Решение по КНАХД №1309/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 10198/17.06.2025 г. от Г. В. Ч., [ЕГН] с адрес гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 23, вх. А, ап. 48, чрез адв. В. П., срещу Решение № 225/20.02.2025 г., постановено по АНД № 373/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав, в частта, с която е потвърдено НП № 24-8703-001543/04.11.2024 г. на В.П.Д. Началник сектор при ОД на МВР Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, с което на Г. В. Ч., [ЕГН], е наложено в пункт първи административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата и в пункт втори административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата.

Заявените касационни основания за обжалване са бланкетни. Конкретно се твърди липса на компетентност на съставителя на АУАН и НП. Според касатора АУАН и НП са нищожни. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото НП.

Ответната страна – Началник –сектор към ОД МВР- с-р „ПП“с балнкетни писмени бележки оспорва жалбата.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е НП № 24-8703-001543/04.11.2024 г. на В.П.Д. Началник сектор при ОД на МВР Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Варна, с което на Г. В. Ч., [ЕГН], е наложено по пункт първи административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата и по пункт втори административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движение по пътищата.

От фактическа страна ВРС приема за установено, че:

На 13.10.2024г. полицейски служители - св. З. и св. Й., били на работа като автопатрул към ССП ОДМВР Варна.

Около 13,12 часа се намирали в района на ул. „Петър Райчев“ в гр.Варна. Полицейските служители установили, че Ч., управлявал л.а. „БМВ 5 ер“ с рег. №[рег. номер] по на ул. „Петър Райчев“ в посока към ул. „Дубровник“. При движението си срещу полицейските служители Ч. използвал мобилен телефон, без да използва специално устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете и това било възприето от тях визуално. Св. З. и св. Й. възприели още, че Ч. управлява автомобила, без да постави и използва обезопасителен колан.

След като установили, горното полицейските служители подали сигнал за спиране на въззивника. При извършената проверка е установено още, че Ч. управлява автомобила с пожарогасител, който е с изтекъл срок на годност, което приравнили на липса на съответното техническо оборудване.

За констатираното управление на превозното средство без съответното техническо оборудване, без поставен и използван обезопасителен колан и при използване на мобилен телефон без да използва специално устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете, св. З. съставил акт за установяване на административно нарушение. При предявяване на акта въззивника го подписал при липса на възражения. Такива са постъпили по преписката в срок, но са преценени като неоснователни.

На 04.11.2024г. въз основа на съставения акт е издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от Ч. е квалифицирано като нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДП; чл.104а от ЗДП и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, като били наложени административни наказания глоба.

Горната фактическа обстановка е установена от ВРС от събраните по делото писмени и гласни доказателства: показанията на св. З. и св. Й.; надлежно съставеният АУАН; справка за нарушител; заповеди и др.

ВРС отхвърля жалбата на Ч. по т.1 и т.2 от НП, а по т.3 отменя НП. ВРС е правилно.

По отношение на обжалвана в касационната жалба част – по т.1 и т.2 от НП, ВРС правилно приема, че атакуваното наказателно постановление и АУАН са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентно лице, в кръга на неговите правомощия. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП. Правилно са били преценени санкционните норми и отговорността на въззивника е била ангажирана съобразно чл.183 ал.4 т.7 пр.1 и чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП.

Наказанието за всяко нарушение е било правилно определено по своя вид, като същото е с императивно определен размер. В КЖ липсват конкретни твърдения за нарушения на закона. Сочи се единствено липса на компетентност на актосъставителя на АУАН и на НП. Тези възражения са неоснователни.

Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи- г-н Б. Р., упълномощени да издават АУАН по ЗДвП са полицейските органи, определени в т. 1.3.1, в т.ч. полицейски органи от секторите „Пътна полиция“ в съответните ОД МВР, т.1.3.2 от полицейските инспектори с функционални задължения по контрол на пътното движение и др. Компетентен е и органът, издал НП. Е. Р.- на длъжност ВПД Началник-сектор СПС Варна, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи – т.3.5 –началници на СПС при ОДМВР.

Процесното нарушение не може да бъде прието като маловажно, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касаторът не е спазил посочените разпоредби на ЗДвП , поради което правилно му е наложена глоба.

При извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/20.02.2025 г., постановено по АНД № 373/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ІV състав.

Решението е окончателно.