№ 3101
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20186370 от 16.09.2021год., постановено по гр.дело №12189/2021г. по
описа на СРС, ГО, 140 с-в са отхвърлени предявените от Т. Д. П. с ЕГН:********** срещу Г.
П. В. с ЕГН:********** искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДискр за
установяване на дискриминация спрямо ищеца по признак „обществено положение“ в
качеството му на лице, подало сигнал по който е образувана пр.пр.№9782/2019г. по описа на
СРП и разпределена на ответника, изразяваща се в отказ ищецът да бъде призован и
разпитан по преписката, както и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Т. Д. П.. Жалбоподателят поддържа, че е установил с
представените по делото доказателства изложените в исковата молба твърдения. Ответникът
умишлено отказал да го призове и по този начин злоупотребил с властта си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Не претендира
разноски.
Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В
проведеното открито съдебно заседание жалбата като неоснователна. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи осъществяването на
пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Доколкото ищецът твърди, че е пряко дискриминиран въз
основа на общественото му положение, тези факти и обстоятелства подлежат на
установяване с позволените от закона доказателствени средства. Както правилно е отбелязал
и първостепенният съд, в случая ищецът не е установил с представените по делото
доказателства осъществяването на такава дискриминация по посочения от него признак. На
първо място не може да се приеме, че в качеството си на лице, подало сигнал до съответен
държавен орган или институция, ищецът попада в група лица с определено „обществено
положение“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Дори и да беше така обаче, извършването
или неизвършването на определени процесуално- следствени действия от прокуратурата и
органите на досъдебното производство по наказателни дела и досъдебни производства,
както и тяхната поредност, е въпрос на законосъобразност и целесъобразност при
цялостното провеждане на съответното наказателно производство по конкретната преписка
и тези действия, респективно- бездействия, подлежат на институционален и инстанционен
контрол в рамките на производството и извън него (например по реда ЗОДОВ). Не на
последно място съществува и възможността за реализиране дисциплинарната отговорност
на ответника в случай на нарушение на относимите към осъществяване на дейността му
законови разпоредби. Липсват обаче каквито и да било доказателства за осъществена пряка
или непряка дискриминация относно ищеца въз основа на който и да било от посочените в
ЗЗДискр признаци.
Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение- потвърдено.
Жалбоподателят няма право на разноски, а и не претендира такива. Ответникът по
жалбата и в производството претендира разноски, но не е представил доказателства за
сторени такива, както и списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да му се
присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20186370 от 16.09.2021год., постановено по гр.дело
№12189/2021г. по описа на СРС, ГО, 140 с-в
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3