Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 13.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 4532 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и
чл.500, ал.2 КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД .
Ищецът ******твърди,
че на 14.07.2017 г. в гр. Враца,на ул.“Атанас Йованович“, пред №74 е реализирано ПТП с участието на МПС марка
Опел, модел „Астра” ******, собственост на Костадин Ангелов Захариев,
управлявано от ответника и паркирано МПС Фолксваген „ Поло” с рег. № ВР0555ВМ,
собственост на Ваня Петкова Младенова. Сочи се, че според представения Протокол
за ПТП ******7г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се
дължат по вина и противоправно поведение на водача на МПС марка Опел, модел
„Астра” ****** В.А.Г., който при извършване на маневра заобикаляне блъска МПС Фолксваген „ Поло” с рег. № ВР0555ВМ,
след което напуска мястото на ПТП. Твърди, че МПС марка Опел, модел „Астра” ******,
собственост на Костадин Ангелов Захариев
е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС”
АД със застрахователна полица № BG/02/117001598142, която е била валидна към
момента на събитието. В ищцовото дружество била заведена щета под № **********
от собственика на увреденото МПС. След
направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 180,00 лв. на собственика на увреденото МПС. Посочва, че В.А.Г.
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление от съответната
категория, като е напуснал мястото на местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, поради което, на основание чл.
500 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД има право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. До ответника била изпратена покана да заплати
претендираната сума, но същата не била изплатена.
Моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираната искова сума в
размер на 180.00 лева, представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до
пълното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Посочва на първо място, че в представения протокол за
ПТП ******7г. е налице противоречие. От установената от длъжностното лице
фактическа обстановка ставало ясно, че водачът на МПС с регистрационен номер
СА6984АВ е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи,
но в същото време са описани личните данни на г-н В.Г., като е видно и от самия
протокол, че същият явно е присъствал на съставянето му, поради факта, че има
положен негов подпис в качеството му на ..Участник 1“ в ПТП. Твърди, че в
случая не е налице нито една от визираните в чл. 500 КЗ хипотези, в който
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ има право на регрес срещу виновния за ПТП водач.Посочва на
следващо място,че застрахователят не имал основание за заплащане на обезщетение
на увреденото лице, тъй като към датата на настъпилото ПТП не е имало действащ
застрахователен договор между делинквента - ответник и ищцовото дружество.В тази
връзка се посочва, че освен, че ищецът е заплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение по невалидна застрахователна полица, то същият не е
уведомил ответника за така заплатеното обезщетение, нито пък го е поканил да
изпълни задължението си.Намира искането на ищеца за назначаване на съдебно
автотехническа експертиза и съдебно – счетоводна експертиза, доколкото по
делото има доказателства в тази насока, а и за тези обстоятелства не е налице
спор.
Поради тези и останалите подробно изложени
съображения в отговора, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За настъпилото
събитие е бил съставен Протокол за ПТП
******7 г. от служител на ОД МВР Враца, сектор
„Пътна полиция“, в който е отразен механизмът на ПТП – участник № 1
/ответникът В.Г./, управляващ автомобил марка Опел, модел „Астра” ******, при извършване
на маневра заобикаляне реализира ПТП с материални щети, като блъска паркирания
лек автомобил на участник № 2 / Ваня Младенова/ - Фолксваген „ Поло” ******,
след което ответникът В.Г. напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака
органите на МВР. Протоколът е подписан без възражения по описания механизъм и
обстоятелства и от двамата водачи – ответника В.Г. и Ваня Младенова, както и от
полицейския служител Петър Гешовски.
Представени
по делото са доказателства, че е ангажирана административно накаказателната
отговорност на ответника, като с влязло в сила Наказателно постановление №
17-0967-001082 от 23.08.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР
Враца, Сектор „Пътна полиция“, на В.Г. е наложена глоба в общ размер от 400,00
лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.Констатираните
нарушения са, че В.Г. управлява МПС като е бил неправоспособен водач към датата
на настъпване на ПТП,както и че при наличие на разногласия относно обстоятелствата
за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, като не изпълнява
указанията им.
От
приложената по делото служебна справка от Гаранционен фонд – гр. София се
установява, че отговорността на виновния водач
и настоящ ответник е застрахована при ЗД „Бул Инс” АД, като за МПС марка
Опел, модел „Астра” ****** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № GA 57212691 и период на
покритие от 05.06.2017 г. до 04.06.2018
г., от което се установява, че към момента
на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие.
От приетата
по делото справка от сектор ПП ОД МВР – гр. Враца /л.50/ се установява, че към
14.08.2017 г. В.А.Г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС.
Установява
се, че на 15.08.2017 г. при ******е депозирано искане за оценка на вреди и изплащане
на застрахователно обезщетение от Ваня
Петкова Младенова - собственик на увредения
автомобил МПС Фолксваген „ Поло” с рег.
№ ВР0555ВМ.
По повод искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **********, по която бил извършен оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено
обезщетение в размер на 180,00 лева. С преводно нареждане от 28.08.2017 г., сумата
от 180,00 лева е изплатена на собственика на увреденото МПС - Ваня Петкова Младенова .
От приетата
по делото регресна покана се установява, че ищцовото дружество е направило опит
да уведоми ответника за изплатеното обезщетение, като го е поканило да заплати
сумата от 205,00 лв., включваща платеното обезщетение, както и ликвидационните
разноски по образуваната щета, но е отразено, че пратката не е потърсена.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ:
За основателността на предявения иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди; 3/ че ответникът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
С проекта на
доклад по делото, обективиран в Определение № 260227 /05.10.2020 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило
процесното
ПТП. 2/ че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди, а именно сумата от 180,00 лв.
Проектът на
доклад е приет за окончателен такъв в проведеното открито съдебно заседание на
15.12.2020 г., без да са направени възражения от страните. Отделените като
безспорни факти се установяват и от събраните по делото доказателства –
протокол за ПТП, наказателно постановление, АУАН, справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, преводно нареждане.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Между
страните обаче не е налице спор относно механизма на ПТП, като същите не
възразяват срещу описания в протокола механизъм. Установи се, че към датата на
събитието ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност
на ответника. Установи се, че същият е извършил застрахователно плащане в
размер на 180,00 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Спорен между
страните е единствено въпросът, касаещ третият елемент от фактическия състав на
материалното право, а именно - дали ответникът, след
като е причинил събитието е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон. Следва да
се посочи, че ответникът не е бил длъжен да остане на мястото на
произшествието, тъй като в процесния случай, не е била налице хипотеза, при
която е било задължително посещението на органите на МВР. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително
посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т. 7
на цитирания текст в редакцията
си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. В случая се установи, че между участниците не е имало
каквото и да било разногласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието
– в този смисъл съставения протокол за ПТП, подписан без възражения от
участниците. Представените по делото
доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на
мястото на инцидента. Освен това следва да се посочи, че не е ясно как от
една страна ответника е напуснал мястото на ПТП, като същевременно е положил
подписа си на протокола за ПТП. По тези съображения предявената регресна претенция на това
основание е неоснователна.
По иска по чл. чл. 500, ал. 2 КЗ:
За
основателността на предявения иск по чл. 500, ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е
настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение
на увреденото лице в размер, не по-голям от действителните вреди; 3/ че
ответникът е управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство.
С проекта на
доклад по делото, обективиран в Определение № 260227 /05.10.2020 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило процесното ПТП. 2/ че ищецът
е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди, а именно сумата от 180,00 лв.
Проектът на
доклад е приет за окончателен такъв в проведеното открито съдебно заседание на
15.12.2020 г., без да са направени възражения от страните. Отделените като
безспорни факти се установяват и от събраните по делото доказателства –
протокол за ПТП, наказателно постановление, АУАН, справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, преводно нареждане.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Между
страните обаче не е налице спор относно механизма на ПТП, като същите не
възразяват срещу описания в протокола механизъм. Основното възражение на
процесуалния представител на ответника е, че застрахователят не е имал основание за
заплащане на обезщетение на увреденото лице, тъй като към датата на настъпилото
ПТП не е имало действащ застрахователен договор между делинквента - ответник и
ищцовото дружество.Това възражение е неоснователно, тъй като от приложената по
делото справка от „Гаранционен фонд“ се установи по несъмнен начин, че отговорността
на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД „Бул Инс” АД, като
за МПС марка Опел, модел „Астра” ****** е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № GA 57212691 и период на
покритие от 05.06.2017 г. до 04.06.2018
г., от което се установява, че към момента на процесното ПТП е било налице
валидно застрахователно покритие.Следователно, установи се, че към датата на
събитието ищецът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност
на ответника. Установи се, че същият е извършил застрахователно плащане в
размер на 180,00 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Установи се
на последно място от приетата по делото справка от сектор ПП ОД МВР – гр. Враца
/л.50/ и последната предпоставка на материалното право, а именно, че към датата
на настъпилото ПТП - 14.08.2017 г. В.А.Г. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС.Обстоятелството, че А. е бил неправоспособен водач към датата
на ПТП се установява и от приетото като доказателство по делото наказателно
постановление, необжалвано от ответника и влязло в законна сила.
Съдът счита
за неоснователни възраженията на особения представител за липса на връчена на
ответника регресна покана, доколкото това би имало значение единствено и само в
случай, че е налице претенция за обезщетение за забава. Правото на ищеца да
претендира заплащане на исковата сума е настъпило от датата на удовлетворяване
на увреденото лице по силата на закона.
Понеже ищецът има качество на суброгиращ се в правата на обезщетеното
лице кредитор, същият се ползва от правното положение на увредения, спрямо
когото е била приложима нормата на чл. 84 ал.3 ЗЗД и вземането се счита
изискуемо от увреждането-следователно не е необходима покана същият да бъде
поставен в забава. И понеже деликвента е в забава от увреждането, съответно и
допълнителна регресна покана от суброгиралия се в правата на увредения за
плащане на платените суми не е необходима.
Съгласно чл.
500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно
с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
Установи се,
че настъпилото събитие е в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника, който не е бил правоспособен да управлява моторното превозно
средство, както и че размерът на причинените вреди съответства на платената от
застрахователя сума, за което страните не спорят.
Поради
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право за
разноски възниква за ищеца, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде
присъдена сумата от 50,00 лв. държавна такса, както и сумата от 200.00 лева –
заплатен депозит за особен представител на ответника. В настоящото производство
не е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение, поради
което не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 500 КЗ, В.А.Г., ЕГН ********** ***”, ******сумата
от 195,00 лева, представляваща регресно вземане и ликвидационни разноски за изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на лек автомобил, със срок на действие на застраховката за периода
от 05.06.2017 г. до 04.06.2018 г., за настъпило застрахователно събитие на
14.08.2017 г. в гр. Враца, поради противоправно поведение на ответника, управлявал лекия автомобил,
без да е правоспособен водач за съответната категория моторно превозно
средство, за което била образувана щета при ищеца с **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.Г., ЕГН ********** ***”, ******сумата от 250,00 лева, представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 4532/2019 г. по описа на РС –
гр. Враца.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: