Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Панагюрище, 15.02.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Панагюрище, в публичното
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 251/2020 год. по описа на
Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл. 145
и следв. от АПК.
Пред
Районен съд – Панагюрище е постъпила жалба от М.П.Ф., чрез пълномощника му адв.
М. против Заповед № *** от 13.08.2019 г. на П.В. *** за задържане на
жалбоподателя за срок от 24 часа. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на издадената заповед, поради нарушение на материалния
закон, липса на основание за задържане и неспазване на реда за задържане. В
жалбата се твърди, че при задържането на жалбоподателя не му е връчена заповед
за задържан, отказана му е възможност да ангажира свой защитник, не са му
разяснение правата, като не му е предоставена за попълване по надлежния ред на
декларация за запознаване с правата. Твърди се, че оспорената заповед не
съответства с целта на закона. Моли се да се отмени същата.
На основание подадената жалба
първоначално пред Районен съд – Панагюрище е било образувано АНД № ***/2019 г.,
по което е постановено Решение № 53 от 20.03.2020 г. Решението на
първоинстанционния съд е обжалвано, като с Решение № *** от 06.11.2020 г. по к.а.н.д.
№ ***/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик решението на Районен
съд- Панагюрище е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, като са дадени задължителни указания.
По повод изложеното е образувано
настоящото АНД № 251/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, в което
производство като ответник е конституиран П.В. – издал процесната заповед, като
в срока по чл. 163, ал. 2 АПК същият не е взел становище по подадената жалба.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия с
искане на отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски. Излагат се
доводи, че Ф. е задържан в нерегламентирано в закона място – "МБАЛ Уни
Хоспотал" ООД. Освен това се твърди, че не са налице законовите обстоятелства,
които да са наложили процесното 24 часово задържане, като са развити подробни
съображения в тази насока.
Ответната
страна, моли да бъде оставена жалбата без уважение. Излагат се съображения за
законосъобразност на заповедта за задържане като се сочи, че от събраните по
делото доказателства се установява, че Ф. е пречил на полицейски орган да извърши
задълженията по служба. Освен това се сочи, че в "МБАЛ Уни Хоспитал"
ООД е изграден пост № 3, като съшият е съобразен с всички законови изисквания.
Сочи се, че преди задържането на лицето същият е отправял закани за убийство
както към ответника, така и към другите полицейски служители.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Влизането
в РУ Панагюрище е контролирано, като граждани могат да влизат до стаята на
Началника на РУ Панагюрище само с придружител, тъй като врата на втория етаж
към коридора не може да се отваря отвън. Освен това е налице разпореждане
съгласно, което в районното управление не може да се влиза с мобилно или
записващо устройство, поради което е обособено специално място за оставянето им
или се изисква те да са изключени.
На
13.08.2019 г. предиобед И.Ш. – командир на отделение „Охрана на обществен ред“
в РУ Панагюрище се намирал в сграда на РУ Панагюрище, ет. 2, стая 21 – стаята на
Началника на РУ Панагюрище, където разговарял с Началника на РУ- Панагюрище. В
стаята където се намирал Ш. се чувало разговор от коридора, Началника на РУ
Панагюрище отворил вратата на стаята и Ш. видял, че в коридора разговарят Ф. и П.В..***
поканил Ф. да влезе в стаята, за да разговарят, като го запитал дали има в себе
си мобилно или записващо устройство. Ф. отговорил, с груб и арогантен тон, че
има такова устройство в себе си, че не е изключено и не възнамерява да го
изключи, при което тръгнал по коридора. Ф. минавайки покрай В. го избутал,
поради което Ш. разпоредил устно на Ф., че ще използва физическа сила, ако не
преустанови действията си. Въпреки това Ф. продължил да бута В. в опит да
напусне етажа, В. хванал Ф. за ръката, като жалбоподателят упражнил силна
съпротива вследствие на което бил задържан и му бил издаден АУАН № ** от
23.08.2019 г. за пречене на орган на власти при изпълнение на служебните
задължения. Заповедта за задържане била изготвена от мл. р-ч В., като му били
разяснени правата и му била предоставена декларация, но Ф. отказал да подпише
всичко. Отказът бил извършен пред стаята за задържане и бил направен и пред Г.Г.
– мл. оперативен дежурен при РУ Панагюрище. Първоначално Ф. бил настанен в
помещение за задържане при РУ- Панагюрище, като впоследствие се почувствал зле
и след преглед от медицински лица бил откаран в болнично заведение – "МБАЛ
Уни Хоспотал" ООД, където прекарал част от времето си за задържане и
откъдето бил освободен на следващия ден.
Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите
И.Ш. и Г.Г., тъй като разказът на свидетелите относно случилото се е на първо
място подробен в степен, логична за конкретната ситуация, като по този начин не
оставя впечатление за предварителна подготовка на показанията им за обслужване
на тезата на някоя от страните. Освен това макар изминатият период от време, показанията
на същите остават вътрешно непротиворечиви, хронологично точни са и достоверни
и се намират в синхрон с приетите по делото писмени доказателства
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правно естество:
Оспорването е
направено от лице, което има правен интерес от това производство, в предвидения
от закона срок, поради което същото е допустимо.
