ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. гр. София , 07.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СП срещу протоколно
определение от 12.02.2021г. по НОХД № 3456/2020г. по описа на СНС, 9-ти
състав, с което на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения.
В протеста се излагат аргументи, че постановеният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.
В законоустановения срок, срещу така подадения протест, е постъпило
възражение от адв. Е. Н. – защитник на подсъдимия П.С., с което се иска
протестът срещу определеното на СНС от 12.02.2021 г. да бъде оставен без
уважение.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като се запозна с
доводите, наведени в протеста и подаденото срещу него писмено възражение,
установи следното:
Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в
законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество протестът е
неоснователен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено макар и
не по всички изложени в него съображения.
Първоинстанционното производството по НОХД № 3456/2020г. е
образувано пред СНС по внесен обвинителен акт срещу:
Р. Б. М. за престъпления по чл.202, ал.1 т.1, във вр.201. вр. чл.26, ал.1.
вр. чл.20. ал.2. във вр. ал.1, във вр.чл.93, т.1, б.“б“ от НК; чл.202 ал.2 т.1. във
вр.ал.1. т.1. във вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1, вр. чл.93.
т.1, б.“б“ отНК; чл.316, във вр. чл.308 ал. 1 от НК; чл.248а. ал.З, вр.ал. 2 от
НК; чл.220 ал. 1, във вр.93 т. 1 б.“б“ от НК;
П. СТ. СТ. за престъпления по чл.202 ;щ.2 т.1, във вр.ал.1. т.1. във вр
чл.201. вр. чл.26. ал.1. вр. чл.20. ал.4. във вр. ал.1 от НК и
И. Г. П. за престъпления по чл. 202 ал.1 г.1, във вр.201. във вр. чл.26.
ал.1. във вр. чл.20. ал.4, във вр. с ал.1 от НК; чл.202 ал.2 т.1, във вр.ал.1, т.1,
във вр.чл.201, вр. чл.26. ал.1. вр. чл.20. ал.4, във вр. ал.1 отНК; чл.308 ал.7,
във вр.ал.2, във вр.ал.1 от НК.
Същото се явява второ по ред такова, след като първоначално
образуваното НОХД № 2611/2018г. по описа на СНС, 9-ти състав, срещу
същите лица за същите престъпления е било прекратено и върнато на
Специализирана прокуратура за отстраняване на съществени процесуални
нарушения. В проведено на 19.11.2018г. разпоредително заседание по
горецитираното дело, състав на СНС е приел, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимите, поради което е оставил без уважение искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за
допълнително разследване на това основание. Независимо от горното, съдът
все пак е постановил прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурор за произнасяне по установени по отношение на
привлечените към наказателна отговорност лица „висящи обвинения“, с оглед
липсата на акт, който да материализира ясната воля на държавния обвинител
по отношение на тези обвинения. Определението, с което СНС е прекратил и
2
върнал делото, е потвърдено от друг състав на АСНС, който изцяло се е
солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд.
Настоящето производство има за предмет повторно внесения
обвинителен акт, след отстраняване на установените по-горе неясноти, който
по своето съдържание не се отличава съществено от ревизирания веднъж
такъв. Внимателният прочит на същия обаче, дава основание този съдебен
състав да не сподели становището, че инициращият съдебното производство
обвинителен акт изцяло покрива стандартите, застъпени в процесуалния
закон и трайно установената съдебна практика, поради което и изводите на
СНС за наличието на съществени пороци, изискващи неговото връщане, се
явяват основателни по следните съображения:
Първоинстанционният съдебен състав правилно е констатирал, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт многократно наименованието на
една фирма е изписано по два различни начина, а именно: „К. И. -Г“ ЕООД и
„К. И.-1“ ЕООД. В инициращия въззивното производство протест,
прокурорът от СП е признал, че се установява разминаване в наименованието,
но същото се дължи на техническа грешка и правилното наименование на
визирания юридически субект е „К. И.-1“ ЕООД. Настоящият съдебен състав
също е на мнение, че в случая се касае за очевидна фактическа грешка. В
обстоятелствената част се съдържат достатъчно данни, в това число и не само
многократното изписване на ЕИК на дружеството, които да обосноват извода,
че изложеното касае дейността на едно и също дружество, а констатираното
разминаване е именно техническа грешка при изписване на наименованието
му. Следва да бъде отбелязано, че АСНС служебно констатира и друго такова
разминаване досежно още една от фирмите, чиято дейност държавното
обвинение намира относима към предмета на делото. В изложението на
страница 17 от обвинителния акт, 2-ри абзац, прокурорът е посочил, че на
02.12.2013г. е извършено плащане с преводно нареждане с получател „С. и.“
ООД, а в следващия абзац е посочил, че за тази операция от банковата
институция е издадена операционна бележка с получател „С. и.“ ЕООД.
Предвид възможността, която ще бъде дадена на държавното обвинение да
прецизира своя акт, следва да бъдат положени необходимите усилия и в тази
насока.
3
По същество, изложените от първоинстанционния съдебен състав
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето
на обвинителния акт могат да бъдат обособени в три групи. Първата от тях
обхваща допуснати според контролирания съд неясноти при формулиране на
обвиненията спрямо обвиняемите М. и П. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т.
1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, с
което са присвоени суми по договори, сключени между община П. и фирмите
„С.“ ООД, „С. и.“ ООД и „К. - А....“ ЕООД. Според СНС, „в
обстоятелствената част на ОА, липсва описание на помагаческите действия на
П. и извършителските действия на М.“ с оглед предявените им обвинения за
съвместна престъпна деятелност, като по отношение на последния е на лице
категорична неяснота по какъв точно начин са осъществени присвоителните
действия, доколкото прокурорът в своята описателна дейност се е ограничил
до там, да посочи момента на превода на присвоените суми и то по сметка на
лице, различно от длъжностното лице, осъществило присвояването.
Внимателният прочит на обвинителния акт не позволява подобен извод
да бъде споделен. Прокурорът изключително подробно, последователно и
прецизно е изложил факти, посредством които е описал дейността на всеки
един от двамата, с която именно смята, че същият е осъществил
присвояването /за подсъдимия М./ и съответно с какво е допринесъл за
неговото осъществяване /за подсъдимата П./, поради което и не може да бъде
споделено виждането, че липсва фактология досежно личния принос на всеки
един от подсъдимите към вменените им престъпления. Конкретно относно
присвоителните действия, вменени на обв. М., следва да бъде съобразено
следното:
В практиката и доктрината е безспорно, че изпълнителното деяние на
длъжностното присвояване се изразява в акт на противозаконно
разпореждане в свой или чужд интерес, т.е. от осъщественото разпореждане
се облагодетелства имуществено деецът лично или което и да е трето лице, с
изключение собственика. Престъплението е довършено със засягане
възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него. Актът на
разпореждане може да бъде както чрез юридически, така и чрез фактически
действия. Всякога обаче, при повдигане на обвинение за престъпно
присвояване, следва да се прави ясно разграничение между конкретните
4
разпоредителни действия на дееца, с които е осъществил длъжностното
присвояване, и действията, с които той е потребил вече присвоеното
имущество. Индивидуализацията на всички фактически и/или правни
разпоредителни действия (по време, място, механизъм на осъществяване) е
задължителен реквизит на обвинението за присвояване. Не съществува обаче
необходимост от установяване на обстоятелства относно конкретния начин,
по който деецът е употребил инкриминираните средства след присвояването
им. За обективната съставомерност на длъжностното присвояване е
необходимо да се установят разпоредителните действия на дееца, с които
съответното имущество е отклонено от патримониума на собственика в
интерес на дееца или на други лица, а не точните действия на извършителя по
последващата употреба на присвоеното имущество. /в този смисъл Решение
№ 319/03.02.2015г. по н.д. №892/2014г. II н.о. ВКС./
В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът пространно е изложил поредица от фактически и юридически
действия на подсъдимите лица, които е счел за относими към предмета на
делото и посредством които е пресъздал реализираната според него
престъпна схема, с която в крайна сметка е осъществено присвояването.
Действително, тази поредица се състои от значителен брой банкови и
счетоводни операции, но независимо от тяхното множество, прокурорът ясно
е посочил кои именно смята за съставомерни такива, или иначе казано, с кои
от тези действия е осъществен актът на присвояване.
Видно от диспозитива на ОА, който обхваща обвиненията касаещи
процесния договор № 72/11.05.2012г., на подс. М. е повдигнато обвинение
затова че е присвоил чужди пари, както следва:
- на 02.12.2013 г. в гр.П., обл.П. и гр.С., обл.П., сумата от 1 336.80 лева
/хиляда триста тридесет и шест лева и осемдесет стотинки/, собственост на
Община П., представляваща плащане на аванс по договор № 72/11.05.2012 г.
сключен между Община П. и „С. и.“ ООД гр.С.;
- на 02.12.2013 г. в гр.П., обл.П. и гр.С., обл. П. сумата от 5 347.20 лева
/пет хиляди триста четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/,
собственост на Община П., представляваща окончателно плащане по договор
№ 72/11.05.2012г., сключен между Община П. и „С. и.“ ООД гр.С.;
5
Досежно първата присвоена сума на страница 16 и 17 от обвинителния
акт, прокурорът е проследил и изложил фактология за серия от действия,
които са завършили с плащане, извършено с преводно нареждане от
02.12.2013 г. с получател „С. и.” ООД, с посочена банкова сметка .......... /с
титуляр обв. И.П./ и наредител Община П., за сумата от 1336,80 лв.,
Посоченото основание е аванс по договор №...../11.05.2013г., по документ
фактура № .../22.11.2013 г. Плащането било направено въз основа на
платежно подписано на 02.12.2013 по указания на обв.М., след като той
самият лично бил одобрил този разход. Прокурорът е посочил, че „с тази
банкова операция, посочената инкриминирана сума е излязла от
патримониума на община П. и собственикът й бил лишен от възможността да
се разпорежда повече с нея, като по този начин е бил постигнат целеният
престъпен резултат“. По абсолютно идентичен на горепосочения начин,
прокурорът е формулирал обвинението и досежно втората присвоена сума,
фактологията по която е изложил на следващата страница от обвинителния
акт.
Горното, според настоящия съдебен състав, покрива всички изисквания
за валидно, годно и ясно формулирано обвинение, доколкото прокурорът
недвусмислено е посочил с кои точно действия счита, че подсъдимият М. е
извършил акта на противоправно разпореждане, в резултат на който
правоимащото лице е лишено от възможността да се разпорежда със своята
собственост.
По идентичен на посочения начин е формулирано обвинението и
досежно присвоителните действия, извършени по повод сключен договор №
.../11.05.2012г., между Община П. и „С.“ ООД и договор № ..../02.07.2013г.,
между Община П. и „К. - А.....“ ЕООД, поради което и по отношение на тях
съдът намира, че обвинителния акт покрива изискуемите от закона стандарти
за валидно повдигнато обвинение.
Във връзка с горното, според първоинстанционния съд, допълнителна
неяснота в обвинението внася обстоятелството, че прокурорът „веднъж е
посочил, че са издавани фактури, по които има преводни нареждания на
конкретни дати за конкретни суми, част от които са изтеглени на каса от подс.
