Решение по дело №4307/2019 на Софийски градски съд

         Р Е Ш Е Н И Е

           

                       № ..................

 

                             Гр. София, 10.04.2020 г.

 

        В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                               СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 4307 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

 

С решение № 540459 от 20.11.2018 г. по гр. д. № 24238/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, съдът е отхвърлил предявеният от Община К.срещу "К." ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 24 500 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останал ищецът Община К., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. По-конкретно поддържа, че мотивите на съда са несвързани и не кореспондират с наведените от страните доводи и възражения, като извършеното прихващане, без да е било направено такова възражение, правело решението недопустимо. Изложени са и съображения, че изследването на виновно поведение на страните би имало значение при иск за реално изпълнение или за плащане на обезщетение за неизпълнението, докато в случая искът е за връщане на даденото поради неосъществено, евентуално - отпаднало основание и следователно се гради на твърдението, че договорът, който е обвързвал страните, не съществува. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемата страна "К." ЕООД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,  по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийски градски съд намери от фактическа и правна страна следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени в условия на евентуалност три осъдителни кондикционни иска при правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 2 и 3 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищеца сума от 24 500 лв. по сключения между страните Договор № 172 от 09.12.2014 г. по чл. 41 от ЗОП (отм.) по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., съответно като дадена на неосъществено основание, тъй като не се е сбъднало условието по чл.11.3 от договора, евентуално - на отпаднало основание поради едностранното разваляне на договора по чл. 6.1.7. от него, евентуално - на отпаднало основание поради прекратяването му с изтичане на срока, уговорен в чл. 4.1.  

От фактическа страна по делото е безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор № 172 от 09.12.2014 г., по силата на който ответникът "К." ЕООД е поел задължение да извърши срещу заплащане функциите на консултант-изпълнител на обществена поръчка с предмет: избор на консултант, за предоставяне на консултации, във връзка с отчитането на дейностите по други два проекта, а именно - Рехабилитация на общински път (SLV 3006/III-706; SLV 2007/III-706) и Реконструкция на външна водо-снабдителна мрежа и нов напорен резервоар на р. Тича. Безспорно е също, че ищцовата страна Община К.е заплатила на ответното дружество половината част от възнаграждението по договора в размер на сумата от 24 500 лв. без ДДС.

Съгласно чл. 11.3, Договорът за избор на косултант влиза в сила от датата на влизане в сила на договора за строително-монтажни работи за обекта "Рехабилитация на общински път" и "Реконструкция на външната водоснабдителна мрежа", като по делото не е спорно, че такива договори не са сключвани. В чл. 6.1.7 от договора е предвидено, че Общината има право да прекрати едностранно договора. В слуай, че договорът се прекрати в резултат на настъпили съществени промени в обстоятелствата за изпълнение на поръчката, за които страните не отговарят, според чл. 7.3 изпълнителят би имал право да задържи частично платеното му, съобразно двустранно подписан протокол. Няма спор, че такъв протокол не е изготвян. Договорът е сключен на основание чл. 41 от ЗОП (отм.) в рамките на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., поради което действието му, т.е. изборът на консутант за консултации във връзка с проекти по програмата, по взаимното съгласие, изразено в чл. 4.1 от договора, е било обвързано от страните с краен срок, а именно този по договора за безвъзмездна финансова помощ с ДФ "Земеделие" по мярка 321 - до 15.07.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че процесният договор е сключен под два модалитета - отлагателно условие и срок. С оглед целта на страните по съглашението и неговия предмет - избор на консултант във връзка с отчитането на дейностите по два бъдещи проекта за Рехабилитация на общински път и за Реконструкция на външна водоснабдителна мрежа, самото пораждане на правните последици да договора е поставено в зависимост от настъпването на това бъдещо несигурно събетие - сключване на съответните договори за тези два проекта. Това условие е възможно и допустимо от закона. То е положително, тъй като предвжда настъпване на промяна в обстоятелствата - сключването на договори за рехабилитация на общинските пътища и за реконструкция на ВиК мрежата. Обстоятелството, че то е потестативно, а не каузално, т.е. че настъпването му зависи и от волата на страна по сделката, а не от чистата случайност, не го прави недействително. По делото няма данни Общината умишлено да не е сключила договорите, с цел - да осуети сбъдването на условието за консултации по тях, или по друг начин недобросъвестно да е попречила да  настъпи то, поради което фикцията на чл. 25, ал. 1 изр.2 от ЗЗД също не е приложима. Налага се изводът, че договорът за консултации с ответника е сключен под отлагателно условие, което не е настъпило до изтичане на срока, в който е било възможно изпълнение, поради което основанието на договора, макар и дадено, не се е  осъществило. В тези слуай, съгласно чл. 55, ал. 1, предл.2 от ЗЗД платеното на такова неосъществено основание подлежи на връщане. Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Възражението на ответника за прихващане със сумата от 4 900 лв., представляваща ДДС върху неоснователно задържаната от него сума от 24 500 лв. е неоснователно. Това е така, защото чл. 103 от ЗЗД изисква за компенсацията на първо място две насрещни вземания, докато това за връщане на платен ДДС е по правоотношение на данъчно задължения и фиска.

