№ 13415
гр. С., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.А
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П.А Гражданско дело №
20221110119827 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
за продажна цена на доставена Т.Е., дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на Т.Е. при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците Т.Е., дялово
разпределение, като купувачът не престирал насрещно – не заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на Т.Е. са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на дружеството.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който първият ответник заявява
че не оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, но оспорва дължимостта на
процесната сума, поради давност. Вторият ответник заявява оспорване наличието на
валидна облигационна връзка с ищеца.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД, изразява становище
за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на Т.Е..
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на Т.Е. и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за Т.Е. при
1
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на Т.Е. от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на Т.Е. за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие. Съгласно разясненията на
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената Т.Е. за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на Т.Е. за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на Т.Е. за битови нужди
дължи цената й.
Ответникът Я. П. Ч. не оспорва, а и от приетия по делото договор за наем и
заявление-декларация за откриване на партида се установява, че е титуляр на партида при
ищеца с аб.№ ..... за периода от 21.05.2018г. до 14.04.2021г. и има качеството потребител на
ТЕ за обект – апартамент № 5, находящ се в гр.С., общ. ..., бул. „... III” № ... От това следва,
че по силата на подаденото заявление за откриване на партида между ответника Я. Ч. -
потребител и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на
Т.Е. при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № ....., без да е
необходимо изричното им приемане.
По отношение на ответника В. И. Ч. липсват ангажирани доказателства (напр.
нотариален акт, заявление-декларация за откриване на партида и др.), от които да се
установи наличието на облигационно отношение между страните. Същевременно нормата
на чл. 32 СК, на която се позовава ищецът, в случая е неприложима доколкото липсват
данни задължението да е поето за задоволяване на нужди на семейството, а освен това видно
от Решение № III-89-329/01.12.2014 г., постановено по гр.д. № 37420/2014 г. по описа на
СРС, 89 състав бракът между В. Ч. и Я. Ч. е прекратен. От това следва, че искът срещу В. Ч.
следва да се отхвърли поради липса на облигационно отношение между страните.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици Т.Е. от средствата за дялово разпределение -
топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и
съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата
на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността Т.Е., при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на Т.Е. в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с непрекъснато
топлоподаване през процесния период. За абоната е начислявана сума за ТЕ за отопление и
ТЕ за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС, начисления, дялово
разпределение на потребената ТЕ са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ. Дяловото разпределение е изчислявано по формулата Наредба 16-
344 от 06.04.2007г. Така, вещото лице сочи, че общата сума се формира от сумата дължима
за ТЕ съгласно редовни отчети на уредите за дялово разпределение, подписани от клиент за
периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г. и не включва предишни неплатени и просрочени
суми и начислени лихви.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
Т.Е. съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
2
коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената Т.Е. за процесния период е на
стойност от 3326,48 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота. Възражението на ответника, че начислената цена е прекомерна съдът
намира за неоснователно, доколкото цената за единица потребена Т.Е. не се определя
произволно от ищеца, а по утвърдени от ДКЕВР цени. Ето защо искът за ТЕ се явява
основателен спрямо ответника Я. Ч. за претендирания размер от 3285,01 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ФИРМА.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на Т.Е. на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена
за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2020г. възлиза на 33,24
лева. Предвид това искът спрямо Я. Ч. е основателен, а спрямо ответника В. Ч. следва да се
отхвърли поради липсата на облигационно отношение.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
Т.Е. в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В
конкретния случай, ответникът е бил в забава за плащане на главницата за Т.Е. за периода от
15.09.2019г. до 17.11.2021г., като размерът на обезщетението за забава, определено от съда
съгласно чл. 162 ГПК е 559,14 лева. Предвид принципа на диспозитивно начало искът
спрямо Я. Ч. е основателен за пълния предявен размер 518,41 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата дялово
разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от 31.03.2019г. до
17.11.2021г., като размерът на обезщетението за забава, определено от съда съгласно чл. 162
ГПК е 6,89 лева. Предвид това, искът е основателен и следва да се уважи до пълния
предявен размер от 6,85 лева спрямо ответника Я. Ч..
С оглед акцесорния характер на исковете за обезщетение за забава спрямо главните
искове, същите са изцяло неоснователни спрямо ответника В. Ч..
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на Т.Е. дължи
плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на
месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
3
общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица Т.Е.. Горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите Т.Е. съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение
по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 от
ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая
подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Същевременно следва да се съобрази и периодът
от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника Т.Е. не е погасено
по давност. В случая падежът на най-старото задължение за м.08.2018г. е настъпил на
15.10.2018г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 03.12.2021г., като към този момент
не е изтекъл период по-дълъг от 3 години и 70 дни (времето, през което давност не е текла
на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение).
По отношение на вземането за дялово разпределение и обезщетението за забава
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото обезщетението
обхваща период по-кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 253,74 лева за
исковото производство (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в определен
от съда размер 100 лева) и общо 126,87 лева за заповедното производство.
На ответника В. Ч. следва да се присъдят сторените разноски за депозит за експертиза
и адвокатско възнаграждение е размер на 675 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Я. П. Ч., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА.” ЕАД, с ЕИК: .... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3285,01 лева - цена на доставената на ответника Т.Е.
за периода от 01.08.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 03.12.2021г., сумата
от 33,24 лева – цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 03.12.2021г., сумата от 518,41 лева – лихва за
забава върху главницата за Т.Е. за периода от 15.09.2019г. до 17.11.2021г. и сумата от 6,85
лева – лихва за забава върху главница за услугата дялово разпределение за периода от
31.03.2019г. до 17.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 14.12.2021г. по ч.гр.д.№ 69533/2021г. по описа на СРС, 176
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА.” ЕАД, ЕИК: ...., срещу В. И. Ч., с ЕГН:
4
********** по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, искове с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3285,01 лева - цена на доставената на ответника
Т.Е. за периода от 01.08.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 03.12.2021г.,
сумата от 33,24 лева – цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. –
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 03.12.2021г., сумата от 518,41 лева – лихва за
забава върху главницата за Т.Е. за периода от 15.09.2019г. до 17.11.2021г. и сумата от 6,85
лева – лихва за забава върху главница за услугата дялово разпределение за периода от
31.03.2019г. до 17.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 14.12.2021г. по ч.гр.д.№ 69533/2021г. по описа на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА Я. П. Ч., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА.” ЕАД, ЕИК: ...., разноски в исковото производство в размер на общо
253,74 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 69533/2021г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 126,87 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА.” ЕАД, ЕИК: ...., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
В. И. Ч., с ЕГН: ********** разноски в исковото производство в размер на общо 675 лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5