Решение по дело №644/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК), във вр. с §9, ал.1 от ПР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл.178, ал.1 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/ и чл.55а и чл.55б от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/.

Делото е образувано по жалба подадена от В. И. М. от гр. Червен бряг, ул. „Антим I“ № 27, чрез адв. Т. В. от ПлАК, срещу Решение № 1/12.07.2023 г. на Кмета на община Червен бряг, представляващо изричен отказ за довършване на отчуждително производство. В жалбата се сочи, че е единствен син и наследник на И. В. М., бивш жител на гр. Червен бряг, че с Решение № ДП-41/13.06.1964 г. на председателя на ИК на Окръжния народен съвет - Плевен е започнало производство по отчуждаване на имоти - частна собственост, за групово жилищно строителство. Твърди, че в т. 4, б. а) на цитираното решение, е предвидено баща му И. В. М. да бъде обезщетен с един апартамент и право на заем в размер на 4000,00 лева, но до настоящия момент, такова обезщетяване няма, респ. налице е неприключило отчуждително производство и правна възможност на наследниците на И. В. М. да бъдат обезщетени за отчуждения имот. Твърди, че във връзка с изложеното, е подал искане Peг. 44-В-159/31.03.2023 г. до Кмета на Община Червен бряг за продължаване на процедурата по отчуждаването, започнала съгласно Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), действащ към момента на започване на процедурата по (Отменен с чл. 205, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г.), като съгласно същия отчуждаването на имоти се извършва с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, също и за приключване на процедурата по отчуждаването, която би следвало да приключи с обезщетяване на собственика на отчуждения имот. Твърди, че в настоящия случай, видно от Решение № ДП-41/13.06.1964 г. на председателя на ИК на Окръжния народен съвет - Плевен, отчуждителното производство е започнало и е отчужден имота на баща му, който факт може да бъде установен също и от Решение № 05-06/20.08.1998 г. на кмета на Община Червен бряг, т.к. в него изрично е отбелязано, че мероприятието за което е завзет имота е реализирано.Твърди, че с писмо Изх. № 44-В-85-(1)/23.03.2023 г. от страна на Община Червен бряг му е предоставена съхраняваната към настоящия момент документация в архива й, а именно: Решение от Плевенски окръжен съд от 18.06.1965 г. и Протокол на комисия по параграф 85 от ППИНМ при ГОНС гр. Червен бряг.Твърди, че независимо, че е налице документация, която удостоверява наличието на започнало, но неприключило отчуждително производство, е постановен изричен отказ обективиран в Писмо Peг. № 44-В-159-(3)/09.05.2023 г. на Кмета на Община Червен бряг, който отказ е обжалвал и е било образувано адм. дело № 459/2023 г. по описа на АС-Плевен, приключило с Определение № 1171/08.06.2023 г., съдът е изпратил делото като преписка на Кмета на Община Червен бряг, за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искане Peг. № 44-В-159/31.03.2023 г. на В. И. М. от гр. Червен бряг за довършване на отчуждително производство, съобразно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и неговото приключване. Твърди, че на 14.07.2023 г. е уведомен за издаденото процесно решение, от което дори не става ясно дали е налице изричен мотивиран отказ за продължаване на отчуждителната процедура. Излага доводи,че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, а именно Община Червен бряг, като нормативно призната компетентност има не общината, а Кмета на Община Червен бряг, който следва да се произнесе по така посоченото искане на оспорващия, регламентирано в § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, че процесното решение е издадено в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но изискуемата форма не е спазена с оглед липсата на мотиви, че оспореното решение е издадено в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която разпоредба, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването си, следователно актът следва да е мотивиран. Сочи, че съгласно съдебната практика, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг документ, който предхожда издаването на акта. но към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Излага доводи, че в конкретния случай, отново не е налице произнасяне по същество, по искането за довършване на отчуждителното производство, съобразно § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложено е само предположение, че И. В. М. е бил обезщетен парично за отчуждения имот, без да е представено нито едно доказателство за това, а съгласно константната съдебна практика обстоятелството, че е извършена оценка на имота по чл. 44 от ЗПИНМ, не е достатъчно, за да се приеме, че е извършено плащане и процедурата по отчуждаване е довършена. Твърди, че административният орган отново не се е съобразил с разпоредбите на чл. 36 и чл. 36, ал. 1 от АПК, съобразно които индивидуалният административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно от органа. По този начин е нарушен и принципа за служебно начало, регламентиран в чл. 9, ал. 2 от АПК, съгласно който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от страните. Административният орган не е положил достатъчно усилия за изясняване на фактическата обстановка, като не е назначил, която с оглед довършването на отчуждителното производство по реда на § 9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, да установи какво е състоянието и степента на завършеност на отчуждителната процедура започнала спрямо В. И. М.; да прецени дали общината разполага със собствени жилища и налице ли е друга възможност за обезщетяване и под каква форма; както и да прецени какви следва да са действията по продължаване на процедурата и нейното приключване. Налице е отказ на административния орган да се произнесе по същество по искането на В. М. за довършване на отчуждителното производство - да уважи същото или да издаде изричен мотивиран отказ за продължаване на отчуждителната процедура. Твърди, че процесния имот е отчужден от наследодателя с Решение № ДП-41/13.06.1964 г. на председателя на ИК на Окръжния народен съвет - Плевен по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ "за групово жилищно строителство" като със същото решение е определено И. В. М., като собственик на отчужден имот да бъде обезщетен с един апартамент и право на заем 4000 лв. От съдържанието на цитираното решение следва, че въпроса с начина на обезщетение е решен, като претенцията по искането е да се довърши отчуждителната процедура, респ. – да се предостави на правоимащия определеното обезщетение, което в случая не е получил. Предвид на това счита, че обжалвания изричен отказ представлява индивидуален административен акт по см. на чл. 2 ЗАП, като същия е незаконосъобразен акт с оглед липсата на изложени в него фактически основания и липса на положени усилия от страна на административния орган да събере доказателства за вида на определеното при отчуждаването обезщетение и респ. получено ли е обезщетение съобразно разпореденото с акта за отчуждаване. Твърди, че процесното решение е постановено при несъобразяване с мотивите и диспозитива на Определение №1171/08.06.2023 г., постановено по адм.д. № 459/2023 г. по описа на AC-Плевен, тъй като видно от същото е, че съдът изпраща делото като преписка на Кмета на Община Червен бряг за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искане Peг. № 44-В-159/31.03.2023 г. на В. И. М. от гр. Червен бряг за довършване на отчуждително производство, съобразно § 9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и неговото приключване, съгласно отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от ЗС, в едномесечен срок от постъпване на преписката. Затова е направо абсурдно написаното в решението, а именно, че „Процедурите по § 9 ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ се отнасят за отменения ЗТСУ, предвид което процедурата по § 9, ал.1 от ПРЗ на ЗУТ е неприложима по отношение на отчуждаването по ЗПИНМ /отм./“ С оглед гореизложеното, моли съда да постановите решение, с което да отмени оспореното Решение № 1/12.07.2023 г. на Административния орган - Община Червен бряг, представляващо изричен отказ за довършване на отчуждително производство и да се върне отново преписката на административния орган за ново произнасяне, с указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли да се присъдят направените разноски.

