№ 5724
гр. С., 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110165945 по описа за 2022 година
Ищецът ,,Т.П.‘ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, чрез юриск. А.С. е предявил срещу А. Н. С. с ЕГН
**********, с адрес: /адрес/ искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, с правни основания чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 153,
ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 1106, 38 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.08.2020г., ведно с мораторна лихва
върху главницата в размер на 151, 34 лв. за периода от 10.7.2018г. до
23.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.09.2020г. по ч. гр. д. № 37290/2020г. по
описа на СРС, 30 състав. Претендират се разноски.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че
между него и ищеца не е налице облигационно отношение, тъй като не е
собственик на процесния недвижим имот, не е негов ползвател и не е правел
искане за присъединяване към абонатна станция на ищеца. Не оспорва
исковата претенция, но прави възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на претендираните суми. Оспорва приложеното към исковата
1
молба писмено доказателство „извлечение от сметка към 03.01.2019г.“ за
периода от 05.2017г. до м. 04.2018г.
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Предявени са по реда
на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са допустими като предявени в срок след
възражение на длъжника в заповедното производство по чл. 414 от ГПК.
Разгледани по същество са основателни, поради следното:
От сверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 20.10.2010г. на нотариус Р.М. с район на действие РС П. се
установява, че на посочената дата ответникът А. Н. С. е придобил
собствеността на имота, за който ищецът твърди, че е топлоснабден и цената
на доставената топлинна енергия за времето от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. не
е платена, а именно: апартамент № 79, находящ се в гр. П., на /адрес/.
Ответникът, макар, в отговора на исковата молба да заявява, че в съдебно
заседание ще представи документ, от който да е видно, че за процесния
период той не е собственик на този имот, не представи такъв. Следователно
по силата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, ответникът А. С. като собственик на
процесния имот, за който от изпълнената съдебно-техническа експертиза се
установи, че е топлоснабден, е потребител на топлинна енергия за времето от
м.май 2018г. до 30.04.2019г. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение, както и да заплащат цената й. В имотът на
ответника през процесния период е имало два броя отоплителни тела, щранг-
лира в банята и един брой водомери за топла вода. На отоплителните тела /в
хола и в кухнята/ не са поставени ИРРО. Ищецът оспорва представената по
делото като доказателство справка за начислени суми за топлинна енергия, но
също така с отговора на исковата молба заявява, че не оспорва размера на
исковите претенции и моли да не се допуска счетоводна експертиза, поради
което и с оглед установения факт на топлоснабдяване на процесния имот,
съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да се уважат в
претендираните размери.
2
Вземанията на ищеца не са погасени по давност, която на осн. чл. 111, б. „в“
от ЗЗД е тригодишна и за процесния период от време към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 14.08.2020г. не е изтекла.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищец в размер на:
платените държавни такси в общ размер на 50, 30 лв., възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер общо за двете производства от 150 лв., за което
своевременно, преди деня на съдебното заседание, на 24.01.2024г. е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени от ,,Т.П.‘ АД, с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, чрез юриск. А.С.
срещу А. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че на осн. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД А. Н. С. с ЕГН **********,
от гр. С. дължи на ,,Т.П.‘ АД, с ЕИК *********** - гр. П., сума в размер на
1106, 38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.08.2020г., ведно с
мораторна лихва върху главницата в размер на 151, 34 лв. за периода от
10.7.2018г. до 23.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.09.2020г. по ч. гр. д. №
37290/2020г. по описа на СРС, за имот представляващ апартамент № 79,
находящ се в гр. П., на /адрес/.
ОСЪЖДА А. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да плати на ,,Т.П.‘
АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/
сторените по делото разноски в общ размер на 500, 30 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3