Решение по дело №96/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260559
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230100096
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Добрич, 28.10.2021г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание  на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година  в следния състав :

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: ПАРАШКЕВА ХРИСТОВА

 

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №96 по описа за  2021г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

          Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.№ 260729/15.01.2021г., от „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу Г.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, в условията на обективно съединяване  са предявени установителни искове съдът да установи вземането на ищеца по издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д№ 2039/2020г. по описа на РС Добрич за следните суми:

  -3 077.54 лв. , представляваща цена за консумирана електроенергия за обект на потребление в ***, заведен с абонатен номер аб.№: ***, за което вземане са издадени фактури в периода 13.08.2019 г. - 15.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;

   -100.86 лв. , представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 06.08.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ***към същата дата,

         Претендират се сторените  съдебни разноски по настоящото дело и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          В обстоятелствената част на исковата молба ищцовото дружество сочи, че ответникът е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, номер кл.№: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***, находящ се на адрес ***.

           Възникналите помежду им облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).

           Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава     да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".   

           Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

           Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

         Към момента на подаване на исковата молба ответникът има неизплатени задължения в исковия размер.

        Ищецът провел успешно заповедно производство, в което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Длъжникът в заповедното производство получил заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което мотивирало правния интерес, след дадените указазания от заповедния съд, заявителят да предяви настоящия иск за съдебно установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение.

          Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на  чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете са намерени за  недопустими и неоснователни. Сочи се недопустимост на действието по издаване фактури на починал клиент, конкретно покойната майка на ответника Димитричка Георгиева Вълкова. Липсват доказателства, кога е починала Димитричка Георгиева, била ли е собственик. В този смисъл не е доказано качеството „потребител или ползвател” на ответника, съгл. чл.4 от Общите условия.

По реда на чл.143 от ГПК ищецът уточнява, че ответникът притежава качеството потребител, тъй като същият е бил собственик на енергоснабдения имот до 27.11.20г. Консумирал е ел.енергия в периода 28.06.2019г. - 27.06.2020г.

Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че обектът на адрес  адрес *** е присъединен към електрическата  мрежа. За този обект е открита патида на името на Димитричка Георгиева Вълкова, като по делото са представени извлечение от сметка на клиента към 06.08.2020г. От извлечението се установява, че по вписванията в партидата са издадени дванадесет боря фактури, а именно: ***  на стойност 38,54лв***. на стойност 46,13лв., № *** на стойност 46,25лв., № ***. на стойност 152,98лв., № *** на стойност 266,59лв., № ***. на стойност 432,06лв., № ***  на стойност 473,44лв., № *** на стойност 451,19лв., № *** на стойност 407,14лв., № ***. на стойност 382,27лв., № ***. на стойност 246,31лв. и № ***. на стойност 134,64лв.

По делото е представена и справка за потребление в обекта на посочения административен адрес за периода от 29.01.2017г. до 19.10.2020г. От справката се установява, че за периода обхванат от процесните фактури - 28.06.2019г. - 27.06.2020г. са отчетени консумирани количества електроенергия по дневна и нощна тарифа. Представените фактури посочват конкретните периоди на консумация, отчетените количества и стойността им. Липсва спор по въпроса за остойностяване на отчетеното количество по цени утвърдени от КЕВР.

Ищецът е представил по делото общите условия на договорите за продажба на електрическа електроенергия. Не е спорно, че последните са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). В този смисъл са представени доказателства, както и относно публикуването им в централен и местен печат.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от  Е.п.п. АД.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава     да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".  

Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

От извършената служебна справка в НБД „Население” се установява, че Димитричка Георгиева Вълкова е починала на 05.11.2011г. Ответникът е единствен наследник на починалата Вълкова.

Относно обстоятелството дали  ответникът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ  за този обект ищцовата страна е представила справка от Агенция по вписвания. Видно от вписванията в т.2 от представеното извлечение от Агенцията по вписванията, неоспорено в хода на производството,  процесния имот е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане , вписано на 27.11.2020г. продаден на купувача по проданта Евгени Стефанов.

Ищцовото дружество е провело производство по реда на чл.410 от ГПК- ч.гр.д№ 2039/2020г. по описа на РС Добрич. В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за исковите суми. Длъжникът в заповедното производство е получил заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. В едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал. ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение.

         Приложими са  Общи условия  - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, като             с доклада по делото съдът е обявил за  общо известен за страните факта на влизането в сила на горните общи условия и одобряването им от ДКЕВР.

         Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.79 от ЗЗД за основателен. В производството по предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да установи възникване на облигационна връзка между страните, претендираните вземания по основание и размер.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие.

Основният спорен въпрос между страните е дали към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури между страните по делото „Енерго Про Продажи“ АД, от една страна, и Г. Днеков –от друга,   е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обекта на потребление.

            Съобразно дадените изрични указания за представяне на доказателства за качеството „потребител” ищцовото дружество е представило справка по персоналната партида на ответника.

Спорното правоотношение по настоящото дело намира правната си уредба в Закона за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

Ищцовото дружество представя изявлечение от публичния имотен регистър, конкретно от Служба по вписвания - Добрич. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. В него се вписват актовете, с които се признава, прехвърля, изменя или прекратява правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. Доколкото липсва оспорване на извършените вписвания, следва да се приеме за безспорно, че процесния електроснабден имот е бил собствен на ответника за процесния период на консумация. В случая ищцовата страна обори правоизключващото възражение на ответника, като  представи доказателства, че именно той е потребител за този имот. Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от  крайния доставчик. Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот.

Срокът за плащане (падежът) задължително се съдържа във всяка от издадените фактури  (арг. чл.26 във връзка с чл.18а , ал.2 от ОУДПЕЕ) и коректно е посочен в исковата молба. Потребителят  изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.

С оглед основателността на главната претенция, основателна е и акцесорната за обезщетение за забава.

 На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и сторените от ищеца раноски в установителното производство в размер на 109,54лв. държавна такса, 100лева юрисконсултско възнаграждение и 300лева депозит за особен представител.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Видно от представените платежни нареждания по заповедното, държавната такса внесена за образуването му е в размер на 63,57лв. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение от 50лева. За тези суми следва да бъде издаден изпълнителен лист, след влизане  в сила на настоящото решение тъй като са сведени до минималния размер.

 

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, дължи на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумите по издадена заповед за изпъленние по ч.гр.д№ 2039/2020г. по описа на РС Добрич, както следва:

  -3 077.54 лв. , представляваща цена за консумирана електроенергия за обект на потребление в ***, заведен с абонатен номер аб.№: ****, за което вземане са издадени фактури в периода 13.08.2019 г. - 15.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;

   -100.86 лв. , представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 06.08.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ***към същата дата,

ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в установителното производство: 109,54лв. държавна такса, 100лева юрисконсултско възнаграждение и 300лева депозит за особен представител.

ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на „Енерго-про продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сторените разноски в заповедното производство в размер на 63,57лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 
 

                                                                              Районен съдия  .......................