Ответникът не подал писмен отговор, въпреки дадената му възможност с Определение № 2109/05.09.2023 г.

В хода на производството по делото жалбоподателят В. И. М. е починал, видно от препис-извлечение от акт за смърт, /стр.105/. От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че жалбоподателят е оставил за наследници по закон. Представена е и молба /л.116/ от наследника по завещание П. Б. П. /л.118/ с искане същият да бъде конституиран като страна. С разпореждане № 2264/12.10.2023 г. /л.122/ като страна са конституирани наследниците по закон, а искането на наследника по завещание е оставено без движение, като му е указано да представи доказателства, че завещанието - публично нотариално завещание с рег.№32, акт 1, том I от 11.11.2022 г. /л.118/ не е отменено. Видно от представената по делото молба /л.134/ и и удостоверение от Агенцията по вписванията /л.135/, е, че по партидата на завещателя В. И. М. има регистрирано публично нотариално завещание с рег.№32, акт 1, том I от 11.11.2022 г. в полза на П. Б. П., [ЕГН] и няма актове за отмяна на завещания, няма предадени за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания за периода от 11.11.2022 г. до 03.10.2023 г. С разпореждане № 2295/18.10.2023 г. /л.137/ същият е конституиран като страна. С подадено от него становище /л.141/ поддържа жалбата. Постъпила е молба /л.143/ от наследника по закон В. С. К., с която се поддържа жалбата и се иска да бъде конституиран като страна. По делото са представени удостоверения от Районен съд Червен бряг /л.л.150,151/, като видно от същите, наследниците по закон В. С. К. и И. В. М. се отказват от наследството на В. И. М.. С определение № 2223/05.12.2023 г. /л.152/ съдът е прекратил производството по делото по отношение на В. С. К. и И. В. М., и като жалбоподател е конституиран П. Б. П.. Определението в прекратителната му част не е обжалвано и е влязло в сила.

В о.с.з. жалбоподателят П. Б. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т. В. с пълномощно по делото, която изразява становище, че оспореното Решение № 1/12.07.2023 г. е издадено от некомпетентен орган, а именно Община Червен бряг, а нормативно признатата компетентност не е на общината, а на Кмета на Община Червен бряг, който следва да се произнесе по така посоченото искане на оспорващия. Моли да се отмени процесното решение, което представлява изричен отказ, а именно Решение № 1/12.07.2023 г. и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.Претендира разноски в размер на 1500 лева адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съгласно представен списък с разноски.

В съдебното заседание, ответникът в настоящето производство – кметът на община Червен бряг, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт П. И. с пълномощно по делото, която изразява становище, че от приложената административна преписка по делото става ясно, че с Решение № ДП-41 от 13.06.1964 г. на председателя на ИК на Окръжния народен съвет - Плевен е започнало производство по отчуждаване на процесния имот частна собственост. Видно от т. 4 на цитираното решение е, че имотът е със № 324, парцел I, кв. 2 по плана на гр. Червен бряг собственост на И. В. М. е отчужден за групово жилищно строителство. Също така в заповедта е предвидено, че лицето следва да се обезщети с един апартамент и право на заем в размер на 4000 лева., но не може безспорно да се установи, че жалбоподателят, респективно неговите наследници са получили търсеното обезщетение, поради което моли с оглед представените и приети по делото доказателства съдът да се произнесе с правилно и законосъобразно решение по решаването на спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспореното решение няма данни по преписката и делото кога е връчено на М. /в жалбата се сочи, че е връчено на 14.07.2023 г./, като жалбата е подадена чрез органа на 27.07.2023 г., видно от вх.№ на общината /л.3/.

По отношение срока на обжалване е приложим този по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. чл.215, ал.4 ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От представените доказателства се установява следното:

В решение № ДП-41/13.06.1964 г. на изпълнителен комитет /ИК/ на Окръжен народен съвет Плевен /л.10/ относно отчуждаване на имоти за групово жилищно строителство е посочено че : т. 4 Слива парцели I 331, 330 и 329 и парцела II-323, 324, 330, 329 в парцела I, кв.2 по плана на гр.Червен бряг и я отчуждава за групово жилищно строителство. Собствениците на имотите да се обезщетят както следва: а/ И. В. М., собственик на  идеална част от пл.№324 да се обезщети с един апартамент и право на заем 4000 лева.

Видно от представения по делото протокол на комисията по чл.85 от ППЗПИНМ от 27.08.1964 г. /л.38/,е, че имотът на жалбоподателя е оценен на стойност 931 лв. Видно от представеното по делото писмо на председателя на И. Т. контрол /л.31/ е, че следва да се извърши нова оценка, като от съдържанието на писмото е видно, че оценката е обжалвана със заявления от И. и М. В. М..

Видно от представения по делото протокол на комисията по чл.85 от ППЗПИНМ от 08.04.1965 г. /л.17/, е, че частта на И. В. М. от имота е оценена на 4754 лв. Оценката е получена от И. В. М. на 16.04.1965 г. /л.36/. Същата оценка е обжалвана от СП „Комунални услуги-жилищно изграждане“ гр. Червен бряг /л.37/, пред Окръжен съд Плевен.

С решение от 10.06.1965 по гр.д.№621/1965 г. /л.64/ Плевенският окръжен съд е отхвърлил жалбата, и е потвърдил оценителния протокол от 08.04.1965г. на Комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ назначена със заповед № 301/13.06.1964г. на Председателя на Червенобрежкия ГОНС, като е отхвърлил жалбите на М. и И. В. М. и двамата от гр. Ч. Бряг и СП Комунални услуги.

По делото е представена молба от В. И. М., В. Б. М. и наследниците на М. В. М. от 18.05.1998 г. до Кмета на община Червен бряг /л.л.83-84/, с искане по ЗОСОИ да бъде върнат или да се получи обезщетение за одържавения им частен имот п№ 324 в к 2 по градоустройствения план на гр.Ч.Бряг от 1965г.

