Р Е Ш Е Н И Е
№ I-42
13.04.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д.
№ 1962 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по въззивна жалба, подадена от А.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
с която се обжалва Решение № 134/21.06.2019г. по гр.д. № 994/2018г. по описа на
РС Айтос, с което РС Айтос е приел за установено спрямо ответниците А.Х.Т. и „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД, че
ищците С. Г. К., С.Д.М., А.Д.М., А.Д.Д., А.Т.К., Т.Т.К.
и М.С.А., всички действащи чрез процесуален представител адвокат Павлина Темелкова
от АК - Бургас, са собственици на ½ /една втора/ ид.ч. от отдадените пoд
аренда само от първата ответница А.Х.Т., на втория ответник - ответното
дружество „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД процесни земи, с договор за аренда, вписан на
21.11.2013 г. и рег. под № 4136 в служба пo вписвания при PC- Айтос:
1.
Нива от
26.290 дка, пета категория, местността Хайлямаз, имот № 019011 пo плана за
земеразделянее при граници и съседи: №019010 - нива на Ю. X. Ю., № 000001 -
дере общ.coбcтвeноcт, №000045 - пасище мера, общ. собственост, № 000001 дере -
общ. собственост, № 022001- нива на К. С. Л.и № 000044 полски път на общинска
собственост.
2. Нива от 0.917 дка, трета категория, местността
Кору Баа , имот № 028151 пo картата на землището при граници: №000043 - полски
път на общинска собственост, № 028130 - нива на насл. на И. К. Г., № 028131 -
нива на насл. на Г. К. Х., № 028132 - нива на М. Х. Ф., № 028150 - нива на
нacл. на B. Д. B.и № 000050 - полски път на общинска собственост.
и е осъдил „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сердика“ № 2, ет.3, офис 1,
представлявано от С. С. Х., да предаде на С. Г. К., С.Д.М., А.Д.М., А.Д.Д., А.Т.К.,
Т.Т.К. и М.С.А., владението на съсобствените
им 1/2 ид.ч. от процесните имоти,
индивидуализирани, както следва:
1.Нива от 26.290 дка, пета категория,
местността Хайлямаз, имот № 019011 пo плана за земеразделянее при граници и
съседи: №019010 - нива на Ю. X. Ю., № 000001 - дере общ.coбcтвeноcт, №000045 -
пасище мера, общ. собстветтост, № 000001 дере - общ. собственост, № 022001-
нива на К. С. Л.и № 000044 полски път на общинска собственост.
2. Нива от 0.917 дка, трета категория,
местността Кору Баа , имот № 028151 пo картата на землището при граници:
№000043 - полски път на общинска собственост, № 028130 - нива на насл. на И. К.
Г., № 028131 - нива на насл. на Г. К. Х., № 028132 - нива на М. Х. Ф., № 028150
- нива на нacл. на B. Д. B.и № 000050 - полски път на общинска собственост.
Осъдил е ответницата А.Х.Т., да заплати на С. Г.
К., С.Д.М., А.Д.М., и А.Д.Д., за обезщетение сумата в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева, с обща част от 1/4 ид.ч. от притежаваните в съсобственост
процесни земеделски земи, oт ползването на които отв. Т. ги е лишила, за
стопанска 2018-2019 г., т.е. за една стопанска година, ведно със законната
лихва за забава от датата на постановяване на съдебното решение.
Осъдил е ответницата А.Х.Т., да заплати на А.Т.К.,
Т.Т.К. и М.С.А. за обезщетение сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева,
с обща част от 1/4 ид.ч. от притежаваните в съсобственост процесни земеделски
земи, oт ползването на които отв.Т. ги е лишила, за стопанска 2018-2019 г.,
т.е. за една стопанска година, ведно със законната лихва за забава от датата на
постановяване на съдебното решение.
Депозирана е частна жалба от „Братя Чинкови“
ЕООД и А.Х.Т. чрез адв. Бойко Даков против Определение № 879/17.10.2019г. по
гр.д. № 994/2018г. по описа на РС Айтос, с което съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Решението се обжалва от А.Т. в частта, в която
е установено, че ищците са собственици на ½ идеална част от описаните
имоти, както и в частта, в която е осъдена да им плати обезщетение заради
лишаването от възможността да ползват имотите за стопанската 2018-2019г. Излага
подробни съображения, че потърсила съдействие от А.Д. да й предостави документи
за земите, но тъй като такова й било отказано, поради опасността земите да
бъдат присвоени незаконно, ги отдала под аренда съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ. Впоследствие
уредили отношенията с останалите съсобственици съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
За сключване на договора имала съгласие
и на наследниците Н. К. и Р. К.. Договорът за аренда бил сключен на
20.11.2013г., за което били уведомени първите четирима от ищците, но останалите
не успяла да открие. Контактувала с А.Д., на която предала рента за стопанските
2013-2014г. и 2014-2015г. Счита, че от представените доказателства не може да
се направи извод, че Д. Д. М. е наследник на С. А. К.. Намира, че РС е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила като не е уважил доказателственото
искане да бъде разпитано длъжностното лице, издало удостоверенията за
наследници и да отговори на въпроса на какво се дължи промяната в издаденото на
31.08.2018г. удостоверение.
Счита, че решението е неправилно и в частта, в
която е осъдена да заплати обезщетение за лишаване от ползване на ищците на
процесните имоти за стопанската 2018-2019г. като смята претенцията за неоснователна
и недоказана. Отделно намира, че исковите претенции са предявени
преждевременно, а в случай на уважаване на иска – ищците щели да получат рента
от „Братя Чинкови“ ЕООД. Оспорва размера на определените разноски.
Моли да се отмени решението изцяло и да се
постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Направени са
доказателствени искания да се допусне до разпит
при режим на призоваване длъжностното лице Айтен Али, което да отговори
на въпроса на какво се дължи нанесената промяна в издаденото удостоверение от
31.08.2018г., а в случай, че доказателственото искане не се уважи моли да се
назначи експертиза, при която вещото лице да извърши справка в регистрите на
Община Руен и с. Ръжица и да посочи дали лицето Д. М. фигурира като дъщеря на С.К..
Претендира разноски.
Решението на РС Айтос се обжалва и от „Братя
Чинкови“ ЕООД чрез адв. Бойко Даков в частта, в която дружеството е осъдено да
предаде владението върху описаните по-горе недвижими имоти на ищците. Намира,
че договорът за аренда е сключен и изпълняван добросъвестно. Счита, че ищците
направили изявление за приемане на договор за аренда като приели изплатената
рента за стопанската 2017-2018г. като били налице доказателства, че ищците са
получавали рента и се съгласили с арендния договор. Счита за недопустимо
искането за разваляне на договора за аренда доколкото се касаело за
неиндивидуализирани идеални части от имотите. Било неразбираемо обяснението за
отказ от участие в производството на В. К. и С.К., което свидетелствало за
добросъвестност при сключване на арендния договор. Твърди, че Д. М. била
едноутробна сестра и не била дъщеря на С.К.. Поддържа, че исковите претенции
относно претендираното обезщетение заради невъзможността за ползване били
оспорени по основание и размер и не били доказани. Сочи, че е осъдено да
заплати разноски въпреки направено възражение за прекомерност, което не било
обсъдено от първоинстационния съд при постановяване на решението. Моли да се
отмени решението изцяло, да се отхвърлят предявените искове и да му бъдат
присъдени разноски. Не се правят искания за събиране на доказателства. Претендира
разноски.
Препис от въззивните жалби е връчен на
процесуалния представител на ищците на 28.08.2019г. като на 30.08.2019г., в
срока по чл. 263 ГПК, е постъпил писмен отговор чрез адв. Павлина Темелкова
(пълномощно л. 9 от първа инстанция за представителство пред всички инстанции),
с който намира, че решението на РС Айтос е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че ищците са съсобственици на ½ идеална част от гореописаните
недвижими имоти, които се обработвали от „Братя Чинкови“ ЕООД. Счита
претенцията за заплащане на обезщетение заради невъзможността на ищците да
ползват имотите за доказана по основание и размер и че въззивницата не
опровергава твърдението, че ищците са лишени от възможността да ползват имотите
си, самите те не били страни по арендния договор и било невъзможно да получат
рента от арендатора, а размерът бил определен съгласно договорената аренда. Сочи,
че разноските са направени от 7 ищци и затова намира за неоснователно
възражението за прекомерност на разноските. Относно въззивната жалба на „Братя
Чинкови“ ЕООД сочи, че жалбоподателят преиначавал фактите съгласно събраните
доказателства. Твърди, че Д. М. е наследник на С.К. като поддържа изложеното в
писмената защита пред РС Айтос. Намира за правилен извода, че договорът за
аренда няма действие по отношение на ищците и не може да им бъде
противопоставен. Макар съдът да не бил разгледал възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, разноските били правилно определени. Моли да се
потвърди обжалваното решение. Моли да се оставят без уважение доказателствените
искания.
С Определение № 156/14.01.2020г. по в.гр.д. №
1962/2019г. по описа на БОС съдът даде указания на страните в срок до датата на
съдебно заседание да отстранят констатирани във въззивните жалби нередовности,
които в указания срок са отстранени. Със същото това определение по изложени в
него съображения съдът остави без уважение направените доказателствени искания
за разпит на длъжностното лице по гражданско състояние и за назначаване на вещо
лице, което да извърши проверка в регистрите на община Руен и с. Ръжица и да се
посочи дали лицето Д. Д. М. фигурира като дъщеря на С. А. К.. Съдът прие, че не
се касае за обстоятелства, които изискват специални знания от областта на
науката, изкуството, занаятите и други, поради което не е нужно назначаване на
вещо лице, но счете, че са основателни наведените оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказването, поради
което на основание чл. 266, ал. 3 ГПК издаде съдебно удостоверение, по силата
на което длъжностното лице в община Руен, след пълна проверка в регистъра на
населението в община Руен и с. Ръжица, включително при нужда да се изиска
информация от друга общинска администрация, да предостави на А.Т. удостоверение
за съпруг и родствени връзки за лицето Д. Д. М. съответно Д. С.К., починала на
16.04.1959г., като се посочат съгласно регистрите на населението родителите на
лицето, неговите братя и сестри, както и да се даде справка за всички
обстоятелства, които се съдържат в регистъра на населението за Д. Д. М. съответно
Д. С.К.. Въззивният съд указа на страните, че ищците носят тежестта да
установят при условията на пълно и главно доказване собствеността върху
процесните имоти като с оглед обстоятелството, че фактът, от който се претендира
правото произтича от наследяване в тяхна тежест е да установят датата на
смъртта на наследодателя С. А. К., кръга от неговите законни наследници, както
и в тяхна тежест е да установят при условията на пълно и главно доказване, че Д.
Д. М. е наследник на С. А. К..
Пред въззивна инстанция са проведени две
открити съдебни заседания. Въззивниците чрез процесуалния си представител
поддържат въззивните жалби, нямат възражения по доклада на съда. Въззиваемите чрез
процесуалния си представител поддържат отговора, нямат възражения по доклада на
съда. Двете страни ангажират доказателства пред въззивна инстанция в
съответствие с дадените указания относно фактите, за които носят тежестта за
доказване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
РС Айтос е сезиран с искова молба от С.К., С.М.,
А.М., А.Д., А.К., Т.К. и М. А. против А.Т. и „Братя Чинкови“ ЕООД с обективно и
субективно съединени искове да се приеме за установено по отношение на първия
ответник, че са съсобственици на ½ идеална част от подробно описани в
исковата молба земеделски земи – ниви, а втория ответник да бъде осъден да им
предаде владението върху недвижимите имоти. Излагат се твърдения, че всички
ищци са наследници по заместване на общия наследодател С. А. К., жител ***,
починал на 18.01.1960г., съпругата му А. Б.– починала на 15.04.1991г. Общият
наследодател имал четири деца – Д. М., А.К., Г. К. и Х.К. като искови претенции
са предявени от наследниците на първите двама. С.К., С.М., А.М. и А.Д. били
наследници на Д. М.. А.К. и Т.К. били преки наследници на А.К., а М.А. била
наследник по заместване на А.К.. Наследниците на Г. К. решили да не участват в
производството. Третият син на общия наследодател Х.К. имал за наследници –
преживяла съпруга Н. К. и две дъщери – Р. К. и А.К.. С Решения на ПК с. Руен,
община Руен били възстановени на наследниците на С.К. земеделски земи по плана
за земеразделяне, а именно била
възстановена собствеността на нива от 5,906 дка и нива от 26,290 дка, както и нива от 0,917
дка, подробно описани. Твърди, че ищците притежават общо ½ идеална част
от имотите, а ответницата А.Т. – 1/12 идеална част. Преди 4 години А. се
свързала с С., С., А. и А. като им предоставила суми общо 200 лева или по 50
лева на всеки като обяснила, че това е техния дял от отдадените под наем земи
като обяснила, че някакъв човек от с. Ръжица ги работи, не съобщила името му. Впоследвие
ищците установили, че земите се работят от фирма „Братя Чинкови“ ЕООД и
управителят изплатил на първите четирима ищци общо сума 122,40 лева рента за
2017-2018г., но въпреки настояването на ищците не им предоставил копие от
договора на основание на който се работили земите. Снабдили се с препис от
арендния договор от Служба вписвания и установили, че А. упълномощила
управителя на фирмата с правото да сключи договор за наем или аренда за нивите
с площ от 26,290 дка и от 0,917 дка. Договорът
бил сключен за срок от 20 години начиная от 2013-2014г. стопанска година. Твърди
се, че договорът за аренда е сключен без знание на останалите съсобственици, те
не са го приемали и не им е противопоставим. Евентуално бил развален съгласно
чл. 27, ал. 3 ЗАрЗ. Молят да бъдат признати за собственици на ½
идеална част от процесните имоти и да
бъде осъдено ответното дружество да им предаде владението. Предявен е иск за
заплащане на обезщетение срещу А.Т. в размер на по 150 лева за всяко от двете
колена заради това, че ответницата ги е лишила от ползването за стопанската
2018-2019г. като без тяхно знание и съгласие дала възможност да се сключи
многогодишен аренден договор.
По делото са постъпили писмени отговори от
ответниците, с които оспорват предявените искове. „Братя Чинкови“ ЕООД счита,
че договорът за аренда валидно обвързва страните и е сключен при спазване на
нормативната уредба. Намира, че наследствените претенции на ищците са
неоснователни. Отделно счита, че с приемането на рентата за стопанската
2017-2018г. ищците са се съгласили с арендния договор. А.Т. ежегодно получавала
дължимата рента. Твърди, че е използвал арендуваните площи и същите са редовно
заявявани в Общинска служба „Земеделие“ – Руен за подпомагане по схемите и
мерките, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“. Поддържа, че исковете са
неоснователни и моли да се отхвърлят. Оспорва доказателствените искания на
ищците, ангажира доказателства.
В писмен отговор А.Т. оспорва предявените
искове. Сочи, че договорът за аренда е сключен при спазване на закона. За
сключване на договорите имала съгласието на наследниците на Х.К. – Н. К. и Р. К..
Контактувала с А.Д., която имала съгласието на останалите трима ищци за
сключване на договор. А.Д. не й представила документи, но ответницата й
заплатила рента за стопанската 2013-2014г. и 2014-2015г. В удостоверенията за
наследници на общия наследодател не фигурирала майка им като дъщеря на С.К. и
затова ги помолила те да извадят удостоверенията за наследници. Представя
удостоверение за наследници, че майката на ищците не фигурира в удостоверението
като дъщеря на С.К.. През месец август 2018г. по настояване на ответницата,
ищцата А.Д. се снабдила с удостоверение за наследници, в което фигурирала и се
разбрали, че най-добре е да продадат земите. Оспорва предявените искове.
Оспорва доказателствените искания на ищците. Ангажира доказателства.
Представят се скици и данъчни оценки за
процесните имоти.
С Решение № 29 от 19.08.1998г. на Поземлен
комисия с. Руен е възстановено правото на собственост на наследниците на С. А. К.
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Ръжица за нива от 26,290
дка, пета категория, местността Хайлямаз имот 019011 по плана за земеразделяне.
С Решение № 29Р от 19.08.1998г. на ПК с. Руен е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.К. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива от 0,917 дка, трета категория, местност Кору Баа имот № 028151
по картата на землището.
Представя се удостоверение за наследници изх.
№ 133/31.08.2018г. от с. Ръжица, община Руен, съгласно което С. А. К. е роден
на ***г. и е починал на 18.01.1960 г. Негови законни наследници са посочени
съпруга А. И. Б., починала на 15.04.1991г. и четири деца – дъщеря Д. Д. М.
починала на 16.04.1959г., А. С. К., починал на 22.08.1984г., Х.С. К., починал
на 09.12.1996г. и Г. С. К., починал на 12.03.1992г.
Видно от удостоверението Д. Д. М. е починала
преди С.К. като е оставила за свои законни наследници двама сина С.М. и А.М.,
както и две дъщери А.Д. и Д. К., която е починала на 24.08.2003г. и е оставила
за наследник С.Г.К..
А. С. К. е оставил за свои наследници съпруга М.
Д. Ф., починала на 04.10.2002г., синове Т. А. К., починал на 24.12.2003г. и С. А.
К., починал на 19.11.2003г., а техни наследници са А.Т.К., Т.Т.К. и М.С.А..
Х.С. К. е оставил за свои законни наследници
съпруга Н. А. К. и две дъщери А.Х.Т., Р. Х.К..
Г. С. К. е оставил за законни наследници
съпруга, починала на 29.02.2008г. и две деца дъщеря В. Г. К. и С. Г. К..
Насрещната страна от своя страна е представила
и са приети като доказателство по делото удостоверения за наследници от 2018г.,
2011г., 2015г., 2017г., издадени от Община Руен, село Ръжица, съгласно които С.
А. К. е починал на 18.01.1960г. като с оставил за наследници съпруга А. И. Б.,
починала на 15.04.1991г. и три деца – А.К., Х.К. и Г. К..
По делото е прието като доказателство
удостоверение за наследници от 03.10.2000г., издадено от Община Руен село
Ръжица, съгласно което наследници на С.К. са Д. К. – дъщеря и трима синове А.К.,
Г. К. и Х.К..
Съгласно удостоверение за идентичност на лице
с различни имена лицето с име Д. Д. М. и Д. С.К. са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за граждански брак Д. М.Д. и Д. С.К. са сключили
граждански брак на 15.02.1939 г. Ищците твърдят, че именно в резултат от сключения граждански
брак Д. К. е приела имената на своя съпруг като се позовават на българската
именна традиция.
По делото не е установен акт за раждане на
лицето Д. Д. М. съгласно представено удостоверение за липса на съставен акт за
гражданско състояние.
Извършена е справка по Наредба №
14/18.11.2009г. по имена и дата на раждане на лицето Д. Д. М. и С. А. К. като
не са открити данни за лицето.
Изготвена е справка по Наредба №
14/18.11.2009г. за Х.С. К., съгласно която е починал на 09.12.1996г. като е
посочено, че има двама братя и сестра едноутробна Д. Д. М., но няма пълен запис
в НБД. Направена е справка за родствени връзки на А. И. Б., съгласно която има
трима синове и дъщеря Д. Д. М..
На 20.11.2013г. е сключен договор за аренда на земеделски
земи между „Братя Чинкови“ ЕООД чрез управителя Сабри Халил като арендатор и
Сабри Халил като пълномощник на А.Т., съгласно който арендодателят предоставя
на арендатора за временно и възмездно ползване процесните земеделски земи със
срок на договора 20 стопански години, считано от 2013/2014г. срещу годишно
арендно плащане на дка в натура 50 кг. пшеница или левовата им равностойност по
пазарни цени към месец септември на съответната година. Арендното плащане се
извършва след прибиране на реколтата от 01.08. до 31.08., а левовата
равностойност не по-късно от 30.10 на съответната година. Договорът е вписан в
СВ Айтос на 21.11.2013г.
Съгласно пълномощно, А.Т. упълномощава Сабри
Халил да я представлява пред нотариус относно имот № 019011 и 028151 като
сключи от нейно име с представляваното от упълномощения дружество „Братя
Чинкови“ ЕООД договор за наем или аренда като има право да договаря срока на
договора за наем или аренда, както и начина и размера на плащането, както и
други условия, предвидена е възможност да договаря сам със себе си.
