Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли, 19.06.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При
секретаря:
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното от
председателя НАХД № 129 по описа
на РС- Харманли за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
жалба от С.Б.З. с ЕГН ********** с адрес *** против Наказателно постановление №
18-0271-001815 от 17.12.2018 г. издадено
от ВПД Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на жалбоподателя
на основание чл.638, ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1 КЗ e наложена глоба, в размер на
250,00 лева за нарушение на чл. 483,ал.1,т. 1 КЗ.
НП е обжалвано от
наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва
наказателното постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност,
необоснованост на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателя твърди, че не е осъществил
състава на вмененото му нарушение, тъй като имал валидно сключена застрахователна полица „ Гражданска
отговорност” с ЗАД „ Далл богг Живот и здраве” на 04.06.2018г. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Административно
наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и
възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.11.2018 г. в 11:30
часа жалбоподателя управлявал собствения
си лек автомобил марка БМВ 730 Д с per № СТ..РА
на път
III-503 км. 24 в посока гр. Симеоновград, което е регистрирано
на територията на република България и
не е сключило договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, с което е виновно е
нарушил чл.483 ал. 1 т.1 от КЗ. В присъствието на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 1815, бл. № 0728432 от 18.11.2018г.,
който жалбоподателят подписал, като не е вписал възражения в съответната
предвидена за това графа.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок не е постъпило възражение от жалбоподателя.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното №18-0271-001815 от
17.12.2018 г. издадено от ВПД Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено
лично на жалбоподателя на 28.02.2019г. На 28.02.2019г. срещу издаденото НП е
подадена в предвидения 7 дневен срок жалба.
Видно от приетите като
доказателство по делото Заповед с
рег. № 1253з-260 / 05.12.2018 г. на Директор ст. комисар А. Ц., Началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право да
издава НП за нарушения по чл. 638, ал.1,2,3,4,5,6, от КЗ.
Важно е да се отбележи, че разпитаният
актосъставител ясно си спомни и разказа за случая в детайли, за извършената
проверка. Свдид. Х.А. сочи, че на 18.11.2018 г. около 11,30 ч. със свид. М.Д.
посетили ПТП на път III-
В подкрепа на казаното от него е
Контролен талон Гаранционен фонд №65773250; Сметка №12501042 по застрахователна
полица № BG /30/ 118001624540 в ЗД ДаллБогг.: Живот и здраве АД от
03.06.2018 г; Застрахователна полица
„Гражданска отговорност” № BG /30/ 118001624540
в ЗД ДаллБогг.: Живот и здраве АД от 03.06.2018 г и зелена карта №АО
651849 от 03.06.2018 г.; писмо с вх.№3056/08.04.2019 г. от ПС гр.Чирпан; анекс
№1 към застрахователна полица BG/30/ 118001624540 от 19.11.2018 г. на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* гр.София; писмо с вх.№3086/09.04.2019
г. от Гаранционен фонд София, ведно със справка за „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по рег.№СТ9150РА;
известие за доставяне №********** на МиБМ Експрес ООД; молба с вх.№3098/09.04.2019 г. от С.Б.З.,
ведно със заверен препис на системен бон от 28.02.2019 г. с баркод 6200 0146
0318 9; известие за доставка №5300090905052 на Еконт от 08.04.2019 г.; писмо с
вх.№3342/16.04.2019 г. от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, с което изпращат копие
на НП №18-0271-001815/17.12.2018 г.
От Застрахователна полица
„Гражданска отговорност” № BG /30/ 118001624540
в ЗД ДаллБогг.: Живот и здраве АД от 03.06.2018 г и зелена карта №АО
651849 от 03.06.2018 г.; писмо с вх.№3056/08.04.2019 г. от ПС гр.Чирпан; анекс
№1 към застрахователна полица BG/30/ 118001624540 от 19.11.2018 г. на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* гр.София; писмо с
вх.№3086/09.04.2019 г. от Гаранционен фонд София, ведно със справка за
„Гражданска отговорност” на автомобилистите
по рег.№СТ9150РА се установява, че последната е с период на валидност от
00,00 часа на 04.06.2018 г. до 23,59 часа на 03.06.2019 г.
Въз основа на
горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна –
наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и
срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й
суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния
закон
При разглеждане
на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция
по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността
на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена
форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред.
Съдът намира, че
наказващият орган не дал точно и ясно описание на вмененото в отговорност на въззивника
нарушение. Нарушена е разпоредбата на чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН. Това
е така, тъй като разпоредбата на чл.483, ал.1,т.1 КЗ санкционира липсата на сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на водача – лицето,
което притежава МПС, при наличие на комулативните предпоставки, а именно: да е регистрирано
на територията на Република България и МПС да не е спряно от движение, във връзка с
чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор. Следователно с АУАН е повдигнато обвинение на нарушителя, което не съдържа факти за комулативно посочения съставомерен
признак на изпълнителното деяние на нормата на чл.483, ал.1,т.1 КЗ, а именно: МПС
да не е спряно от движение. В АУАН и
издаденото въз основа на него НП липсва съставомерен признак от състава на
нарушение на нормата на чл.483, ал.1,т.1 КЗ. В обстоятелствената част на АУАН,
с който се повдига обвинението на нарушителя административно наказващият орган
задължително трябва да посочи всички факти обуславящи съставомерността на
деянието и участието на нарушителя при
извършването му. Липсата на което и да е от тях, е винаги съществено процесуално нарушение на правото на защита,
защото засяга възможността лицето да научи в какво престъпление, респ.
нарушение е обвинен, като в тази насока т.р. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, не е
изгубило значението си .
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния
закон
Съгласно чл. 638,
ал.1, т. 1 от КЗ на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв., а от своя
страна новелата на чл. 483,
ал.1, т. 1 от КЗ разпорежда, че договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор, т.е. разглежданите текстове
предвиждат наказание за лице-собственик, което управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Изпълнителното деяние тук е управление на МПС, от лице, което е собственик на
моторното превозно средство и няма сключена застраховка "Гражданска
отговорност" и комулативната предпоставка управляваното МПС да не е спряно
от движение. В случая се касае за регистрирано МПС с установен собственик, и МПС да не е спряно от движение.
Дори и
да се приеме, че не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила,
довели до нарушаване правото на защита на нарушителя, настоящият съдебен състав
счита, че е налице основание за прилагане разпоредбата чл. 28, б. „а” от ЗАНН,
тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение. Съгласно
нормата на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК, към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, „маловажен случай” е този, при който
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. От съвкупния анализ на всички обстоятелства, релевантни към случая,
съобразявайки данните за личността на нарушителя, липсата на нарушения по КЗ,
сключена Застрахователна полица „Гражданска
отговорност” № BG /30/ 118001624540 в ЗД
Далл Богг.: Живот и здраве АД от 03.06.2018 г и зелена карта №АО 651849 от
03.06.2018 г.; писмо с вх.№3056/08.04.2019 г. от ПС гр.Чирпан; анекс №1 към
застрахователна полица BG/30/ 118001624540 от 19.11.2018 г. на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД ЕИК ********* гр.София настоящият състав намира, че всички те дават
основание да се приеме, че деянието следва да се третира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите от този вид, т.е. като
„маловажен случай”. Съдът приема твърденията на жалбоподателя, изложени в
жалбата му за достоверни, тъй като не се опровергаха от доказателствената
съвкупност по делото, ангажирани от АНО. Посочените обстоятелства са от
категорията на смекчаващите отговорността и дават основание да се приеме, че
извършеното от жалбоподателя деяние представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид. При тези обстоятелства, настоящият състав приема, че нарушението не е
следствие от целенасочено поведение на жалбоподателя към неспазване на
законовото изискване, а е резултат от некоректно посочване на номера на рамата
на управлявания от него лек автомобил марка
БМВ 730 Д с per № СТ9150РА.Също
така по делото не се установи жалбоподателят да е бил санкциониран за други
допуснати от него нарушения на правилата за движение, поради което настоящият състав приема, че процесното се явява първо
такова за него. Така установените конкретни обстоятелства относно
обществената опасност на деянието и на дееца в своята съвкупност
определят изключително ниска степен на обществена опасност, поради
което и случаят следва да бъде определен като маловажен. По тази причина,
съдът приема, че наложеното наказание на жалбоподателя е прекомерно тежко за
него и по никакъв начин не би съдействало за постигане на целите в
чл. 12 от ЗАНН. При издаване на НП АНО не е проверил дали са налице условията
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на наказващия
орган за маловажност по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол,
каквото е и задължителното за съда предписание, дадено с Тълкувателно
решение № 1/2007 година на ОСНК на ВКС,
а настоящата инстанция е такава по същество на спора
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, поради което и въпросът за
приложението на чл. 9, ал.
2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалноправния закон и
подлежи на контрол от Съда.
Преценката за маловажност по чл. 28 от ЗАНН не е изключена
и при нарушения по КЗ. При извършване на една обективна и задълбочена преценка
по реда на чл. 53 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да отчете наличието на
тези установени от съда факти, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН и да
не налага наказание на нарушителя, а да го предупреди устно или писмено, че при
ново нарушение ще бъде санкциониран.
Предвид неприлагането на тази
разпоредба от наказващия орган,
допуснатите съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и с
оглед правомощията на съда в настоящото производство – да
провери изцяло правилността на обжалвания акт,
включително да подложи на съдебен контрол законосъобразността на преценката му
по чл. 28 от ЗАНН, обжалваното НП подлежи на отмяна и поради неправилно
приложение на закона при издаването му извън коментираното по-горе допуснато
процесуално нарушение от страна на АНО.
Така мотивиран и
на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0271-001815 от 17.12.2018
г. издадено от ВПД Началника на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на С.Б.З.
с ЕГН ********** с адрес *** е наложено на основание чл. 638,
ал.1, т.1, вр. чл. 461,т.1 КЗ административно наказание „глоба” в
размер на 250,00 лева, за нарушение по чл.
483,ал.1,т.1 КЗ.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред Административен съд
– Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: