РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Разлог, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалеваразгледа докладваното от Искра К.
Трендафилова, Гражданско дело № 20201240100723 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск, предявен от „У.п.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.П., б.
„М.”154, е.3, о.25 /В4/ представлявано от Управителя М.С., чрез адвокат А.К., против
М.А.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.”№39.
Твърди се в исковата молба, че на 16.02.2016 г. между ответника М.М. и „У.п.”ЕООД бил
подписан Договор за покупко-продажба извън търговски обект, по силата на който първата
закупила от търговеца 1 бр. Матрак 90/200 см, 1 бр. Пътническо одеяло и 1 бр. аксесоар -
ютия на обща стойност 800,00 лв. Продажната цена следвало да бъде платена по следния
начин: задатък в размер на 200,00 лв. бил заплатен от ответника, а остатъка за доплащане от
600,00 лв. на 6 месечни вноски по 100,00 лв. всяка. Понеже М.А.М., ЕГН*, не заплатила
нито една от тези 6 вноски, ищецът е заявил вземането си по реда на заповедното
производство, като в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по частно гр. дело №796/20 г. по описа на Рг.-РС. М.А.М.
възразила срещу дължимостта на задължението по заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск по чл.422
от ГПК.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и
правни твърдения, се иска съдът да постанови решение по силата, на което да признае за
установено по отношение на ответника М.А.М., ЕГН*, г.Р., у.„И.”№39, че дължи на
„У.п.”ЕООД, вписано в Търг. регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК*, с адрес г.П.,
б.„М.”154, е.3, о.25 /В4/, представлявано от Управителя М.С. сумата от 600,00 лв.,
представляваща неплатена част от продажната цена по Договор за покупко-продажба извън
търговски обект от 16.02.2016 г. и законната лихва върху нея от 01.08.2019 г. до изплащане
на вземането.
С разпореждане №3543, постановено в закрито съдебно заседание проведено на
04.12.2020 г., съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността й и допустимостта
на предявеният иск.
В указания от съда срок, по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника.
С писмения отговор на исковата молба предявения иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че на 16.02.2016 г., ответникът е направил презентация на свои продукти в
читалището на г.Р., по време на която при участие в томбола ответницата „спечелила“
правото да закупи матрака и одеялото и бонус един брой ютия. Според изложените
фактически твърдения, представителят на фирмата г-н Д.П. е убедил ответницата, че цените
на продуктите са много добри и набързо я накарал да подпише договора. След ден-два
ответницата осъзнала, че продуктите нямат никакви лечебни функции, а стоките се продават
1
по магазините на 4-5 пъти по-ниски цени. Изложени са твърдения за осъществени от страна
на ответницата телефонни обаждания, като в разговор с г-жа М.С., проведен на 25 или 26
февруари на посочения в договора телефон поискала да върне закупените стоки. Било й
обяснено, че не може да върне продуктите, защото това са медицински изделия и били
разопаковани.
На 29.02.2016 г. ответницата се консултирала с КЗП, от където й казали, че има правото
да върне стоката в 14-дневен срок от покупката, а продавачът е длъжен да й върне парите.
След направени опити да се свърже по телефона посочен в договора с ищцовото
дружество, ответницата на 07.03.2016 г. се свързала с г-жа С., която отново й казала, че не
може да върне продуктите, като добавила, че е пропуснала и 14-дневния срок за това.
На 31.03.2016 г. ответницата депозирала жалба до КЗП с изх. №П-01-211/31.03.2016 г. От
страна на КЗП било отговорено, че няма нарушение от страна на „У.п.”ЕООД и следва да се
обърне към помирителна комисия.
В писмения отговор на исковата молба, позовавайки се на цитирана практика на ВКС,
ответникът прави възражение за нищожност на клаузите по чл.7 и чл.19.1 от договора,
поради тяхната неравноправност по смисъла на чл.143, ал.1, т.2 от ЗЗП. Ответникът счита,
че с цитираните клаузи се ограничава правото на потребителя да се откаже от договора, в
случай че била нарушена целостта на опаковката, което право е изрично регламентирано в
чл.50 от ЗЗП. Посочените клаузи са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между права и задълженията на
страните по договора. Следователно в настоящия случай търговеца не е предоставил на
потребителя информация за правото му да се откаже от договора по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП и
потребителят има правото да се откаже от същия в срок от 1 г. и 14 дни, считано от датата
по чл.50 от ЗЗП. Изложени са фактически твърдения, че ответникът в посочения срок на
няколко пъти е направил ясни изявления, че се отказва от договора. Следвало в конкретния
случай да се приеме, че сключения договор е бил надлежно развален от страна на ответника.
На следващо място е направено възражение за нищожност на договора и поради
противоречие със закона и добрите нрави по арг. на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД . В тази
връзка са изложени доводи, че в случая матрака и пътническото одеяло не са медицински
изделия по смисъла на закона, позовавайки се на §1, т.21 от ЗМИ и предвидения
разрешителен режим за субектите, осъществяващи търговия с медицински изделия. Твърди,
че в опаковките на продуктите, такова разрешение не било посочено. Нещо повече не били
представени никакви документи относно безопасността на продуктите, сертификати за
безопасност и пр.
Също така са наведени доводи, че в случая стойността на закупените от ответницата
продукти надвишават 4-5 пъти цените на същите продукти, предлагани от други търговци.
Също така се твърди, че при презентациите на продуктите на ищеца грубо се нарушават
правилата на ЗЗП, като се използват в различна степен и методи на продажба, които са
обявени за нелоялна, заблуждаваща и агресивна търговска практика по смисъла на чл.68в-
68к с цел да подпише договор за продукти, които не отговарят на рекламираните
характеристики, респ. и на цената, която е завишена многократно за продукти от този тип.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа по основание и размер предявените искове. Ангажира писмени доказателства в
подкрепа на изложените фактически твърдения. Доразвива доводите си в писмена защита.
В съдебно заседание ответницата се представлява от процесуален представител, който
оспорва исковете по изложените в писмения отговор на исковата молба възражения.
Ангажира писмени и гласни доказателства и е поискал назначаване на съдебно-
икономическа експертиза. Доразвива доводите си в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност
при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. г.дело №796/2019 г. по описа на Рг.РС се установява, че по заявление
2
на „У.п.”ЕООД, против М.М., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3702/01.08.2019 г., като е разпоредено да заплати сумата от 600.00 лева
задължение по Договор за покупко-продажба извън търговски обект от 16.02.2016 г., по
силата на който са закупени следните стоки: 1 бр. матрак 90/120, 1 бр. пътническо одеяло и
1 бр. аксесоар – ютия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г.
до окончателното изплащане и сумата 25.00 лв. държавна такса.
С разпореждане от 01.04.2020 г. съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника. Поради което на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за
установяване на вземането му по заповедта.
Видно от представените по делото Договор за покупко-продажба извън търговски обект
от 16.02.2016 г. се установява, че между страните по делото бил сключен договор за
покупко-продажба на 1 бр. матрак 90/200 см., 1 бр. пътническо одеяло и аксесоар – ютия на
стойност 800.00 лв. с ДДС. По договора бил заплатен задатък от 200.00 лв. и останали за
плащане 600.00 лв., които страните се договорили, че купувачът може да изплати част или
целия размер на остатъка от продажната цена разсрочено на 6 бр. месечни погасителни
вноски от 100.00 лв. всяка една, платими до 10-то число на месеца, за който се дължи
вноската.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 16.02.2016 г., видно от който
доставчикът „У.п.”ЕООД предал на ответника М. матрак, шалте и ютия.
На 15.03.2016 г., ответницата М.М. депозирала в КЗП, г.Б., жалба по която е образувана
преписка с вх. №П-01-211 от 31.03.2016 г. В жалбата М. е изложила доводи, че е сключила
договор извън търговски обект с „У.П.“. След закупуване на процесните пътническо одеяло
и матрак отворила двата пакета, в които същите били опаковани. На 01 и 02.2016 г. звъняла
по телефона на фирмата продавач, но никой не й отговорил. На 07.03.2016 г. успяла да се
свърже с представители на продавача по телефон и поискала да върне покупката и да й бъде
върнато предаденото от нея капаро. От фирмата й отказали, тъй като стоката била
разопакована, както и че срокът е 14 дни. Изложени са доводи, че закупената стока се
предлага и рекламира по телевизията в пъти по-ниски цени. Предвид изложеното
ответницата е поискала съдействие от КЗП за да й бъде върнато даденото капаро от 200.00
лв. и за връщането на закупените от нея стоки.
В становище от „У.п.”ЕООД, приложеното в преписката се признава сключения договор
с ответницата и заплащане на капаро от 200.00 лв. Също така е посочено, че на 07.03.2016 г.,
клиентът в телефонен разговор е изявил желание за разваляне на договора и възстановяване
на капарото. Според застъпените доводи изявлението на купувача не представлявало отказ
от договора, доколкото е заявено след изтичане на 14-дневния срок от сключване на
договора и предоставяне на стоката по смисъла на чл.50 ЗЗП. Същото не представлявало
изявление за разваляне на договора, доколкото не се предявяват претенции за неточното му
изпълнение. Добавено е, че не е изпратен писмен отказ до търговския обект.
От страна на КЗП е извършена проверка, обективирана в констативен протокол
№0210621 от 02.04.2016 г. и протокол №0096673 от 12.04.2016 г.
Приложена е и ценова листа на предлаганата от „У.п.”ЕООД стока, съгласно която
матрак с размери 90/200 се предлага на стойност 1`300.00 лв., одеяло с размери 140/200 на
стойност 900.00 лв. и шалте с размери 160/200 см. на стойност 1`200.00 лв.
С писмо с изх. №П-01-211/12.04.2016 г. по описа на КЗП, ответницата във връзка с
подадената от нея жалба е насочена към постигане на споразумение и към помирителна
комисия.
От изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява при извършен оглед на
3
място вещото лице е констатирало в наличност пътническо одеяло със светъл цвят от едната
страна и кафяв от другата страна с орнаменти, вълнено, с бял етикет с надпис W* и №*,
което означава международен символ за качество на вълната, създаден от международния
секретарят на вълната. Установен е още един етикет, в която са посочени размерите на
одеялото – 90х200 см. Не са установени други надписи и характеристики относно
вложените материали и тяхното качество и безопасност. Вещото лице е констатирало, че
одеялото е ползвано, но почти ново. При извършени справки експертът не е могъл да
установи продажни цени към 2016 г. и към настоящия момент на такъв продукт със същите
размери. Към датата на изготвяне на експертизата подобни продукти се предлагат на цени
от 65.00 лв. до 100.00 лв. Въз основа на изложеното вещото е дало средна пазарна цена за
подобни продукти от 300.00 лв. По отношение на матрака (шалте), вещото е констатирало
същото в наличност при ответника в кафяв цвят, навит и поставен в платнен калъф без
надписи. Констатирал, е, че матрака е вълнен. Посочения извод е направен на база
поставения етикет с надпис W* и №*. Върху продукта е установен и втори етикет с
размерите на матрака – 90/200 см. При измерване на дебелината на матрака, вещото лице
установява, че същия е с дебелина от 6 см. По данни на ответницата матрака е изпълнен с
румънска трева, но не може да се установи, тъй като няма цип. Вещото лице не установило
други надписи и характеристики относно вложените материали, тяхното качество и
безопасност. Същия е нов, неползван. При извършване на експертизата, вещото лице не е
установило предлагане на цени за същия матрак към 2016 г. и към настоящия момент. По
тази причина показаните като приложение към експертизата продукти с размери 90/200 см. и
цените им са актуалните към настоящия момент. Вещото лице е посочило средна пазарна
цена на подобни продукти за сумата от 300.00 лв. Общата стойност на вещите е оценена от
вещото лице в размер на сумата от 390.00 лв.
В откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвеното заключение като
уточнява, че при извършване на експертизата в кориците не делото, нито при оглед на
вещите е установило надпис относно техните характеристики. Не имало такива
характеристики и чантата, в която бил поставен матрака. Одеялото било без опаковка. Не е
установен кой е производителя на вещите, като е констатирал единствено надпис „у.“ и един
и същи номер, поставен върху двете вещи. Нямало етикети нито на одеялото, нито на
матрака. По данни на ответницата й е бил продаден в платнена чанта, в която е установен и
от вещото лице, както и липсвали придружаващи документи. Според вещото лице матрака
представлява „шалте“ и по-скоро го определя като топ матрак. Посочил, е, че матрака е
вълнен, той като надписа върху него е същия, който е поставен и върху одеялото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като кореспондиращо с приложените от
страните писмени доказателства. Вещото лице е отговорило в цялост на поставените задачи,
като липсват данни, които да опровергават даденото от вещото лице заключение.
По делото е разпитана като свидетел Ю.Г., която в показанията си установява, че е
присъствала на изложените, на което са закупени продукти от страна на ответницата от
„У.П.“. Мероприятието се осъществило в Културния дом в г.Р.. На презентация се
предлагали дюшеци с румънска трева, завивки от камилска вълна и чаршафи. За да усетят
действието на билките ги карали да се качат на сложен на масата дюшек и да го изпробват
като легнат, който иска за 5-10 минути, за да види дали ще си успокои нервите. След това се
разиграла томбола. На презентацията присъствали около 15 човека, измежду които
свидетелката и ответницата. Изтеглили номера на М. и на други жени. Не печелили нищо,
само получавали отстъпка за продуктите. М. си купила дюшека и завивката. Казали й, че
отстъпката е 20.00 лв. на месец на вноски, но за колко време не казали. Не е имало
безплатен продукт, който да е спечелила. Имало само гривни и слънчеви очила. Не си
спомня дали е имало ютия, тъй като било отдавна, но според нея такива големи безплатни
подаръци не са давани. Свидетелката твърди, че след време се видяла с ответницата, която й
казала, че продуктите стрували много пари и че не са й казали за колко време ще ги
4
изплаща. М. подписала договор, но свидетелката не го чела. Без да подпишеш договор не е
можело да се изнесе стоката. Според свидетелката дюшека бил около 5-8 см., навит на руло.
Не си спомня каква е била външната му материя. Само че е с румънска трева. Одеялото не
го видяла, тъй като било опаковано. Видяла М. да подписва договора. Качила се в микробус
и тръгнала към вкъщи. След 3-4 години се видяла с М. и тя й казала, че цената не е 240.00
лв., както си говорили, а много повече. Не й е казвала дали е доволна от качеството и дали
иска да върне стоките.
Съдът анализирайки показанията на св. Г., не кредитира същите относно посочената
стойност на продуктите. В тази част показанията на свидетелката противоречи на
посочената цена в приложения договор, подписан от ответницата. От друга страна самата
свидетелка не твърди, а посочва, че не се е запознала със съдържанието на подписания от
ответницата договор и изложеното се корени не на преки възприятия, а на предположения за
стойността на продуктите. В останалата част относно начина, по който е протекла
презентацията и последващото закупуване на вещите от страна на ответницата, съдът
кредитира напълно показанията на цитираната свидетелка като пълни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от
правна страна:
Предявеният иск е допустим по отношение на претендираната главница, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя, че е
постъпило възражение от длъжника.
Страните не спорят относно обстоятелствата, че между тях бил сключен договор за
покупко-продажба извън търговски обект и предаването на процесните вещи.
От приложената преписка от КЗП се установява, че на 07.03.2016 г., свидетелката в
телефонен разговор е отправила изявление продавача „У.П.“ЕООД за разваляне на
сключения помежду им договор за покупко-продажба извън търговски обект, което
изявление не е било прието от дружеството-продавач като направено извън предвидения 14-
дневен срок от сключване на договора. Данни в тази насока се съдържат в приложеното
становище от страна на ищцовото дружество, в което като изходящ от страната частен
документ се съдържа признание на отрицателния за ищеца факт за отправено изявление за
разваляне на договора сключен между страните от страна на купувача. Отказът да приеме
изявлението и невръщането на предоставеното капаро от 200.00 лв. е провокирало
ответницата да депозира жалба пред КЗП, като последната е изразила становище и напътила
жалбоподателя към помирителна комисия.
В отговора на исковата молба от страна на ответницата е направено възражение за
нищожност на уговорените в чл.7 и чл.19.1 от процесния договор клаузи, ограничаващи
правото на страната от отказ от договора, като нищожни поради тяхната неравноправност по
смисъла на чл.146 от ЗЗП, във вр. чл.143, ал.1, т.2 от ЗЗП, във вр. чл.51, ал.1 от ЗЗП.
Основните твърдения на ответника са за това, че упражнил правото си на отказ от
договора в предвидените в чл.50-56 от ЗЗП срокове.
Възможността на потребителя да упражни правото си на отказ от договора от разстояние
или от договора извън търговски обект (в случая) е регламентирана в разпоредбите на чл.50-
56 ЗЗП.
Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗП предвижда правото на потребителя да се откаже от
договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени
в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, които тече от различни моменти.
Съгласно чл.52, ал.5 ЗЗП, тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.
В случая следва да се приеме, че потребителят доказа, че е упражнила правото си на отказ
от договора по отношение на стоките, за което свидетелстват съдържащите се в
5
приложената преписка от КЗП доказателства, в т.ч. и в становището приложено от страна на
дружеството - продавач.
От правото на отказ за потребителя са предвидени изключения в чл.57 ЗЗП.
Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗЗП, правото на отказ не се прилага за договори за доставка на
запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати
поради съображения, свързани с хигиената или защитата на здравето.
В този смисъл са разпоредбите на чл.7 и чл.19.1 от договора за покупко-продажба извън
търговски обект. В чл.7 е предвидено, че стоката се доставя запечатана поради съображения
свързани с хигиената и защита на здравето. При разпечатване/отваряне на опаковката на
стоката, купувачът губи правото си на отказ от сделката по смисъла на ЗЗП на основание
чл.57, т.5 ЗЗП, а в чл.19.1 от договора: потребителят има право да се откаже от договора
извън търговски обект в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката от
потребителя или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, и при
условие, че стоката не е отворена, разопакована и/или ползвана. Съгласно чл.57, т.5 ЗЗП,
правото на отказ се погасява с разопаковането на стоката. Страните се съгласяват, че под
разопаковане на стоката ще разбират всяко нарушаване целостта на контролната пломба на
опаковката.
В конкретния случай съдът намира цитираните клаузи от договора за неравноправни,
съгласно чл.143 ЗЗП, тъй като е налице уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени
неизчерпателно хипотези на неравноправни клаузи.
При извършване на преценка дали една клауза е неравноправна, следва да се вземат
предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи
на договора или друг договор, от който той зависи.
Според чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани
в чл.146, ал.2 ЗЗП - клаузи изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможността да влияе върху съдържанието им.
В случая клаузите на договора не са уговорени индивидуално, а са изготвени
предварително.
Стоките, предмет на договора за покупко-продажба извън търговски обект са матрак, и
пътническо одеяло/шалте, по отношение на които не би могло да се приеме, че същите не
могат да бъдат върнати като разпечатани след доставката поради съображения, свързани с
хигиената или защитата на здравето. Не се касае за "медицински изделия". По отношение на
продаваните от ищеца стоки не може да се приеме, че е налице изключение от приложение
на гарантираното право на отказ, обосновано с приложението на чл.57, ал.1, т.5 ЗЗП, поради
което и текстовете на чл.7 и чл.19.1 от договора като противоречащи на чл.50 ЗЗП, са
неравноправни на основание чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП и нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП
и чл.26, ал.1 ЗЗД.
Потребителят е упражнил в срок правото си на отказ в посочената част от договора, като
веднага е потърсил контакт по телефона с представител на ищеца.
Следва да бъде отбелязано, че с влязло в сила Решение №363 от 17.01.2019 г. на ВКС по
т.д. №1900/2018 г., II т.о., ТК, докладчик председателят Т.В. е оставено в сила Решение №56
от 22.03.2018 г. по в. г.д. №30/2018 г. на АпС-П., гр. к., с което е потвърдено решение
№1264/25.10.2017 г., постановено по гр.д. №2842/2016 г. по описа на, с което е прогласена
нищожността на клаузите на чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договор за покупко-продажба извън
търговски обект, предлаган от продавача „У.п.”ЕООД, като неравноправни, дружеството е
осъдено да отстрани посочените клаузи в едномесечен срок от влизане в сила на решението
в сила, постановена е забрана за повторно включване на тази клаузи в договор, предлаган от
6
продавача. Поради което във връзка с влязлото в сила решение съдът приема, че клаузите на
чл.7, чл.11 и чл.19.1 от договора като противоречащи на чл.50 от ЗЗП са неравноправни на
основание чл.143, ал.1, т.2 от ЗЗП и нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗПП и чл.26, ал.1
от ЗЗД.
Поради което в конкретния случай следва да се приеме, че сключеният договор е бил
надлежно развален от ответника. В случая, доколкото ищеца, чиято е доказателствената
тежест не установи да е изпълнил задължението си да предостави на потребителя
информация за правото му на отказ от договора по чл.47, ал.1, т.8 от ЗЗП, потребителят има
право да се откаже от договора извън търговския обект, като срокът за разваляне на договора
е 1 г. и 14 дни, считано от датата по чл.50 по арг. на чл.51, ал.1 от ЗЗП.
Предвид горното следва да се приеме, че процесният договор е развален, поради
надлежно упражняване право на отказ от същия и за ответника не се е породило
задължението да заплати на ищеца договорената по договора цена на вещите. Поради
изложените съображения се налага извода, че предявеният иск по реда на чл.422 от следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установиха твърдените от
ответника пороци на договора, водещи до неговата нищожност, а именно противоречие със
закона и добрите нрави. Описаните в отговора на исковата молба процедура по предлагане и
подтикване на хора да сключват договори за стоки се твърди, че представляват агресивна
търговска практика по смисъла на чл.68в и следващите от ЗЗП. В закона е предвиден
специален ред за установяване на нелоялната търговска практика от КЗП, която е
неприложима в настоящото производство по общия исков ред. От страна на ответника не се
посочи заповед на КЗП за забрана на нелоялна търговска практика, която е обвързваща за
гражданския съд съобразно разпоредбата на чл.68м, ал.2 от ЗЗП. Отделно от това не се
доказа от ответника твърдяното противоречие с добрите нрави и липсата на воля у
ответника да сключи договора, както му е указано с доклада по делото. Действително по
делото бе установена, предвид посочената от вещото лице по изслушаната съдебно-
икономическа експертиза, че средната пазарна цена за подобни продукти е 390.00 лв., но
предвид предвидената чл.9 от ЗЗД свобода за договаряне на цените и стойността посочена в
договора и уговореното разсрочено плащане не може да се приеме, че е налице накърняване
на добрите нрави при нейното договаряне.
С оглед изхода на производството на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски от 500.00 лв., от които 300.00 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 200.00 лв. платен депозит за вещо лице. Искането за
присъждане на разноски за сумата от 52.00 лв. представляващи командировъчни (пътни
разходи), следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се установява посочените
разходи да са свързани с предмета на делото. Посочените разходи следва да бъдат включени
при заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.п.”ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.П., б.„М.”154, е.3, о.25 /В4/
представлявано от Управителя М.С., чрез адвокат А.К., иск против М.А.М., ЕГН*, с адрес в
г.Р., у.„И.”№39, иск за признаване на установено, че последният дължи сумата от 600,00 лв.,
представляваща неплатена част от продажната цена по Договор за покупко-продажба извън
търговски обект от 16.02.2016 г. и законната лихва върху нея от 01.08.2019 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3702/ 01.08.2019 г. по ч.гр.д. №796/2019 г. по описа на Рг.РС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „У.п.”ЕООД, ЕИК*, с адрес г.П., б.„М.”154, е.3, о.25 /В4/, представлявано от
Управителя М.С., ДА ЗАПЛАТИ НА М.А.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., у.„И.”№39, сумата от
7
500.00 лева разноски, като в останалата част до пълно предявения размер за заплащане на
разноски в размер на 552.00 лв., отхвърля искането като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
8