ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 22.10.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав о, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Иванова гр. дело № 10488 по описа за
2020г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 577 от ГПК.
Образувано
е на 02.10.2020г. по жалба вх.№ 18-00-158/28.02.2020г. по регистъра на Агенция
по Вписвания, на „Е.Д.Е.П.“ЕООД, ЕИК ******с
адрес: *** срещу Определение № 916/16.07.2020г. на съдия по вписвания, с което е отказано вписване на удостоверение
по чл. 263г от ТЗ за вписване в Търговски регистър за преобразуване на
дружество чрез отделяне на „Е.Д.Е.П.“ЕООД,
ЕИК ******от „Б.Е.Е.“ООД, ЕИК ******.
Посочило е, че удостоверението не е акт за прехвърляне на недвижим имот поради
което и разпоредбата на чл. 264 от ДОПК не била приложима и неправилно
непредставянето на декларация по чл. 264 от ДОПК послужило за постановяване на
обжалвания отказ. В случай че аргументите му не бъдат възприети и представял
декларация по чл. 264 от ДОПК с нотариално заверени подписи на преобразуващото
се дружество Б.Е.Е.“ООД.
Съдът като обсъди доводи на жалбоподателя
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със
заявление вх.№ 37798/16.07.2020г.
жалбоподателят е поискала да се впише удостоверение по чл. 263г от ТЗ за вписване в Търговски регистър
за преобразуване на дружество чрез отделяне
на „Е.Д.Е.П.“ЕООД, ЕИК ******от „Б.Е.Е.“ООД,
ЕИК ****** защото имало недвижими имоти в гр. София - поземлен имот идентификатор 68134.403.40 и
имот идентификатор 68134.403.40.1 в гр. София, ул. ******, които са посочени по
граници и площ. Към заявлението са представени декларация за вписване, данъчна
оценка за двата имота от 20.01.2020г.,
сочещи че няма непогасени задължения за тях;
скица на поземлен имотите от 14.01.2020г.; удостоверение №
20200716093132/16.07.2020г. издадено от АВписвания, съгласно което към
16.07.2020г. е вписано преобразуване на Б.Е.Е. чрез отделяне с правоприемник Е.Д.Е.П. доклад за перобразуване от управителя на Б.Е.Е.“ООД;
счетоводен баланс, план за преобразуване
от 19.12.2019г. сочещ преминаване на процесните имоти в новоучреденото
дружество, квитанция за платена държавна такса.
С частната жалба е представена
декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК на преобразуващото се дружество Б.Е.Е.“ООД
с нотариално заверени подписи удостоверяването на които е извършено от нотариус
Д.Ж.на 21.08.2020г.
При така установеното съдът намира от приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 577 вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК отказът да се извърши нотариално удостоверяване, каквото е вписването, може да се обжалва пред окръжния съд.
В конкретния случай жалбата е
депозирана в срок, като доколкото е насочена срещу отказ за вписване на удостоверение
по чл. 263г от ТЗ, то съдът приема, че
съобразно чл. 577 вр. с чл. 569 от ГПК същата е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдията по вписвания може да откаже
да извърши действия по вписвания само ако: представения акт не подлежи на
вписване (чл. 32 а от ПВп), което следва от съдържанието му; ако не е местно
компетентен (чл. 570 от ГПК и чл. 7 от ПВп); ако формата на акта не отговаря на
изискванията на закона , за който извод се изхожда от съдържанието на този акт;
ако актът няма необходимото съдържание кат не позволява идентифициране на
страни и на имот; ако не е внесена дължимата държавна такса; ако не е
представена данъчна оценка или скица за имотите, ако не са представени доказателства за изпълнени
изисквания на други закони, какъвто е чл. 264 от ДОПК изискващ представяне на декларация от
праводателя при прехвърляне/учредяване на вещни права върху недвижими имоти,
апортни вноски, ипотека, особен залог върху такива. (В
този смисъл т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК
на ВКС). Когато обаче
подлежащия на вписване акт не обективира доброволни, съвпадащи насрещни волеизявления на
страните и е логически необосновано да се очаква съдействието на прехвърлителя
или учредителя на вещното право, респ. приобретателят в случаите на законна
ипотека и изискването, въведено в императивната разпоредба на чл. 264 от ДОПК е в състояние да осуети упражняването на правото на заинтересования да
поиска вписване на акта, то представянето на декларация по чл. 264 от ДОПК за непогасени публични задължения не е предпоставка за вписването. (В този смисъл
Определение № 86/26.05.2020г. по ч.гр.д. № 1108 / 2020г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.).
Преобразуването на търговски
дружества по правило е свързано с правоприемство, което настъпва съгласно чл.
263и, ал. 6 от ТЗ от датата на вписване на преобразуването в Търговския
регистър. От този момент титуляр на правата, притежавани дотогава от преобразуващото
се дружество става нововъзникналото/приемащото дружество. Тогава, когато част
то тези права са вещни права върху недвижими имоти, то следва да бъде издадено
удостоверение по чл. 263в / чл. 263г от ТЗ от Търговския регистър и същото
следва да бъде вписано в Агенция по вписвания по молба на управителя на
новоучредено/приемащо дружество. Това
удостоверение не е актът с който се прехвърля
вещното право върху недвижимия имот, вписването на този акт има само
оповестително действие. Това удостоверение
само удостоверява настъпилото правоприемство. За този акт Търговският закон
изисква вписването му в Агенция по вписвания при вещни права върху недвижими
имоти поради което и е налице хипотезата на
чл. 4, буква „л“ от Правилника за вписвания (ПВп)и неговото вписване следва да
се извърши по реда на раздел ІІ от ПВп, като се спазят изискванията на чл. 6-9
от ПВп. Таксуването на вписването следва да се извърши както в хипотезите
на вписване на актове, свързани с
преминаване на вещни права върху недвижими имоти от един субект към друг,
като се отчете удостоверителния характер на удостоверението, което се вписва. Самото преминаване на правата до този
момент не е било таксувано и така цената следва да се определи по правилата
като за прехвърляне на собственост-стойността на имуществото по заключителен
баланс или по данъчна оценка, ако тя е по-висока. (В този смисъл т. 3 от КТР №
7/25.04.2013г. по тълк.д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В
случая се иска вписване на удостоверението по чл. 263г от ТЗ ,
вписването на същото е изрично предвидено в ТЗ, поради което и съдът приема, че същото е акт, който
подлежи на вписване на основание на чл. 4, буква „л“ от ПВп. вр. с чл. 263г от ТЗ.
В случая заявлението е подадено от
управителя на новоучреденото дружество, към него са представени изисквания по чл. 263и, ал. 6, изр. 2 план за
преобразуване, представени са валидни данъчни оценки, сочещи че за имотите няма
задължения, представени са актуални скици за имотите, те са индивидуализирани в
заявлението, страните по преобразуването също са индивидуализирани, при
преобразуването има прехвърляне на вещни права върху недвижимите имоти с
идентификатор 68134.403.40 и с
идентификатор 68134.403.40.1 в гр. София, ул. ******, представено е
удостоверението по чл. 263г от ТЗ, както и баланс на дружеството, документ за
внесена държавна такса. Така представените документи съдът приема че са
достатъчни, за да се уважи подаденото заявление. За същото не е нужно да се
представя декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК. Това е така, защото удостоверението
по чл. 263г от ТЗ не учредява нито прехвърля вещното право върху
недвижимия имот, а необходимост от представяне на декларация по чл. 264, ал.1 от ДОПК има само когато се прехвърля /
учредява вещно право върху недвижим имот. В случая прехвърлителният ефект на
вещното право върху недвижимите имоти е настъпил от дата на вписване на
преобразуването в Търговския регистър. Декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК ако
се приеме че следва да бъде представена, то същото следва да бъде направено в производството пред Търговския
регистър, защото същата попада в хипотезата на чл. 55 , ал.2, т. 16 от Наредба
№ 1/2007г. за водене съхраняване, достъп до ТР… (Наредбата). В производството
по вписването на удостоверението по чл. 263г от ТЗ обаче такава декларация не е
необходима, защото вписвания акт не води
до прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот. В случая
подлежащия на вписване акт не съдържа доброволни, съвпадащи насрещни волеизявления на страните и поради съображения излрожени по-горе и на това
допълнително основание не следва декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК на
управителя на преобразуващото се дружество да е условие за вписването.
Дори
да се приеме обратното следва да се посочи, че доколкото с частната жалба е
представена и декларацията по чл. 264, ал.1 от ДОПК, то и на това основание
заявлението следва да се уважи. В производството по частни жалби няма пречка
страната в производството по частната жалба да отстрани допуснати от нея
пропуски.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че следва да отмени отказа от 16.07.2020г. като делото следва да се върне на
съдията по вписвания за извършване на исканото вписване.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ Определение № 916/16.07.2020г. на съдия по вписвания, с
което е отказано вписване на удостоверение по чл. 263г от ТЗ за вписване в
Търговски регистър за преобразуване на дружество чрез отделяне на „Е.Д.Е.П.“ЕООД, ЕИК
******от „Б.Е.Е.“ООД, ЕИК ******.
ВРЪЩА делото на Служба по вписвания –София към Агенция по вписвания за извършване на исканото вписване
по заявление вх. № 37798/16.07.2020г.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.