№ 1
гр. Ловеч, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500474 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГПК)
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
261024/05.09.2022г. от КПКОНПИ, ЕИК ******** чрез процесуален
представител юрисконсулт И. С., гр. София, пл. Св. Неделя“ №6 против
Решение № 260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718 по описа за 2020 година на РС
– Ловеч, в частта, с която Комисията е осъдена да заплати на Г. Д. С., с ЕГН
**********, гр. *** сумата в размер на 7 000.00 лева (седем хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
неоснователно наложена възбрана върху апартамент ***, от неоснователно
предявеното мотивирано искане срещу него, депозирано от КУИППД през
09.2010 г. и неоснователно воденото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД
/отм./ по образуваното гр.д. № 353/2010 г. по описа на ОС - Ловеч,
приключило с влязло в сила на 30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2015 г. до
1
окончателното и изплащане, на основание чл.2а ЗОДОВ.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК КПКОНПИ е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 1078.00 лева, представляващи
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от
360.00 лева, представляващи разноски по делото за изготвяне и защита на
експертизи.
В жалбата се навеждат следните въззивни доводи: налагането на
обезпечение по предявен иск не е незаконосъобразно действие, а право на
ищеца КПКОНПИ, тъй като комисията е действала при условията на
обвързана компетентност, нямало норма, която да е била нарушена към
момента на образуване на проверката и към внасяне на искането за
обезпечение, поради което счита, че действията за законосъобразни и
липсвало предпоставката за уважаване на иска – незаконосъобразно действие
(възражение за незаконосъобразно действие). На следващо място счита, че
не са доказани вредите, тъй като по делото се установило, че същите са
причинени от действията на бащата му г-н С., а не от действията на
Комисията, доказаните от ищеца вреди, са възникнали извън и независимо от
производството по ЗОПДИППД (отм.), а от влошени семейни отношения.
Оспорва, че е налице причинно-следствена връзка между вредите и
действията на комисията, в мотивите на решението липсвало такива изводи
(възражение за причинно-следствена връзка). Като въззивен довод
навежда, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, същото
било прекомерно и недължимо, тъй като не отговаряло на евентуално
причинените вреди, противоречало на принципа за пропорционалност
(възражение за размера на обезщетението). Моли съда да отмени като
неправилно атакуваното решение и да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като при условията на евентуалност на намали присъденото
обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Г. Д. С. чрез процесуален
представител адв. С. Л. – АК – Ловеч подава отговор на въззивната жалба
като я счита за неоснователна, недоказана. Счита, че от показанията на
свидетелите и и двете съдебни експертизи – психологическа и медицинска,
установяват всички предпоставки за уважаване на иска. В останалата част
2
преразказва фактическата обстановка в производството по ЗОПДИППД и
описва вредите, които въззиваемият е претърпял – не е могъл да спи, имал е
болест на дебелото черво, влошили се отношенията със семейството му, баща
му, имал проблеми с финансовите трудности, затворил се в себе си,
антисоциализирал се, загубил доверие в правораздавателната власти
правозащитната система, страхувал се да не загуби жилището си. По
отношение на незаконосъобразните действия счита, че КПКОНПИ не е успяла
да направи експертен икономически анали на имуществото м, поради което
неоснователно предявила мотивираното искане пред съда, от което настъпили
вредите. Счита, че на етап проверка по ЗОПДИППД (отм.) Комисията е
следвало да прецени, че не са били налице предпоставките за уважаване на
иска. По отношение на имуществените вреди и причинно-следствената им
връзка с действията на комисията счита, че са установени от свидетелските
показания и от двете експертизи. Не се установило друга причина, освен
делото образувано от КПКОНПИ, за настъпилите вреди. Счита, че
присъденото обезщетение е справедливо с оглед настъпилите вреди – стрес,
влошени отношения в семейството, социално дистанциране, заболяване на
дебелото черво, промени в психиката на въззиваемия.
В останалата част Решение № 260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718 по
описа за 2020 година на РС – Ловеч отхвърля предявеният иск за разликата от
7 000.00 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като
неоснователен и недоказан. Против отхвърлената част не е подадена въззивна
жалба, поради което решението в тази част е влязло в законна сила още на
11.10.2022г., когато е изтекъл срокът за обжалване (л.675-676 от
първоинстанционното дело).
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът КПКОНПИ се
представлява от юрисконсулт С. с пълномощно по делото. Поддържа
въззивната жалба. Моли съда да измени първоинстанционното решение, тъй
като искът е неоснователен, недоказан и необоснован, по съображения,
подробно изложени във въззивната жалба. При условията на евентуалност
моли съдът да намали присъденото обезщетение, тъй като сумата от 7 000.00
лева не отговаря на принципа за справедливост. Счита, че комисията е
действала при условията на обвързана компетентност, а самото искане за
обезпечение на бъдещ иска е минал пред съдебно инстанция, което означава,
че е проверен от съда, който е счел, че мотивираното искане и основателно.
3
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въззиваемият Г. С., редовно призован, не се явява в о.с.з., като същият
се представлява от процесуален представител адв. С. Л.. Моли съда да остави
решението като валидно, допустимо и правилно. Счита, че са доказани
всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.2а ЗОДОВ. Сочи,
че незаконосъобразните действия на комисията се изразяват не в
образуването на производство и започването на проверка, а предявяването на
мотивирано искане, което е било неоснователно, като комисията не е
извършила достатъчно задълбочена проверка на събраните доказателства в
хода на предварително производство, преди образуване на гр.д. № 353/2010г.
по описа на ОС – Ловеч. Счита, че са налице убедителни доказателства, че
искането на комисията е неоснователно, още към момента на предявяването
му, с оглед начина на придобиване на имота и неговата стойност. Моли съда
да отхвърли въззивната жалба, да остави в сила решението. Претендира
разноски и представя списък по чл.80 ГПК.
ОП – Ловеч, редовно призована, се представлява от прокурор
Пиронкова. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
искът е неоснователен и недоказан. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като при условията на евентуалност да измени решението в частта
за присъдената сума, тъй като счита, че размерът е прекомерно висок и не е
съобразен с практиката на съдилищата.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно
учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от
обжалване. Въззивникът КПКОНПИ, като процесуален субституент на
държавата, е освободена от заплащане на държавни такси по делото на
основание чл.84, т.1 ГПК, поради което държавна такса не се дължи (ТР №
7/16.11.2015г. по тълк. д. № 7/2014г., на ОСГК на ВКС). Следователно
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
4
В първоинстанционното производство е предявен иск от Г. Д. С. срещу
КПКОНПИ за сумата от 10 000.00 лева. Подадена е въззивна жалба от
КПКОНПИ за уважената част от иска – сумата от 7 000.00 лева.
За отхвърлената част от иска – за горницата от 7 000.00 лева до 10 000
лева е подадена също въззивна жалба. С разпореждане № 260149/29.09.2022г.
тази въззивна жалба е върната, поради неотстраняване на нередовности в
срок. Разпореждането е връчено на 04.10.2022г., като срещу него не е
подадена частна жалба. Ето защо с изтичането на срока по чл.275 ГПК (за
обжалването на разпореждане № 260149/29.09.2022г.), Решение №
260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718 по описа за 2020 година на РС – Ловеч в
частта, с което е отхвърлен искът за горница от 7 000.00 лева до 10 000.00
лева, е влязло в законна сила на 11.10.2022г.
В този смисъл предмет на настоящата инстанцията е Решение №
260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718 по описа за 2020 година на РС – Ловеч, в
частта за сумата до 7 000.00 лева.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно.
Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. Произнасянето на съда
съответства на предявената искова молба по правно основание, субект, обект,
предмет и размер на иска. С оглед изложеното атакуваният съдебен акт е
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
5
По правилността на решението и основателността на иска
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.2а ЗОДОВ за
сумата от 7 000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които ищецът Г. С. е претърпял в
периода от 28.07.2010г. до 30.04.2015г. (пет години), вследствие на: 1)
неоснователно наложена възбрана върху апартамент с адрес: гр. *** – и 2)
неоснователно предявено мотивирано искане от КУИППД през 09.2010г. и
неоснователно водено производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) по гр.д. №
353/2010г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
За да бъде уважен искът по чл.2а ЗОДОВ, при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. наложена е възбрана върху описания апартамент, която след това е била
премахната въз основа на отхвърлен иск; 2. образувано е производство по
реда на ЗОПДИППД (действия на КПКОНПИ); 3. в периода от 28.07.2010г.
до 30.04.2015г. ищецът е претърпял болки и страдания (вреди); 4.
Получените вреди са вследствие на описаните действия на комисията
(причинно-следствена връзка). Дали действията са противоправни или не,
това е правен извод, на чиито въпрос съдът следва да отговори
(противоправност). По отношение на размера на причинените вреди, съдът
е обвързан единствено и само от посочения диапазон в исковата молба (до
7 000.00 лева, с оглед предмета на въззивна проверка), а техният размер се
присъжда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД (ТР № 1/01.08.2022г. по
тълк. д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС).
В отговора на исковата молба, ответникът е направил
правопогасяващото възражение, че искът е изтекъл по давност. Нито в
отговора на исковата молба, нито в последното съдебно заседание,
6
ответникът КПКОНПИ е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Служебно известен факт е, че КПКОНПИ е правоприемник на КОНПИ,
КУИППД и в нея са се влели КПУКИ, ЦППКОП, съответното звено от
Сметната палата, съгласно съответните закони: ЗПКОНПИ (2018), ЗОПДНПИ
(2012г.), ЗОПДИППД (2015г.), поради което в изложението същите ще се
използват като синоними.
Предявен е иск за неимуществени вреди, причинени от действия на
КПКОНПИ по повод неоснователно наложена възбрана и неоснователно
предявено мотивирано искане. За погасителна давност важи общата 5-
годишна, на основание чл.110 ЗЗД, както и правилата за прекъсване и
спиране. Началният момент на започване на давността е моментът, в който
със сила на пресъдено нещо се установи, че искането е било неоснователно и
наложената възбрана е отменена, тъй като от тогава вземането е изискуемо, на
основание чл.114 ЗЗД. Именно това е датата на влизане в сила на решението
по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) по гр.д. № 353/2010г. по описа на ОС – Ловеч, а
именно 30.04.2015г. (т.4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК) Следователно от тази дата започва
да тече давността, която изтича съответно на 30.04.2020г. Тъй като с
изтичането на тази срок се погасяват права на частноправен субект, то за него
се прилага чл.3, ал.2 ЗМДВИП (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020 г.), съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България, първоначално
обхваща периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., но срокът му е продължен с
решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание до 13.05.2020 г. Съгласно
параграф 13 от ПЗР към ЗИД към ЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020
г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник,
бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което давността е започнала да тече от
21.05.2020 г., като периодът на спирането на давността обхваща 69 дни.
Следователно тези 69 дни, през които не е текла погасителна давност, следва
7
да се прибавят към 30.04.2020г. Като се отчете това спиране от 69 дни,
излиза, че давността изтича на 07.08.2020г. Искът е предявен на 12.06.2020г.,
поради което правопогасяващото възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно. Искът не може да се отхвърли на това основание.
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи,
че на 05.06.1991г. е съставен Нотариален акт № 90, том III, дело №
1255/1991г. по описа на нотариус Н. Хаджикръстева, вх. рег. № 990, том 260,
стр. 73 по описа на СВ към РС – Ловеч, с който дядото и бабата Г. Т. Х. и Т.
М. Х.а на ищеца продават дъщеря си, майка на ищеца, В. Г.ова Т.а – К.,
апартамент , находящ се в гр. ***. Страните се уговорили, че В. Г.ова Т.а – К.
купува описания имот в полза на сина си – ищецът Г. С., заедно със
съответните идеални части от общите части та сграда и правото на ползване
от дворното място, където сградата е построена върху държавен недвижим
имот срещу задължението В. Г.ова Т.а – К. да гледа и издържа родителите си
Г. Т. Х. и Т. М. Х.а. Съдът напълно кредитира представения нотариален акт и
зачита неговата формална и материална доказателствена сила. От него може
да се направи доказателствен извод, че майката на ищеца В. Г.ова Т.а – К. се е
задължила да гледа и издържа родители си Г. Т. Х. и Т. М. Х.а, за в бъдещ
период, като за насрещна престация, родителите прехвърлили собствеността
върху апартамента, чиято собственост преминала не в патримониума на В.
Г.ова Т.а – К., в патримониума на ищеца Г. С.. Като правен извод, може да
изведе, че е налице двустранен, възмезден, формален, консенсуален,
алеаторен, каузален и главен договор в полза на трето лице, съгласно чл.22
ЗЗД. Според този договор ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния апартамент по един двустранен, възмезден, алеаторен договор (за
гледане и издръжка), като длъжник на престацията за гледане и издръжка е
майка му В. Г.ова Т.а – К. (л.399 от първоинстанционното дело).
Ищецът е роден ***г., което означава, че към момента на придобиване
на правото на собственост върху процесния апартамент, а именно
05.06.1991г., е бил на 16 годишна възраст, непълнолетен, на основание чл.4
ЗЛС. Следователно с оглед императивната разпоредба на чл. 73 СК (1985г.),
действала тогава, ищецът Г. С. е придобив правото на собственост върху
имота въз основа на транслативна сукцесия, а задълженията по двустранния
договор са останали в тежест на неговия родител В. Т.а – К.. Следователно
8
като непълнолетно дете ищецът е придобил имот без задължените на
насрещна престация – пари, задължение за гледани и издръжка. Спрямо
ищеца липсва правопораждащия юридически факт за разместване на
материални блага, поради което същият е придобил правото на собственост
върху апартамент, находящ се в гр. ***, безвъзмездно, като трето ползващо
се лице по смисъла на чл.22 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи,
че по реда на обезпечение на бъдещ иск по мотивирано искане на КУИППД е
наложена възбрана върху апартамент, находящ се в гр. ***, собственост на
ищеца Г. С., за което е постановено Определение № 779/26.11.2009г. и
издадена обезпечителна заповед № 629/26.11.2009г. по ч.гр.д. № 629/2009г.
по описа на ОС – Ловеч. Определен е едномесечен срок от датата на влизане в
сила на осъдителната присъда по ДП № 176/2006г. за предявяване на
мотивираното искане по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. Следователно налице е
първата предпоставка за доказване на иска, а именно наложена възбрана
(л.570, 594-598 от първоинстанционното дело).
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи,
че с Присъда № 28/19.11.2009г. по НОХД № 410/2009г. по описа на ОС –
Ловеч, по внесен обвинителен акт по ДП № 176/2006г., бащата на подсъдимия
Д. К., е осъден за престъпление по чл.257, ал.1, предл.1 вр. чл.255, ал.1,
предл.1 и чл.2, ал.2 НК (укриване на данъчни задължения за периода от
01.01.2005г. до 31.03.2005г.), като присъдата е влязла в законна сила на
14.07.2010г. (л.365-370 от първоинстанционното дело).
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи,
че на 28.07.2010г. КУИППД е внесла мотивирано искане с правна
квалификация чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) срещу ищеца Г. С. за отнемане
на апартамент, находящ се гр. ***. Присъдата е влязла в законна сила на
14.07.2010г., поради което едномесечния срок по чл.390, ал.3 ГПК изтича на
14.08.2010г. Искането е подадено в съда на 28.07.2010г., поради което е
мотивираното искане е в преклузивния срок и е допустимо. Следователно
налице е и втората предпоставка за доказване на иска, а именно
образувано е производство по реда на ЗОПДИППД (л.333-362 от
първоинстанционното дело).
Между страните не се спори, а и от материалите по делото се установи,
9
че с Решение № 84/03.04.2015г. по гр.д. № 353/2010г. по описа на ОС - Ловеч,
с което е отхвърлено като неоснователно и недоказано искането на
КПКОНПИ, преди КУИППД и КОНПИ против Г. С. за отнемане на
незаконно придобито имущество, а именно апартамент, находящ се гр. ***.
Съдът е отхвърлил така предявеното искане с мотиви, че липсва критерият
имущество на значителна стойност, както и че Г. С. не е престирал реално
никаква сума за придобиване на имота, тъй като придобит въз основа на
алеаторен договор за гледане и издръжка, по който майка му В. Г.ова Т.а – К.
се е задължила да издържа и гледа родителите си. Постановена е отмяна на
възбраната на описания имот, наложена с Определение № 779/26.11.2009г. и
издадена обезпечителна заповед № 629/26.11.2009г. по ч.гр.д. № 629/2009г.
по описа на ОС – Ловеч. Решението е влязло в законна на сила на 30.04.2015г.
От 28.07.2010г. до 30.04.2015г., близо пет години е продължило
производството по ЗОПДИППД (отм.) (л.7-32 от първоинстанционното
решение).
От фактите за отменяне на наложената възбрана, както и влизане в сила
на решението, с което се отхвърля мотивираното искане на КПКОНПИ
(действия на комисията), може да се направи правен извод, че тези действия
са незаконосъобразни. Това е така, тъй като със сила на присъдено нещо е
установено, че лицето, ищецът Г. С. няма придобито имущество, в резултат на
осъществената престъпна дейност или липсва на доходи. Следователно
послужилото, започнатото и водено от производството по чл. 28 от
ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. В този смисъл е Решение № 166 от
18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г. Обстоятелството, че Комисията
е действала в изпълнение на задълженията си в качеството на държавен орган,
не я освобождава от отговорност за настъпилите от това вредоносни
последици, т.е. именно неправилната преценка, че в случая може да се
направи предположение, за придобито в резултат на престъпна дейност
имущество или липса на доходи, подлежащо на отнемане, съставлява
незаконно действие, което прави незаконни и всички останали нейни актове и
действия, съставляващи в своята съвкупност незаконни действия по смисъла
на чл.2а ЗОДОВ. В този смисъл неоснователно е възражение за
незаконосъобразно действие на КПКОНПИ, че същата е действала при
условията на обвързана компетентност. Съгласно чл.3 и чл.27 от ЗОПДИППД
10
(отм.), производството по закона започва, когато може да се направи
основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна
дейност. Следователно според закона Комисията е била длъжна да проверява
и удостоверява надлежно всички факти и обстоятелства, които са от значение
за законосъобразното провеждане на държавната дейност. В този смисъл
Комисията е имала законовото задължение да изследва, че процесният имот е
придобит от ищеца, когато е бил на 16 годишна възраст като трето лице по
смисъла на чл.22 ЗЗД, срещу задължението за гледане и издръжка, което
майка му го е поела спрямо бабата и дядото на ищеца. Ако Комисията е
положила достатъчно грижи да изследва и анализира фактите, същата е
следвало да достигне до извода, че искането за отнемане на процесния имот е
неоснователно, поради което и възбраната като обезпечение на бъдещ иск,
така и мотивирането искане, са очевидно неоснователни от гледна точка на
материалното право. Още в хода на проверката, преди исковото
производство, Комисията е имала право, но и задължение на субсумира
правилно фактите под хипотезата на правната норма и да не включи в
искането си процесният апартамент и ищеца, поради факта, че същият е
придобит, когато е бил на 16 годишна възраст по алеаторен договор за
гледане и издръжка. В този смисъл всички извършени от действия, след като
не е изпълнила законовите си задължения да анализира доказателствата, се
явяват незаконосъобразни.
Посягането на собствеността, независимо от формите-застрашаване,
друго засягане или отнемане, са винаги неправомерни действия, независимо
кой е автор на посегателството и във всички случаи то е незаконно, поради
което субектът, който го е извършил дължи обезщетение. Когато подобно
засягане на собствеността е извършено от държавен орган, отговорността е
обективна и се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. С оглед принципа за
пълна обезвреда, всички причинени на ищцата вреди, които са в резултат на
наложените обезпечителни мерки по отношение на нейно имущество
подлежат на обезвреда. В този смисъл не е нужно да се доказва наличието на
вина, за да се ангажира отговорността на КПКОНПИ по чл.2а ЗОДОВ, тъй
като вината е обективна, безвиновна (Решение № 203 от 27.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 5061/2017 г.,). Следователно е налице третата
предпоставка за уважаване на иска, а именно действията на ответника да
са незаконосъобразни.
11
В хода на първоинстанционното дело са разпитани свидетелите И.Г.
(л.158-159), П.М. (л.159-160), М. С. (л.160-161), Д. С.а (л.172-175). Съдът
кредитира частично техните показания, от които се установиха следните
факти и обстоятелства: преди предявяване на мотивираното искане през
2010г. ищецът Г. С. имал хоби като свирел на различни инструменти, често се
срещал с приятели, като бил душата на компанията, а във свободното си
време карал мотори. Свидетелите установява, че в периода на делото от
2010г. до 2015г. ищецът Г. С. изпаднал в депресия, изолирал се от приятелите
си, постоянно бил разтревожен, притеснен, изпитвал чувство за срам и
неудобство, страдал от безсъние, намалил приятелските си кръгове,
излизанията, както и свирането на инструменти и карането на мотори с
приятели, почти не организирал почивки със семейството си или с приятелите
си, дори имал проблеми с баща си – Д. К., по чието наказателно дело била
започнала проверката на КПКОНПИ. Тази видима промяна у него била
възникнала от факта, че се е страхувал за единственото си жилище си, тъй
като е могъл да го загуби и от това, че не е могъл да предоговори ипотеката на
апартамента, с оглед воденото дело. Същевременно свидетелите установяват
обстоятелствата, че веднага след приключване на делото ищецът Г. С.
възвърнал състоянието си от преди 2010г. – възвърнал хобитата си – свирене
и каране на мотори, подобрил отношенията си с баща си, загубил безсънието
си и започнал по-чести контакти с приятели си, като настроените видимо се
променило в по-добро. Свидетелите установяват фактите, че за периода от
2010г до 2015г. ищецът отворил започнал бизнес – отворил автомивка, пункт
за годишни технически прегледи, както и внос на мотори от Япония, който
внос прекратил през 2013г. Свид. С.а, съпруга на ищеца, установява, че не е
била във влошено семейно състояние с него, както и че по отношение на
внесеното мотивирано искане е имало предвидимост, че искът ще бъде
отхвърлен, тъй като апартаментът не е придобит с пари, а с дарение от бабата
и дядото на Г. С.. В останалата част съдът не кредитира показанията на
свидетелите, тъй като установяват неотносими обстоятелства по делото –
липса на парични потоци, бременност, раждане, свидетелите какви болки и
страдалия изпитвали, обучение, образование, как се образувало
наказателното дело, къде работили и т.н., които факти са и не необходими, с
оглед приложените по делото писмени доказателствени средства.
По делото е приобщено и съдебно-психологическа експертиза (СПЕ), от
12
чието заключение се установи следното: дискомфортът и негативните
емоционални преживявания по време на продължителния процес са породили
тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние и т.н. Фрустриращите
обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищеца и
важни пунктови в ценностната му система – отговорност за бъдещето на
децата, социален статус, престиж и т.н. Не е налице семейна или трудова
дезадаптация, като отношенията между Г. С. и неговите родители са останали
трайно формални и дистантни. Личностите особености са изразени в степен
акценти и не разстройват значително социалната му адаптация, което не дава
основание да се твърди, че да настъпили трайни и значими промени в
характера на ищеца. Преживените негативни емоции в значителна степен са
намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им
дезактуализиця. Към момента на изготвяне на експертизата, при Г. С. не се
отчитат данни за значим спад в цялостното социално функциониране, както и
ме същият има нужният ресурс да включи травматичното събитие в личния
си опит и да продължи своето житейско развитие. Заключението е посочило,
че като причини за преживения травматичен стрес и негови реакции са
абнормни и травматизиращи обстоятелства. В ситуация на стрес е станал
тревожен, неуверен, проявил пасивност и зависимост, които се появявали в
ситуация на стрес Същевременно способността за комуникативност,
концентрация, рефлексия и познавателни процеси у ищеца са запазени. Съдът
напълно кредитира тази експертиза като достоверна, всеобхватна, обоснована
и пълна (л.191-213 от първоинстанционното дело).
В първоинстанционното производство е приета съдебно-медицинска
експертиза, от чието заключение се установи, че от 2011г. Г. С. страда от
синдром на раздразненото черво и високо кръвно налягане, като причината за
появата им е стресово състояние и причиняват дискомфорт на заболелия.
Лечението на тези заболявания се повлиява добре със лекарствени средства.
Съдът напълно кредитира тези експертиза като пълно, всеобхватна,
изчерпателна и пълна (л.567-568 от първоинстанционното производство).
От свидетелските показания, заключенията на двете експертизи се
установи, че наличието на болки и страдания у ищеца Г. С. в периода от
2010г. до 2015г., изразяващи се безсъние, разтревоженост, срам, притеснение
отчужденост, апатия, социална изолираност, депресия, влошени отношения с
13
баща си, промяна на начина на живот, дискомфорт, отрицателни емоции,
които след 2015г. започнали да отшумяват. Посочените физически симптоми
могат да се квалифицират като неимуществени вреди. Следователно е
налице е четвъртата предпоставка за уважаване на иска, а именно
наличие на неимуществена вреда.
Всички свидетели установяват промяна на емоционалното състояние на
ищеца, след завеждане на мотивираното искане през 2010г., като след влизане
в сила на отхвърлителното решение същото започнало постепенно да се
подобрява, но не изведнъж. Тази емоционална промяна напълно съвпада с
периода на мотивираното искане от 2010 г. до 2015г. Второ, от заключението
на двете експертизи се установи, че същевременно, че причината за тази
емоционална промяна е стресово състояние. Трето, прилагайки житейската
логика, съдът достигна до извод, че както започването на производство пред
съд за отнемане на имущество от КПКОНПИ, така и обезпечение на бъдещ
иск, създават девиантни житейски фрустрации – стрес в емоционалната
стабилност на човек, поради което му се променя начинът на живот и
започват да се повяват тревожност, безсъние, апатия, социална изолираност.
Освен това от наложената възбрана като обезпечение на бъдещ иск и
воденото дело за отнемане на апартамента, съвсем нормално и обосновано е
ищецът да изпитвал страх за своето собствено жилище и дали може да
осигури дом за семейството си, тъй като единственото им жилище може да
бъде взето., който страх да е породил безсъние, разтревоженост и другите
вреди. По време на периода на делото, ищецът не е могъл да води спокоен
начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. Ето защо
съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилите
вреди и незаконосъобразните действия на КПКОНПИ. При липсата на
възбрана и вписано в СВ мотивирано искане, ищецът е могъл да рефинансира
своята ипотека на апартамента и е нямало да изпитва страх, което да породи
неимуществени вреди. Следователно е налице е петата предпоставка за
уважаване на иска, а именно наличие на причинно-следствена връзка
между вредите и незаконосъобразните действия на КПКОНПИ. В този
смисъл възражението за липса на причинно-следствена връзка е
неоснователно. С оглед принципа за пълна обезвреда, всички причинени на
ищцата вреди, които са в резултат на наложената обезпечителна мярка и
неоснователно водене на производство по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.),
14
подлежат на обезвреда. Ето защо съдът приема, че исковата претенция е
доказана по основание.
След като главната претенция е доказана по основание, то върху
определената сума следва да се присъди и лихва от датата на увреждането, на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД, а именно от 30.04.2015г. (т.4 ТР № 3/22.04.2004г.
по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС).
По индивидуализацията на обезщетението
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се отчитат дадените указания в ППВС №
4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички
релевантни обстоятелства. Затова при определяне на обезщетението, следва
да се вземат предвид всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка
между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се
конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на
пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са
имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за
справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда (Решение № 166
от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2016 г.).
Съобразявайки всички обективни обстоятелства, релевантни за
справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: 1. естеството на
неимуществените вреди (изживян стрес, депресивно състояние, отрицателни
емоции – безсъние, социална апатия, влошена комуникация с баща си); 2.
периодът на съдебното производство, образувано по искане на ответника за
отнемане на процесния апартамент (28.07.2010г. - 30.04.2015г., близо 5
години), в който ищецът е изживял неимуществените вреди; 3. размерът на
претендираното за отнемане имущество 78 900 лв. Освен това, съдът
съобразява и факта, че от свидетелските показания се установи, че по време
на този период ищецът Г. С. започнал бизнес – отворил автомивка, пункт за
годишни технически прегледи и внос на мотори от Япония, което е
доказателствен извод, че причинените вреди не са стопирали или навреди по
такъв начин, че да му попречат да участва в търговския и правния оборот.
Същият е имал източници на доходи и не е бил лишен от възможността да се
15
чувства като пълноправен член на обществото. В допълнение, както
установява свид. С.а, съпруга на ищеца, която е юрисконсулт, семейството е
имало предвидимост, че искането е неоснователно, тъй като апартаментът е
придобит без пари, а дарение от бабата и дядото (въпреки, че по правна
характеристика и договор за гледане и издръжка). Следователно, през време
на периода ищецът е знаел, че искът е най-вероятно неоснователен, поради
което едва ли ще породи неимуществени вреди. При отчитане на всички тези
обстоятелства, съдът приема, че уважаването на иска до пълния претендиран
размер от 10 000.00 лева ще наруши принципа за обезщетителния характер на
чл.2а ЗОДОВ и ще го превърне в правен инструмент за неоснователно
обогатяване.
На първо място исковото производство по мотивираното искане е
продължило в рамките на пет години, поради което справедлив размер на
обезщетение ще се яви около 1 000.00 лева на година, което се равнява на
5 000.00 лева. Второ, искът се основава и на друго незаконосъобразно
действие – неоснователно наложена възбрана. Същата е продължила от
26.11.2009г. до датата на предявяване на искането 28.07.2010г. От момента на
водене на делото по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.), Г. С. е имал възможност да
поска от първостепенния окръжен съд отмяна на обезпечение, той като
вписването на искането има оповестително защитно действие, на основание
чл. 114, буква „в“ вр. чл.112, буква „з“ ЗС. Следователно от момента на
предявяване на искането по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) е съществувала
правна възможност на ищеца да поиска отмяна на възбраната, тъй като
същата е безпредметна, тъй като вписването на искането има оповестително-
защитно действие, на което Комисията е мога да се позове при евентуално
уважаване на искането. В този смисъл за периода от 28.07.2010г. до отмяната
на възбраната 30.04.2015г., Комисията не следва да отговаря за своите
действия, тъй като ищецът е бездействал. Следователно за това
незаконосъобразно действие - неоснователно наложена възбрана, Комисията
следва да отговаря единствено и само за периода от 26.11.2009г. (налагането)
до 28.07.2010г. (предявяване на искането). Затова най-справедливо
обезщетение за този период що бъде малко под средната стойност на 5 000.00
лева – 2 000.00 лева, тъй като без това време ищецът също е изпитвал страх и
притеснения, с оглед невъзможността да рефинансира кредита си. Ето защо за
двете назаконосъобразни действия (наложена възбрана и неоснователно
16
предявеното мотивирано искане), справедливото обезщетение е в размер на 7
000.00 лева
Този размер е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
който освен обективно установените по делото факти включва и
обществената оценка на засегнатите блага към конкретните икономически
условия и съдебната практика в сходни хипотези. При определяне конкретния
размер на обезщетението съдът отчита и че самото осъждане за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на вредоносните
действия, което само по себе си е морално обезщетяване, наред с паричното, а
освен това следва да се има предвид и факта, че ответникът е инициирал
исково производство, въпреки знанието си, че придобитият имот е получен
без парична престация от страна Г. С.. По тези съображения съдът приема, че
сумата от 7 000.00 лева отговаря в пълна степен на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.
В този смисъл неоснователно е възражението за размера на паричното
обезщетение, направено от въззивника.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът не взема
предвид последиците от налагане на обезпечения върху имущества,
принадлежащи на майката и бащата на ищцата, брата на ищеца, съпругата му
и не взема предвид техните негативни изживявания, тъй като тези вреди се
проявяват в правната сфера на изброените субекти, а за ищцата те се явяват
косвени, поради което за тях тя не може да претендира обезщетение.
По тези съображения съдът приема иска за частично основателен,
поради което в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7 000.00 лева ведно със законната лихва от
датата на увреждането – датата на влизане в сила на решението, с което е
отменена възбраната и е отхвърлен като неоснователно искането на
Комисията - 30.04.2015г. до окончателно изплащане на сумата. В този смисъл,
правилно РС – Ловеч е приложил закона.
Доколкото крайният извод на настоящата инстанция съвпада с извода на
първоинстанционния съд, то Решение № 260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718
по описа за 2020 година на РС – Ловеч, в частта, с която на основание чл.2а
ЗОДОВ КПКОНПИ, ЕИК ********, гр. София, пл. Св. Неделя“ №6 е
осъдена да заплати на Г. Д. С., с ЕГН **********, гр. *** сумата в размер на
17
7 000.00 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана
върху апартамент ***, от неоснователно предявеното мотивирано искане
срещу него, депозирано от КУИППД през 09.2010 г. и неоснователно
воденото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) по образуваното гр.д.
№ 353/2010 г. по описа на ОС - Ловеч, приключило с влязло в сила на
30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.04.2015 г. до окончателното и изплащане, следва да
се потвърди като правилно, на основание чл.272 ГПК.
По разноските
За първоинстанционното производство
С оглед изхода на делото, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ищецът има
право на разноски в първоинстанционното производство. Пред РС – Ловеч
ищецът претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК (л.664 от
първоинстанционното дело). Адвокатско възнаграждение в размер на 1
500.00 лева (л.6 от първоинстанционното дело); 10.00 лева, представляващи
държавна такса (л.37 от първоинстанционното дело) и 30.00 лева или общо в
размер на 1 078.00 лева. Нито в отговора на исковата молба, нито в
последващите открити съдебни заседания, нито в последното, КПКОНПИ е
направила възражение за прекомерност, поради което съдът не може
служебно да следи за размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.10, ал.3, изр. 1, предл. 2 и изр.2 ЗОДОВ, когато искът е
уважен частично, ответникът следва да заплати на ищеца пълната държавна
такса и възнаграждение за един адвокат, пропорционално на уважената част,
на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Срещу тази част от решението не е
постъпила жалба по чл.248 ГПК, нито има направени такива възражение във
въззивната жалба. Следователно правилно РС – Ловеч е осъдил КПКОНПИ
да плати на Г. С. сумата от 1 078.00 лева.
На основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ ответникът КПКОНПИ има право на
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска, но
срещу тази част от решението липсва жалба по чл.248 ГПК или такова искане
във въззивната жалба за изменение на решението в частта за разноски.
По делото са изготвени и приети две експертизи – СПЕ и СМЕ, като за
всяка от тях е направен разход в размер на 180.00 (л.225, 228, 567, 665 от
18
първоинстанционното дело) или общо 360.00 лева. Тези разходи са за сметка
на бюджета на ВСС и съгласно чл.9а ЗОДОВ, тези разноски не се внасят
предварително. Когато искът е уважен изцяло или частично, ответникът се
осъжда да заплати разноските по делото, на основание чл.10, ал.2, изр.1,
предл.1 ЗОДОВ. Затова КПКОНПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза
на бюджета на ВСС по сметка на РС – Ловеч (BG17 CECB 9790 31E2 8250 00)
сумата от 360.00 лева (триста и шестдесет лева), представляващи разноски в
първоинстанционното дело за изготвени и приети съдебно-психологична и
съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.10, ал.3, изр.1, предл.1
ЗОДОВ. В този смисъл правилно РС – Ловеч е осъдил КПКОНПИ да заплати
в полза на бюджета на ВСС по сметка на РС – Ловеч цитираната сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд
правилно е приложил закона, поради което решението в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено изцяло.
Във въззивното производство
След като подадената въззивна жалба е изцяло неоснователна,
въззваемият Г. С. има право на разноски във въззивното производство, на
основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ. Въззиваемият Г. С. е представил списък по
чл.80 ГПК (л.44 от делото) за разноски в размер на 700.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, за което е представил документ,
удостоверяващ реалното изплащане на сумата (л.43 от делото). Договорът е
сключен на 01.12.2022г., поради което е в сила чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ,
бр. 88/04.11.2022 г.), която разпоредба на основание чл.5, ал.5 КРБ влиза в
сила 08.11.2022г. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, действаща към момента
на сключване на договора, минималното възнаграждение е 400 лв. плюс 10 %
за горницата над 1000 лв. Предмет на въззивното производство са 7 000.00
лева, поради което горницата е 6 000.00 лева. 10 процента от тях са 600.00
лева. Следователно минималната сума за въззивното производство е 1 000.00
лева. Претендираната сума от 700.00 лева е под минимумът, поради което
възражението на въззивника КПКОНПИ за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Ето защо КПКОНПИ следва да бъде
осъдена да заплати на Г. С. сумата от 700.00 лева (седемстотин лева),
представляващи разноски във въззивното производство, на основание чл.10,
19
ал.4 ЗОДОВ.
Съгласно приетото в ТР № 7/16.11.2015г. по тълк. д. № 7/2014г. на
ОСГК на ВКС, не се дължи държавна такса, когато държавен орган сезира
съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на
възложена с Конституцията и законите компетентност, като тази такса не се
внася предварително по чл.9а ЗОДОВ. Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ, ако
въззивната жалба бъде изцяло отхвърлена съдът осъжда въззивника да
заплати разноските по производството. Съгласно чл.2а ТДТССГПК при
предявяване на иск по ЗОДОВ от физическо лице се събира проста държавна
такса в размер на 10.00 лева. Следователно, на основание чл.18, ал.1
ТДТССГПК, при въззивно обжалване държавната такса е размер на 50 % от
10.00 лева, а именно 5.00 лева. На основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ, КПКОНПИ
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 5.00 лева (пет лева) в полза на
бюджета на ВСС по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00),
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260020/18.08.2022г. по гр.д. № 718 по
описа за 2020 година на РС – Ловеч, изцяло в частта, с която на основание
чл.2а ЗОДОВ КПКОНПИ, ЕИК ********, гр. София, пл. Св. Неделя“ №6 е
осъдена да заплати на Г. Д. С., с ЕГН **********, гр. *** сумата в размер на
7 000.00 лева (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана
върху апартамент ***, от неоснователно предявеното мотивирано искане
срещу него, депозирано от КУИППД през 09.2010 г. и неоснователно
воденото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ по образуваното гр.д.
№ 353/2010 г. по описа на ОС - Ловеч, приключило с влязло в сила на
30.04.2015 г. Решение № 84/03.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.04.2015 г. до окончателното и изплащане, като
правилно, на основание чл.272 ГПК.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК ********, гр. София, пл. Св. Неделя“ да
заплати на Г. Д. С., с ЕГН **********, гр. *** сумата от 700.00 лева
(седемстотин лева), представляващи разноски във въззивното производство,
20
на основание чл.10, ал.4 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК ********, гр. София, пл. Св. Неделя“ да
заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI
9545 3103 6482 00) сумата от 5.00 лева (пет лева), представляваща държавна
такса за въззивното производство, на основание чл.10, ал.2 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, в едномесечен срок от
получаването му, по реда на ГЛАВА XXII ГПК, на основание чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на:
ОП – Ловеч;
КПКОНПИ;
Г. Д. С. чрез процесуален представител адв. С. Л. на посочения по
делото от нея адрес,
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по връчване на книжа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21