Мотиви към Присъда № 260007
от 20.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1091 по
описа за 2019 г. на Районен съд
град Враца:
Срещу подсъдимия Г.К.О.
е повдигнато обвинение за това, че на
26.07.2015 г. в гр.Враца, в частен дом, находящ се в местността „Врачански
лозя“, до спирка яз.Дъбника, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил заблуждение у Л.И.Г. ***, че същата следвала да му
предостави парична сума в размер на 1000 лева, получени от нея предходния ден
за погребението на сина й И.Н.Г., починал на 23.07.2015 г., като й заявил, че
въпросната сума била за закупуване на строителни материали и с това е причинил
на Л.И.Г. имотна вреда в размер на 800 лева, – престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.
В производството
по делото е предявен от Л.И.Г.
против подсъдимия Г.О. граждански иск за сумата от 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие
извършеното престъпление по чл.209, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от датата на деянието до окончателното ѝ изплащане.
Съдът намери
предявеният граждански иск за допустим и навременно предявен и го прие на основание
чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс за разглеждане в настоящия наказателен
процес и конституира пострадалото лице Г. като граждански ищец в процеса.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния
акт, намира същото за доказано по несъмнен и
категоричен начин, пледира
за постановяване на осъдителна присъда и наказание в минимален размер от една година лишаване от свобода.
Гражданската
ищца заявява пред съда, че подсъдимият ѝ е възстановил сумата от 400.00
лева, за което представя писмени доказателства и претендира пред съда за
уважаване гражданския иск само по отношение на дължимата лихва.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия О. – адвокат
Т.П. намира обвинението за недоказано, като пледира
за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на
достатъчно доказателства, че именно
подсъдимия Г.О. е извършил престъплението измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК,
алтернативно моли за осъждане по чл.209, ал.3 НК –маловажен случай.
Подсъдимият Г.К.О. е роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин,
български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Производството по делото бе проведено по общия ред и в
отсъствие на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.3 НПК, като
същият бе обявен за местно и общодържавно издирване, с изменена мярка за
неотклонение „задържане под стража” и с наложена забрана за напускане на
страната. В хода на делото проведените издирвателни
мероприятия останаха без резултат.
При
проведеното наказателно разследване и след използване на допустимите
процесуални способи и средства за събиране и проверка на доказателства е
установена следната фактическата обстановка:
Пострадалата Л.Г. била майка на И.Н.Г. - роден през 1981 г. Същият бил строителен
работник в гр.София, но на 23.07.2015 г. загинал при
трудова злополука по време на ремонт на
хотел „***************“. Св.В.В.В. бил негов колега,
който се свързал и съобщил за злополуката на бившата приятелка на Г. - св.С.З. ***.
Св.В. също така организирал
колегите си да съберат парични средства за погребението на
покойния И. Г., която искал да предаде на родителите му. Събрана била сума в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева. Св.В. и св.З. решили да отидат заедно до
гр.Враца, за да предадат сумата на
майката на покойния И. - св.Л.Г., като за целта св.В. ангажирал негов познат - подс.Г.К.О. да ги закара с автомобил до
гр.Враца. И така на 25.07.2015 г. подс.Г.О.,
св.С.З. и св.В.В. тръгнали с лек автомобил „Рено“ за
гр.Враца, където следвало да предадат сумата на св.Л.Г.. Пострадалата Л.Г. живеела заедно със съпруга си св.Н.Г. в къща, находяща се в една от местностите във Врачанските лозя до
спирка яз.Дъбника. Св.С.З.
се познавала с пострадалата Л.Г., тъй като в
периода 2006г.-2009г. живеела на семейни начала със сина ѝ И. Г.. Първоначално св.Л.Г. била открита от тримата в местен хранителен
магазин, но после всички отишли до дома ѝ, където св.В.
предал парите на пострадалата. Сумата от 1000 лева била предадена на св.Г. в банкноти с номинал от 100 левв, като св.В. ѝ казал, че това са средства, събрани от колегите на покойния
за погребението му. На следващия ден, св.Г.
посетила погребална агенция, където платила сума в размер на 200 лева,
която използвала от дадените ѝ предния ден
1000 лева. Междувременно по мобилния телефон, ѝ позвънил
подс.О., който започнал да ѝ
обяснява, че е станала грешка и, че всъщност въпросната сума пари е била предназначена за закупуване на стрoителни материали, а не за нея и следвало тя да
му ги върне. И така на 26.07.2015 г. подс.О. пристигнал с такси в дома на пострадалата Г., като последната го
поканила в къщата. Подс.О. още веднъж потвърдил пред пострадалото лице, че дадената ѝ сума от 1000 лева, не е била предназначена за нея, а с
парите е следвало да се купуват строителни
материали. Св.Г. му казала, че вече е похарчила
200 лева от тези пари. Тогава подс.О. ѝ обяснил, че трябва да вземе остатъка от осемстотин лева, а в следващите дни щял да й
донесе отново пари за погребението. Тогава св.Г. предала на подсъдимия сумата от осемстотин лева и последният си тръгнал. Няколко дни по-късно, св.Г. отишла в гр.София, където на автогарата я
посрещнал подс.О., качил я на едно такси, което трябвало да я откара до „Александровска” болница, платил превоза и си тръгнал.
Пред болницата пострадалата Г. се срещнала със св.З., с която
трябвало да отидат до съдебна медицина и на която разказала за срещите си с подс.О. и връщането на парите. Тогава св.З. ѝ обяснила, че всъщност е излъгана от подс.О., защото събраната сума
била именно за погребението на сина й, а
не за закупуване на строителни материали. Св.Л.Г. уведомила за случая полицейските органи и подала жалба. В хода на ДП подс.О. възстановил на св.Г. сумата от 400 /четиристотин/
лева.
Гореустановената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, като гласните доказателства са събрани посредством
разпита на свидетелите Л.Г., В.В., С.З.,
Й.К., Х.Х..
От показанията на пострадалата свидетелка Л.Г. се установява последователно цялата хронология на събитията - предоставянето на паричните
средства в размер на хиляда лева в банкноти с номинал сто лева от колегите на сина й чрез св.В.; присъствието на св.З. и на подс.О. в дома й; последващото
поведение на подс.О. и вземане
на останалата част от парите – осемстотин
лева от негова страна от пострадалата,
както и думите, с които е успял да я убеди да му върне
тези пари, а именно, че същите
са били предназначени за строителни материали, а не за нейното подпомагане; обещанието, че ще й донесе други
пари за погребението в близките
дни; срещата й със св.З. ***. Св.Г. установява също, че подс.О. ѝ върнал половината от парите, а именно 400.00 лева още в хода на ДП с обещанието, че
ще върне и останалата сума. Пострадалата установява още, че в хода на съдебното следствие подс.О. е възстановил и останалата сума от
400.00 лева, за което представила писмени
документи.
Свидетелят В. установява с показанията си факта, че е работил
заедно със сина на пострадалата на строителен обект, както и че след инцидент, при който
последният е загинал, колегите му събрали
сумата от 1000.00 лева за подпомагане семейството на загиналия. Установява факта, че заедно със св.З.
и подс.О. *** и по точно Врачански
лозя, където намерили пострадалата Л.Г. и той й предал сумата от 1000.00 лева в бакнкноти
по 100 лева, като твърди,
че ясно ѝ казал, че това са
пари, събрани от колегите
на И. Г. за подпомагане на близките
му за
погребението на загиналия
работник. Свидетелят установява
още, че бил осведомен от св.С.З. за връщането на подс.О. в дома на св.Г. и вземането на парите от него
посредством версията, че парите са
били предназначени за строителни
материали.
Св. С.З. установява с показанията си факта, че са отишли заедно със
св.В. и подс.О. при пострадалата Г. във Врачанските лозя, където св.В. предоставил сумата от хиляда лева на св.Г., събрана от колегите на сина й за неговото погребение. Свидетелката
установява, че няколко дни по-късно в град София при среща със св.Г., последната
ѝ е споделила, че подс.О.
е идвал при нея и тя му дала голяма
част от парите, тъй като последните според подс.Омаркси били предназначени за сторителни материали. Св.З. твърди, че тези парични средства били предоставени
на св.Г. именно на погребението
на сина ѝ, а не за строителни
материали, като за случая уведомила и св.В., който безрезултатно се опитвал да открие подс.О..
Св.Й.К.-85
годишна твърди, че не си спомня почти нищо, но все пак установява, че подс.Г.О. е идвал у тях първо да донесе,
а след това да вземе пари
за строителни материали, за
което е разпитвана в полицията.
Св.Х. – полицейски инспектор установява, че след като св.Л.Г. *** и установил, че подс.О.
е криминално проявен, успял да разговаря по телефона с подс.О., като последния
признал пред него, че е взел
сумата от 800.00 лева от пострадалата,
като обещал да ги върне. Св.Х. също
така установява, че се е свързал с фирмата, откъдето са го уверили, че не са получавали никакви пари от подс.О. за строителни материали.
Съдът кредитира показанията на горецитираните свидетели, тъй като намира същите
за последователни, логични
и кореспондиращи един спрямо
друг и спрямо събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелските
показания на св.Г., св.В. и
св. З. са единодушни по
отношение на основните факти,
свързани с предаването на сумата от хиляда лева на пострадалата от св.В., събрана от колегите му в подкрепа на семейството й за погребението на сина й, както и относно връщането на подс.О. в дома на пострадалата и вземането от негова страна
на сумата от 800.00 лева, с обяснението,
че това са били пари за строителни материали. Тези свидетелски показания се
подкрепят от показанията на св.К.