Разгледано по
същество оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
След като е
сезиран с оспорване при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът провери неговата валидност. Това се налага поради
принципа на служебното начало в административния процес възведен в нормата на чл. 9 от АПК, а и поради изричното възражение наведено в жалбата от оспорващия.
Обжалваният
административен акт, в случая заповед издадена от П.В. ***, с която е
разпоредено задържане на лице до 24 часа, е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на
закона, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го
прави процесуално законосъобразен. Правното основание за издаване на оспорената
заповед е чл.
72 от Закона за Министерство на вътрешните работи, съгласно който
полицейските органи могат да извършат задържане на лице при определени
обстоятелства. Ето защо процесната заповед се явява валиден административен
акт.
По отношение
на възражението за несъответствие на заповедта с материалния и процесуалния
закон съдът намира същото за неоснователно.
При
постановяване на заповедта за задържане на лице административният орган е
изложил фактическите основания за издаването й, посочил е и правното основание,
въз основа на което е издадена заповедта. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от представените към преписката писмени доказателства. Заповедта съдържа
необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. В акта административният
орган се е позовал на фактическото обстоятелство за издаване на процесната
заповед, а именно изрично е описал, че става въпрос за пречене изпълнение на
задължения по служба от жалбоподателят във връзка със съставен АУАН серия АА ***,
като е отказал да изпълни разпореждане на П.Ш.– Началник на РУ – Панагюрище,
блъснал е полицесйки служител В., след което му е разпоредено устно да
преустанови да преустанови действията си, като ще използва физическа сила, но
той е продължил с неправомерните си действия. Изрично е посочено, че именно с
тези действия той е пречил на полицейския орган да изпълни задължението си по
служба - по опазване на обществения ред. Заповедта се явява мотивирана
доколкото в същата е посочено като фактическо основание, макар с препращане към
съставен АУАН, така и правното такова.
Разпоредбата
на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел
обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане
на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както
и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл.
72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това
основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган
да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно
предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции.
В случая
безспорно са налице посочените предпоставки. Полицейският орган е изпълнявал
свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които са
оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване
на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации,
осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 1** (ЕЕН 1**),
информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и
предоставяне на административни услуги.
Конкретните
правомощия на органите на МВР са предвидени в ЗМВР - Чл. 30а. В конкретния
случай се установи, че Ф. не е изпълнил разпореждане на полицейски служител,
като е станал агресивен и е изблъскал полицейски служител, за което му е съставен
АУАН, като е пречил на В. да изпълни задълженията си по служба във връзка с
него, т.е. Ф. е пречил на полицейските служители да преустановят неговото
противоправно поведение и да изпълнят задължението за опазване на обществения
ред. Отправено е било надлежно предупреждение - устно разпореждане към
жалбоподателя и въпреки това жалбоподателя не е преустановил неправомерните си
действия.
Задържането
под стража на основание чл.
72, ал.1, т.2 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла
на чл.
22 ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския
орган да изпълни задълженията си по служба. Същата няма за цел да санкционира
лицето извършващо тези действия, а представлява временна, мигновенна и
ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка.
Нормата на чл.
72, ал.1, т.2 ЗМВР предполага наличието на действия, които да пречат на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая извършването на
такива действия-саморазправа, опити за използване на физическа сила спрямо
полицейски служител, вместо да изпълни разпорежднето на полицейския орган,
безспорно се установяват от събраните по делото доказателства. Всички тези
действия са били насочени да попречат на полицейските служители да изпълнят
служебните си задължения. В съответствие с това и приложената мярка е адекватна
и навременна, доколкото е преустановила намесата и е съответствала на
упражненото въздействие по сила и противодействие.
От своя
страна заповедта за задържане съответства на чл.
74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на
задържането и т. н.
Контролът на
съда се свежда до критериите очертани в чл. 146
от АПК - дали административният акт е издаден от компетентен орган и в
установената форма, дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствени правила или противоречия с материалноправни
разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона. Процесният
административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден при спазване на
материалноправните предпоставки за това, както и при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Такива по делото не се
установиха, тъй като процесната заповед е издадена при изложени фактически и
правни основания.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно част от задържането е изтърпяно
в болнично заведение. Това е така тъй като е в съответствие с предвиденото в Инструкция
№ 8**1з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещения за настаняването на задържани лица и реда в тях в министерство на вътрешните
работа.
Ето защо
атакуваният акт се явява постановен в съответствие с материалноправните
разпоредби и като такъв е изцяло законосъобразен, а твърденията на оспорващия
за незаконосъобразност и неправилност са неоснователни, поради което следва да
се отхвтрлят.
Мотивиран от
горното и на основание чл.
172, ал.2, предложение последно АПК Районен съд – Панагюрище, в настоящия
съдебен състав
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.Ф. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. М., против Заповед за
задържане на лице № *** от 13.08.2019 г. издадена от П.В.В. полицейски орган -
мл. р-ч „КП“ при РУ- Панагюрище при ОДМВР Пазарджик като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Пазарджик в 14 дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: