РЕШЕНИЕ
№ 1775
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110120528 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ .
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. А. Д. против Върховен
касационен съд за осъждане на ответника на осн. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 267, § 3 от ДФЕС и
чл. 629, ал. 3 ГПК да заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода 10.07.2019 г. до 15.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът С. А. Д. твърди, че ответникът ВКС в производството по висящо пред
него гр.д. 1594/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е отказал да изпрати преюдициално
запитване по чл. 267 ДФЕС до Съда на ЕС по въпроса дали неоснователните откази на
Прокуратура на Република България за извършване на разследвания по сигнали на
ищеца за извършени в наказателно производство престъпления, както и действия на
СГС, САС и ВКС представляват ли нарушение на гарантираното в чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС
право на справедлив процес и справедливо и публично разглеждане на делото или
представляват отказ от правосъдие. Посочва, че искането за отправяне на
преюдициално запитване е отправено до ВКС чрез молба с вх.№ 5443/19.03.2019г. по
ч.гр.д. 4687/2018г. по описа на САС, ГО, 7 с-в, както и с частна жалба срещу
Разпореждане № 115/08.07.2020 г. постановено по гр.д. № по описа на ВКС, IV ГО.
Посочва, че отказът на ВКС да отправи преюдициално запитване не е изразен в
изричен съдебен акт, но доколкото производствата, по които искане за отправяне на
такова запитване са приключили и запитване не е било отправено от ВКС, то е бил
налице мълчалив отказ за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Поддържа,
че неоснователният отказ на ВКС да отправи преюдициално запитване до СЕС е
противоправен, нарушава правото му на справедлив съдебен процес пред независим и
безпристрастен съд, унищожава оправдани правни очаквания на ищеца от правото на
1
ЕС, вследствие на което ищецът е претърпял психични травми, изгубил е вяра в
правосъдието, претърпял е вреди на здравето и нарушаване на съня. Ето защо
претендира обезщетяването на претърпените неимуществени вреди за периода от
10.07.2019 г. до предявяване на иска за сумата от 20 000 лева. Претендира и законна
лихва върху главницата, считано от 15.04.2022 г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава, че пред ВКС е било
образувано ч.гр.д. г. по описа на ВКС по подадена от С. Д. частна жалба срещу
определение по гр.д. на САС, с което е потвърдено прекратително определение по гр.д.
, постановено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, с което СГС връща подадена от С. Д.
искова молба против Прокуратура на Република България. Посочва, че с определение
№ 319/10.07.2019 г. производството по ч.гр.д. г. по описа на ВКС е било прекратено,
като ВКС е отказал да уважи искането на С. А. Д. да отправи преюдициално запитване
до СЕС по поставените от ищеца въпроси. Аргументира отказа с твърденията, че
процедура по преюдициални запитвания пред СЕС се прилага само при неяснота
относно тълкуването на приложима разпоредба от правото на ЕС, относима към
конкретния правен спор. Твърди, че в конкретния спор ищецът с искането за отправяне
на преюдициално запитване не е поставил въпрос за противоречие между норми на
националното право и правото на ЕС, поради което и съдът не е допуснал искането.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, алтернативно – уважени в
значително по-нисък размер от предявения. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България ангажира становище за неоснователност
на предявените искове, алтернативно – за прекомерност на претендираното
обезщетение.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) действие или бездействие, с което ВКС е нарушил норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; 2) нарушението да е
съществено; 3) конкретно настъпилите за него неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с действията на ответника по делото.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 18.11.2022 г. и
приет за окончателен в открито съдебно заседание от 26.01.2023 г. без възражения от
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1) пред ВКС се е развило
производството по ч.гр.д. 1594/2019г., по което ищецът С. А. Д. е бил страна и е
отправил искане за преюдициално запитване до СЕС; 2) с определение №
319/10.07.2019 г. производството по ч.гр.д. 1594/2019 г. по описа на ВКС не е
допуснато касационно обжалване на атакуваното определение на САС, като ВКС не е
уважил искането на С. А. Д. да отправи преюдициално запитване до СЕС по
поставените от ищеца въпроси.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетия по
делото препис от определение № 319/10.07.2019 г. по ч.гр.д. 1594/2019 г. по описа на
ВКС.
2
Видно от твърденията в исковата молба, както и от събраните по делото
доказателства, направеното от ищеца искане до ответника по гр. дело № по описа на
ВКС е за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по въпроса дали е
нарушено правото му на справедлив процес по чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС във връзка с
върната искова молба срещу Прокуратурата на Република България поради
неизпълнени указания.
Предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС са
предвидени както в нормата на чл. 267 ДФЕС, така и в чл. 628 и сл. ГПК. От
цитираните текстове се налага извод, че за сезирането на Съда на ЕС с преюдициален
въпрос, то последният следва да се отнася до: 1/ тълкуването на ДФЕС или 2/
валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или
агенциите на Съюза. Въпросът следва да е от значение за правилното решаване на
делото. Съобразно нормата на чл. 267 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е
компетентен да се произнесе преюдициално, когато в повдигнатия пред юрисдикцията
в държавата членка въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено решението
на самата юрисдикция. Това правило е инкорпорирано и в националното
законодателство /чл. 628 от ГПК/, според което когато тълкуването на разпоредба от
правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на
Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд
прави запитване до Съда на Европейските общност.
С Решение по дело С-173/03 Traghetti del Mediterraneo SpA, в ликвидация,
против Италианска република (Преюдициално запитване от Tribunale di Genova)
Съдът на ЕС е приел, че правото на Общността изключва националното
законодателство, което изключва отговорността на държавата по общ начин за вреди,
причинени на лица от нарушение на правото на Общността, дължащо се на съд, който
се произнася на последна инстанция, поради факта, че въпросното нарушение е
резултат от тълкуване на разпоредби на правото или оценка на факти или
доказателства, извършена от този съд.
С решението по дело C-224/01 Gerhard Köbler v Republik Österreich е прието, че
отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица поради нарушение
на правото на Общността, дължащо се на национален съд, който се произнася в
последната инстанция, може да възникне в изключителния случай, когато този съд
явно е нарушил приложимото право. Такова явно нарушение следва да се преценява в
светлината на редица критерии, като степен на яснота и прецизност на нарушената
норма, дали нарушението е било умишлено, дали грешката при прилагане на правото е
извинителна или непростима, и неизпълнението от страна на въпросния съд на
задължението му да отправи преюдициално запитване съгласно член 234, трета алинея
ЕО.
За да отклони искането за отправяне на преюдициално запитване, съставът на
Върховния касационен съд е приел, че направеното искане не попада сред изрично
уредените случаи в чл. 267 ДФЕС и чл. 628 и сл. ГПК, в които е допустимо да се
отправи преюдициално запитване. Настоящият състав счита за правилен извода на
решаващия състав. Както е отбелязано и в процесното определение на ВКС,
направеното искане за отправяне запитване до Съда на ЕС касае въпроса дали е
нарушено правото на справедлив процес на ищеца, предвидено в чл. 6, т. 1 ЕКЗПЧОС,
докато процедурата пред СЕС се прилага единствено по отношение на тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС или на тълкуването на валидността на акт на органите на
ЕС. Доколкото хипотеза, поставена пред състава на ВКС не е такава, настоящият
съдебен състав приема, че като е отказал да отправи преюдициално запитване, ВКС не
е допуснал нарушение, довело до неправилно тълкуване на норма от правото на ЕС, в
3
резултат на което ищецът да е претърпял вреди.
Следва да се посочи освен това, че субективното неудовлетворение на страната
по делото във връзка с акта, постановен от съда като последна инстанция, независимо
дали е свързано с негативни преживявания, не може да бъде квалифицирано като
неимуществена вреда, причинена на тази страна от съда. Задължение на съда е да
разреши спора при спазване нормите на материалния и процесуалния закон, в
съответствие с буквата и духа на закона. По правило едната страна е неудовлетворена
от изхода на спора, но това неудовлетворение не може да се определи като вреда по
смисъла на закона, която следва да бъде репарирана.
По делото не се установи да е реализирана първата от кумулативно
предвидените предпоставки на спорното материално право, а именно - действие или
бездействие, с което ВКС е нарушил норма от правото на ЕС, която предоставя права
на частноправни субекти. Ето защо не следва да се разглеждат и останалите
обусловени от нея предпоставки, а именно – дали нарушението е съществено и
конкретно настъпилите за ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с действията на ответника по делото.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ответника. Същият е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че ответникът се е
представлявал в производството от лице с юридическо образование, намира, че
искането следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лв.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д. с ЕГН ********** против Върховен
касационен съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 иск по чл. 2в ЗОДОВ във връзка с
чл. 267, § 3 от ДФЕС и чл. 629, ал. 3 ГПК за сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода 10.07.2019 г. до
15.04.2022 г. вследствие на отказ да бъде изпратено преюдициално запитване по гр.д.
г. по описа на ВКС, IV ГО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. Д. с ЕГН ********** да заплати на
Върховен касационен съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2 сумата от 100 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4