РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Варна, 04.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202390 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. Ц. В.,
ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, депозирана чрез адв. В.Д., срещу Наказателно
постановление № 11-01 -713/29.04.2021 г. на заместник-директора на Агенция за
държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП /в
редакцията от ДВ бр.86 от 01.03.2019г./ му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2 858,72 /две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/ лева, за нарушение на чл.17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 от
ЗОП вр. чл. 3 ал.1 т.3, вр. чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП /в редакцията от ДВ бр.83 от
22.10.2019 г. /.
С жалбата се иска отмяната на НП, като пространно, в десет точки, се излагат
съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Навеждат се
твърдения за допуснати нарушения на чл. 40 ал.1, пр.1, чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ,
доколкото АУАН е изготвен в отсъствие на лицето, прието за нарушител, липсва ясно
описание на нарушението. Излагат се твърдения за несъставомерен характер на
деяние. Сочи се, че в НП не е посочена надлежно датата на извършване на
нарушението, както и че липсва ясно описание на обстоятелствата около извършването
му. Поддържа се, че процесните плащания не са за приготвяне и доставка на храна, а
представляват плащане в полза на студентите или докторантите, във връзка с което
счита за погрешен извода на наказващия орган за наличие на твърдяното нарушение.
Изтъква се, че е нарушена нормите на чл.18 от ЗАНН; че деянието не е извършено
виновно, че неправилно е определен субектът на нарушението. Навеждат се и доводи
1
за маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло наказателното постановление, както и да присъди сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Д., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество на спора пледира НП да бъде отменено на посочените в жалбата
основания. Сочи и основания за несъставомерност на описаното в НП деяние.
Въззиваемата страна- АДФИ-гр.София редовно призована, изпраща представител,
който ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ФК-10-597/29.04.2020 г. на директора на АДФИ, изменена със
Заповед № ФК-10-993/15.07.2020 г., била възложена финансова инспекция на
Технически университет-Варна, със задачи:
1. Проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените
разходи за разработване на картова система за отчитане на продажбата на
субсидираното столово хранене на студентите в университета по сключен договор №
8568/19.08.2019 г. със „СИС ТЕХНОЛОГИЯ“ АД.
2. Проверка за законосъобразност и документална обоснованост на извършените
разходи за абонаментно обслужване на системата за картово отчитане на продажбата
на субсидираното столово хранене на студентите в университета по сключен договор
№ 8569/19.08.2019 г. със „СИС ТЕХНОЛОГИЯ“ АД.
3. Проверка на изпълнението на сключените договори: № 97/03.07.2014 г. за наем
с „МИ-12“ ООД, гр. Варна и № 101/02.10.2015 г. със „Залива 47-СП“ АД, гр. Варна“
Определено било длъжностно лице, което да извърши проверката – свидетелят
Л.Г.- държавен финансов инспектор в АДФИ.
В обхвата на възложената ѝ инспекция св.Г. констатирала следното:
Технически университет-гр. Варна е държавно висше училище – юридическо лице,
със седалище гр. Варна. Той е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет по бюджета на Министерство на образованието и науката.
Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният
съвет и ректорът, като съгласно Законът за висшето образование ректорът представлява
2
висшето училище.
Устройството и дейността на Технически университет – Варна била уредена в
правилник /Правилник за устройството и дейността на ТУ – Варна/. Съгласно него
основните задачи на университета са:
- провеждане на обучение (включително в дистанционна форма) за придобиване
на виеше образование и подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат
научни знания в различни области на човешката дейност; провеждане на обучение за
повишаване квалификацията на специалисти с виеше образование ;извършване на
научни, иновационни, проекто- конструкторски, експертно- консултантски и приложни
изследвания в различни научни направления и внедряване в практиката на върхови
постижения в науката; извършване на издателска, културна, спортна и други дейности
и др..
Университетът бил създаден с цел да задоволява нужди от обществен интерес в
областта на висшето образование, които нямат търговски или промишлен характер.
Общите приходи по бюджета на ТУ - Варна за 2019 г. били в размер на 15 599 048
лв., от които 10 576 321 лв. са субсидия от Републиканския бюджет и съставляват 68 на
сто от общият размер на приходите по бюджета на висшето учебно заведение.
Технически университет - Варна е публичноправна организация по смисъла на § 2,
т. 43, б.“а“ и „б“ от ДР на Закона за обществените поръчки, а ректорът като лице,
представляващо университета, има качеството на възложител по смисъла на чл. 5, ал.
2, т. 14 от същия закон.
За периода от 14.11.2018 г. до 24.03.2019 временно изпълняваща длъжността ректор
на ТУ гр.Варна е Розалина Стефанова Димова - назначена със заповед № РД-09-
3271/13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката, считано от 14.11.2018 г.
С Решение на общото събрание на ТУ - Варна от 22.03.2019 г., считано от
25.03.2019 г. за ректор на висшето учебно заведение е избран В. Ц. В., със срок на
мандата от 2015г-2019г..
Със Заповед № 506/16.11.2018 г. на основание чл. 7, ал. 1, предл.1 от ЗОП и в
качеството си на ректор и възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП ректорът на
ТУ гр.Варна Р.Д. е упълномощила И.Р.Р. - заемащ длъжността Помощник ректор на
ТУ гр.Варна за следното :
да ръководи само организирането и провеждането на процедури и да възлага
обществени поръчки по ЗОП, включително и поръчки по чл.20, ал.4 от ЗОП, в
съответствие с принципите заложени в чл.2 от ЗОП, както и да подписва от името
и за сметка на възложителя договорите за тях, съобразно разпоредбите на Глава
XIII, Раздел II и Глава XXV, Раздел IV от ЗОП.
да подписва от името на ректора всички необходими документи, свързани със
3
законосъобразното провеждане на процедурите за възлагане на обществени
поръчки, включително договори и платежни документи;
да ръководи организирането, събирането и съхраняването на пълната
документация за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки,
както и сключените договори за тях, като в тази връзка осъществява контрол
върху отдел „Обществени поръчки и инвестиционно планиране“. Контрол върху
дейността на пом. ректора се упражнява пряко от ректора.
С отделни заповеди били определени лицата отговарящи за контрола и
изпълнението на сключените договори за възлагане на обществени поръчки;
Със Заповед № 137/25.03.2019 г. на основание чл. 7, ал. 1, предл.1 от ЗОП
ректорът на ТУ гр.Варна В.В. е упълномощил И.Р.Р. - заемащ длъжността Помощник
ректор на ТУ гр.Варна да:
ръководи и организира провеждането на процедури и да възлага обществени
поръчки по ЗОП, включително и поръчки по чл.20, ал.4 от ЗОП, в съответствие с
принципите заложени в чл.2 от ЗОП, както и да подписва от името и за сметка на
възложителя договори за тях, съобразно разпоредбите на Глава XIII, Раздел II и
Глава XXV, Раздел IV от ЗОП.
да подписва от негово име всички необходими документи, свързани със
законосъобразното провеждане на процедурите за възлагане на обществени
поръчки, включително договори и платежни документи, както и договори и
документи с доставчици на външни услуги извън тези по ЗОП;
да ръководи и организирането събирането и съхраняването на пълната
документация за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки,
както и сключените договори по тях, като в тази връзка осъществява контрол
върху дейността на отдел „Обществени поръчки и инвестиционно планиране.
Контрол върху дейността на пом.ректора се упражнявал пряко от ректора.
С отделни заповеди били определени лицата отговарящи за контрола по
изпълнението на сключените договори за възлагане на обществени поръчки.
Със Заповед № 209/17.04.2019 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП ректорът на ТУ
гр.Варна В.В. е упълномощил М.Г.А. - заемащ длъжността Главен секретар на ТУ
гр.Варна да:
ръководи и организира провеждането на процедури и да възлага обществени
поръчки по ЗОП, включително и поръчки по чл.20, ал.4 от ЗОП, в съответствие с
принципите заложени в чл.2 от ЗОП, както и да подписва договори за тях,
съобразно разпоредбите на Глава XIII, Раздел II и Глава XXV, Раздел IV от ЗОП;
да ръководи и организира събирането и съхраняването на пълната документация
за проведените процедури за възлагане на обществени поръчки, както и
сключените договори по тях“ , като отменя негова заповед № 137/25.03.2019 г.
4
Ректорът на ТУ-Варна, в качеството си на публичен възложител по смисъла на
Закона за обществените поръчки /ЗОП/ бил отговорен за правилното прогнозиране,
планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените
поръчки /чл. 5, ал. 1 от ЗОП/.
По силата на чл.30, ал.2 и чл.31 от Наредба за ползване на студентските
общежития и столове на ТУ -Варна ежегодно била предоставяна държавна субсидия за
студентско столово хранене, която се ползвала от студентите, докторантите и
специализантите, като с размера й се намалявала цената на ползваната храна. В чл. 11,
ал. 1, т. 1 от същото ПМС 344/ 21.12.2018г. са определени средства от държавния
бюджет за един храноден в студентските столове - до 3,60 лв. Размерът на държавната
субсидия за отделните хранения и базовата стойност за едно хранене следвало да бъдат
определени от ректора на висшето училище.
Със заповед № 2-ПФ/04.01.2019 г. Р.Д. - временно изпълняваща длъжността ректор
на ТУ - Варна, е определил базова стойност на едно хранене в рамките на 3.90 лв. за
студенти, докторанти и специализанти при държавна субсидия за едно хранене 1.80 лв.,
а за един храноден в размер на 3.60 лв., като при консумация над базовата стойност
/3.90 лв./ - намалението е в размер на 1.80 лв., а при консумация под базовата стойност
/3.90 лв./ - намалението е 60% от консумираното, но не повече от 1.80 лв. за едно
хранене.
Със заповед № 1658 ПФ/24.09.2019 г. възз.В.В. - ректор на ТУ гр.Варна е определил
базова стойност на едно хранене в рамките на 3.90 лв. за студенти, докторанти и
специализанти при държавна субсидия за едно хранене 1.80 лв., а за един храноден в
размер на 3.60 лв., като при консумация над базовата стойност /3.90 лв./ - намалението
е в размер на 1.80 лв., а при консумация под базовата стойност /3.90 лв./ - намалението
е 60% от консумираното, но не повече от 1.80 лв.
Със заповед № 494/21.10.2019 г. на ректора на ТУ-Варна била отменена заповед №
1658 ПФ/24.09.2019 г.
Със заповед № 495/21.10.2019 г. жалбоподателят определил базова стойност на
получената храна в рамките на 7.20 лв. за студенти, докторанти и специализанти при
държавна субсидия за един храноден в размер на 3.60 лв., при консумация над базовата
стойност /7.20 лв./ - намалението е в размер на 3.60 лв. за един храноден, а при
консумация под базовата стойност /7.20 лв./ - намалението е 50% от консумираното, но
не повече от 3.60 лв.
Столовото хранене на студентите, докторантите и специализантите било
осъществявано в обекти, представляващи част от недвижими имоти- публична
държавна собственост, стопанисвани от висшето училище. Същите били предоставени
под наем с договори, сключени след проведени търгове по реда на Закона за
5
държавната собственост.
С Договор за наем № 101/02.10.2015 г. сключен между ТУ, гр. Варна, представляван
от И.Р. - пом.ректор и Х.М., главен счетоводител /наемодател/ и „Залива 47- СП“ АД
гр. Варна, представлявано от П.С.И., изпълнителен директор /наемател/ бил представен
за временно и възмездно ползване: Кухненски блок с включено кухненско оборудване,
с обща площ от 50 кв.м., представляващ част от пристройка /кухненски блок/,
разположен на първия етаж в сграда с идентификатор 10135.2554.43.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, с адрес гр. Варна, район
Приморски, ул. „Дубровник“, блок 18- с предназначение- общежитие. Съгласно
договора, наемателят приемал да ползва недвижимия имот съгласно предназначението
му - за кухненски блок към служебната столова, където се приготвят и продават храни
и напитки за столово хранене на студентите, преподавателите, служителите и гостите
на ТУ-Варна, както и външни лица и се осигурява кетъринг. Срокът на сключения
договор бил 10 години. В договора се съдържали клаузи, съгласно които: при
отпускане на субсидия на наемодателя за поевтиняване на храната на студентите,
наемателят е длъжен да въведе картова система за отчитане на продажбата на
субсидираното столово хранене; един път месечно наемателят да издава фактура на
основание двустранно подписан приемо-предавателен протокол за отчитане на
субсидираното студентско хранене; заплащането на фактурата да се извършва по
банковата сметка на наемателя в срок до 10 дни от издаването й. Наемателят се
задължава да подсигурява с кетъринг официалните прояви на ТУ гр.Варна в имота и
извън него по предварителна заявка.
С Договор за наем № 97 от 03.07.2014 г. сключен между Технически университет
гр.Варна, представляван от ректора проф.д-р инж.О.Ф. чрез пълномощник инж.М.А. -
пом.ректор, упълномощен със Заповед № 444/18.11.2008 г. и гл.счетоводител Х.М.
/наемодател/ и „МИ-12“ ООД гр.Варна с управител М.Х.Б. /наемател/ бил предоставен
за временно и възмездно ползване на Кухненски блок в сградата на Студентски блок, с
обща площ 355 кв.м., находящ се на територията на Технически университет град
Варна. Съгласно договора наетият обект трябвало да се използва само по
предназначение от наемателя. Срокът на сключения договор бил 10 години.
Съгласно чл. 16, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2019 г. бил определен трансфер от бюджета на Министерството на образованието и
науката /МОН/ за ТУ - Варна за 2019 г. в размер на 10 277 400 лева. Видно от
Приложение № 4 към чл. 8 от Постановление № 344 от 21.12.2018 г. за изпълнението
на държавния бюджет на РБ за 2019 г. от одобрения трансфер от бюджета на МОН за
ТУ гр.Варна за 2019г. с предназначение за студентски столове и общежития са 401 000
лв. при средно приравнен брой учащи - 4 014 броя.
Планираните за 2019 г. разходи по бюджета на ТУ гр.Варна по §§ 10-11 „Храна“
6
били общо в размер на 154 000 лева.
От предоставените от ТУ гр.Варна първични счетоводни документи, договори и
справки, отчетените през 2019 г. разходи за храна - за студентско хранене били в
размер на 119 113.20 лв. без ДДС.
Разходите били отчетени по 22 бр. фактури, съставени в периода от 16.01.2019 г. до
23.12.2019г. от „Залива 47-СП“ АД /18 фактури/ и от „МИ 12“ ООД /4 фактури/ за
„Разходи за субсидирано студентско хранене“ във връзка със сключените 2 броя
договори за наем. Фактурите от „МИ 12“ ООД били издадени в периода от 31.10.2019г.
до 20.12.2019г.
В съставените през 2019 година 18 броя фактури за „Разходи за субсидирано
студентско хранене за периода ....“ с получател: Технически университет гр.Варна и
доставчик: „Залива 47- СП“ АД“ като данни за „Вид на стоката/услугата били вписани:
Разходи за субсидирано студентско хранене за периода ....“; период;
В съставените през 2019 г. 4 броя фактури за „Разходи за субсидирано студенстко
хранене за периода ....“ с получател: Технически университет гр.Варна и доставчик:
„МИ-12“ ООД“ като описание и основание за плащането било вписано: Разходи за
субсидирано студенстко хранене за периода....“; период; мярка, количество, единична
цена, сума лв.
С 22 броя бюджетни платежни нареждания с наредител Технически университет
гр.Варна по банкова сметка на „Залива 47-СП“ АД и „МИ-12“ ООД по съставените
фактури били наредени плащания в общ размер 119 113.20 лв., от които 101 746 лв.
разплатени през 2019 г., а 17 367.20 лв. били разплатени през следващата 2020 година.
Платежните нареждания били подписвани от ректора на ТУ гр.Варна и главния
счетоводител на ТУ гр.Варна. Разходите били осчетоводени по счетоводна сметка 6012
„Разходи за храна“ и отчетени по §§ 10-11 „Храна“.
В периода от 01.01.2019г. до 30.10.2019г. в ТУ - Варна били извършени разходи за
субсидирано студентско хранене по фактури в размер на 55 344.34 лева без ДДС/ този
вид услуги са освободени от ДДС/.
На 31.10.2019 г. от „МИ-12“ ООД била издадена фактура №26005/31.10.2019 г. в
размер на 19 464.55 лв. с получател ТУ-Варна. Тази фактура била заплатена от ТУ на
20.11.2019 г.
При извършената финансова инспекция св.Г. констатирала, че за периода от
25.03.2019 г. до 31.12.2019г., когато ректор на ТУ гр.Варна е възз.В. Ц. В., стойността
на фактически възложените услуги за субсидирано студентско хранене на студенти е в
размер на 90 881.41 лв. без ДДС и същата попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т.
2 от ЗОП, съгласно който възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12
или 13 от ЗОП - чрез публично състезание или пряко договаряне. Преценила, че на
7
31.10.2019 г. е поето задължение по фактура №26005/31.10.2019 г. в размер на 19
464.55 лв. (платена на 20.11.2019 г.) с която е превишен прагът от 70 000 лв.
При тези констатации, св.Г. преценила, че като е поел задължение за извършване на
разход по фактура №26005/31.10.2019 г., издадена от „МИ-12“ООД в размер на 19
464.55 лева за предоставяне на субсидирано студентско хранене на 31.10.2019г., в гр.
Варна, в Технически университет - Варна, В. Ц. В., в качеството си на ректор на
Технически университет - Варна и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т.
14 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), е надвишил минималния стойностен
праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, без да е приложил процедура по чл.18, ал.1, т.12 или 13
от ЗОП, при наличие на всички основания за това. Поради това на 16.11.2020г.
съставила срещу въззивника АУАН №11-01-713/16.11.2020г., за нарушение
разпоредбата на чл.17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП. Актът бил предявен на
жалбоподателя на същата дата, който го подписал без възражения.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а именно показанията на св.Г., както и материалите по АНП и
тези събрани в съдебно заседание: справка а отговорните длъжностни лица, договори
за наем, фактури, платежни нареждания, Правила за условията и реда за ползване и
контрол на студентските столове, писмени обяснения на ректора на ТУ-Варна В.В. до
финансовата инспекция, заповеди, справка от ТУ-Варна, доклад №ДИД7-ВН-
10/27.11.2020г. и заключение към него и други.
Съдът кредитира показанията на св. Г. досежно основанието и начина на
извършване на проверката и относно проверените документи, т.к. те са последователни
и непротиворечиви и в тази им част се подкрепят от писмените доказателствата по
делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление № 11-01 -713/29.04.2021 г. е издадено от
8
компетентен орган - заместник-директора на Агенция за държавна финансова
инспекция – гр. София, съгласно заповед №ЗМФ-328/19.04.2021г. на Министъра на
финансите на основание чл. 261, ал.2 от ЗОП.
АУАН също съставен от компетентен орган, съобразно изискването на чл.261, ал.1
от ЗОП, а именно от св.Л.Г.- длъжностно лице от Агенцията за държавна финансова
инспекция, на която е възложена ревизия с нарочна заповед.
АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН.
Не е допуснато и твърдяното нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите на установяване на нарушението.
Видно от материалите по АНП актът е предявен на въззивникът и същият, след като се
е запознал със съдържанието му го е подписал, без да направи каквото и да било
възражение. Поради това съдът счита, че не е допуснато нарушение от категорията на
съществените, водещо до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Въпреки горното, настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателя,
че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно: налице е пълна неяснота по
отношение на това за какво точно нарушение и при какви факти възз. е привлечен към
административно наказателна отговорност, съответно наказан с НП.
Възз. В.В. е наказан за нарушение на чл.17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП вр. чл. 3
ал.1 т.3, вр. чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП..
Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗОП задължава възложителите да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това. От своя страна нормата на чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП установява
задължение за възложителите да прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13,
когато обществените поръчки имат следната прогнозна стойност: при доставки и
услуги, включително и услугите по приложение № 2 - от 70 000 лв. до съответния праг
по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката. Според чл. 21,
ал.1 от ЗОП прогнозната стойност на обществената поръчка включва всички плащания
без данък върху добавената стойност.
Според чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП обект на обществената поръчка може да бъде и
предоставянето на услуга.
Според разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗОП възложителите отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки. Възложителите са публични и секторни. По силата на чл. 5, ал.
2, т. 14 от ЗОП представляващите публичноправните организации, са публични
възложители.
9
Понятието „публичноправна организация“ е дефинирано в §2, т.43 от ДР на ЗОП
като юридическо лице, за което са изпълнени следните условия:
а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат
промишлен или търговски характер;
б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни
органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски
контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето
от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал.
2, т. 1 - 14.
По силата на чл.6, ал.1 от Закона за висшето образование ТУ-Варна има статут на
юридическо лице, като е създаден с оглед нужди от общ интерес, които безспорно
нямат промишлен или търговски характер. Доколкото ТУ-Варна е държавно висше
училище съдът приема, че е налице хипотезата на §2, т.43 от ДР на ЗОП и
Университетът се явява публичноправна организация по смисъла на цитираната норма.
По силата на чл.32, ал.1, т.1 от ЗВО ректорът представлява висшето училище и
следователно заемайки тази длъжност жалбоподателят е имал качеството публичен
възложител на обществени поръчки, като е бил натоварен със задължението по чл. 17,
ал.1 от ЗОП. Същевременно процесната сума от 119 113,20 лв. без ДДС, заплатена на
„Залива 47-СП“ АД и „МИ-12“ ООД през 2019г., попада в праговете по чл.20, ал.2, т.2
от ЗОП, като в случай, че се касае за доставка на услуги е следвало да бъде приложена
процедурата по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП (публично състезание) или т.13 (пряко
договаряне).
От съдържанието на АУАН и НП не може еднозначно да се установи датата, на
която административнонаказващият орган приема, че е извършено нарушението. В
наказателното постановление се посочва, че нарушението е извършено на 31.10.2019 г.,
на която дата е издадена фактура от „МИ-12“ ООД за разходи за субсидирано
студентско хранене, като се сочи, че на тази дата е поето задължение за извършване на
разход. От съдържанието на НП, а и от доказателствата по делото е видно, че този
разход е заплатен на 20.11.19г. Не става ясно с кое действие или бездействие
е осъществен съставът на вмененото на В. нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП.
Фактурата от 31.10.2019 г., която е посочена като основание за определяне на датата на
нарушението, е издадена не от Технически университет, а от „МИ –12“ ООД. Няма как
издаването на фактура от трето лице да е деянието, с което В. е извършил вмененото
му нарушение. В същото време сред описаните многобройни факти, осъществили се в
периода 2014 – 2019 г., липсва конкретно посочване на действията, с които е
възложено извършването на услугите по приготвяне и доставяне на храна, които са
счетени от административнонаказващия орган за обект на обществена поръчка – дали
това са договорите за наем, с които е регламентирана организацията на столовото
10
хранене и отчитането на субсидираното хранене, които са от дати, различни от
31.10.2019 г., или това са датите на приемо-предавателните протоколи, датите на
бюджетните платежни нареждания, които също са различни или друго. Предвид
естеството на услугите, за които се твърди, че са обект на обществена поръчка, не е
изяснен начинът за формиране на стойността на обществената поръчка с оглед
конкретно приетият от университета цикъл за възлагане по правилата на чл. 244 от
ЗОП.
На следващо място, възз. е наказан за нарушение на чл.256, ал.1 от ЗОП в редакцията
на ДВ бр. 86/2018г., съгласно която възложител, който възложи обществена поръчка,
като сключи договор или извърши разходи или поеме задьлжение за извършване на
разходи, с което се достига или надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал.
1 или 2, без да приложи процедура по чл. 18, ал. 1 съобразно стойността на поръчката
при наличие на основания за това, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на
сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - от извършения
разход или от поетото задължение за извършване на разход, но не повече от 10 000 лв.
В НП е посочено, че размерът на глобата се определя като 2% от сумата от 119 113,
20лв. и е в размер на 2 382, 26 лв., а с диспозитива на НП е наложена глоба в размер на
2 858, 72 лв., като същевременно е цитирано, че отменената редакция на закона е по-
благоприятна. Така не става ясно по кой ред точно е определена санкцията на възз., от
една страна, а от друга не става ясно и какъв е конкретния размер наложен от
наказващия орган, тъй като е налице противоречие между описаното от фактическа
страна и диспозитива на НП.
Безспорно констатираните по-горе нарушения са съществени, В. е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които
същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата на
извършването на нарушението, както и действието или бездействието, с което е
осъществен съставът на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и
НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им
по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения
лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има
ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е
приложена санкционната норма. Липсата им представлява съществено нарушение на
11
процесуалните правила и изискването за съдържание на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, което налага отмяната на
последното.
В жалбата до съда, жалбоподателя застъпва позицията, че не се касае за услуги по
приготвяне и доставка на храни на студенти, а за предоставяне на помещения под наем,
което изключва приложимостта на нормите на ЗОП. Твърди, че плащанията по
издадените фактури представляват плащане в полза на студентите или докторантите и
от тяхно име, като ТУ-Варна има ролята на „пазач“ на предоставени от държания
бюджет в полза на посочените лица парични средства, които от тяхно име, но за сметка
на бюджета се плащат на дружеството-наемател.
Съдът намира за основателни и доводите за липса на нарушение, тъй като не е
налице предоставяне на услуга по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП, а предоставяне под
наем на части от недвижим имот публична държавна собственост при специфични
условия. Действително, на наемателя са изплащани суми, представляващи държавна
субсидия, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове приложимостта на ЗОП.
В тази връзка следва да се съобрази нормата на §2, ал.2 от ДР на Наредбата (ДВ, бр.19
от 2021г., която следва да намери приложение с оглед нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН),
според която когато дейността в студентските столове се осъществява от наемател,
регистриран по Търговския закон и Закона за данък върху добавената стойност, се
допуска начисляване на печалба за търговеца, в размер не по- висок от 15 на сто от
себестойността на храната (продукцията) по ал. 1, както и ставката за данък върху
добавената стойност. Видно е, че нормата е въведена, за да се регулира вече
съществуваща практика, при която студентските столове се предоставят за ползване
съобразно предназначението им на наемател. Посоченото изменение е установено с
Постановление № 68 на МС от 26.02.2021 г. за изменение и допълнение на Наредбата
за ползване на студентските общежития и столове. В Доклад от министър на
образованието и науката относно предложения проект за Постановление на
Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата се посочва, че с него се
предоставя възможност на висшите училища да сключват договори със
специализирани фирми за осъществяване на студентско столово хранене, като правата
и задълженията на страните да се уреждат в договори между тях при стриктно
спазване на изискванията на наредбата. Във връзка с предложения проект от МОН е
изготвен и Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието, в който
също се посочва, че целта на проекта е да се предостави възможност на висшите
училища да сключват договори с предприятия в областта на общественото хранене за
осъществяване на студентско столово хранене, като правата и задълженията на
страните да се уреждат в договори между тях при стриктно спазване на изискванията
на Наредбата. Сочи се, че по този начин ще се уреди нормативно съществуващата сега
практика висшите училища, които по една или друга причина не могат сами да
12
управляват студентското хранене, да искат разрешение от МОН за отдаване под наем
на студентски столове. С оглед §2, ал.2 от ДР на Наредбата и предвид изложените
мотиви за предприетото изменение съдът не констатира наличие на основания за
провеждане на процедура по ЗОП. Приема се от вносителите на проекта, че договорите
следва да бъдат сключвани при спазване на изискванията на наредбата, а не на ЗОП.
Трайно установена практика е също така, че при предоставяне под наем на студентски
столове приложимият закон е ЗДС, а не ЗОП (В този смисъл са Решение № 5192 от
12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2012 г., IV о., Решение № 1600 от 6.07.2012 г.
на АдмС - Пловдив по адм. д. № 2281/2009 г.; Решение от 21.09.2011 г. на АдмС -
Габрово по адм. д. №156/2011 г. и др., в които съдилищата не са констатирали
незаконосъобразност на проведените търгове по ЗДС).
Предвид всичко изложено, като съобрази действащата нормативна уредба и
установената по въпроса съдебна практика съдът формира извода, че процесното
нарушение не е осъществено, тъй като не са налице достатъчно основания да се счете,
че се касае за предоставяне на услуга по приготвяне и доставяне на храна.
С оглед изложените аргументи, съдът намира, че не следва да обсъжда
приложението на чл. чл.28, от ЗАНН.
С оглед всички посочени по горе съображения, съдът счита, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, тъй като страда от една страна от пороци, които го правят
процесуално недопустимо от една страна, а от друга страна неправилно е приложени и
материалният закон.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
13
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на
издаденото НП.
От процесуален представител на АДФИ е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство на АДФИ и е поискал присъждане на
юрисконултско възнаграждение, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на
чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Такова искане е направено от процесуалния представител на въззивника- адв. Д..
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е
заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на решението е прието, че за да
бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането
на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за
извършен банков превод. Видно от представения по делото доказателства, по него
фигурира единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие или
друг документ удостоверяващ плащане на адвокатски хонорар. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма
законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на
разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този
смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето
гражданско отделение. Предвид изложеното съдът намира искането за присъждане на
разноски за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01 -713/29.04.2021 г. на заместник-
директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на В. Ц. В., ЕГН
**********, на основание чл. 256, ал.1 от ЗОП /в редакцията от ДВ бр.86 от
14
01.03.2019г./ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 858,72
/две хиляди осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/ лева, за
нарушение на чл.17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП вр. чл. 3 ал.1 т.3, вр. чл.5, ал.2,
т.14 от ЗОП /в редакцията от ДВ бр.83 от 22.10.2019 г. /.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника В. Ц. В., ЕГН ********** за
присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение по настоящото
дело.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15