Определение по дело №314/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да де произнесе, взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. М. К., британски гражданин, роден на ...г. в У.О.К.В. и С. И. с паспорт серия ... изд. на ...г. от УКПА, чрез адв.В.Д., срещу “. Р. И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ..., със седалище и адрес на управление: гр. Р. 2760, О. Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Д.Ч. П.

Искането е с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ.

Искането е основано на сключена между Д. М. К. и “. Р.И. К. І”Е. търговска сделка- Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г., с предмет Апартамент А 121, разположен на І етаж, сграда А от ваканционен комплекс „А.Х.”, с площ от 52кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда се намира в ПИ № 457006, 457007, 457008, 457009, 457018 и 457019 по плана за земеразделяне на землището в гр.Р.. Със сключения договор продавача- “. Р. И. К. І”Е. се е задължил да построи и да продаде на Д. М. К., срещу заплащането на цена от 83 811евро, недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба.

В чл. 2.1 и чл. 2.3 от предварителния договор е уговорено между страните начина на заплащане на дължимата цена, като с исковата молба се твърди, че купувача- Д. М. К. е бил добросъвестен и е заплатил съобразно договореното част от продажната цена чрез валутен брокер, както следва: за резервация- 3000 евро, за първа вноска 25143.30 евро и втора вноска 16 762.20 евро., или общо 44 905.50 евро. Последната вноска по заплащането на цената е следвало да се заплати на продавача при сключването на окончателен договор, който според чл. 3 от договора е следвало да се подпише в 20 дневен срок от получаване от купувача на писмено уведомление до продавача, че се е снабдил с констативен акт за установяване годността за приемане на строежа- Протокол 15 съобразно чл. 176 ал.1 от ЗУТ.

В чл. 5 от договора продавачът се е задължил и да построи и обзаведе имота до м.ІІІ на 2008г.

Със същия предварителен договор продавачът в чл. 4.2 се е задължил да не извършва без изричното писмено съгласие на купувача, каквито и да са сделки с имота, предмет на предварителния договор, като с договора е предвидено при неизпълнение на това задължение, купувачът да има право да развали договора без предизвестие, както и да претендира връщане на заплатеното по договора, както и неустойка в размер на 0.02 %.

Поддържа се в исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, че продавача не само че не е изпълнил задълженията си по сключения между страните предварителен договор, но не е изпълнил и задължението си да не сключва сделки с недвижимия имот и да не обременява същия с тежести, без знанието и съгласието на неговия бъдещ собственик. Така в писмената молба се сочи, че “. Р. И. К. І”Е. е сключил пет договора за учредяване на договорни ипотеки върху имота без съгласието на купувача, като са учредени и три залога на дружествения дял на ответното дружество.

Освен това купувачът не е уведомен за снабдяването на продавача с констативен акт, установяващ годността за приемане на строежа и сроковете за завършването му са изтекли. Дружеството продавач и строител по предварителния договор за продажба не е изпълнило нито едно от задълженията си по сключения договор в договорените количества, качество и срокове. Имота предмет на предварителния договор за продажба на недвижим имот не е построен, завършен, прехвърлен на купувача с окончателен договор и обзаведен, така както продавача е поел задължения по договора.

Поради пълното неизпълнение и забава от страна на длъжника изпълнител и продавач по договора за продажба, купувачът Д. М. К. е счел че няма интерес от закъсняло изпълнение и е отправена до продавача- “. Р. И. К. І”Е., Нотариална покана от 17.11.2009г. с № ..., том VІІІ, № 63, на М.К., Нотариус с район на действие – РС С., връчена на ответното дружество на 19.11.2009г., с която чрез едностранно волеизявление, купувачът уведомява продавача, че разваля договора и определя среща пред нотариус на 26.11.2009г. за уреждане на отношенията. На тази среща представител на продавача е отрекъл, че е неизправна страна. По-късно е изпратена и друга Нотариална покана № 23295, том VІІ, акт 63, на Р.Д., Нотариус с район на действие – РС С., получена от ответното дружество на 25.08.2010г., с повторно указване на дружеството продавач- “. Р. И. К. І”Е., че договора е развален, както и с покана и даден срок, да бъде върнато на основание чл. 88 ал.1 от ЗЗД, всичко получено от купувача по разваления предварителен договор за продажба, както и покана за изплащане на дължимата неустойка по сключения договор.

По предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД, от Д. М. К. срещу “. Р. И. К. І”Е., състав на СГС се е произнесъл с Решение от 09.01.2012г. по образуваното гр.д. № 1355/2011г. по описа на СГС, като е осъдил “. Р. И. К. І”Е. да заплати на Д. М. К., сумата – 25 092.20евро, заплатена част от продажната цена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2011г. до окончателното изплащане на дължимото и сумата 2 193.06лв. неустойка за забава за периода от 22.11.2009г. до 01.02.2011г., като е отхвърлил предявените искове в останалата им част като неоснователни. С Решение № 2016 от 14.12.2012г. по образуваното гр.д. № 2020/2012г. по описа на САС, решението на СГС е било отменено, като предявените искове в уважената им част са били отхвърлени от съда като неоснователни, а в останалата част, първоинстанционното решение е оставено в сила.

С исковата молба по настоящото дело, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ответник се твърди, че и до настоящия момент ответното дружество- “. Р. И. К. І”Е., не е изпълнило задълженията си по сключения между страните Предварителен договор за закупуване на недвижим имот от 24.10.2006г. Твърди се в исковата молба, че дружеството ответник продължава да държи заплатената му сума като предварително заплащане на продажната цена от купувача- Д. М. К., в абсолютен разрез с всички правни принципи за справедлива размяна на престации и недопускане на неоснователно обогатяване на продавача за сметка на купувача по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Изложеното е посочено като правно основание от ищеца Д. М. К., чрез неговия пълномощник по делото- адв. Д., че дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., дължи на ищеца връщане на платеното по договора за продажба, дължимото обезщетение под формата на лихва върху платената и получена продажна цена, поради непрепрехвърляне и непредаване на апартамента, дължимото обезщетение под формата на задатък в размер на платената и получена продажна цена и дължимото обезщетение под формата на пропуснати ползи от неотдаването под на наем на апартамента, предмет на договора, поради виновното неизпълнение на ответниковите договорни задължения, които неизпълнение парични задължения, съобразно становището на ищеца са валидно правно основание съобразно текста на чл. 608 от ТЗ, в последната му редакция от ЗИД на ТЗ, обнародвана в ДВ бр. 20 от 28.02.2013г. Цитирано е в исковата молба Решение № 40 от 06.10.2011г. по ТД № 2443/2011г. на VІ-3 състав на СГС, с което при аналогичен на настоящия случай е отчетено, че претърпените вреди и пропуснатите ползи от неизпълнението на търговската сделка, представляват основание за постановяване на решение по чл. 630 от ТЗ и за откриване на производство по несъстоятелност, като това следва и от нормата на чл. 82 от ЗЗД, в която изрично е посочено, че обезщетението за неизпълнение обхваща претърпяната загуба и пропуснатите ползи, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на длъжника.

В исковата молба са изложение съображения за свръхзадълженост на дружеството ответник- “. Р. И. К. І”Е., за трайни финансови затруднения и спиране на плащанията към длъжниците още от 2007г., за което са наведени доводи и представени писмени доказателства. Навадени са доводи и за задължения на дружеството длъжник от публично правен характер към държавата, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608 ал.1 т. 2 от ТЗ. Твърди се, че ответното дружество има изключително лоши икономически показатели, като не разполага нито с бързо ликвидно имущество, нито със свободни капитали, с които да осигури заплащането на задълженията му към кредиторите, като са останали само недвижими имоти, които са обезценени поради срива на пазара в района на град Р., върху които са наложени множество ипотеки и възбрани от различни хирографарни кредитори, като дори и след разпродажбата на тези имоти, сумите няма да са достатъчни за да удовлетворят всички кредитори на “. Р. И. К. І”Е..

Иска се от съда на основание чл. 630 ал.1 от ТЗ да се обяви неплатежоспособността на “. Р. И. К. І”Е., да се определи началната и дата и да се открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството длъжник, като едновременно с това се обяви в несъстоятелност “. Р.И. К. І”Е. и му се назначи временен синдик, като се определи датата на първото събрание на кредиторите. Иска се на основание чл. 630 ал. 2 от ТЗ, да се прекрати и дейността на органите за управление на “. Р.И. К. І”Е., тъй като е очевидно, че продължаването на дейността им, би увредило масата по несъстоятелността. Алтернативно се поддържа искането за установяване на свръхзадълженост на дружеството ответник - “. Р.И. К. І”Е., като се постанови решение по чл. 630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ и при констатиране на свръхзадълженост на дружеството длъжник.

С исковата молба е направено искане и за допускане на предварителни мерки на основание чл. 629а от ТЗ за да се запази имуществото на длъжника, като ищецът моли съда да постанови определение, с което да постанови:

- Спиране на всички изпълнителни производства по образуваните вече изпълнителни дела, насочени срещу имуществото на “. Р. И. К. І”Е., на основание чл. 629а ал.1 т. 3 от ТЗ;

- Назначаване на временен синдик на основание чл. 629а ал.1 т. 1 от ТЗ, с правомощията по чл. 625 ал.1 от ТЗ и

- Налагане на обща възбрана и запор на цялото движимо и недвижимо имущество на длъжника, на банковите сметки и на вземанията на длъжника, съгласно чл. 629а ал.1 т. 2 от ТЗ.

Благоевградският окръжен в решаващия състав, като съобрази искането на ищеца, чрез неговия процесуален представител- адв. Д. и прецени представените към исковата молба доказателства, намира следното:

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, като са направени и доказателствени искания, включително и за назначаване на съдебно икономическа експертиза и са формулирани задачите на вещото лице. Представено е и уведомление по чл. 78 ал.2 от ДОПК до ТД на НАП-Благоевград.

Във връзка с направеното искане за допускане на поисканите с исковата молба от ищеца предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ал.1 т. 2 и 3 от ТЗ, съдът излага следните правни съображения:

Искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки е процесуално допустимо, тъй като е направено от кредитор на ответника длъжник, във висящо производство въз основа на искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, основано на твърдения за неговата неплатежоспосбност и трайна обективна невъзможност да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по сключен между страните търговски договор, в резултат на виновното неизпълнение на същия от дружеството ответник. Искането е направено пред компетентния за неговото разглеждане съд – съда пред който е депозиран иска с правно основание чл. 625 от ТЗ за отриване на производство по несъстоятелност, а това е ОС по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Целта за допускане на обезпечение в производството по несъстоятелност е идентична с този правен институт в граждански процес- да се запази имуществото на длъжника, тъй като без налагане на поисканото обезпечение, ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Съгласно чл. 629а от ТЗ, за да бъде допуснато налагането на предварителни обезпечителни мерки в рамките на висящо съдебно производство, е необходимо да са налице следните елементи от сложния фактически състав: 1. Да е направено изрично искане от кредитора на длъжника или съдът служебно да прецени, че следва да постанови определение за допускане на предварителни обезпечителни мерки, за да не бъде допуснато разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника. 2. Обезпечението да е в този смисъл необходимо за запазване на имуществото на длъжника и посочената обезпечителна мярка да е подховдящо избрана, за да защити интересите н всички кредитори по несъстоятелността 3. Молбата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства или да е представено обезпечение, в определен от съда размер за компенсиране на нанесените на длъжника вреди. Спецификата на производството по несъстоятелност обуславя и спецификата на предварителните обезпечителни мерки и производството по тяхното налагане.

Разпоредбата на чл. 629а ал.2 т. 1 от ТЗ изисква представянето на убедителни доказателства за вероятната основателност на твърденията на кредитора за неплатежоспособност на длъжника или представяне на адекватно обезпечение за компенсиране на вреди. Към настоящия момент по делото с исковата молба са представени едностранно от ищеца писмени доказателства само за твърденията на ищеца за неизпълнение от страна на длъжника на изискуемо и безспорно парично задължение по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, като не са представени убедителни и достоверни доказателства за твърдяното състояние на неплатежоспособност на ответника, за тежкото му икономическо положение, както и за пълната му невъзможност за заплащане на задълженията към кредиторите. За да открие производството по несъстоятелност, съдът следва да установи обективни данни за тежко имуществено положение на длъжника, за негова трайна обективна невъзможност да изпълнява задълженията към своите кредитори. Без доказването на такова обективно състояние на длъжника, искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки не следва да се уважава. Наистина видно е, че недвижимите имоти собственост на дружеството ответник са ипотекирани в полза на кредитори на дружеството, но това е станало срещу получаване на кредит от дружеството за суми на значителна стойност.

Възможността съдът по несъстоятелността да допусне предвидените от закона предварителни обезпечителни мерки, винаги е обусловена от необходимостта да бъде охранено наличното имущество на длъжника, за да бъдат гарантирани правата на неговите кредитори при евентуалното откриване на производство по несъстоятелност. Налагането на обезпечителните мерки по чл. 629а ал.1 от ТЗ е оправдано и допустимо, когато се установи и докаже реална опасност за разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника, като преценката на съда е индивидуална за всеки конкретен случай. По настоящото дело липсват убедителни аргументи, изведени от действията на длъжника или наличието на реални данни за тежко икономическо положение на “. Р. И. К. І”Е., като на практика няма никакви доказателства за действия на длъжника, целещи укриване или разпореждане с наличното му имущество, с цел да увреди кредиторите си при откриване на производство по несъстоятелност. Ако дружеството длъжник не разполага със свободни парични средства, а само с недвижимите имоти на които е собственик, както се твърди в исковата молба, то няма да може да се разпореди с тях, тъй като върху имотите има наложени ипотеки и възбрани, по искане на неговите кредитори.

Предварителните обезпечителни мерки по чл. 629а от ТЗ, освен че имат за цел запазването на имуществото на длъжника, не предпоставят на настоящия етап от развитието на производството по делото, ограничаване на дейността на дружеството длъжник. Те ограничават само разпореждането с това имущество и увреждането на бъдещата маса по несъстоятелността чрез извършване на сделки, които могат да се укажат извършени след началната дата на несъстоятелността, която съдът ще бъде задължен да установи. При искането си ищецът по настоящото дело е поискал налагане на запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника, без да конкретизира и посочи вещите или банковите сметки чийто запор и възбрана се иска по реда на чл. 629а ал.1 т. 2 от ТЗ. Не са индивидуализирани и посочени и конкретни изпълнителни дела срещу “. Р. И. К. І”Е., които се иска да бъдат спрени от съда чрез налага не поисканото обезпечение. Съдебната практика се е обединила около становището, че е недопустимо налагането на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, преди установяването на трайното му състояние на неплатежоспособност и откриването на производство по несъстоятелност с решението по чл. 630 от ТЗ, тъй като налагането на такава обезпечителна мярка преди това, ще има за своя правна последица не само охраняване на наличното имущество на длъжника, за да бъдат гарантирани правата на неговите кредитори, но може да доведе и до пълно блокиране на дейността на предприятието на длъжника и на неговата търговска дейност, в един труден за ответника търговец момент, което не би било в интерес на никой от неговите кредитори.

Поради същите съображения, съдът намира за неподходящи и част от поисканите обезпечителни мерки, като тази по чл. 629а ал. 1 т. 1 от ТЗ. От една страна неизпълнението на задълженията на ответника по сключен с ищеца договор, не е достатъчно за извода че дружеството ответник е лошо управлявано. Поради същите съображения не може да се приеме и че лошите икономически резултати на дружеството с оглед на посоченото във финансовите му отчети от 2007 до 2011г. се дължат непременно на лошото му управление, тъй като обективно през същия период се е разразила тежка икономическа криза, при която един от най- тежко засегнатите отрасли в страната е този на строителството. Налице е и срив на пазара на недвижимите имоти, довел до значително намаляване на цените на имотите в този район на страната и ограниченото търсене от купувачите. Ето защо за съда към настоящия момент по делото не е сериозно обоснована нуждата да бъде прекратено действието на органите на управлението на дружеството ответник и правомощията да бъдат предоставени на временен синдик, с правомощия по чл. 625 ал. 1 от ТЗ. Преди установяването на действителното финансово положение на дружеството ответник, съдът счита че искането за запориране и възбраняване на цялото движими и недвижимо имущество на длъжника и спирането на изпълнителните дела срещу него, е преждевременно и необосновано само от едностраннно представените към настоящия момент писмени доказателства от ищеца по делото.

Изложеното от фактическа и правна страна дава основание на съда по настоящото дело да счете, че искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки по смисъла на чл. 629а ал.1 т. 1- т. 3 от ТЗ, не е подкрепено от убедителни писмени доказателства и към настоящия момент не са налице основанията на закона за неговото уважаване, като същото следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 629а ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ във връзка чл. 630 ал. 1 т. 4 от ТЗ и чл. 389 и следващите от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварителни обезпечителни мерки, направенов производството по искане за откриване на производство по несъстоятелност по гр.д. № 241/2013г. по описа на ОС Благоевград, по искане на Д. М. К., британски гражданин, роден на ...г. в У.О.К.В.и С.И., с паспорт серия ...изд. на ...7г. от УКПА, чрез адв.В.Д., срещу “. Р.И. К. І”Е., пререгистрирано в ТР към АВ под ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. Р. 2760, О.Р., област Б., ул."С. Н." № 32, представлявано от Д. Ч. П., с което на основание чл. 629а ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ е поискано да бъдат наложени следните предварителни обезпечителни мерки:

- Спиране на всички изпълнителни производства по образуваните вече изпълнителни дела, насочени срещу имуществото на “. Р. И. К. І”Е., на основание чл. 629а ал.1 т. 3 от ТЗ;

- Назначаване на временен синдик на основание чл. 629а ал.1 т. 1 от ТЗ, с правомощията по чл. 625 ал.1 от ТЗ и

- Налагане на обща възбрана и запор на цялото движимо и недвижимо имущество на длъжника, на банковите сметки и на вземанията на длъжника, съгласно чл. 629а ал.1 т. 2 от ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението на ищеца, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :