Решение по дело №17443/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ НА РЕШЕНИЕ ПО НОХД №17443/2021г. ПО ОПИСА НА
СРС, НО, 4 СЪСТАВ

Производството е по реда на глава ХХVІІІ Наказателно-процесуален
кодекс /НПК/ на Република България - нов, обнародван ДВ бр.86 от
28.10.2005г., в сила от 29.04.2006г.
Прокурор при Софийска районна прокуратура /СРП/ е съставил и е
внесъл в съда мотивирано постановление от 13.12.2021година, с което е
направил предложение за освобождаване на обвиняемия ВЛ. Г. В. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а НК, за извършено престъпление по чл.343в,ал.2 НК,
изразило се в това, че на 04.09.2021година, около 09:35часа, в град София, по
ул.”Ришки проход”, в посока от ул.”****” към ул.”318-та”, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил, марка”***”, модел”КЛИО”, с
регистрационен номер *****, без съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление /с
наказателно постановление №21-4332-006431, издадено на 01.04.2021година
от началник Сектор към СДВР-ОПП, връчено на В. на 11.08.2021година и
влязло в сила на 19.08.2021година/.
На основание чл.376 НПК, с разпореждане от 26.08.2022година
съдията-докладчик по делото е насрочил последното за разглеждане в
открито съдебно заседание по реда на глава ХХVІІІ НПК.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не е изпратила
представител.
Защитникът на обвиняемия по пълномощно, приложено като лист 34 от
съдебното производство - адвокат М.Б., АК Благоевград, е изразила позиция
за несъмнена установеност на обвинението, повдигнато и предявено на В. и в
същото време за реализираност на хипотезата по чл.78а НК за освобождаване
на В. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание -
“глоба”, индивидуализирана до размера на предвидения минимален, с
позоваване на множество смекчаващи отговорността на В. обстоятелства и
актуалното финансово-икономическо положение на обвиняемия и неговото
семейство.
В съдебно заседание, участвайки и лично, обвиняемият ВЛ. Г. В. на
първо време е заявил, че разбира в какво е обвинен, а като се е ползвал от
правото да дава обяснения, по същество имащи характер на самопризнание, е
изразил неподправено иск*** съжаление за сто***то, признавайки се за
виновен.
Софийски районен съд /СРС/, след като е обсъдил събраните в
производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
е приел за безспорно установено следното
1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият ВЛ. Г. В. е роден на ****година в град София, българин,
български гражданин, живущ град София, кв.“*****“, ул.“****“ №** - ***, с
начално образование, не работи, женен, с четири деца - на **години, на
**години, на **години и на **години, неосъждан, ЕГН **********.
На същия не било издавано свидетелство за управление на МПС на
територията на Република България, по причина, че не се водел на отчет като
правоспособен водач на моторно превозно средство.
Независимо от това, притежавайки практически умения да шофира,
обвиняемият В.В. управлявал моторно превозно средство, като в качеството
на водач на такова и бил наказван по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата, основно за управляване на
моторно превозно средство - автомобил, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, в т.ч. конкретно за деяние, реализирано на
05.02.2021година, с наказателно постановление №21-4332-006431, издадено
на 01.04.2021година от началник Сектор към СДВР-ОПП, препис от което
бил връчен лично на В., в качеството на нарушител, при условията на
чл.58,ал.1 Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ -
редакция на разпоредбата преди изменението и допълнението в нормативния
акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., на
11.08.2021година, респ. наказателното постановление влязло в сила на
19.08.2021година - четвъртък, присъствен ден, съобразно правилата за броене
на сроковете и при положение, че не било обжалвано по съдебен ред.
На 04.09.2021година, сутринта, малко след 09:30часа, независимо, че не
бил правоспособен водач и не притежавал свидетелство за управление на
МПС, обвиняемият В.В. отново предприел шофиране, конкретно на семейния
лек автомобил, марка”***”, с регистрационен номер *****, придвижвайки се
по ул.”Ришки проход”, в посоката от ул.”****” към ул.”318-та” в град София,
кв.”*****”, за да “остави колата на майстор”. Макар да бил изминал съвсем
кратко разстояние от дома си, находящ се на ул.”****”, в района на
административен №41 на ул.”Ришки проход”, “***”-то било забелязано от
дежурен полицейски екип на СДВР-ООП-04 Сектор, извършвал като АП-503
обход на обслужвания за смяната район, в състава на който били свидетелите
М.С. и И.Г.. Полицейските служители, в рамките на предоставените им
служебни правомощия, спрели за проверка “***”-то, в хода на която била
установена самоличността на В. като водач на автомобила, който обаче, при
поискване от страна на контролните органи, представил документите на
“***”-то, оказали се “изрядни” и лична карта, но не представил свидетелство
за управление на МПС, по данни на самото лице - по причина, че “никога не е
притежавал” такова, последното обстоятелство потвърдено и след справка
при оперативния дежурен център /ОДЦ/ на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/. При това положение, а и след като било изискано
съдействие от дежурен екип при СДВР-ОПП, какъвто и се отзовал,
2

включвайки в състава си свидетелите Николай Йорданов и Мартин Георгиев,
още на мястото на спирането, на В. бил съставен акт, бланков №472751, за
установяване на административно нарушение, конкретно от свидетел
Йорданов - младши автоконтрольор при СДВР-ОПП, но впоследствие спрямо
В., който освен това бил задържан по реда на Закон за Министерството на
вътрешните работи за срок до 24часа и отведен в сградата на 03 РУ-СДВР,
започнало в хипотезата на чл.212,ал.2 вр. ал.3 НПК, още разследването в
рамките на наказателно производство по досъдебно производство №227 змк
1412/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, прокурорска преписка №34464/2021г.
по описа на СРП, тъй като В. не просто управлявал моторно превозно
средство без свидетелство за управление на МПС, каквото никога не му било
издавано, защото лицето изобщо не се водело на отчет като правоспособен
водач на моторно превозно средство, но се оказало, че бил извършил
деянието в рамките на едногодишен срок от ангажирането на
административнонаказателната му отговорност за такова деяние - с влязло в
сила наказателно постановление, конкретно посоченото по-горе.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според съда именно изложената фактическа обстановка по безспорен и
категоричен начин се е потвърдила от приобщените в съдебното
производство гласни доказателства, конкретно чрез обяснения на обвиняемия
В.В. и писмени материали, представляващи справка за съдимост на
обвиняемия, актуална към 09.09.2022година /лист 23-24 от съдебното
производство/, справка-отговор с приложение от СДВР-ОПП, вх.
№187838/09.09.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 25-26 от
съдебното производство/, служебно изготвена разширена справка
НБД”НАСЕЛЕНИЕ” за обвиняемия /лист 28 от съдебното производство/ и
справки с приложение - от Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите София и от Дирекция”Информационни системи за дългосрочни и
краткосрочни плащания” при Национален осигурителен институт,
установяващи актуален, към времето на съдебното производство, трудов и
осигурителен статус на обвиняемия, съотв. вх.№188878/12.09.2022г. и вх.
№192062/15.09.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 29-30 и лист
32 от съдебното производство/, които материали кореспондират, а и се
подкрепят, на практика безпротиворечиво, от събраните по воденото
досъдебно наказателно производство - полицейско производство №227 змк
1412/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, прокурорска преписка №34464/2021г.
по описа на СРП, доказателствени материали, кредитирани след внимателен
анализ и съвкупна преценка, последната направена от съда на основание
приложимата към производството разпоредба на чл.378,ал.2 НПК, а именно
гласни доказателства, чрез обяснения на обвиняемия В.В., показания на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители - Николай
Йорданов, Мартин Георгиев, М.С. и И.Г. и приобщени писмени материали, в
т.ч. справка за обвиняемия от Унифицирана информационна система на
Прокуратурата на Република България, актуална - към 06.09.2021година и
3

към 18.11.2021година /лист 5 и лист 31 от досъдебното производство/,
справка за съдимост на обвиняемия, актуална - към 07.09.2021година, към
19.11.2021година и към 12.11.2021година /лист 6, лист 32 и лист 35-36 от
досъдебното производство/, писмо-отговор от СДВР-ОПП с приложение
/лист 13-14 от досъдебното производство/, писмо-отговор от СДВР-ОПП с
приложение, в т.ч. акт за установяване на административно нарушение,
бланков №472751, съставен на обвиняемия на 04.09.2021година, заверен
препис от издадено на обвиняемия наказателно постановление №21-4332-
006431/01.04.2021г. от началник Сектор към СДВР-ОПП, с данни за връчване
и влизане в сила и с копие от поставилия началото на това
административнонаказателно производство, съставен на обвиняемия акт,
бланков №764203, за установяване на административно нарушение, докладна
записка от 04.09.2021година и справка/картон на водача, изготвена по
данните в автоматизирана система на Министерство на вътрешните работи на
Република България, за статуса на В. като водач на моторно превозно
средство и за съставени на лицето в това му качество актове и фишове и
издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата
за движение по пътищата /лист 16-20 от досъдебното производство/, протокол
за полицейско предупреждение, съставен на обвиняемия на 04.09.2021година
/лист 24 от досъдебното производство/ и заповед, издадена на
04.09.2021година от полицейски служител, за задържане на обвиняемия по
Закон за Министерството на вътрешните работи, ведно с приложение /лист
25-27 от досъдебното производство/.
Изброявайки доказателствените материали, въз основа на които е
формирал изводите си, а и като е отчел спецификата на съдебното
производство, развило се по реда на глава ХХVІІІ НПК,
първоинстанционният съд преди всичко е преценил, че е взел необходимите
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, респ. е приел за
установени, при това по несъмнен начин, времето, мястото, механизма и
авторството на извършеното и вменено на обвиняемия деяние, съобразно
гореизложената фактическа обстановка, която по същество съвпада с
посочената в обстоятелствената част на постановлението, изготвено и внесено
в съда на основание чл.375 НПК, по което е било образувано съдебното
производство, като съдът не е констатирал съществени противоречия, т.е.
засягащи релевантните факти, в рамките на формираната доказателствена
съвкупност, налагащи обсъждане, а само за прецизност на изложението е
удачно да се акцентира, че в хода на цялото производство, в процесуалното
качество на обвиняем, В.В. се е ползвал от правото да дава обяснения, на
практика правейки самопризнание, с което и макар споделеното пред
органите на досъдебното производство да е било съвсем лаконично, от една
страна е улеснил и е създал предпоставки за по-бързото приключване на
производството, но от друга страна и е допринесъл съдът да е убеден, че
анализ на доказателствата, в насока, кои следва да се приемат, а кои - не, не се
налага.
4

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като е приел, че именно изложената фактическа обстановка се е
потвърдила от събраните в производството доказателства, от правна страна
съдът е намерил, че с деянието си обвиняемият ВЛ. Г. В. е осъществил, както
от обективна, така и от субективна страна, състава на вмененото му
престъпление по чл.343в,ал.2 НК.
От обективна страна, на 04.09.2021година, около 09:35часа, в град
София, кв.“*****“, по ул.”Ришки проход”, в посока от ул.”****” към ул.”318-
та”, обвиняемият В. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил,
марка”***”, с регистрационен номер *****, без съответно свидетелство за
управление на МПС, конкретно по причина, че не се е водил на отчет като
правоспособен водач на моторно превозно средство и никога не му е било
издавано свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от
наказването на В. по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление, конкретно с наказателно
постановление №21-4332-006431, издадено на 01.04.2021година от началник
Сектор към СДВР-ОПП, връчено на В. лично на 11.08.2021година и влязло в
сила на 19.08.2021година, с което е била ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на В., с налагането на
административно наказание “глоба”, в размер 300 /триста/лева, на основание
чл.177,ал.1,т.2 Закон за движението по пътищата, за извършено на
05.02.2021година административно нарушение по чл.150 Закон за движението
по пътищата.
В случая и само защото В. не е шофирал на голямо разстояние, а и е
направил самопризнание, съдът не е приел да обсъжда приложението на
чл.9,ал.2 НК, тъй като е съобразил и е счел, че на плоскостта на казуса не е
следвало да бъдат подценени характерът на извършеното, както и
установеното обстоятелство, че деянието не е било инцидентно в социалната
практика на В., доколкото е било установено, конкретно видно от приобщена
справка/картон на водача, изготвена по данните в автоматизирана система на
Министерство на вътрешните работи на Република България, за статуса на В.
като водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това му
качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, че той и друг
път е шофирал, въпреки че е бил неправоспособен, именно въз основа на
което според съда са липсвали предпоставки да може да се приеме, че
извършеното от В.В. се е характеризирало с липса на обществена опасност
или пък с явно незначителна такава, в степен да се изключи престъпният
характер на деянието.
От субективна страна, деянието също е било извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл, доколкото според съда, в конкретната ситуация
обвиняемият, действайки в състояние на вменяемост, е бил наясно с
естеството и характеристиките на извършваното, по друг начин казано и от
5

субективна страна в конкретната ситуация деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За консумирания състав на престъпление, чл.343в,ал.2 НК, при това без
промяна от времето на извършването на престъплението до постановяването
на решението, е предвиждал наказания “лишаване от свобода” от една до три
години и “глоба” от петстотин до хиляда и двеста лева.
С оглед особеностите на конкретния случай и събраните доказателства
обаче, съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.78а НК, за
освобождаване на обвиняемия В.В. - пълнолетен още към времето на
извършването на инкриминираното деяние, от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за консумирания състав на
престъпление, извършено умишлено, чл.343в,ал.2 НК, както стана ясно, е
предвиждал и предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години,
конкретно “лишаване от свобода” от една до три години и “глоба”; видно от
приложената по делото справка за съдимост, последната актуална към
09.09.2022година, към релевантната дата 04.09.2021година, т.е. към времето,
сочено като такова на извършване на инкриминираното по обвинението
деяние, както понастоящем, В.В. е неосъждано лице, а и неосвобождавано от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ НК; няма
невъзстановени от престъплението имуществени вреди, а и в рамките на
казуса не следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а,ал.7
/предишна ал.6/ НК, в т.ч. след последното допълнение, обнародвано ДВ
бр.54 от 05.07.2017г.
В конкретния случай, при индивидуализирането на административното
наказание “глоба”, което на основание чл.78а,ал.1 НК е приел да бъде
наложено на обвиняемия В.В., съдът е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство наличието на регистрирано към времето на деянието още едно
нарушение на правилата за движение по пътищата, обусловило ангажирането
на административнонаказателната отговорност на В., в качеството на водач на
моторно превозно средство, което е било показателно, че независимо от
липсата на правоспособност, обвиняемият не е имал задръжки да шофира и
инкриминираното деяние в никакъв случай не е имало инцидентен характер в
социалното битие на лицето, а като смекчаващи отговорността обстоятелства,
при това преобладаващо, е съобразил сериозната социална и семейна
ангажираност на обвиняемия - баща на четири деца, които отглежда и
възпитава в здрава семейна среда, съвместно със съпругата си, за когото
освен това доказателствата са установили, че с поведението си, нито е пречил,
нито дори е правил опити да осуети полицейската проверка, напротив, в
значителна степен дори е улеснил развитието и своевременното приключване
на наказателното производство, като и е депозирал обяснения -
последователни и по същество имащи характер на самопризнание, нещо
6

повече, изразил е неподправено иск*** съжаление и уве***ст, че не би
извършил отново подобно деяние, дискредитиращо съпругата и най-вече
децата му, именно поради което, съобразявайки степента на обществена
опасност на конкретното деяние, на личността на дееца и актуалния
материален статус на лицето, но и на домакинството, в което живее и дели със
съпругата си и четирите си деца, само едно от които пълнолетно, но
продължаващо образованието си като студент по медицина, съдът е намерил,
че на обвиняемия е следвало да бъде наложено административно наказание
“глоба”, в размер на 1 000,00 /хиляда/лева, т.е. минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.78а,ал.1 НК, в приложимата редакция /глоба от хиляда до
пет хиляди лева/, при сериозен превес на смекчаващите отговорността на
лицето обстоятелства и доколкото от друга страна съдът е съобразил, че няма
правомощие да заменява или да определя размер на наказанието под
предвидения в закона най-нисък предел.
На плоскостта на казуса съдът е преценил, че именно така наложеното
като вид и размер административно наказание, е в състояние да изпълни
целите на наказанието, както от гл.т. на общата, така и преди всичко на
специалната превенция.
В конкретния случай съдът не е обсъждал приложението на чл.78а,ал.4
НК, тъй като за извършеното престъпление законодателят изобщо не е
предвидил наказание “лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност”.
В конкретния случай съдът не е обсъждал и приложението на
чл.78а,ал.5 НК, тъй като за извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание “глоба”, но не самостоятелно, нито наред с друго по-
леко наказание, а наред с по-тежкото наказание “лишаване от свобода”.
С оглед характера и изхода на делото, а и при липсата на материали,
обективиращи направени деловодни разноски, обвиняемият ВЛ. Г. В. е бил
осъден да заплати само 5,00 /пет/лева, вносими по сметка на Софийски
районен съд, представляващи държавна такса за издаването на един брой
изпълнителен лист, дължими обаче и платими само в случай, че при влизане
на решението в сила, глобата, наложена като административно наказание,
платима по сметка на Софийски районен съд, не бъде заплатена доброволно,
съобразно разпоредбата на чл.190,ал.2 НПК.

По изложените съображения СЪДЪТ е постановил решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	3469
Дата:	19 септември 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия:	Весела Стоянова Дончева

Дело:	20211110217443
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 декември 2021 г.

Решение по дело №17443/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите