Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 10.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …… Велислава Трифонова .…….. и в
присъствието на прокурора
………………………...….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков
…………. в.гр. дело № 268 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и
Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 266/
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция “***“ - МВР гр.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К. със
сочена по-горе самоличност сумата от 300лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“ ***“ - МВР гр.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.*** сумата от 53,80 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 220лв. разноски за възнаграждение на вещото лице.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ГД ПБЗН – МВР, в която се твърди, че
решението на РС – *** е неправилно и необосновано. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от служителя
по правилата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Навеждат доводи, че за процесния период са
действали три Наредби по различно време за реда на организация и разпределянето
на работното време, за отчитането му и компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в МВР. Твърдят, че в ЗМВР от 2016г. има допълнително
възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и по време на
разположение – т.е. не са налице предпоставки за приложение на разпоредбите на
КТ и НСОРЗ. Излагат съображения, че ЛРС неправилно приема, че след като има
положен нощен труд, на ищеца се дължи заплащане на възнаграждение за извънреден
труд. Не е изследван въпросът дали претендирания извънреден труд е такъв,
защото е над нормата за съответното тримесечие по график или защото е положен
по Заповед за извънреден труд. Твърдят, че от представените по делото платежни
бележки се установява, че са платили изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд.
Претендира се отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове. Алтернативно се претендира отмяна на решението в Частта за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на адвоката на ищеца в случай, че се ползва от правна помощ и размерът е
по-висок от този, определен от НМРАВ. Моли съда да присъди разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в писмена молба, заема становище, че жалбата е
неоснователна. Претендира разноски за ПлОС.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията
във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът П.И.К. *** служебно
правоотношение за процесния период от
14.05.2016г. до 31.03.2019г. с ответника и е полагал труд на смени при 12-часов
режим на работа съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното
решение РС - *** е приел, че в чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че
държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187
ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Приел също така, че през процесния
исков период - 14.05.2016г. – 31.03.2019г., са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, с които е уредена нормална продължителност на работното време на
държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки
24-часов период.
Намерил, че в
чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. – действала в
периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч. и
6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
След отмяна на горепосочената наредба, са издадени последващите Наредба
№8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от
02.08.2016г./.
Те
обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен
труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете
нощен труд.
Това
приел, че е празнота в Закона, при наличието на която, следва по аналогия да
бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на
нощния труд.
Съгласно
чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
В процесния случай приел, че увеличеното
изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407
за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на
изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се тълкува
като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която следва да
бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА.
Така приел, че в чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143.
Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г.
От това заключил, че в Наредбата към ЗМВР законодателят е възприел подход,
идентичен с този, установен в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ако се приеме доводът на ответника за липсата на основание
за преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този
смисъл в приложимата Наредба, това би довело до поставянето на служителите на
МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо работници по
трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон – КТ.
Поради това съдът намерил, че за процесния период след 02.08.2016г. (до
когато е действала Наредба № 8121з-407),
следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално
отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза приел,
че се установява, че за процесния период ищецът е положил реално 1 472 часа
нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 682,50 часа.
Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен именно в така увеличения
размер, като за времето от 14.05.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата Част - субсидиарно - чл.9
ал.2 НСОРЗ. От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен
от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между
реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 210,50 часа, не
е било заплатено възнаграждение.
По
отношение на размера на претендираното вземане, съдът взел предвид заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което
разликата между реално положените часове нощен труд и преизчислените с
коефициент 1,143 е 210,50 часа, което съобразно изчислената от вещото лице
часова ставка – 6,39 лв., възлиза на сума в размер на 1 345,10 лв., за която сума
уважил иска. С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно приел,
че е и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
С определение № 362/13.03.2020г. съдът назначи СИЕ
с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но
жалбоподателят вместо да внесе депозит за вещото лице и да му предостави
документацията за да отговори на въпросите, приема съобщенията без да
предприема действия по делото.
Неоснователно е оплакването, че ЛРС в противоречие
със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия
е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9
ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда
и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, същото е частично
основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07. 2018г., но поради действието
на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Съображенията за това са
следните:
Според
чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл.142 ал.2 КТ работодателят може да
установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното
време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени,
се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187 ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На
01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от
01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно
по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г.
за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите
"без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. Тоест
отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден труд, като при
превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над броя
отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги изчислява и вещото лице
в заключението си. По-важното е, че същите са определени от нормата на чл.9Г
НРВПО за извънреден труд, защото са повече от часовете, отработени по График за
дежурствата при работодателя.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1038,33лв.
до присъдения размер от 1 345,10лв., представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 162,49 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за периода
от 14.05.2016г. до 31.03.2019г. 1 472 часа нощен труд в дневен, при отчитане на
забраната на чл.9Г НРВПО, ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до
окончателното плащане, като вместо него следва да се постанови, че искът се
отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
разноските и дължимата д.т. от ответната Дирекция при МВР гр.С. в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 208,77лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от иска и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искът се отхвърли
като неоснователен до пълния размер от 300лв. присъдени разноски, и се отмени
за разликата над сумата от 50лв. –
дължима д.т. върху предявения иск до присъдените 53,80лв., като
незаконосъобразно.
Досежно
разноските за въззивното производство такива се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена Част от въззивната жалба - по делото на
ПлОС е представен от ищеца Списък на разноските за 200лв. адв. хонорар и
Договора за правна помощ с вписване на направеното плащане. Дирекцията –
жалбоподател има право съразмерно на уважената Част от жалбата – за 26,90лв.
д.т. за ВЖ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. ГДПБЗН при МВР гр.С. следва
да бъде осъдена да заплати на П.И.К. сумата от 125,45лв., представляваща разноски по компенсация и съразмерно на
уважената Част от жалбата.
Предвид
гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение съобразно
изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 266 от 19.12.2019г. по гр. дело № 324/2019 г по описа на РС – *** В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ***
е ОСЪДИЛ Главна дирекция “***“ - МВР, гр.С., ул.”***”№***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К. ***,
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР, сумата от 1 345,10 лв. главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд от 210,50 часа за периода 14.05.2016г. - 31.03.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1 038,33лв.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
ИСК от П.И.К. ***, ЕГН ********** СРЕЩУ Главна дирекция *** МВР, гр.С., ул.*** № ***
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 1 038,33лв. до пълния
предявен и уважен от ЛРС размер от 1345,10лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 266 от
19.12.2019г. по гр. дело № 324/2019г. по
описа на РС – *** В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – *** е ОСЪДИЛ
Главна дирекция *** МВР гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К. ***, ЕГН ********** деловодни разноски за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 208,77лв. до постановения
размер от 300 лв.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 266 от 19.12.2019г. по гр. дело №
324/2019 г. по описа на РС – *** В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – *** е ОСЪДИЛ
Главна дирекция *** МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 50лв. до постановения размер от 53,80лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция ***
МВР, гр.С., ул.*** № *** ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.К. ***,
ЕГН ********** деловодни
разноски по компенсация в размер на 125,45лв. за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана Част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.