и от показанията на св.Х., както и от събраните по делото писмени
доказателства.
В хода на делото са приобщени
чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени документи, приложени към делото, които имат
значение за изясняване на обстоятелствата по делото, в това число писмените доказателства
от досъдебното производство: Жалба от пострадалата Л.Г., подадена на 28.07.2015
г. до РПУ Враца;
Справки за извършените проверки от пол.инспектор; Справки от мобилни оператори; Преписка ОИДИ; Справка за съдимост
по отношение на подс.Г.О., от която
е видно, че същият е осъждан
за престъпления от общ характер включително
и на ефективно лишаване от
свобода; Справка за криминалистични регистрации и заявителски материали по
отношение на подсъдимия; Характеристични
данни, които са отрицателни по отношение на подсъдимия; Разписка от
07.10.2019 г. , видно от която
подс.О. е предал на св.Л.Г.
сумата от 400.00 лева.
Релевантни писмени доказателства
от съдебното производство са:
Справка за съдимост от 23.09.2020 г. по отношение на подс.Г.О. и Копия на РКО за паричен
превод от следните дати: 18.09.2020 г., 28.09.2020 г., 05.10.2020 г., и
19.10.2020 г., видно от които подс.О.
е превел общата сума от
400.00/четиристоитн/ лева на
пострадалата Л.Г..
При
гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин, че от обективна и
субективна страна подсъдимият Г.К.О. е
осъществил състав на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, като на 26.07.2015
г. в гр.Враца, в частен дом, находящ се в местността „Врачански лозя“ до спирка яз.Дъбника, с цел да набави
за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Л.И.Г. ***, че същата
следвала да му предостави парична сума в размер на 1000 лева, получени от нея
предходния ден за погребението на сина й И.Н.Г., починал на 23.07.2015 г., като
й заявил, че въпросната сума била за закупуване на строителни материали и с
това е причинил на Л.И.Г. имотна вреда в размер на 800 лева.
В подкрепа на това, че подсъдимият
Г.О. е осъществил състава на чл.209, ал.1 от НК са показанията на гражданския ищец Л.Г. и на свидетелите
В.В., С.З., Й.К. и Х.Х.,
вината на подсъдимия се установява и от приложените писмени доказателства, в
т.ч. косвено и от разписката от 07.10.2019 г. и от приложените РКО от 2020
година. Видно от
доказателствата по делото е, че се касае за деяние, което
осъществява състав на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК. Деянието в
случая е довършено, тъй като имотна вреда за пострадалата реално е настъпила и по този начин е
реализиран престъпния резултат.
Подсъдимият
Г.К.О. е извършил деянието
умишлено, с форма на вината – пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал и се е стремял към настъпването
на тези последици. Умисълът на дееца
се извежда при проследяване цялата хронология на събитията.
При
определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с разпоредбата
на чл.209, ал.1 от НК към момента на извършване на
престъпното деяние. Съгласно закона за деяние по чл.209,
ал.1 НК се предвижда наказание
от една до шест години лишаване от свобода. По
отношение подсъдимия О. съдът прие, че не са налице множество смекчаващи вината му
обстоятелства, но отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство възстановяването
на цялата сума на пострадалата, а като отегчаващи – предишните му осъждания,
лошите характеристични данни, наличието на криминални регистрации,
процесуалното му поведение, високата обществена опасност на деянието и на
дееца, обстоятелствата, при което е извършено престъплението и определи наказание в размер близък до минималния,
а именно – две години лишаване от
свобода, с което съдът
намира, че е възможно изпълнението на целите на
наказанието съгласно
чл.36 от НК,
както на личната, така и на генералната превенция. Съдът отчете, че не са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието и постанови наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно на основание чл.57, ал.1, т.2,
б.”б” ИНЗС при първоначален строг режим.
Съдът отхвърли
предявения от гр.ищец Л.И.Г. срещу подсъдимия Г.К.О. гр.иск за сумата от 400.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на престъплението, като
неоснователен, поради настъпилото плащане на дължимата сума от 400.00 лева в
хода на делото, но осъди подсъдимия да заплати на пострадалата законната лихва
върху тази сума, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, в
размер на 212, 59 лева.
Съдът постанови на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК
вещественото доказателство – един брой оптичен носител – диск, поставен в бял
хартиен плик на л.40 от ДП, да остане към делото и да се унищожи ведно с
унищожаване на делото.
По
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
23 ноември 2020 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
гр.Враца