РЕШЕНИЕ
Номер 24730.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоІІ наказателен състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Николова
Секретар:Елена П. Драганова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20205640200828 по описа за 2020 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-544 от 05.05.2020 г., издадено от директор
на ОД МВР-Хасково с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. на А.М.А. от гр.Хасково ,
за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ .
Жалбата е подадена от А. М. А. , който намира издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. министърът на
здравеопазването отменил Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. С оглед разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, след като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. вече не съществувала в правния
мир, наказателното постановление следвало да бъде отменено . Моли съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник
адв.И.В. , която поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено,
като претендира и за присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2020 г. свидетелите В. К. К. и В. Д. Д. изпълнявали служебните се
задължения ,като полицейски служители в РУ-Хасково.Намирали в района на
*************** гр. Хасково и извършвали контрол по спазване на въведените в страната
противоепидемични мерки. Това се налагало, поради обявеното в страната към този момент
извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 . По този повод и били въведени и противоепидемични
мерки, една от които задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити
1
обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на 15.04.2020 г.,
около 19. 40 часа, полицейските служители установили жалбоподателят А. М. А. на
************ в гр. Хасково .На това открито обществено място той бил без поставена
защитна маска за лице. На място, на същата дата- 15.04.2020 г. на жалбоподателя бил
съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение№1970-544 от
16.04.2020 г. по чл. 209а ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-197/10.04.2020 г., който той
подписал, отбелязвайки и възраженията си по акта . На 05.05.2020 г. наказващият орган
издал атакуваното постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2 вр. чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 лв.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите В.К. и В.Д. кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи
помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на гласните доказателства
съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта , които са очевидци, извършили
проверката и установили жалбоподателя на открито обществено място ,без поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата .
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение
по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-197/10.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на
деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл. 63, ал. 1 от
ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични
мерки на територията на страната или на отделен регион. С издадена на основание чл. 63 от
ЗЗдравето Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р. България.Тази заповед е
допълнена, като е създадена т. 9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т. 9 от акта на
министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или
на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази
мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са
2
предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която се твърди
жалбоподателят А. да не е изпълнил. Доколкото нормата на чл.209а ал.1 от ЗЗ е с бланкетно
съдържание и препраща към други нормативни актове, в случая заповед на министъра на
здравеопазването, то последната не само задължително следва правилно да се посочи при
правното квалифициране на нарушението, но и какви са съответните въведени с нея
противоепидемични мерки, които са нарушени. В настоящият случай от страна на
актосъставителя и наказващия орган в текстовата част на двата акта, като констатирано
нарушение е посочено, че не се спазва Заповед № РД-01-197 от 10.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването и конкретно т.9 от нея .Видно обаче от публикуваните на сайта на
Министерство на здравеопазването заповеди на министъра на здравеопазването такава
Заповед с № РД-01-197 от дата 10.04.2020 г. не е издавана от този орган.Издавани са
съответно Заповед №РД-01-195 от 10.04.2020г. за удължаване срока на
противоепидемичните мерки до 13.05.2020г.,която не съдържа т.9 и Заповед № РД-01-
197/ 11.04.2020 г. ,която допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в
последната се създава именно т. 9, имаща посоченото в АУАН и НП съдържание.
Следователно от правно значение са издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.на министъра на здравеопазването , тъй като именно те
уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. Това са
относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и именно те е следвало да
намерят отражение в издадения акт за административно нарушение и атакуваното
наказателно постановление.Затова и неправилното посочване на заповедта на министъра на
здравеопазването ,която е нарушена води до несъставомерност на административното
нарушение ,вменено на нарушителя ,поради бланкетния характер на нормата на чл.209а ал.1
от ЗЗ и отговорността за неспазване на противоепидемични мерки. Посочването на
правилната заповед на министъра на здравеопазването,въвеждаща противоепидемични
мерки, а оттам и правна квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед
гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е
наложено административно наказание. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя - да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава
срещу него и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да
бъде отменено.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски и следва да му се
присъдят поисканите такива от пълномощника в размер на 300 лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1970-544/05.05.2020 г., издадено от
Директор на ОД на МВР-Хасково .
3
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул. „България“ №85, да
заплати на А. М. А. ,ЕГН-********** от гр.Хасково ,*********** сумата в размер на 300
лв.- разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
4