Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 02.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 691 по описа на
Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.А.Й.
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – адв. В.В. ***, против Наказателно
постановление № ***, издадено на *** г. от Началника Сектор в Първо РУ към ОД
на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по:
- чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв.
С жалбата се иска наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа изцяло.
Въззиваемата страна е редовно
уведомена, но не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата и изразеното чрез процесуалния му
представител становище, в съдебно заседание, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
от компетентен орган, в присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно
връчен, като съдържа задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в
присъствие на двама свидетели, първият от които е посочен като очевидец на
нарушението и при съставяне на акта, а вторият – като очевидец на нарушението.
НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен
административно-наказващ орган.
При запознаване със съдържанието
на АУАН нарушителят не е дал обяснения, които да са били обективирани в
документа. В законоустановения тридневен
срок нарушителят не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален
аспект.
От фактическа страна се установи
следното:
На *** г. П.Й. управлявал л. а. марка
„***” с рег. № *** по бул. „*“ в гр. Д* в посока изхода за гр. В*.
Междувременно, със заповед на министъра на
здравеопазването били въведени извънредни мерки във връзка с пандемията
Ковид 19 и бил въведен режим на ограничаване възможността на гражданите да излизат или влизат в
областните градове в България, като това можело да става само, ако е наложително и след
попълване на декларация от водача. За целта на входовете и изходите на градовете били изградени контролно-пропускателни
пунктове, през които се преминавало след доказване на неотложността на пътуването.
Такъв пункт бил
изграден в
района на КПП на изхода за гр. В*, като св. С.Д. и св. П.И.П. осъществявали
контрола във връзка с изпълнение на ограничителната мярка.
Около 11,40 ч. към изградения
пункт се приближил управляваният от жалбоподателя лек автомобил и спрял в
изпълнение на разпореждането на св. Д.. Последният го попитал дали има
попълнена декларация за причината за пътуването и водачът заявил, че няма
такава. Тогава полицейският служител го поканил да отбие в дясно от пътя,
където имало празни бланки и там да попълни нужната декларация. Водачът Й.
обаче отказал и тогава св. Д. му поискал личната карта и му казал, че няма да
го пусне, докато не попълни декларацията. Й. запалил колата, завъртял гуми и
потеглил в посока гр. Варна. Св. Д. уведомил дежурния и поискал съдействие.
Личната карта на водача останала у него и след около 15-20 мин. Й. се върнал с
автомобила, бил усмихнат и все едно нищо не е станало.
В изпълнение на разпореждането на
дежурния полицай, Й. бил отведен в Първо РУ на ОД на МВР – Добрич, където св. Д.Д.
в присъствието на св. Д. и св. П. образувал административно-наказателно
производство против Й., като съставил АУАН № *, бл. № *, с който вменил на
жалбоподателя административни нарушения по чл. 103, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 23.04.2020 г. около 11.40 ч. в гр. Добрич,
КПП Варна като водач на л. а. марка „***, е извършил следните нарушения 1/ при
подаден сигнал за спиране от контролен орган не спира май-в дясно и не
изпълнява указанията му и 2/ не представя контролен талон към СУМПС. При
връчване на АУАН жалбоподателят не е дал обяснения или направил възражения.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършените деяния и
наложил съответни административни наказания както следва:
- по чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;
- по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДвП на нарушителя било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 10 лв.
В сградата на Първо РУ на ОД на
МВР – Добрич против Й. на същата дата 23.04.2021 г. било образувано и още едно
административно-наказателно производство, в хода на което св. Д. съставил на Й.
още един АУАН бл. № * за това, че на ** г. в 11,40 ч. в гр. Д*, КПП В* Й. не
изпълнява разпорежданията на полицейски орган, издадено в изпълнение на
възложените му функции, като напуска и осуетява извършването на полицейска
проверка – нарушение по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 2 ЗМВР. За това
нарушение било издадено НП № *** г. и на Й. било наложено наказание глоба в
размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, доколкото същата се потвърждава от
показанията на св. Д., Д. и П. – полицейските служители, осъществили проверката
и установили нарушенията, както и от събраните по надлежния ред в хода на
производството писмени доказателства - Наказателно
постановление № **** от Първо РУ; Обяснение от С.Н.Д.; Справка от търговския регистър за актуално състояние;
удостоверение за раждане № ** г.; Наказателно
постановление № ***
От правна страна съдът установи
следното:
Разпоредбата на чл. 103 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ нормативно закрепя следното задължение на
водачите: „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.”
Видно от приобщените
по делото доказателства, при подадения сигнал за спиране от контролните органи
в лицето на св. Д., водачът на МПС – жалбоподателят Й., е изпълнил вмененото му задължение да спре плавно на
посоченото от полицейския служител място. Видно от показанията на св. Д., нямало е как Й. да
премине по никакъв начин при положение, че полицаите са били по двама човека
във всяко платно и пътят е блокиран. Спирали са всеки един автомобил. Очевидно Й.
е спрял и тогава св. Д. му казал да представи декларация за пътуването си.
Водачът отказал и тогава му била поискана личната карта, която останала у
служителя, след като Й. е напуснал изненадващо мястото на проверката.
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП
изисква от водача на МПС да изпълни две кумулативно предвидени задължения – да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Следователно, макар и да е
напуснал мястото на проверката преди приключването й, Й. е спрял на подадения
му сигнал, т. е. той е изпълнил едното от двете си задължения по горецитираната
разпоредба, която в случая се явява неприложима, тъй като не са налице от
обективна страна всички елементи от изпълнителното деяние, описано в закона.
Видно от материалите по делото,
за това, че не е изпълнил разпореждане на полицейския орган, на Й. е съставен
друг АУАН бл. № * за това, че на *** ч. в гр. Д*, КПП В* Й. не изпълнява
разпорежданията на полицейски орган, издадено в изпълнение на възложените му
функции, като напуска и осуетява извършването на полицейска проверка –
нарушение по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 64, ал. 2 ЗМВР. За това нарушение било
издадено НП № *** г. и на Й. било наложено наказание глоба в размер на 200
лева.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че НП в тази му част следва да бъде отменено, доколкото описаното в него
административно нарушение по чл. 103 ЗДвП е несъставомерно.
Относно другото нарушение, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата императивно регламентира задължението на водача на МПС да
носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС.”
В хода на съдебното
производство чрез приобщените гласни доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал
лекия автомобил, но на мястото на проверката, извършена на КПП, талон не му е
бил искан и респ. той не е бил длъжен да го представи.
Според показанията на
св. Д., при съставяне на АУАН по ЗДвП в сградата на Първо РУ на ОД на МВР –
Добрич, на Й. е бил изискан талон, който да бъде описан в акта, но той не го е
представил.
Следователно, съдът
намира за недоказано, че на посочената дата и час, при извършената проверка в
района на КПП за гр. В*, Й. като водач на МПС е извършил вмененото му нарушение
– не е носил контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Това е
било евентуално установено по-късно, на съвсем друго място – сградата на Първо
РУ на МВР – Д*, където Й. не е имал качеството водач и не е бил длъжен да носи
талона. Ето защо, въз основа на изложеното по-горе, съдът приема, че не се
доказва от обективна и субективна страна жалбоподателят да е извършил вмененото
му нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което
административно-наказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана.
С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. от Началник Сектор в
Първо РУ към ОД на МВР гр. Д*, с което на П.А.Й. ЕГН ********** *** за
нарушения по:
- чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
- чл. 100, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/