С решение № 05-06/20.08.1998 г. на Кмета на община Червен бряг /л.11/ на основание чл.4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС, във вр. с §2 и §3 от ПЗР на ЗОСОИ във основа на така подадената молба е постановен отказ за отмяна на отчуждението на недвижим имот в гр.Червен бряг, пл.№324 в стр. кв.2 по плана на Червен бряг от 1957 г., поради това, че мероприятието за което е отчужден имота е реализирано.

Същото решение е било обжалвано по съдебен ред, като с решение №399/1.11.2001 г. на Плевенския окръжен съд по а.х. дело №19/2000 г. /л.л.81,82/ жалбата е отхвърлена, като е прието, че строителството е реализирано, и не може да се обособи самостоятелен парцел по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. По преписката е представена касационна жалба срещу това решение , но не е представен решението на ВАС. След служебна справка в сайта на ВАС се установи, че с решение №4263/30.04.2002г. Решението на ПлОС е оставено в сила.

От представеното по делото удостоверение за наследници /л.12/ е видно, че И. В. М. е починал на 30.11.1993 г., като е оставил наследници съпруга В. Б. М. починала на 08.05.2007г и е оставила същия наследник -В. И. М.-син .

По делото е представено искане до Кмета на Община Червен бряг от В. И. М. рег.№44-В-159 от 31.03.2023 г. /л.13/, за довършване на отчуждителното производство.В искането се твърди, че отчуждителното производство не е завършило, тъй като не е издадена заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./, и се иска на основание §9, ал.1 от ПР на ЗУТ да бъде приключено отчуждителното производство, съобразно отменените разпоредби на ЗТСУ и чл.102 от ЗС.

В отговор на това искане до В. М. е изпратено писмо /л.14/ от и.д. Кмет на Община Червен бряг, в което се сочи, че следва да представи заповед по чл.95, ал.1 от ЗТСУ /отм./ В отговор В. М. е представил придружително писмо от 25.04.2023 г. /л.15/, в което сочи, че е представил решение № ДП-41/13.06.1964 г., че действащият към момента на отчуждаването закон е ЗПИНМ, и това решение е еквивалентно на заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./. Представена е и заповед № 870/29.04.1964 г. /л.16/, с която е одобрено изменението на регулацията.

До В. М. е изпратено писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023 г. на Кмета на община Червен бряг /л.44/, в което се сочи, че от наличната документация не се доказва дали лицата И. и М. В. М. са получили обезщетение за отчуждения им имот, и с цел защитата на интересите на община Червен бряг, като и да се избегне евентуално двойно плащане, община Червен бряг желае казуса относно продължаване на отчуждителната процедура да се разреши от съответния компетентен съд.

С определение № 1171/08.06.2023 г. по адм.д. № 459/2023 /л.л.22,23/ е отменен изричен отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023 г. на Кмета на Община Червен бряг, като делото е изпратено като преписка за продължаване на административното производство и произнасяне по същество по искане рег.№44-В-159 от 31.03.2023 г., в едномесечен срок от постъпване на преписката.

След връщане на преписката е постановено оспореното решение № 1/12.07.2023 г. на кмета на Община Червен бряг /л.18/, в което се сочи че съгласно т.4 от Решение № ДП-41/13.06.1964 г. на ИК на Окръжен народен съвет - Плевен на основание чл. 55а от ЗПИНМ парцел I-331, 330, 329 и парцел II- 323, 324, 324 в кв. 2 се сливат в един парцел I, стр. кв. 2 по плана на гр. Червен бряг, който се отчуждава за групово жилищно строителство. В решението е посочено, че в решението попада и имота на И. В. М., представляващ  идеална част от имот с пл. № 324 в кв. 2 по плана на град Червен бряг, който е отчужден за групово жилищно строителство и същият е обезщетен с един апартамент и право на заем 4000 лв. Посочено е, че отчуждаването е извършено със Заповед № 870/29.04.1964 г. на ОНС - Плевен. В последствие жилищните сгради в имот пл. № 324 и съседните имоти са съборени и е построен жилищен блок, а съгласно предвижданията на ЗРП от 1978 г. върху процесния имот е извършено озеленяване. Със ЗРП на ЦГЧ, одобрен през 1998 г. е изменена уличната регулационна линия, при което част от имота е включен в пешеходна зона от гарата към центъра на града. С Протокол от 08.04.1965 г. на Комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ е извършила парична оценка на имота. Оценката е обжалвана от лицата И. В. М. и М. В. М.. С Решение от 18.06.1965 г. Плевенски окръжен съд потвърждава оценителния протокол от 08.04.65 г. на Комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ, като подадената жалба от братя Милеви оставя без последствие.