Представят се разходни касови ордери за
платени на А.Т. от „Братя Чинкови“ ЕООД рента за 2016-2017г., 2015-2016г.,
2013-2014г.
Представя се разходен касов ордер от „Братя
Чинкови“ ЕООД, че е платена сумата 122,40 лева на наследниците на Д. - А.Д. за
рента 2017-2018г.
Представя се разписка, в която е посочено „дадени
на А. рента-204 лева”
подпис „за 2013-2014г. и 2014-2015г. VII. 2016г.” С молба л. 96 ищците не
оспорват, че сумата е получена, но твърдят, че записването под подписа за
2013-2014г. и 2014-2015г. не е било налично и е дописано. Твърдят, че не са
знаели за сключването на договор за аренда, а само, че земята е предоставена
под наем и се обработва от физическо лице. В съдебно заседание л. 129 ответницата
признава, че последните два реда от разписката са дописани от нея, след като А.
си тръгнала.
По делото са събрани гласни доказателства като
от разпита на св. К. Х.се установява, че е от село Ръжица и има нива, която
граничи с процесната. Отдал своята земя на бай Х. да я обработва, който отишъл
с него на място да огледат и Х. видял, че съседната нива не се обработва и се
заинтересовал на кого е. Свидетелят казал, че познава собствениците и отишли в
селото при А. (сочи ответницата А.). Бай Х. през 2012г. изорал нивата да я
обработва и я засял. През 2013г. отишли при А. и тя казала, че С. е отишъл и
казал, че е изчистил и изорал и да подпишат договор с него, а А. не знаела, че
свидетелят и бай Х. изчистили мястото. Казала, че С. я излъгал и я накарал да
подпише договор. През 2018г. другата А. дошла да купува праскови и казала, че
има земя в село Ръжица, 27 дка изоставена и той й казал, че граничи с него и я
пратил при С. да пита, те заминали. Те не знаели, че се работи тази земя и
искал да ги заведе да видят, че се работи тази земя, изобщо не знаели. Бай Х.
му казал, че договора бил за една година, но не го е виждал този договор.
Свидетелят Х. сочи, че е арендатор в
процесното землище – с. Ръжица.
Процесната нива ползвал през 2012г. или 2011г. като разговарял с А.,
която му разрешила. Следващите години ползвал имота със Заповед на Областна
дирекция със споразумение чрез замяна. Ползвал първо имотите на свидетеля К., а
процесния граничел с неговия и затова отишли при А. и тя им дала разрешение да
го ползват една стопанска година. Имота пустеел и не бил обработван и той го
обработил, след това ходил отново при А. и тя казала, че е предоставила имота
на друго лице. Ползвал имота на основание споразумение и бил засят със
слънчоглед. Когато отишъл да поднови договора, А. казала, че го предоставила на
други хора.
Свидетелят Е. Х.е брат на Сабри – управител на
дружеството „Братя Чинкови” ЕООД. Свидетелят бил собственик на фирма Корморан.
Познава ищцата А., която веднъж отишла при него с мъжа си, преди да започнат да
дават рента и казали, че са наследници и че са роднини на А.. Звъннал на брат
си, който дошъл. Представили удостоверение за наследници и Сабри им платил
рента сто двадесет и няколко лева за 6,800 дка, общи на четиримата ищци. Идвали
впоследствие да търсят рента и се разбрали, че може да се купят земите, ако се
договорят. Не поискали договора.
Представя се заповед на Директор на ОД
„Земеделие“ Бургас, съгласно която е одобрено споразумение за ползване на
масивите с. Ръжица като управителят на ответното дружество в съдебно
заседание заявява, че такава замяна се
прави всяка година за комасация на земята.
С постановеното решение РС Айтос е приел, че Д.
Д. е наследник на С.К. като това се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници като официален документ, което се ползва с
доказателствената сила на официалните документи, не било оспорено по административен
ред, поради което е прието, че следва да се зачете неговата доказателствена
сила. Намерил е, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти,
а ответницата е собственик на 1/12 идеална част и договорът за аренда не е противопоставим
на останалите собственици - ищци, притежаващи ½ идеална част. Ето защо е
счетено, че претенцията на ищците по отношение на втория ответник е основателна.
По отношение на иска спрямо ответницата Т. за обезщетение съдът е приел, че претендираното
обезщетение във връзка с това, че ги е лишила от ползване на притежаваните от
тях идеални части е основателен и доказан по размер. В резултат е приел за
установено по отношение на А.Т., че ищците са собственици на ½ идеална
част от отдадените под аренда земеделски земи, осъдил е Братя Чинкови ЕООД да
предадат владението върху имотите и е осъдил А.Т. да заплати на първите
четирима ищци сумата в размер на 150 лева обезщетение и на останалите трима 150
лева – обезщетение.
С Определение № 879/17.10.2019г. АРС е счел,
че молбата за изменение на решението в частта за разноските не е основателна,
тъй като претендираното от адвоката на ищците възнаграждение не е прекомерно.
Пред въззивна инстанция се приеха като
доказателства акт за женитба от регистър на женитбите на Д. М.Д. с Д. С.К.,
родена на ***г***, ****,
жителка на село Ръжица, б., дъщеря на С. А. К. и А.С. ***. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели. При съставянето на акта е представено
свидетелство за бракосъчетанието на съпрузите под номер 4/12.02.1939г.
Съгласно отговор от община Руен л. 55 в
общинска администрация Руен в регистрите с архивни актове за раждане не са
открити данни за раждане на Д. С.К. или Д. Д. М., тъй като от практиката си
откривали актовете в Община Поморие, направили устна справка, в която ги
уведомили, че лицето не е открито в актовете на жителите на община Руен.
Представя се списък на лицата, от които се
състои домакинството - С. А. К., А.С.К., Г. С. К., Х.С. К. и Д. А.а К..
Представят се удостоверения за съпруга и
родствени връзки, издадени от община Руен и от община Бургас, в които се
съдържат различни удостоверявания и които представящият ги процесуален
представител счита, че са неверни. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивниците сочи, че записването, че Д. М. е сестра
едноутробна говори само за това, че К. се е грижил за нея, а не че е неин
биологичен баща.
Други относими за спора доказателства не са
налице.
Предвид така приетата фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Съдът намира постановеното решение за валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност счита следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 31 ЗС.
На първо място следва да се разгледа
предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу първата ответница. По този
иск в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и главно доказване
качеството си на съсобственици като с оглед наведените твърдения да се
установи, че са наследници на общия наследодател С.К., кръга от неговите
наследници и припадащата им се част от наследството.
Не с спорно, че процесните имоти са
възстановени на наследниците на С. А. К..
Установява се от събраните доказателства, а и
не е било спорно пред първа инстанция, че общият наследодател С.К. е имал трима
синове - А. С. К., Х.С. К. и Г. С. К.. От представеното удостоверение за
наследници, което не е оспорено в тази част, се установява, че ищците А.К., Т.К.
и М.А. са наследници на Т. К., поради което съдът счита, че посочените трима
ищци са наследници на общия наследодател С.К..
Спорно между страните е дали Д. Д. М. е законна
дъщеря на С.К. и съответно дали първите четирима ищци по право на заместване са
придобили ¼ идеална част от наследството на общия наследодател. По
делото са представени удостоверения за
наследници на общия наследодател С.К., съгласно които са удостоверени различни
обстоятелства – в една част Д. М. е посочена като наследник, а в други – тя
липсва, на трети е посочена като едноутробна сестра. В представените пред
въззивна инстанция удостоверения за съпруг и родствени връзки такива разминавания
се установяват и за братята Г. и А., макар до момента между страните да не е
било спорно, че са деца на общия наследодател.
С оглед установените противоречия съдът намира
за нужно да посочи, че удостоверението за наследници се издава от общината въз
основа на молба-декларация на наследника, който иска да се снабди с документа. Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението за издаване на
удостоверение за наследници се подава искане по образец съгласно приложение №
2, в което заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите
наследници. Предвид начина на заявяване на искането за издаване на
удостоверение съществува вероятност сведенията на наследника да не са пълни или
да са неточни. Издателят на документа – длъжностното лице съгласно ал. 2 прави
пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необхоД., и в регистрите
на актовете за гражданско състояние, но то не е възприело лично и
непосредствено фактите, които удостоверява. При издаване на удостоверението за
наследници длъжностното лице само извършва проверка в регистрите на
населението, където са отразени и затова удостоверението няма задължителна доказателствена
сила относно кръга на посочените в него наследници, което е въпрос на правна
преценка и се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. По
изключение, удостоверението има обвързваща доказателствена сила относно факта,
мястото и датата на смъртта на наследодателя, защото съдържа позоваване на акта
за смърт, чието наличие по правило длъжностното лице е възприело лично и който,
съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР има доказателствена сила за тези факти до доказване
на противното. На общо основание съдът е обвързан да приеме за установен и факта,
че удостоверението за наследници е издадено на посочената в него дата.
От събраните по делото доказателства не се
установи акт за раждане на лицето Д. Д. М..
Изрично длъжностното лице по гражданско състояние е удостоверило, че няма
съставен акт за раждане. Съгласно действалия Закон за лицата (отм.) в чл. 53
законното произхождение се доказва с акта за раждане, вписан в книгите за
гражданското състояние. В чл. 54 от ЗЛ (отм.) е предвидено, че в отсъствие на
такъв документ, достатъчно е непрекъснато ползуване от званието на законно дете
като ползуването от звание на законно дете произлиза от редица събития, които,
в своята съвкупност, са годни да установят отношенията на произхождение и
родство между едно лице и семейството, към което то казва, че принадлежи -
лицето да е носило всякога името на бащата, на когото то казва, че принадлежи;
бащата да го е имал като свое дете и, в това качество, да се е грижил за
неговото издържане, възпитание и настаняване; да е било признавано постоянно за
такова в обществото; да е било признавано в това качество от семейството.
От събраните доказателства се установява, а и
не се спори, че Д. К. е дъщеря на А. Б., която е съпруга на С.К.. Процесуалният
представител на въззивницата сочи в съдебна зала, че С.К. се е грижил за Д. М.,
но че не се установява биологичен произход на М. от бащата С.К.. Съдът, като взе предвид становищата на
страните и с оглед на събраните доказателства намира, че С.К. е приемал Д. К.
като свое дете, грижил се е за нея, тя е била приемана за негово дете и в
обществото. Самата ответница е приемала ищцата А. като наследник и видно от представената
разписка е заплатила 204 лева като дял от наследството. Видно е, че искът е
предявен от наследниците на Д. К. заедно с тези на другото дете в семейство К.
- Т. К., което означава, че Д. К. е била приемана като част от това семейство. На
следващо място името на С.К. е отразено в представен по делото значим документ
какъвто е актът за женитба, в който Д. К. е посочена за дъщеря на С. А. К.. Съгласно
чл. 153, т. 1 и т.2 от ЗЛ (отм) актът за женитба се съставя в присъствието на
двама достоверни свидетели и трябва да съдържа името, презимето, възрастта,
занятието, месторождението или местопребиванието на съпрузите; името,
презимето, местожителството или местопребиванието на техните родители. Актът за
женитба е акт за гражданско състояние (така Решение № 168/26.05.2011г. по гр.д.
№ 705/2010г. на ВКС), който по предвидения в закона ред отразява факта на
извършен църковен обред на бракосъчетание, но също така е от значение
обстоятелството, че е съставен в присъствието на свидетели на обществеността,
които съгласно отразеното в него са възприемали Д. като дъщеря на С.К.. Д. е
сключила брак още през 1939г. и затова съдът счита, че Д. М. не е включена в
представената по делото домакинска карта - именно защото се е омъжила и е
напуснала семейството на К.. Д. до датата на бракосъчетанието е носила името - презиме и фамилия на С.К.. Известно е, че е
предвидена възможност съпругата да вземе името на съпруга, а за семейно име
може да служи и презимето на съпруга. Съгласно чл. 6 (отм.) от ЗЛС всяко лице носи име, което
се състои от собствено име, презиме и семейно име. Презиме може да бъде името на един от
родителите или на съпруга на лицето; за семейно име може да служи и презимето
на един от родителите или на съпруга на лицето. В случая Д. е приела за презиме
и за семейно име имената на съпруга си - Д. М..
Предвид посоченото съдът намира, че С.К. е
считал Д. К. за свое дете, грижил се е за нея, тя е приета в семейството, пред
обществото е демонстрирано, че е негова дъщеря и е признавана за такава като
това обстоятелство е отразено в значим документ. По тези съображения съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 55 ЗЛ и затова Д. К. се ползва с
правата на законно дете на С.К.. Д. К. е починала преди баща си затова по право
на заместване на основание чл. 10, ал. 1 ЗН наследяват нейните низходящи. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват по равни части, поради което всяко коляно на общия наследодател
наследява по ¼ идеална част от наследството. Ето защо предявеният иск от
наследниците на Д. М. и Г. К. е основателен и като краен резултат правилно е
уважен от първоинстанционният съд.
На следващо място следва да се разгледа искът,
предявен срещу „Братя Чинкови“ ЕООД за предаване на владението върху имотите с
правна квалификация чл. 108 ЗС. За основателността на този иск следва да се
установи, че ищците са собственици и че ответникът владее имота без правно
основание. Първата предпоставка се установи съобразно изложеното по-горе. Съдът
намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване на иска. Не е спорно,
че между А.Т. чрез нейния пълномощник и „Братя Чинкови“ ЕООД е сключен договор
за аренда, по силата на който процесните имоти са предоставени под аренда на
„Братя Чинкови” ЕООД, което от своя страна всяка година сключва споразумения за
замяна на имотите с оглед комасация на земеделските земи. Представения по
делото договор за аренда е сключен преди изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ с ДВ,
бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. , с който се предвижда изрично, че
договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване
може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято
собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице,
упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от
50 на сто идеални части от съсобствения имот. В мотивите на т.2 от Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че
договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със стопанското
ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът
става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със
съществената специфика на земеделската земя - при ползването /обработването/ тя
дава плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване
собствеността върху добивите /чл.2, ал.2/, законът дава специална регулация на
отношенията във връзка с плодовете /чл.2, ал.2, чл.10, ал.3, чл.31/. Засилено е
задължението на арендатора за полагане на грижа при ползването и задължението
на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна
възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на
обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност. Така изяснената цел на
уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме,
че нормата на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ
бр.13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен
само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им
се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС е специална и изключва приложението на
общата норма на чл.32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за
използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от
съсобствениците. Договор за управление, какъвто е и договорът за аренда може да
бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът,
сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор не
е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно
или поотделно, освен ако са го приели. (така Решение № 12 от 01.03.2018 г. по
гр. д. № 1251 / 2017 г. на Върховен касационен съд). Ето защо, тъй като
ответницата А.Т. не притежава повече от половината идеални части, може да
сключи договор за аренда, но този договор не е противопоставим на останалите
съсобственици. Ищците притежават общо
½ идеална част от земеделските земи и договорът за аренда не им е
противопоставим. От събраните по делото доказателства не може да се направи
извод и че те са приели договора. Съдът не кредитира показанията на св. Х., че при посещението си А. е носила договор за
аренда като заинтересовани предвид това, че свидетелят е брат на управителя на
ответното дружество, както и предвид обстоятелството, че управляваното от
свидетеля дружество с оглед комасацията на земите е обработвало същите. От
показанията на свидетеля К. и Х., които нямат връзка със страните и съдът намира за логични,
последователни, незаинтересовани и безпристрастни, поради което им се доверява,
се установява, че А. е предоставила нивите са обработване от Х. за една
стопанска година. Х. изорал нивите, като е следвало договор да се сключи за още
една стопанска година, т.е. земите първоначално са били предоставяни под наем,
каквато субективна представа е съществувала и у ищците. От показанията на
свидетеля К.се установи, че А. изобщо не е знаела за отдаването на земите под
аренда. Предвид първоначалното отдаване на земите под наем за една стопанска
година, съдът намира, че не може да се приеме и че платената от „Братя Чинкови“
ЕООД съгласно разходен касов ордер сума в размер на 122,40 лева с посочване
рента 2017-2018г. , е приемане на договор за аренда. Видно е, че е платено за
една стопанска година и у ищците е била налице субективната представа, че се плаща
цена за отдаване на имота под наем. Ищцата А.Д. признава, че е получила от
ответницата сумата в размер на 200 лева, но ответницата посочва, че в
издадената разписка е дописала основанието за предаване на сумата след подписа
на Д., отнасяща се за две стопански години. Ето защо съдът намира, че ищците не
са приели договора за отдаване на земите под аренда, а в момента в който са
узнали за него са предявили иск за предаване на владението. По тези съображения
съдът намира, че „Братя Чинкови“ ЕООД няма противопоставимо на ищците право да
ползва тяхната ½ идеална част от процесните имоти, поради което
ревандикационният иск е основателен и следва да бъде уважен, а решението на РС
и в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Съдът е сезиран и с иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, с
който съсобствениците претендират срещу съсобственика Т. обезщетение, за това,
че ги е лишила от правото да ползват съсобствената вещ съобразно правата си
като за основателността на този иск трябва да се установи, че насрещните страни
са собственици, своя дял от съсобствената вещ, ползването й от другия
съсобственик по начин, който препятства съсобственикът – ищец да упражнява
фактическа власт според дела си; този начин на ползване да се е осъществявал
през исковия период от време, както и размера на обезщетението, което се равнява
на дела на ищеца според квотата му.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаването на писмено поискване от лишения от възможността да
ползва общата вещ съсобственик. След получаване на поканата ползващият
съсобственик изпада в забава и от този момент дължи обезщетение.
Съгласно изложеното по-горе се установява, че
ищците са собственици на ½ идеална част от процесните земи. Установи се
от представените писмени доказателства, че земите са предоставени под аренда
само от единия от съсобствениците, който получава и ползите от общата вещ, а
именно А.Т., която съгласно разходни
касови ордери, е получавала рента за ползването на земеделските земи. С
исковата молба е отправена покана до ответницата да заплати и обезщетение за
ползването на имота за стопанската 2018/2019 година, която покана е достигнала
до страната чрез връчване на препис от исковата молба. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването. Съдът счита за неоснователно
възражението, че стопанската година не е изтекла като към момента на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът приема, че стопанската 2018/2019г. е изтекла и обезщетението
е дължимо. Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е установен по основание, но няма
данни за размера, съдът определя размера по своя преценка. Ответницата се е
противопоставила на доказателственото искане за ищците за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза и съдът намира, че следва да се уважи в
предявения от ищците размер, до който извод е достигнал и АРС, с което
решението и в тази част като правилно следва да се потвърди.
По
тези съображения този съдебен състав счита исковете за основателни, поради
което следва да бъдат уважени, а решението на АРС е правилно като краен
резултат и затова да се потвърди.
Относно частната жалба срещу определението на
АРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта
за разноските БОС също намира, че е правилно и следва да се потвърди.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на страната да възрази срещу
размера на възнаграждението за адвокат, ако е прекомерно, съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Размерът на възнаграждението, което
съдът определи, не може да е по-нисък от предвидения съобразно чл. 36 Закона за
адвокатурата. В случая съдът счита, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, касае се за исково производство, в което са съединени искове - обективно и субективно, провеждани са повече
от две съдебни заседания. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Предвид посоченото съдът намира, че определеното възнаграждение в
размер на 800 лева не е прекомерно и е съобразено с минималния размер на
Наредбата и съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради
което обжалваното определение следва да
се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските в настоящото производство. С оглед изхода на спора
право на разноски има само въззиваемата страна, която съгласно договор за
правна защита и съдействие е заплатила възнаграждение на адвокат в размер на
800 лева (л.29 от в.гр.д. № 1337/2019г на БОС).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/21.06.2019г. по гр.д. №
994/2018г. по описа на Районен съд Айтос.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 879/17.10.2019г. по
гр.д. № 994/2018г. по описа на Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА А.Х.Т., ЕГН ********** и „БРАТЯ
ЧИНКОВИ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплатят на С. Г. К., ЕГН **********, С.Д.М.,
ЕГН **********, А.Д.М., ЕГН **********, А.Д.Д., ЕГН **********, А.Т.К., ЕГН **********,
Т.Т.К., ЕГН ********** и М.С.А. ЕГН ********** направените съдебно-деловодни
разноски пред въззивна инстанция в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок връчването
му страните и при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.