№ 363
гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201175 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №35-0000625 от 27.05.2021г *** на РД
„АА“ - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104 ал.3 от ЗАвПр
на „***“ ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ. от гр.Кнежа, обл.Плевен
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“ ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ., който го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез
процесуалния си представител адв.П. П. от АК-Плевен навежда правни
доводи, че неизпълнението на разпоредбите за работа с тахографа от страна
на водача не е в резултат от действия или бездействия на транспортното
1
предприятие. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За въззиваемата страна РД „АА“- Плевен, не се явява представител и не
изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№287364 от 07.05.2021г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на 07.05.2021г около 11,10 часа в гр.Плевен, ул.*** в
сградата на РД „АА“ Плевен при извършена комплексна проверка на
основание известие –покана изх.№81-00-53-630/01.04.2021г. до *** на „***“
ЕООД, притежаващо лиценз №15291 изд. На 20.05.2016г. и вал. До
19.05.2026г. за товари в Общността се установи следното административно
нарушение: Превозвачът „***“ ЕООД е извършил обществен превоз на
товари пшеница/ на 12.07 – 13.07.2020г. видно от 4 броя товарителници с
МПС – влекач модел Скания Р440 с рег.№ *** кат.№3, оборудвано с
дигитален тахограф Stoneridge Electronics SE500 със сериен №**********,
управлявано от водач Т.К. и с маршрут на движение Игнатиево-Дерманци-
Варна-Д.митрополия-Игнатиево, видно от СРМПС, протокол, тахограф и
пътен лист №000791/10.07.2020г., като „***“ ЕООД не е осигурил правилното
функциониране и използване на горепосочения дигитален тахограф и карта на
водач, поради което при извършване на гореописания превоз- МПС с рег.№
*** е управлявано без поставена карта на водач за периода от 23:59:21ч. на
12.07.2020г. карта извадена при км.пок. 1006569/ до 20:41:57ч. на 13.07.2020г.
карта поставена при км.пок. 1007289/ общо 720км., видно от разпечатка за
специализиран софтуер за проверка на данните от дигит. Тахографи и картите
на водачите на МПС съотв.ден.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител В. АНТ. М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
2
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От
показанията на актосъставителя М. се установява, че на 07.05.2021г около
11,10 часа в гр.Плевен, ул.*** в сградата на РД „АА“ Плевен е извършена
комплексна проверка на основание известие –покана изх.№81-00-53-
630/01.04.2021г. до *** на „***“ ЕООД, притежаващо лиценз №15291 изд. на
20.05.2016г. и вал. до 19.05.2026г. за товари в Общността. Според
актосъставителя М. при проверката е установено, че превозвачът „***“ ЕООД
е извършил обществен превоз на товари пшеница/ на 12.07 – 13.07.2020г.
видно от 4 броя товарителници с МПС – влекач модел Скания Р440 с рег.№
*** кат.№3, оборудвано с дигитален тахограф Stoneridge Electronics SE500 със
сериен №**********, управлявано от водач Т.К. и с маршрут на движение
Игнатиево-Дерманци-Варна-Д.Митрополия-Игнатиево, видно от СРМПС,
протокол, тахограф и пътен лист №000791/10.07.2020г., като при извършване
на гореописания превоз - МПС с рег.№ *** е управлявано без поставена карта
на водач за периода от 23:59:21ч. на 12.07.2020г. От показанията на
актосъставителя М. се установява, че картата е извадена при км.пок. 1006569/
до 20:41:57ч. на 13.07.2020г. и картата е поставена при км.пок. 1007289/ или
общо 720км МПС е управлявано без поставена карта на водача. Според
актосъставителя това обстоятелство се установява и от разпечатката за
специализиран софтуер за проверка на данните от дигиталните тахографи и
картите на водачите на МПС съответния ден. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя М., тъй като неговите показания са
конкретни, ясни и последователни. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този
свидетел, или да сочат наличието на мотив да набеди жалбоподателя „***“
ЕООД в нарушение, което не е извършил. Още повече, че установените от
контролните органи обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, видно от
изложеното в жалбата.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят „***“ ЕООД е извършил
нарушение по чл.32 пар.1 изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно
тахографите в автомобилния транспорт и неправилно и незаконосъобразно му
3
е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104
ал.3 от ЗАП. Изискванията относно производството, монтирането,
използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в
автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент
(ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г.
относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на
данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани
с автомобилния транспорт. Съгласно чл. 2, пар. 2, буква ж) от Регламент №
165/2014 „аналогов тахограф“, означава тахограф, който използва
тахографски лист в съответствие с настоящия регламент. Правилното
функциониране и използване на тахографите е регламентирано в чл. 32 от
Регламент №165/2014г. Според § 1, изр. второ от същия, транспортните
предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване
на аналоговите тахографи и на тахографските листове. Разпоредбата на чл. 33
от Регламент № 165/2014, озаглавена „Отговорност на транспортните
предприятия“, регламентира задълженията на транспортните предприятия във
връзка с правилното функциониране и използване на тахографите и
тахографските листове. Следователно в обобщение на регламентираните
задължения, отговорността на превозвача се изразява в осъществяване на
ефективен контрол върху дейността на своите водачи, които боравят с
тахографите, монтирани в превозните средства, независимо дали те са от
дигитален или аналогов тип. В съдържанието на АУАН и на НП липсва
посочване конкретно кое от така вменените на превозвачите задължения не е
изпълнено от страна на санкционираното дружество. Само е посочено, че
„***“ ЕООД не е осигурило правилното функциониране и използване на
дигитален тахограф и карта на водач К., поради което при извършване на
гореописания превоз - МПС с рег.№ *** е управлявано без поставена карта на
водач за периода от 23:59:21ч. на 12.07.2020г. карта извадена при км.пок.
1006569/ до 20:41:57ч. на 13.07.2020г. карта поставена при км.пок. 1007289/
общо 720км. Посоченото в АУАН и в НП обаче единствено навежда до извод
за наличие на неправомерно поведение на водача, но не е достатъчно за да се
приеме, че предприятието не е изпълнило някое от вменените му от
4
регламента задължения. От обстоятелствената част на наказателното
постановление е видно, че административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на превозвача за нарушение на предвиденото в чл. 32, § 1, изр.
2, предл. 1 от Регламент (ЕО № 165/2014) задължение за осигуряване на
правилно функциониране на тахографа. Като изпълнително деяние в НП е
посочено, че превозвачът не е осигурил правилното функциониране на
монтирания в автомобила дигитален тахограф, въз основа на което
административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на
чл. 104, ал. 3 ЗАвП. При анализ на предписаните в чл. 32 § 1 от Регламент №
165/2014 г. задължения става ясно, че законодателят е предвидил две основни
изисквания за транспортните предприятия и водачите. Първото е да осигурят
правилното функциониране на тахографа, а второто е да осигурят правилното
му използване. Изискванията за правилно функциониране на тахографите са
посочени в § 2-5 на чл. 32 на същия регламент. От друга страна изискването
за осигуряване правилното задействане на превключвателните механизми
съобразно режимите за работа и престой на превозното средство, е изведено в
чл. 34, § 5, б. "б" от Регламента. Същото е вменено, като задължение на
водачите, а не на превозвачите и се отнася до правилното използване на
тахографа, а не до неговото правилно функциониране, поради което съдът
приема, че транспортното предприятие не може да бъде субект на вмененото
нарушение. В случая по-скоро поведението на дружеството е осъществило
състава на нарушение на разпоредбата на чл. 33, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
165/ 2014, която предвижда да се потърси отговорност на транспортните
предприятия, в случай, че те не осъществяват ефективен контрол върху
дейността на своите водачи, които боравят с тахографите, монтирани в
превозните средства, независимо дали те са от дигитален или аналогов тип, но
в случая подобно „обвинение“ не е било повдигано на въззивното дружество.
За да се приеме, че дружеството е осъществило състава на това, не е
достатъчно да се установи само неизпълнение на разпоредбите за работа с
тахографа от страна на водача, а следва да се установи чрез допустимите от
закона средства, че това неизпълнение е резултат от действия или
бездействия на транспортното предприятие респ., че дружеството не е
изпълнило някое от вменените му с чл. 33, § 1 и § 2 от Регламент № 165/2014
г. задължения, а именно да осигури на водачите си подходящо обучение и
инструктаж относно правилното функциониране както на дигиталните, така и
5
на аналоговите тахографи; да провежда редовни проверки, за да се увери, че
водачите му използват правилно тахографите и да не предоставя на водачите
си никакви преки или непреки стимули, които биха могли да насърчат
злоупотребата с тахографи. От материалите по делото става ясно, че този
въпрос въобще не е изследван и не са събирани доказателства в тази насока.
Налице е неяснота от кои конкретно действия или бездействия на превозвача
се прави извода, че същият не е осигурил правилното функциониране на
тахографа. Това, че конкретен водач не е спазил вмененото му задължение не
може да води до ангажиране отговорността на дружеството - жалбоподател,
доколкото същият е положил възможните усилия за спазване на законовите
разпоредби, като е включил тези задължения в длъжностната характеристика
на длъжността „*** на тежкотоварен автомобил“ Обратното би довело до
налагане на практика при неизпълнение на разпоредбите за почивка от даден
водач да се санкционира превозвача и то без да се установи с допустимите от
закона доказателствени средства, че това нарушение е резултат от негови
действия или бездействия, поради което и същият неправилно е бил
санкциониран по чл. 104 ал. 1 от ЗАвтП. В горния смисъл е и константната
съдебна практика, обективирана в Решение № 1397 от 21.07.2017 г. по к. а. н.
д. № 1518/2017 г., Решение № 1296 от 12.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1611/2017
г., Решение № 1224 от 6.07.2017 г. по к. а. н. д. № 1266/2017 г., Решение №
277 от 21.02.2017 г. по к. а. н. д. № 3413/2016 г., Решение № 2184 от
3.11.2016 г. по к. а. н. д. № 2159/2016 г. – всички по описа на АдмС - Варна и
мн. други.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от
ЗАНН и чл.104 ал.3 от ЗАП, като незаконосъобразно и необосновано.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
6
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 29), в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000625 от 27.05.2021г на
*** на РД „АА“ – Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.104 ал.3 от ЗАвПр на „***“ ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ. от
гр.Кнежа, обл.Плевен административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН РД „АА“ – Плевен да
заплати на жалбоподателя „***“ ЕООД направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7