Адм. орган е изложил мотиви, че нормата на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) предвижда възможност от урегулирани имоти на частни лица да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство. Съгласно чл. 55б, ал.2 се предвижда тези отчуждени имоти да се заемат след обезщетяване на собственика, докато ал.3 дава възможност по искане на бившия собственик, ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота същият не бъде обезщетен, изпълнителният комитет на съответния народен съвет да отмени отчуждаването. Цитираните норми обуславят извода, че при наличие на отчуждаване и отреждане на имота за държавно или обществено мероприятие по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) получаването на имотно обезщетение от бившия собственик не е елемент от фактическия състав на отчуждаването. Същото се счита за надлежно извършено и произвежда прехвърлително действие от момента на взимането на решение за отчуждаване, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Бившият собственик, който не е получил обезщетение за имота в рамките на 3-годишен срок от отчуждаването, може да получи защита по реда на чл. 55б, ал.3 ЗПИНМ (отм.), искайки неговата отмяна. Обстоятелството, че в чл. 55б, ал.3 ЗПИНМ (отм.) законодателят е предвидил възможност за издаване на решение на ИК на народния съвет за отменяване отчуждаването на имота, чийто собственик не е бил обезщетен, означава, че собствеността преминава със самото решение за отчуждаване. Иначе не би имало нужда от неговата отмяна. В този случай отчуждаването е настъпило по силата на взетите решения, а самото оценяване и изплащане на сумите е имало значение за заемането на имотите, като отношенията между отчуждените собственици и държавата са облигационни - за да бъде отменено отчуждаването е била необходима инициатива от собственика в срока по чл. 55б, ал. 3 от ЗПИНМ за отмяната му от страна на ИК на съответния народен съвет в случай, че стойността на имота не е била изплатена. Приел е, че е налице отреждане на имота за обществено мероприятие по смисъла на § 36 от ППЗПИНМ /отм./ чрез отчуждаването по чл. 55а от ЗПИНМ /отм./. Безспорно е че общественото мероприятие, за което е отчужден имота е реализирано, видно и от Решение № 85-06/20.08.1998 г. Административният орган - О. Ч. бряг счита, че отчуждителната процедура по ЗПИНМ е надлежно проведена, тъй като имота е отчуждени по силата на новия регулационен план, оценен с Протокол от 08.04.1965 г. и собственикът му е обезщетен парично.

Предвид изложеното административният орган е приел, че процедурата по отчуждаването на имота, собственост на И. В. М., представляващ 1/4 идеална част от имот с пл. № 324 в кв. 2 по плана на град Червен бряг, който е отчужден за групово жилищно строителство по ЗПИНМ /отм. е завършила и процедурите по § 9, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ се отнасят за отменения ЗТСУ, предвид което процедурата по § 9, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ е неприложима по отношение отчуждаването по ЗПИНМ /отм./и по сега действащия план на град Червен бряг отчужденият имот е публична общинска собственост.Решението е подписано от Кмета на общината.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Не се спори между страните и това се установява от приложената отчуждителна преписка, че И. В. М. e бил собственик на  идеална част от пл.№324 парцел II по плана на гр.Червен бряг, който е бил отчужден за групово жилищно строителство. Видно от заповедта за отчуждаване, е следвало да бъде обезщетен с един апартамент и право на заем 4000 лева. Следва да се посочи, че не се спори между страните, а и това се установя от събраните доказателства, че имотът е отчужден през 1964 год. при действието на Закона за планово изграждане на населените места.

Кметът на Община Червен бряг е сезиран с искане за произнасяне по реда на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Разпоредбата на § 9 от ПР на ЗУТ касае недовършени производства по отчуждаване на недвижими имоти, започнали при действието на отменените разпоредби на глава V, раздел I от ЗТСУ. Този извод се налага от употребения израз "...производствата, започнали при действието на ЗТСУ..." и употребеният глагол в минало несвършено време, което сочи на извод, че § 9 е приет за приключване на започналите отчуждителни производства по реда на ЗТСУ, но незавършени до отмяната му. На този извод сочи и систематичното тълкуване на разпоредбата на ал. 2 на § 9, която следва да се разглежда свързано с ал. 1. Параграф 9 от ПР на ЗУТ препраща към разпоредбата на чл. 102 от Закон за собствеността и разпоредбите на Закон за териториално и селищно устройство, като за да се приложи § 9, е необходимо отчуждителното производство да не е завършено. То не е завършено тогава, когато или не е издадена заповед по чл. 100 от ЗТСУ или когато, макар да е издадена такава заповед, конкретният имот не може реално да се предаде на правоимащия по независещи от органа причини или когато не е получено парично обезщетение.

Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай § 9 от ПР на ЗУТ е неприложим. При фактическа установеност по делото, че процесният имот е отчужден през 1964 год. при действието на ЗПИНМ, обн. ДВ бр.227 от 1949 год., този закон /ЗПИНМ/ не намира приложение в § 9 от ПР на ЗУТ. Законодателят в Закона за устройство на територията е предвидил отмяна на отчуждения, започнали при действието на отменените разпоредби на глава V, раздел I от ЗТСУ. Закона за териториално и селищно устройство е обнародван в ДВ, бр.29 от 1973 год., т. е. около девет години след извършеното отчуждение, поради което отчуждаването не може да се приеме за такова по ЗТСУ и да се приложи отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Липсата на законова предпоставка имотът да е отчужден по реда на ЗТСУ, напротив-наличието на безспорни доказателства, че отчуждаването е станало по реда на ЗПИНМ, води до извод за неоснователност на молбата на жалбоподателя и съответно до законосъобразност на отказа на компетентния по § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ орган.

По отношение на наведените твърдения, че решението е нищожно, тъй като в него общината е посочена като компетентен орган, настоящият съд съобразява, че доколкото решението е подписано от кмета на общината, и в него изрично е посочено, че се произнася във връзка с определение № 1171/08.06.2023 г. по адм.д. № 459/2023 на Административен съд Плевен, с което определение е отменен изричен отказ по чл.197 от АПК, обективиран в писмо рег.№44-В-159-/3/ от 09.05.2023 г. на кмета на община Червен бряг, и делото е върнато като преписка именно на кмета на общината, тези възражения са неоснователни. Съгласно чл. 38 ал.1 от ЗМСМА, орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Органи на изпълнителната власт в района и кметството са съответно кметът на района и кметът на кметството. Освен това издател на решението е лицето, което го е подписало, а в случая решението е подписано от Кмета на Община Ч. Бряг. Посочването в титулната част на решението на общината, а не на кмета на същата, е в резултат на непрецизност, но този порок не е толкова тежък, че да води до прогласяването за нищожно на решението, или за отмяната му като незаконосъобразно, доколкото решението е подписано от компетентния по смисъла на ЗУТ орган.

Решението е издадено в писмена форма, като са изложени фактически и правни основания за отказа, с оглед на което съдът приема, че изискуемата писмена форма е спазена. Съдът приема, че оспореното решение е постановено при съобразяване със съществените административно производствени правила. Събрани са относимите и необходими доказателства, като произнасянето е станало в посочения от съда срок.

По отношение на спазването на материалния закон съдът съобрази следното:

Както е посочено по-горе, редът по §9 от ПР на ЗУТ е неприложим, в случаите, когато отчуждаването е проведено по реда на ЗПИНМ. Съгласно чл.178, ал.1 от ЗТСУ, / с който е отменен ЗПИНМ/ „За незавършени производства по отчуждаване на недвижими имоти и по определяне на размера на дължимото обезщетение по действуващия до сега Закон за планово изграждане на населените места важат правилата на същия закон и разпоредбите по неговото приложение.“ Същата разпоредба е изменена и допълнена с ДВ, бр. 87 от 1974 г., като гласи: „За незавършени производства по отчуждаване на недвижими имоти по действуващия до сега Закон за планово изграждане на населените места важат правилата на същия закон и разпоредбите по неговото приложение. Размерът на дължимите обезщетения по незавършените производства се определя съгласно наредбата по чл. 78.“ Съгласно чл.178, ал.3 от ЗТСУ, за начините на обезщетяване, плащане на дължимото обезщетение, заемане на отчуждените имоти и др. важат разпоредбите на този закон.

Съгласно 55б, ал.3 от ЗПИНМ, ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването. В Решение № 11804 от 16.12.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2003 г., е разгледан сходен случай – „с влязло в сила решение за отчуждаването на процесния имот по реда на ЗПИНМ е определено имотно обезщетение, което не е получено от наследодателя на жалбоподателите ….. не е налице обезщетяване на правоимащите. Доколкото това е така и не е поискана отмяна на отчуждаването или извършване на нова оценка, правилни са изводите, че тригодишния срок от влизане на заповедта за отчуждаване е започнал да тече от влизане на ЗТСУ в сила. Искането им до административния орган е направено ….. след тригодишния срок от влизане на ЗТСУ (отм.) в сила и към този момент е изтекъл, поради което не е налице възможност за довършване на процедурата по отчуждаване и обезщетяване на правоимащите….“.

Неточното посочване в решението, че отчуждаването е законосъобразно, при съобразяване с факта, че липсват доказателства, че е дадено обезщетение преди завземане не имота, не се отразява на законосъобразността на решението, доколкото е налице основната посочена в него предпоставка – при отчуждаване по ЗПИНМ не е приложим §9 от ПР на ЗУТ.

Следва да се посочи, че административният орган е длъжен да действа само въз основа на закона. Доколкото случаят не попада в приложното поле на §9 от ПР на ЗУТ, Кметът на общината не може да издаде административен акт, с който да се довърши процедурата по обезщетяване на наследниците на И. М. по този ред. Посоченото в решение №ДП-41/13.06.1964 г. обезщетение не може да се даде с решение по административен ред на основание §9 от ПР на ЗУТ, като съдът съобразява, че с решение № 05-06/20.08.1998 г. на Кмета на общината е отказана отмяна на отчуждаването на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, и жалбата срещу този отказ е отхвърлена със съдебно решение. При направена справка от настоящия съд в интернет страницата на Върховния административен съд е видно, че по тази касационна жалба ВАС се е произнесъл с решение № 4263 от 30.04.2002 г. по адм.д. № 1143/2002, като е оставил в сила решението на Окръжния съд.

Съдът приема, че оспореното решение е в съответствие с целта на закона, доколкото за обезщетение при отчуждаване на недвижим имот по реда на ЗПИНМ, когато обезщетението не е получено, същото не може да се получи по административен ред.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е основателно възражението в жалбата, че липсва произнасяне по същество с процесното решение. Напротив, с оспореното решение е постановен изричен отказ. Доколкото посочения от жалбоподателя законов ред не е приложим, не е било необходимо кметът на общината да съобразява дали в патримонума на общината са налице жилища, с които да се обезщетят наследниците на И. М.. Посоченият в жалбата ЗАП /Закон за административното производство/ не е приложим по настоящето дело, с оглед отмяната му с АПК. Посоченото решение е в съответствие с отменителното определение, с което на Кмета на общината е изпратена преписката за произнасяне по същество. Доколкото редът по §9 от ПР на ЗУТ не е приложим, не е било необходимо да се съобразява приложението на отменения чл.102 от Закона за собствеността. Вярно е, че в решението е посочено, че собственикът на отчуждения имот е обезщетен парично, за което няма доказателства, но това неосновано на доказателствата посочване не се отразява на законосъобразността на мотивите за неприложимост на §9 от ПР на ЗУТ, които са достатъчни да мотивират решението.

За пълнота на изложението настоящата инстанция отбелязва, че с оглед на изложените и доказани по делото факти, както и че отчуждаването е в нарушение на ЗПИНМ, доколкото имотът е завзет при липса на доказателства за дадено обезщетение, може да се приеме, че е била приложима разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, и доколкото мероприятието, за което е отчужден имотът, е реализирано и същият не съществува – чл.3, ал.1 и ал.2 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Дали такова производство е било инициирано, по делото няма данни, и същото не може да се инициира понастоящем с оглед изтичането на преклузивния срок за подаване на заявление.

С оглед на изложеното, оспореният мотивиран отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, постановен е при несъществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие е с материалния закон и целта на закона и следва жалбата срещу него да бъде отхвърлена.

Въпреки благоприятния за ответника изход на делото разноски не могат да му се присъдят, тъй като такива не са поискани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I-ви състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Б. П., като наследник на В. И. М. от гр. Червен бряг, срещу Решение № 1/12.07.2023 г. на Кмета на община Червен бряг, като неоснователна.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.