РЕШЕНИЕ
№ 9470
Пловдив, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 407 / 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.71 от Закона за водите във връзка с чл.145 от АПК.
Жалбоподателят „С. И СИН-ДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица],представлявано от управителя Д. С. С., чрез адвакят Б., оспорва Решение № 225 от 04.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Твърди незаконосъобразност поради нарушение на чл.54, ал.1, т.5 от АПК и несъобразяване с наличието на преюдициално оспорване по съдебен ред на ПУРБ 2016 -2021 г. и поради необоснованост. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Ответникът Министъра на околната среда и водите,чрез процесуален представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата и поддържа доводите,изложени в мотивите на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намери за установено следното:
Оспорваното решение е съобщено на жалбоподателя на 14.11.2019г./известие за доставяне на лист 21 от делото на ВАС/ Жалбата е подадена на 29.11.2019г. в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Жалбоподателят е адресат на решението, което подлежи на оспорване като индивидуален административен акт. Поради това жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оспорваното решение министърът на околната среда и водите, на основание чл.68, 3, 3а и т.4 от ЗВ е отказал издаване на разрешително по подадено заявление с вх.№ ПВ-33/07.08.2019г. от „С. и син-ДС“ ЕООД за издаване на разрешително за ползване на акватория на язовир „Въча“ с цел „плаващи съоръжения в язовира“.
За да постави този отказ, АО е приел, че дейността е несъвместима с предназначението на язовира за питейно-битово водоснабдяване и искането е недопустимо спрямо мерките и предвижданията на ПУРБ 2016-2021 г. Мотивирал се е с предвижданията на същия ПУРБ 2016-2021 г.
Към момента на постановяване на решението е било налице висящо производство по оспорване на ПУРБ 2016-2021 г.
В хода на настоящото производство, с влязло в сила съдебно решение № 9132 от 23.07.2024 г. по АД № 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
С оглед на това и в съответствие с чл.142, ал.2 АПК, отказът за издаване на разрешително, обективиран с оспорваното решение, се явява издаден въз основа на мотиви, които са отпаднали със сила на пресъдено нещо и следователно е немотивиран. С отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение № 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло – язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава ответния административен орган. Това прави излишно обсъждането на останалите доводи на страните. Затова не са събирани и други доказателства по делото. Неоснователни са направените в тази връзка възражения от ответната страна, че освен мерките в ПУРБ е налице и друго основание за постановяване на отказа, а именно нарушен обществен интерес по смисъла на чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ. Това е така, тъй като в процесното решение липсват изложени фактически основания в тази насока. Единствено бланкетното позоваване на нарушение на обществения интерес в резултат на ползването на водния обект, което създава опасност от негативни въздействия върху качеството на водите, без конкретни мотиви за това негативно въздействие, не може да се приеме за мотив и за обоснованост на отказа. В решението не се излагат доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват събирани доказателства в тази насока в хода на административното производство, а събирането на такива едва в съдебното производство не може да наведе съда на извод за мотивираност на отказа дотолкова, доколкото мотивите на един ИАА следва да са изложени в самия него или, ако са изложени в друг акт, то той трябва да е предхождащ го.
По изложените съображения жалбата е основателна, а оспореното с нея решение следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 280лв. депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на ответника е основателно, предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което заплатеният адвокатски хонорар следва да се редуцира от 1200лв. на 1000лв. Или общо дължимите разноски са в размер на 1330лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 225 от 04.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА преписката на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявление с вх.№ ПВ-33/07.08.2019г. от „С. и син-ДС“ ЕООД за издаване на разрешително за ползване на акватория на язовир „Въча“ с цел „плаващи съоръжения в язовира“.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на „С. И СИН-ДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица],представлявано от управителя Д. С. С., сумата от 1330/хиляда триста и тридесет/ лева разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
| Съдия: | |