Решение по дело №295/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 54 ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Производството е образувано по жалба на А. С. Д. от гр. Севлиево, С. А. Й. от гр. Севлиево и Т. А. Т. от гр. Бургас против Заповед № 18-11973 от 26.10.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово в частта относно измененията, касаещи поземлени имоти с [идентификатор], 40275.506.145 и 40275.506.174 /молба на л. 70 от делото/.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Оспорващите твърдят, че са собственици на [ПИ] и 40275.506.174, незнайно защо разделени така от един общ имот – ПИ VIII-32, квартал 5 по плана на с. Кръвеник, община Севлиево, като след промяната ПИ40275.506.174 е без данни за собственост; [ПИ] е представлявал улица и незнайно как е станал собственост на заявителката на процесното изменение. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващите се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 108-109/. По повод претенцията за присъждане на направените по делото разноски се представя списък /л. 110/.

Началникът на СГКК – Габрово – ответник в настоящото производство – се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Разноски не се претендират.

Заинтересованата страна Д. М. П. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по оспорването.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателите се легитимират като наследници на А. Т. Д. /л. 35/, който е бил собственик на дворни места в с. Стар Кръвеник, описани в Нотариален акт № 21 от 23.05.1989 година, като в НА е посочено, че местата са урегулирани с посочена квадратура, като е посочена и квадратура на собственото място, както и наличието на неуредени сметки по регулация /л. 36/.

Производството пред административния орган е започнало по подадено от Д. П. заявление до СГКК – гр. Габрово с вх. № 01-338522 от 15.06.2023 година за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта /л. 33/, като е издадено удостоверение за приемане на проекта /л. 31/. От приложените към заявлението материали по чл. 81, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвени от правоспособно лице, се установява, че е направено искане на собственика на имота за промяна на границата на [ПИ] /съответстващ на [ПИ], кв. 5, в строителните граници на с. Стар Кръвеник, въз основа на чл. 55, т. 2 /отстраняване на непълнота или грешка/ от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като границата на [ПИ] се променя по границата на [ПИ], кв. 5 от кадастралния план на с. Стар Кръвеник в частта му, която попада в строителните граници на населеното място /л. 16-26/. Заявителката се легитимира като собственик на [ПИ], кв. 5 по плана на с. Стар Кръвеник с площ от 493 кв.м. съгласно Нотариален акт № 67 от 23.12.2008 година /л. 27/.

С Уведомление изх. № 20-36078-07.08.2023 година, подписано от Началника на СГКК – гр. Габрово, жалбоподателите са уведомени за започналото административно производство, като им е указан срок и ред за подаване на писмени възражения /л. 37/.

Жалбоподателката С. Й. е подала възражение с вх. № 02-1021-14-08-2023 година, в което е заявила, че не желае да се коригират западните граници на ПИ №№ 40275.506.145 и 40275.506.172, като е приложила Нотариален акт № 21 от 23.05.1989 година, удостоверение за наследници и Заповед № 0005 от 04.01.2010 година на Кмета на Община Севлиево /л. 47-51/.

В отговор на искане от Началника на СГКК – Габрово за предоставяне на графично изображение или други данни, удостоверяващи еднозначно границите между [ПИ] и 32 от кв. 5 по плана на с. Стар Кръвеник /л. 52/, от Община Севлиево е изпратено копие на преписката за попълване на кадастралния план относно [ПИ], кв. 5 по плана на с. Стар Кръвеник, по заявление на А. Т. Д. /л. 54-59/. Преписката е изпратена на С. Й. с възможност за даване на повторно становище, каквото не се установява да е депозирано /л. 60/.

След изтичане на срока за подаване на възражения и повторно становище е издадена процесната Заповед № 18-11973 от 26.10.2023 година на Началника на СГКК – гр. Габрово, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и заявление с вх. № 01-338522 от 15.06.2023 година от Д. П. е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ на с. Кръвеник, одобрена със Заповед № РД-18-140 от 21.12.2021 година на Изпълнителния директор на АГКК /л. 10/. По отношение на [ПИ] със собственик Д. П. одобреното изменение се състои в промяна границите на имота, като същият увеличава площта си от 249 кв.м. на 522 кв.м.; за [ПИ] със собственик А. Т. Д. се променят границите на имота, като същият намалява площта си от 400 кв.м. на 286 кв.м.; за [ПИ] със собственик Д. П. се променят границите, като същият намалява площта си от 532 кв.м. на 385 кв.м., като е променени и данните са собственост и собственици, като същият е отразен без данни за собственост.

С Уведомление изх. № 24-33103-26.10.2023 година, подписано от Началника на СГКК – гр. Габрово /л. 11/, заповедта е изпратена на заявителката и на заинтересованите лица, като по предприето в срок оспорване от последните е образувано настоящото производство.

Според съдържанието на представената по делото молба от ответната страна /л. 97/, на 18.11.2016 година Община Севлиево е предоставила на изпълнителя до договора за изработване на КККР за с. Стар Кръвеник кадастралния и регулационния план на селото на картони с № 1-4, както и сканирани копия от действащия регулационен план на селото; СГКК – Габрово е предоставила на изпълнителя оцифрения през 2002-2003 година кадастрален план и регистри за с. Стар Кръвеник и Табашка.

Според заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото, процесното изменение цели нанасяне в КК на границите на [ПИ], такива каквито са с кадастралния план на селото, при действието на който /през 2008 година/ е изповядана сделката за покупко-продажба на имота и е издаден нотариален акт; застъпените с исканото изменение на [ПИ] части от [ПИ] и [ПИ] съвпадат изцяло с частите от парцел VIII-32, които са с неуредени сметки по регулация, т.е. не принадлежат към дворище с планоснимачен № 32 по кадастралния план, за което е отреден парцел VIII, като при направените проучвания не са открити документи за уреждане /заплащане/ на придаваемите по регулация части към парцел VIII-32.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая липсват мотиви - фактически основания за издаването на процесната заповед, които всеки административен акт трябва да съдържа съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От съдържанието на заповедта, а и от съдържанието на административната преписка, не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 от ДР ЗКИР е извършено одобреното изменение. Нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон. Съгласно трайно установената съдебна практика липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата, водещо до незаконосъобразност на акта. Липсва каквото и да било обосноваване в какво се изразяват несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние; едва в хода на съдебното производство се навеждат доводи за наличие на неуредени смети по регулация, без в хода на административното производство да е изследван въпросът за прилагането на регулационния план на селото.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри.

По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кръвеник са одобрени през 2021 година. Съгласно разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в редакцията от ДВ, бр. 4 от 2017 г., в сила от 13.01.2017 г., границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране на данните от: 1. геодезически измервания на означеното на място състояние на границите в съответствие с правото на собственост; 2. одобрена кадастрална карта; 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, и на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.); 4. регулационни планове, одобрени по реда на ЗУТ или на отменените ЗТСУ и Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) – за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани; 5. геодезически измервания на съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на т. 1; 6. карти, планове и друга документация, предоставени от ведомства и общини по реда на чл. 30; 7. документите по чл. 41, ал. 2 и 3 ЗКИР. При тази нормативна уредба геодезически измервания на означеното на място състояние на границите в съответствие с правото на собственост са с приоритетно приложение за определяне положението на границите, спрямо границите по регулационните планове при одобряване на първоначалната кадастрална карта.

Фактът на наличие на застъпване между имота на лицето, инициирало административното производство, и имотите на оспорващите, е решаващ за настоящото производство и е обоснован от представените по делото документи за собственост и от заключението по приетата съдебно-техническата експертиза, като вещото лице е установило застъпване между [ПИ] с части от [ПИ] и [ПИ]. С оглед на тези факти, следва да се приеме наличие на спор за материално право съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта, местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани доказателства. Разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР изключва възможността за изменение на кадастралната карта, преди спорът да бъде разрешен по съдебен ред, тоест след провеждане на исково производство за установяване на спорното право. Действително, съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот, но тази разпоредба може да бъде приложена само при отсъствие на хипотезата по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Освен наличието на спор за материално право, в случая следва да се има предвид и факта, че планът за регулация не е приложен, а възникналият спор между страните в тази насока не може да бъде решен в съдебно-административното производство. Изрично изразеното несъгласие от заинтересованите лица, чиито права са засегнати от поисканото изменение, се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя върху частта от имота, която се включва в него и площта му се увеличава чрез промяна на границата между двата имота съгласно представената скица-проект. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 18-11973 от 26.10.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на фактически основания, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена в частта относно ПИ №№ 40275.506.30 и 40275.506.145.

По отношение на [ПИ] процесната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като и преди изменението жалбоподателите не са вписани в КР като собственици/наследници на собственик на имота, поради което за тях не съществува правен интерес за оспорване на заповедта в тази й част.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия сумата от 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева разноски по делото - 30 /десет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 9/, 500 /петстотин/ лева депозит за вещо лице /л. 91/ и 1300 /хиляда и триста/ лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 84, гръб/, който размер надвишава с 50 лева минимално предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът не го намира за прекомерен.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. С. Д. от гр. Севлиево, С. А. Й. от гр. Севлиево и Т. А. Т. от гр. Бургас против Заповед № 18-11973 от 26.10.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово в частта относно измененията, касаещи поземлен имот с [идентификатор], и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ Заповед № 18-11973 от 26.10.2023 година на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово в частта относно измененията, касаещи поземлени имоти с [идентификатор] и 40275.506.145.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати на А. С. Д. от гр. Севлиево, С. А. Й. от гр. Севлиево и Т. А. Т. от гр. Бургас сумата от 1830 /хиляда осемстотин и тридесет/ лева разноски по делото.

Решението, в прекратителната си част, която е с характер на определение, подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните, по отношение на които е постановено прекратяването, а в останалата си част подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.