П., а впоследствие същите фактури са анулирани и е последвало ново
6
издаване на фактури, ново преводно нареждане и нови тегления на други
дати.“ В този смисъл, според СНС, „е категорично неясно, както в
обстоятелствената част на ОА, така и в диспозитива, коя е датата на
извършване на деянието, каква е сумата, доколкото от обстоятелствената част
на ОА в много от случаите може да се направи извод, че се касае за
двукратно теглене на различни суми по фактурите – веднъж по анулираната и
веднъж по впоследствие издадената.“
Касателно гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че действително,
в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени и редица други,
аналогични на посочените като съставомерни действия. Както вече беше
посочено, спецификата на конкретния казус изисква проследяването на серия
от действия, всяко от които се явява необходимо условие за следващото,
негова предпоставка, повод или последствие, поради което и тяхното
изчерпателно посочване е необходимо. Същевременно, по отношение на тях,
няма твърдение от страна на държавното обвинение сами по себе си да са акт
на присвояване, поради което не може да бъде споделено твърдението на
първоинстанционния съд, че съществува разминаване между обстоятелствена
част и диспозитив, доколкото в последния са включени само такива деяния,
по отношение на които в обстоятелствената част има изрично заявено от
прокурора твърдение, че с тях е осъществен противоправен акт на
разпореждане, подобно на посочените по-горе, с който именно средствата са
напуснали патримониума на общината. С оглед гореизложеното,
обвинителният акт не търпи критики относно предявеното на обв. М.
обвинение по пункт I.
Не така стои въпросът с помагаческата дейност на обв. П.. В
обвинителния диспозитив е възприет подхода за изброяване на улесняващите
действия, като се ползва законовата терминология на проявните форми на
тази съучастническа дейност, като веднага прави впечатление текста „и по
друг начин“. Законът изисква пълнота на описанието на установената от
държавното обвинение фактическа обстановка, респ. пълно, ясно и
недвусмислено отразяване на конкретните действия, реализирани от
обвиненото лице. Използваното словосъчетание „и по друг начин“ внася
неяснота и дава възможност на прокурора за последващо разширение на
действията, което е недопустимо, доколкото обвиненото лице има право да
7
узнае още в този начален момент на съдебната фаза на наказателното
производство, какви факти се възприемат от СП за мотивиращи неговата
престъпна деятелност. Съществува и неяснота досежно това, с кои действия
обв. П. е отстранила спънки и какви именно спънки, за да може обв. М. да
реализира присвоителните действия, доколкото в обстоятелствата част
въобще липсва подобно твърдение. Такава конкретизация е необходимо да
бъде направена както в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прави впечатление, че прокурорът е използвал този похват на
формулиране на обвинение и по отношение на останалите предявени
обвинения за осъществена от лицата дейност по умишлено улесняване на
извършените от обв. М. престъпления. В обвинителния диспозитив спрямо
обв. С. също е посочено, че последният „като помагач, чрез отстраняване на
спънки, набавяне на средства и по друг начин“ умишлено го улеснил да
присвои чужди пари, като отново, както в обстоятелствата част, така и в
диспозитива липсва каквото и да било разграничение в действията му и
посочването на същите, което да позволи правилното им идентифициране.
По абсолютно идентичен начин е повдигнато и обвинението за второто
извършено от обв. П. престъпление по пункт II от обвинителния доспозитив
спрямо нея.
Тази неяснота на обвинението възпрепятства привлечените лица да
разберат за какво всъщност са предадени на съд и пълноценно да реализират
своето право на защита. Същеременно, горното се явява отстранимо
нарушение, което налага връщането на ОА на прокурора и привеждането му в
изискуемия от закона вид.
Втората група съществени процесуални нарушения, които
първоинстанционният съдебен състав е припознал като такива, касаят
улесняващото престъпление по чл.316 НК, включено в състава на
предявеното спрямо М. и П. престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, по първа римска
точка от обвинителния диспозитив спрямо всеки от тях. Според СНС,
липсата на персонифициране на получилото съответните документи лице и
общото посочване на Дирекция „Бюджет, финансово – стопанска дейност и
административно обслужване“ като адресат на ползваните документи, не
8
покрива критерия за надлежно предявено обвинение, доколкото
престъплението е резултатно и престъпният му резултат се заключава в
узнаването за документа от лицето, на което се представя. Подобно разбиране
и в контекста на предявените в настоящето производство обвинения не може
да бъде споделено. „Ползването“ е единствената форма на изпълнително
деяние, инкриминирана в чл.316 от НК и в доктрината няма съмнение, че
същото следва да се разбира като употребата му, представянето му пред трето
лице. Спорен остава въпросът дали за довършеността на престъплението е
необходимо съдържанието на документа да бъде узнато от поне едно лице
или е достатъчно само да е била създадена такава възможност. Последно е от
особено голямо значение с оглед на всички случаи, в които документът се
представя на служител, който няма задължението да се запознава със
съдържанието му (представя се на регистратура, деловодство и т.н.).
Несъмнено сигурността на документооборота е увредена още в момента на
предаване на документа, с което реално е създадена възможност да се черпят
противоправно права от този документ /виж в този смисъл сборник
„Документни престъпления в практиката на ВС и ВКС“ 2017г./ В настоящия
случай, макар и не съвсем последователно, но все пак достатъчно ясно, в
изложението на обстоятелствената част е посочено пред кого, кога, как и с
каква цел са представени процесните документи.
В тази връзка, несъстоятелни се явяват част от критиките на
първоинстанционния съд за липса на фактология, досежно това, кога
подсъдимият М. се е ползвал от съответните документи, касаещи договорите
с фирма С. и.” ООД и К. – А...... ЕООД..
Според СНС „за документите касаещи договора с фирма С. И. ООД не е
посочено кога обвиняемият М. се е ползвал от въпросните неистински частни
документи и официални такива, като не е изяснено как ги е представил пред
Дирекция „Бюджет, финансово-стопанска дейност и административно
обслужване“.
По отношение на горното, АСНС констатира следното: на стр.17, абзац
2-ри от ОА е изписано – „На 02.12.2013 г. /ден понеделник/ в гр. П., обл. П. по
указание на обв. М., св. И. Г. подписала платежно нареждане. След като
обвиняемият използвал на същата дата всички порочни документи /които
9
ще бъдат описани изчерпателно в частта, касаеща улесняващите
престъпления/, за да обоснове този разход пред дирекция «Бюджет,
финансово стопанска дейност и административно обслужване» в Община П.,
ръководен от св. Б., платежният документ бил подписан и от св. Д. /гл.
счетоводител/.
Според настоящия съдебен състав, с горното, достатъчно ясно е
посочено „кога“ обв. М. се ползвал от документите, а именно – на
02.12.2013г. и „как“.
Фактологията, касаеща улесняващото престъпление, досежно втората
присвоена по договора с фирма С. И. ООД сума, е изложена на следващата
страница от обвинителния акт (18-та страница, 2-ри абзац), където е посочено
следното: На 02.12.2013 г. /ден понеделник/ в гр. П., обл. П. по указание на
обв. М., св. И. Г. подписала платежно нареждане. След като обвиняемият
използвал на същата дата всички порочни документи /които ще бъдат
описани изчерпателно в частта, касаеща улесняващите престъпления/, за да
обоснове този разход пред дирекция «Бюджет, финансово стопанска дейност
и административно обслужване» в Община П., ръководен от св. Б.,
платежният документ бил подписан и от св. Д. /гл. счетоводител/.
Следва да бъде отбелязано, че избраният стилистичен похват от
държавния обвинител несъмнено не е най-удачният, предвид основната цел
на обвинителния акт, а именно да научи обвиняемите в какво са обвинени.
Въпреки това, изложението е достатъчно ясно и позволява на обв. М. да
разбере в какво е обвинен, поради което и не може да бъде възприето
становището, че същото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
По аналогичен на горепосочения начин прокурорът е изложил
фактологията, касаеща улесняващото престъпление, досежно втората
присвоена по договора с фирма К. – А..... ЕООД сума. На страница 24 от ОА,
1-ви абзац е посочено следното: „Въз основа на така представената фактура,
като първичен счетоводен документ, обосноваващ плащане, както и на всички
описани по-долу порочни официални и частни документи, обв. М., като Кмет
на Общината, инициирал окончателно плащане по визирания договор. В тази
връзка било изготвено Искане, утвърдено от обвиняемия на 10.03.2014 г. , в
10
гр. П.. След като обв. М. използвал на същата дата пред Дирекция „Бюджет,
финансово стопанска дейност и административно обслужване“ в Община П.,
ръководена от св. Б., всички порочни документи официални и частни
/описани по-долу/, за да обоснове този разход.
Не така ясен обаче стои въпросът с авансовото плащане по договора с
фирма К. – А...... ЕООД. По отношение на това плащане, видно от
обвинителния доспозитив, на страница 98, също има повдигнато обвинение за
присвояване на 09.01.2014г. на сумата в размер на 1200 лева, като за
улесняването му е извършено друго престъпление, а именно такова по чл.316
от НК. Фактическата обстановка досежно това конкретно деяние е изложена
на страница 23 от ОА. Внимателният прочит установява, че в
обстоятелствената част липсват изложени факти, които да подкрепят така
предявеното обвинение. Независимо от това, че повдигнатото обвинение е за
едно престъпление по чл.202 НК, осъществено в условията на чл.26 от НК, то
следва да се държи ясна сметка, че същото представлява верига от две или
повече деяния, всяко от които поотделно осъществява един или различни
състави на едно и също престъпление. С оглед конструкцията на
продължаваното престъпление и неговия специфичен характер, всяко от
отделните деяния задължително трябва да бъде конкретизирано по време,
място, начин и обстоятелствата, при които е извършено. Това се налага с
оглед изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването
във връзка с установяване на обективната истина, както и с оглед гарантиране
правото на защита на обвиняемия. Той трябва да е наясно в какво е обвинен,
за да може да даде обяснения, да направи възражения и посочи доказателства
в подкрепа на възраженията си. На фона на възведеното в настоящето
производство обвинение, това означава че прокурорът следва за всяко едно
присвоително деяние, за което твърди че е осъществено, след като е
извършено друго улесняващо го престъпление, да посочи всички
съставомерни признаци, включително и на улесняващото престъпление. Това
е така, тъй като разпоредбата на чл.202, ал.1, т.1 НК урежда съставно
длъжностно присвояване, което се състои от два разнородни акта –
престъпления, които се намират във функционална връзка помежду си и са
осъществени в преследване на единна цел. В случая, документното
престъпление се явява неприсвоителният акт, улесняващ длъжностното
11
присвояване. Всички съставомерни елементи на престъплението, предмет на
повдигнатото обвинение, задължително следва да намерят отражение в
обстоятелствената част на ОА, тъй като тя поставя фактическите рамки на
обвинението – при наличието на изричен запис само в заключителната част на
ОА, се налага изводът за липса на фактическа обоснованост на същия, което
от своя страна рефлектира върху правото на защита на обвиняемия, респ.
представлява съществено процесуално нарушение по см.на чл.248 ал.4 НПК и
съгл.ТР №2/02г.на ВКС. Този пропуск е отстраним и това налага връщане на
делото на СП.
СНС е останал недоволен от повдигнато обвинение за това, че от
„08.06.2016г. до 19.08.2016г. М. като извършител (вр. чл. 20, ал. 2 от НК) в
съучастие с П. и С. като помагачи (вр. чл. 20, ал. 4 от НК), са присвоили
чужди пари в размер на 87027,73 лева, като присвояването е в големи
размери, за улесняването му е извършено друго престъпление, а именно
такова по чл. 220 от НК и е осъществено при условията на продължавано
престъпление – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр.
чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал.1 вр. чл. 93, ал. 1, т. 1 б. “б“ от НК“, като тук отново
според контролирания съд липсва яснота касателно начина на осъществяване
на деянието. Тук са относими всички изложени по-горе съображения относно
съставомерността на престъпното присвояване и изискванията за неговата
индивидуализация, които и тук според АСНС са изпълнени съобразно
изискванията на процесуалния закон и съдебната практика, поради което
няма излишно да бъдат повтаряни.
По изложените съображения, АСНС намира за правилно съдебното
производство по НОХД № 3456/2020г. по описа на СНС, 9-ти състав да бъде
прекратено и делото върнато на прокурор за отстраняване на посочените по-
горе нарушения.
Мотивиран от изложеното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на 9-ти състав на СНС от
12.02.2021г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №
3456/2020г.
12
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13