Що се касае до разходите, направени от ответинка във връзка с подготовка на изпълнението на договора, което не се е състояло, то възражение за прихващане с тях не е било надлежно противопоставено, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

Неоснователни са и развитите от ответника доводи, основани на виновно неизпълнение от страна на ищеца и това е така, тъй като отсъствието на договорна обвързаност - условието, под което е поставен договора, не е настъпило, изключва института на неизпълнението и последиците му. Тъй като договорът не е започнал да действа, не може да се поставя и въпроса за неговото прекратяване или разваляне. Самото възражение за неизпълнен договор не е направено от ответника в срока за отговор, а едва в последното съдебно заседание пред първата съдебна инстаниця. Но дори то да бе релевирано в срок, неговата основателност би била предпоставена от изправността на самия ответник, а по делото е безспорно, че той не е изпълнил никаква част от задълженията си. На последно място, тъй  като ответникът "К." ЕООД не е бил страна по договора с ДФ "Земеделие" от 19.11.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, то той не би могъл да противопоставя никакви възражения за неизпълнение на ищцовата община по този договор, който за него е res inter alios acta. Той би могъл единствено да твърди, че ищецът умишлено е направил така, че условието на договора да не настъпи. Такова възражение в срока за отговор не е релевирано, а и както се посочи по-горе, такива обстоятелства не се установяват от събраните доказателства по делото.  Няма по делото възражение и за обезщетение за неизпълнение поради нарушен позитивен интерес, каквото районният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е разгледал и уважил. 

По възражението за прихващане със сумата от 980 лв., представляваща внесена на 19.11.2014 г. гаранция от ответника в полза на ищеца на основание чл. 8.1 от договора, предпоставките за компансация са налице: вземанията на станите са насрещни, изискуеми (поради несбъдването на условието всичко дадено по договора подлежи на връщане) и ликвидни (в съдебно заседание от 26.06.2018 г. ищецът изрично е признал, че сумата е дължима, но невъзстановена от него) за пари, които са еднородни и заместими вещи, поради което от общо дължимите на ищеца 24 500 лв. следва да бъдат присъдени 23 520 лв., като решението на районния съд бъде съответно отменено.

Поради несбъдване на вътрешно-процесуалното условие, под което са предявени останалите два евентуални иска, съдът не следва да се произнася по същите.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата Община следва да бъде заплатена и сумата 4 867.16 лв., представляваща съдебни разноски за двате съдебни инстанции съразмерно уважената част от иска, включващи възнаграждение за един адвокат, което не е прекомерно, и държавни такси, по компенсация.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                          Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 540459 от 20.11.2018 г. по гр. д. № 24238/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът на Община К.срещу "К." ЕООД за сумата 23 520 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА "К." ЕООД с ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Община К.с БУЛСТАТ-******с адрес: гр. К., пл. "******, сумата 23 520 лв., представляваща дадена на неосъществено основание част от възнаграждение по договор № 172 от 09.12.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 980 лв. до пълния предявен размер от 24 500  лв. поради извършено съдебно прихващане със сумата от 980 лв., платена на 19.11.2014 г. гаранция от "К." ЕООД *** на основание чл. 8.1 от същия договор.

ОСЪЖДА "К." ЕООД с ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Община К.с БУЛСТАТ-******с адрес: гр. К., пл. "******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 4 867.16 лв., представляваща съдебни разноски за двате съдебни инстанции съразмерно уважената част от иска, включващи възнаграждение за един адвокат, и държавни такси, по компенсация.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 540459 от 20.11.2018 г. по гр. д. № 24238/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав, в останалата му част, в която е отхвърлен иска на Община К.срещу "К." ЕООД за сумата 980 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.  

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.