
С
оглед на обстоятелството, че няма данни, нито твърдения по делото ищците да са
посочили банкови сметки за плащане на
обезщетенията им от застрахователя исковете им за лихва за периода след
30.10.2018г. (когато изтича тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
496 от КЗ) насетне са неоснователни.
Лихва
им се дължи от датата на претенцията до ***г. на основание
чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената си
забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума.
В случая, поради липса на други данни по
делото, настоящият състав приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на *** г. с предявяване на застрахователната
претенция от ищците чрез адвокат Б. (л.29 от делото). Обезщетенията
(включително в претендираните размери) и законната лихва върху тях за периода
от 30.07.2018г. до 30.10.2018г. (10% на година) очевидно не надхвърлят
минималната застрахователна сума от 10000000,00 лева по чл. 492, т. 1 от КЗ в
редакцията преди изменението от 2018г.
С оглед горното исковете на първите
двама ищци за главница следва да се уважат до размер от по 70 000,00
/седемдесет хиляди/ лева, а за законна лихва само за периода от 30.07.2018г. г.
до 30.10.2020г.
За разликата до предявените размери от
200000,00 лева (като частични от 280000,00 лева за всеки от тези ищци) исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни, както и исковете за законна лихва от
31.10.2018г. до окончателното плащане.
Исковете на другите трима ищци следва да
се уважат до размер от 20000,00 лева за всеки ведно с лихва от 30.07.2018г. до
30.10.2018г., като се отхвърлят за разликата до пълният им размер от 50000,00
лева, както и за лихва след 31.10.2018г. до окончателното плащане.
По
разноските:
Всички ищци са представлявани от един
адвокат при условия на безплатно процесуално представителство видно от
представените договори за правна помощ. Съгласно практиката на ВКС /Определение
№ 685 от 19.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 154/2019 г., II т. о./ в този
случаи се присъжда хонорар в полза на адвоката по всеки отделен договор,
съобразно уважената част от иска на всеки ищец. С оглед на представените
доказателства за регистрация по ЗДДС следва да се присъди адвокатски хонорар
увеличен с ДДС.
Исковете на първите двама ищци са за по
200000,00 лева, като минималния хонорар за този размер според чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба 1/2004г. на висш адвокатски съвет е по 6636,00 лева (2% от
100000+3530 + 20% ДДС) с ДДС, от които адвокат К. съобразно уважения размер на
всеки иск (35%) има право на по 2322,60 лева с ДДС.
По исковете на другите трима ищци
минималния размер на хонорара по чл. 7, ал. 2, т.4 е 2436,00 лева на иск, от
които адвокат К. съобразно уважения размер на всеки иск (40%) има право на по
974,40 лева.
Ответника също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Поискани са общо 450, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, което предвид броя на ищците означава по 90,00
лева срещу всеки ищец. С оглед изхода на делото първите двама ищци следва да
заплатят от тази сума всеки по 58,50 лева. Другите трима ищци следва да
заплатят на ответника по 54,00 лева за юрисконсултска защита.
Ответника има право и на част от
разноските за КСМАТЕ, които са 800,00 лева или по 160,00 лева на ищец, от които
първите двама следва да заплатят по 104,00 лева, а останалите трима по 96,00
лева.
На основание чл. 83, ал.1, т. 4 във
връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на
ПОС *** държавни такси по всеки от
исковете, съобразно уважените им части. По исковете на първите двама ищци
дължимата такса съобразно уважената част от всеки иск е общо 5600,00 лева, а по
исковете на другите ищци е общо 2400,00 лева. Или общо 8000,00 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.С. с ЕГН ********** и адрес *** и С.В.С. с ЕГН ********** с адрес *** сума в размер от по 70000,00
/седемдесет хиляди/ лева за всеки от
тях, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
техния син Г.С.В. с ЕГН **********,
настъпила на ***г. в резултат от ПТП, реализирано на ***г, причинено виновно от
Д.Е.Н. с ЕГН **********, за което е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
151/2019г. на Пернишки окръжен съд, ВЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху всяка сума за
периода 30.07.2018г. до 30.10.2018г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главница за разликата до предявените размери от
по 200000,00 лева (предявени като частични от 280000,00 лв.) и за законна лихва от 13.07.2018г. до
29.07.2018г. и от 31.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Й. с ЕГН ********** и адрес ***; К.Н.Й. с ЕГН ********** с адрес *** и М.Б.В.
с ЕГН ********** и с адрес *** сума в
размер от по 20000,00 /двадесет хиляди/ лева за всеки от тях, като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на техния внук Г.С.В. с ЕГН **********, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху всяка
сума за периода 30.07.2018г. до 30.10.2018г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главница за разликата до предявените размери от по 50000,00 лева и за законна лихва от 13.07.2018г. до
29.07.2018г. и от 31.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. от С. адвокатска колегия с адрес в ***
възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Г.Г.С. и С.В.С. общо в размер
на 4645,20 лева с включен данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. от С. адвокатска колегия с адрес в ***
възнаграждение за безплатна адвокатска защита на Г.М.Й.; К.Н.Й. и М.Б.В. общо в
размер на 2923,20 лева с включен данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“АД
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за
държавни такси на ПОС *** сумата от общо
8000,00 лева държавни такси по всеки от исковете, съобразно уважените им
части.
ОСЪЖДА Г.Г.С. с ЕГН **********
и адрес *** и С.В.С. с ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗД
ЕВРОИНС“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в *** ВСЕКИ ОТ ТЯХ сума в размер от по 58,50 лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение и
сума в размер от по 104,00 лева-разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА Г.М.Й. с ЕГН **********
и адрес ***; К.Н.Й. с ЕГН ********** с
адрес *** и М.Б.В. с ЕГН ********** и с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗД ЕВРОИНС“АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление в *** ВСЕКИ ОТ ТЯХ сума в
размер от по 54,00 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение и сума в размер от по 96,00 лева-разноски
за вещи лица.
Решението е постановено при участие на
трето лице помагач на ответника Д.Е.Н.
с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и ТЛП.
Съдия: