Присъда по дело №8506/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда от 30.11.2022 г. по НОХД № 8506/2022 г. по описа на СРС,
НО, 116-ти състав
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. Д. Г., ЕГН:
********** за това, че на 25.12.2021 г., около 00:05 часа, в град Бухово, по ул. „Захари
Попов”, с посока на движение от ул. „Христо Ботев” към ул. „Рила“, управлявал моторно
превозно средство – автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ес 350”, рег. № СА **** НН, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин, включен в Списък I – Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина и метадон, включен в
Списък II – „Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, на Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични към чл. 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, която употреба е установена с химико – токсикологична експертиза Изх. № И
- 3423/14.04.2022 г., изготвена от вещи лица при Военномедицинска академия, престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс
В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото
обвинение, намира обвинението за доказано от обективна и субективна страна, като счита,
че следва да се кредитират показанията на служителите на ОПП СДВР и на полицейските
служителите, спрели автомобила на подсъдимия за проверка, а съдът да не дава вяра на
показанията на свидетелите К. и Ш., като констатира наличието на протИ.речия в тях.
Намира обясненията на подсъдимата за защитна теза. При индивидуализация на
отговорността на подсъдимата намира, че следва да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, и глоба в размер на 500 лева, съответно подсъдимият да
бъде лишена от право да управлява МПС за срок от година и шест месеца.
Защитата намира обвинението за недоказано. Счита, че не са се събрали безспорни
доказателства за вината на подсъдимия. Счита, че следва да се кредитират показанията на
Ш. и К., които съобщават, че автомобилът не е бил управляван от подсъдимия преди
проверката и е бил в неизправно състояние, а разминаванията в показанията им се дължат на
изминалото време, а им е била разяснена и наказателната отговорност за даване на неверни
показания. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен.
В обясненията си подсъдимият сочи, че е празнувал Бъдни вечер със свидетелите Ш. и
К. в дома си и е излязъл, защото кучето му се било разлаяло и в този момент е минавал
патрулен автомобил, а подсъдимият, за да не буди подозрение, изчакал автомобилът да се
върне наобратно преди да влезе, като въпреки това полицаите решили да му извършат
проверка, като подсъдимият дори си носил документите случайно. Свидетелите И. и К. го
накрали да отключи колата, която била със спаднали гуми, като дал проба за употреба на
наркотични вещества, въпреки че бил употребил такива, защото мислел, че всичко ще бъде
наред. Сочи, че бил направил възражение при съставяне на АУАН, което било отразено в
него. Сочи, че ключовете за автомобила му били в една постройка в двора, откъдето ги взел.
В личната си защита подсъдимият поддържа заявеното от защитника и заявява, че
полицаите, които са го спрели, твърдят, че е спрян над руга улица. В последната си дума
моли съда да го признае за виновен, доколкото не бил управлявал автомобила.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият В. Д. Г. е с ЕГН: **********, българин е, с българско гражданство,
неосъждан (реабилитиран), неженен, със средно образование, безработен, с адрес: гр.
Бухово, ул.„Захари Попов“ №14.
1

На 24.12.2021г. около 21:00 часа в дома на подсъдимия и в негово присъствие Г. на
адрес в гр. Бухово, ************** представляващ къща с двор, се събрали да празнува
Бъдни вечер със свидетелите К., която била негова близка приятелка и бивша интимна
такава, както и свидетелят Ш., с който били приятели от дълги години. Същите се намирали
в кухнята и консумирали храна и напитки. Подсъдимият бил употребил и наркотични
вещества. Малко преди полунощ подсъдимия решил да излезе навън и да управлява
автомобила си - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ес 350”, рег. № СА **** НН,
който бил в изправност. Същият се качил в него привел го в движение и потеглил.
На 25.12.2021 г., гр. Бухово, Столична община, около 00:05 часа, подсъдимият В. Д. Г.
продължавал да управлява лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Ес 350”, рег. № СА
**** НН. Движил се по ул. “Захари Попов”, с посока на движение от ул. „Христо Ботев”
към ул. „Рила“. В това време, при и по повод изпълнение на служебните си задължения по
охрана на обществения ред като ППГ – 443 при 05 РУ на СДВР, в състав свидетелите И. К.
И. и А. П. К. забелязали фаровете на движещия се срещу тях автомобил и решили да му
извършат проверка, защото било късно и рядко минавали МПС в този час в града. С
подаване на светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил спрели за извършване на
проверка лекия автомобил, управляван от подсъдимия В. Г..
Полицейските служители установили самоличността на водача В. Д. Г.. В хода на
проверката полицейските органи забелязали, че водачът бил особено превъзбуден, често
сменял темите и бил неадекватен. На нарочен въпрос на полицейските органи за употреба на
наркотични вещества, водачът заявил, че е употребил наркотични вещества. Затова на
мястото на проверката за съдействие бил повикан и екип на Отдел „Пътна полиция“ при
СДВР.
Отзовал се АП – 91 – 1,4, 7 в състав свидетелите К. Л. А. и К. М. К., двамата младши
автоконтрольори при Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, изпълняващи в това време
служебните си задължения по сигурността на транспорта. Последните, пристигайки на
мястото на проверката, на свой ред установили самоличността на водача на превозното
средство, а именно подсъдимият Г.. Свидетелите А. и М. извършили проверка за употреба
на наркотични вещества от водача с техническо средство „Дръг тест 5000“. Уредът отчел
наличие в материала, предоставен от подсъдимия на веществата амфетамин, метадон и
метамфетамин. На мястото на проверката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от 25.12.2021 г., бл. № 030328, връчен на водача и приет без
възражения, като такива не били вписани в него. На подсъдимия бил съставен, съответно
връчен и талон за медицинско изследване № 080797/25.12.2021 г., който В. Г. получил,
както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка – лишаване от право
да управлява моторно превозно средство. Подсъдимият се свързал по телефона си със
свидетеля Ш., като го помолил да му донесе цигари. Ш. решил да не излиза навън, защото
бил задържан преди време и изпратил свидетелката К., която занесла цигари на подсъдимия
и се прибрала обратно в къщата на подсъдимия. Придружен от служителите на 05 РУ на
СДВР до сградата на Военномедицинска академия подсъдимият В. Г. предоставил
биологичен материал за лабораторно изследване. Той бил задържан в сградата на 05 РУ на
СДВР, за срок до 24 часа по реда, предвиден за това в Закона за министерство на
вътрешните работи.
Съгласно експертното заключение на съдебно – химикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза рег. № И - 3423/14.04.2022 г., на специализираната
химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, изготвена от д-р Д.Я. и проф. д-р И.
И. – химици при специализирана лаборатория при ВМА, в биологичния материал,
предоставен от подсъдимия, било установено наличието на наркотичните вещества
амфетамин и метадон.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
2

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
в хода на досъдебното производство и на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни доказателства и доказателствени средства за тях:
обясненията на подсъдимия, частично кредитирани, показанията на свидетеля И. К. И. (и
приобщените на основание чл.281 от ДП на л. 18 – л. 19), показания на А. П. К. (и
приобщените на основание чл.281 от ДП на л. 20 – л. 21), показания на свидетеля К. Л. А. (и
приобщените на основание чл.281 от ДП на л. 22 – л. 23), показания на свидетеля К. М. К. (и
приобщените на основание чл.281 от ДП на л. 24 – л. 25), Показанията на свидетелите Ш. и
К. (частично кредитирани), способи за доказване: съдебно – химикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза № И - 3423/14.04.2022 г., изготвена от д-р Д.Я. и проф. д-р И.
И. – химици при специализирана лаборатория при ВМА (л. 28 – л. 30), писмени
доказателства и доказателствени средства: Заповед за задържане на лице № 229 ЗЗ
1915/25.12.2021 г. (л. 11), талон за медицинско изследване № 080797 от 25.12.2021 г. (л. 32
оригинал), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества от 25.12.2021 г. (л. 33), акт за установяване на
административно нарушение бл. № 030328 от 25.12.2021 г. (л. 36 в оригинал); Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 от Закона за движение по
пътищата (л. 37 в оригинал), справка картон на водача (л. 40 – л. 41), справка за собственост
на моторно превозно средство (л. 42), справка съдимост на подсъдимия, протокол за
проверка на Дръг тест 500, справка от Дръг тест 500, справка за липса на записи от
проверката на подсъдимия от органите на МВР и други, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
Относно обясненията на подсъдимия съдът съобразява трайно установеното в теорията
и в съдебна практика положение, че те имат двойствена правна природа- като са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната
логичност, последователност, вътрешна безпротИ.речИ.ст и житейска издържаност, както и
да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването
на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не. В
конкретния случай съдът намира, че в някои части обясненията на подсъдимия следва да
бъдат кредитирани, доколкото се подкрепят от събрания по делото друг доказателствен
материал. Ето защо в частта, в която подсъдимият признава да се е намирал на посоченото
място и час съдът даде вяра на съобщеното. То се подкрепя от показанията на всички
останали свидетели. Съдът дава вяра и на съобщеното,ч е същият е празнувал Бъдни вечер
със свидетелите Ш. И Кирков, доколкото това се установява от показанията на тези
свидетели, респективно и от показанията на служителите, извършващи проверката, които
съобщават,ч е от дома на подсъдимия е излязла жена, която му е дала цигари. Съдът дава
вяра и на съобщеното от подсъдимия, че е употребил наркотични вещества, което се доказва
от изготвения полеви тест, както и от изготвената и приета по делото СХТЕ. Съдът обаче не
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е управлявал процесния
лек автомобил, доколкото в тази част показанията му са хаотични, нелогични, житейски
необосновани, непоследователни и представляват изградена защитна версия, която да
обслужва линията му на защита. В опит да се придаде достоверност на съобщеното, което е
в колизия с показанията на полицейските служители И. и К., подсъдимият излага
взаимоизключващи се твърдения за второстепенни факти, които дори не се подкрепят от
показанията на поисканите, допуснати и разпитани свидетели на защитата. Твърдението на
подсъдимия, че е излязъл непланувано и внезапно от дома си по чехли, за да види защо лае
кучето е меко казано неправдоподобна версия при положение, че същият е носил и всички
необходими документи, за да управлява МПС, включително и документи на смия автомобил,
включително и телефон, с който по-късно се е свързал със свидетелите Ш. и К., за да им
3

поиска цигари. При положение, че излиза за кратко, за да провери защо кучето му лае и то
по негови данни по чехли е крайно нелогично да носи всички тези изброени вещи, които са
специфични и свързани с изискванията за управление на МПС. Нелогични са и твърденията
за неговите собствени действия, намиращ се по негови данни в двора при преминаването на
полицейския патрул, вместо да провери кучето си и д се прибере да седи и да чака в
собствения си двор в толкова късен час през зимата обръщането на патрулния автомобил и
повторното му преминаване, за да не буди подозрения. На първо място не става ясно защо
подсъдимият изобщо си е мислел, че патрулът ще обърне, а няма да продължи движението
си в друга посока, второ житейски нелогично е след като вече е отминал къщата му, да
трябва да го изчака без дадени такива разпореждания, евентуално да се върне, за да се
прибере спокоен вкъщи. Освен житейски нелогични и поведенчески необосновани,
действията му протИ.речат на показанията на самите полицейски служители, които са
категорични, че фактите са се осъществили по съвсем различен начин, а именно, че
подсъдимият е спрян за проверка, докато е управлявал МПС. Отделно от това показанията
му протИ.речат на съобщеното от самите свидетели на защитата, доколкото се наблюдава
неуспешен опит те и подсъдимият да съгласуват защитна версия. Версията е съгласувана в
основаните си части и се дават сходни сведения пред съда, но във връзка с второстепенни
факти, служещи за нейната проверка, се наблюдават съществени разминавания, които
дискредитират показанията както на свидетелите, така и обясненията на подсъдимия Г.. В
тази връзка следва да се посочи, че подсъдимият твърди да е взел ключовете за автомобила
при направено такова разпореждане от страна на полицейските служители от постройка в
двора, докато свидетелят Ш. твърди, че ключовете са били в къщата, в която са празнували,
оставени до пепелника с цигарите в стаята с компютъра. Отделно от това подсъдимият
твърди да е вписал в съставения АУАН възражения, което се опровергава от самия АУАН в
който в бланката за възражения липсват такива. Житейски нелогично е подсъдимият да дава
проба за алкохол и наркотици при положение, че не е управлявал МПС и дори не се е
намирал в него според съобщеното от него. В тази връзка твърденията за тези факти съдът
намира за изключително хаотични и нелогични, протИ.речащи на другия събран
доказателствен материал и съдът не им дава вяра.
Съдът постави в основата на своите фактически изводи показанията на свидетелите И. и
К., които са логични, последователни, вътрешно непротИ.речиви и се подкрепят от
останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства. Техните показания от досъдебната фаза са надлежно приобщени по реда на чл.281,
ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, доколкото се констатира липса на спомен за подробности за
инцидента, което е и логично с оглед изминалия период от време и еднотипната работа със
сходни случаи, като ежедневно извършват проверки, сходни с настоящата, и е невъзможно
да помнят в детайли всеки един от тях след изминал период от повече от година.
От показанията на двамата свидетели се установява, че автомобилът е бил в движение,
управляван е от подсъдимия на посоченото от тях място и на посочената улица в гр. Бухово,
като свидетелите дори си спомнят какво е било поведението на водача, а именно
превъзбуден и е сменял често темите на разговора по данни на свидетеля И.. И двамата
служители на 05 РУ СДВР си спомнят в детайли проверката и са категорични в показанията
си, че автомобилът се е движел. Независимо, че същият се е намирал в близост до къщата, в
която живее подсъдимият, това не изключва възможността той да е управлявал автомобила,
както безспорно се установява именно от показанията на тези двама свидетели. Дори самият
подсъдим споделил на двамата свидетели, че правел маневра, което се подкрепя и от
показанията на свидетеля Ш., който съобщава, че когато погледнал навън по време на
проверката, установил, че гаражните врати (които водели към двора, доколкото няма
обособен гараж по данни на този свидетел) са били отворени. В този смисъл дори и
показанията на свидетелите на защитата, в кредитираните им от съда части, подкрепят
обвинителната теза и са еднопосочни с тези на полицаите от 05 РУ СДВР, че автомобилът на
4

жалбоподателя е бил в движение. Нелогично е вратите към двора да са били отворени ако
автомобилът е бил със спаднати гуми и в неизправно състояние, както твърди защитата.
Дори подсъдимият не твърди да е извършвал дейност, налагаща тяхното отваряне. И
двамата свидетели, служители на МВР, са абсолютно категорични, че автомобилът е бил в
движение, което се кредитира с доверие от настоящия състав по изложените съображения.
Категорични са тези свидетели и че автомобилът не се е намирал на тротоара, а в движение
на пътното платно, респективно, че не са забелязали никакви неизправности, което със
сигурност би им направило впечатление в случай, че гумите са били спаднати при
положение, че са чакали на място екип на ОПП СДВР повече от един час. Единствено
протИ.речие в показанията на двамата свидетели съдът констатира във връзка с това дали
патрулният автомобил е пресрещнал този на подсъдимия, или е бил зад него, когато е
подаден сигналът за спиране, както твърди К.. В тази част съдът дава вяра на показанията на
свидетеля И., който посочва, че познава подсъдимия с оглед извършвани предходни
проверки, категоричен е, че е управлявал патрулния автомобил и е пресрещнал подсъдимия,
който се е движил срещу него. От своя страна К. изрази съмнение, че спомените му са
непълни в тази, което дава основание на съдебния състав да не се довери на показанията му
в тази част. И двамата свидетели обаче са категорични, че подсъдимият е маневрирал, също
и че е дал документите си, които е нелогично да са в него, освен ако не е управлявал
автомобила при положение, че се е намирал пред дома си. Това е още един аргумент съдът
да не даде вяра на съобщеното от подсъдимия и двамата свидетели на защитата, които
твърдят, че подсъдимият не е управлявал процесното МПС. Показанията на тези двама
свидетели, служители на МВР, се подкрепят и от приобщените им показания от ДП, които
логично съдържат повече подробности във връзка със самата проверка при положение, че са
дадени непосредствено след инцидента.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите К. и А., служители на ОПП СДВР,
които са извършили полевия тест за употреба на наркотични вещества. Показанията им
също се отличават с вътрешна непротИ.речИ.ст и съдът установи, че се подкрепят от целия
останал кредитиран доказателствен материал. Техните показания не намират опровержение
дори и в обясненията на подсъдимия и в съобщеното от свидетелите на защитата. Ето защо
съдът им се довери напълно. Същите възстановиха спомен за проверката, а показанията им,
макар и неподробни и лаконични в тази част, бяха успешно допълнени чрез приобщаване на
показанията им от досъдебната фаза, които е разбираемо да са по-подробни с оглед
изминалия период от време и обстоятелството, че често извършват сходни проверки. И тези
свидетели не съобщават да са забелязали лесно установимите твърдени повреди от
подсъдимия и свидетелите К. и Ш.. В този смисъл съдът с категоричност отхвърли дори и
хипотетична възможност действително автомобилът, управляван от подсъдимия, да е имал
посочените технически неизправности – спаднати гуми.
Съдът подходи критично към показанията на свидетелите Ш. и К., доколкото същите се
установи да са в изключително близки отношения с подсъдимия Г., което би могло да
повлияе върху обективността на показанията им. Отелено от това Кирякова призна да е
бивша интимна приятелка на подсъдимия, което свидетелства за още по-близка тяхна
връзка. При анализа на тези гласни доказателствени средства съдът констатира, че
действително показанията са повлияни от тези близки отношения, доколкото са изолирани
от останалия доказателствен материал, включително от обясненията на подсъдимия, а
помежду си двамата свидетели също съобщават взаимоизключващи се факти и дават
разминаващи се сведения за факти, които се твърди да са възприели. В този смисъл съдът не
дава вяра в показанията на свидетелите, че автомобилът се е намирал паркиран на тротоара
и не е бил местен от подсъдимия цялата вечер. Първо следва да се посочи, че двамата
свидетели признават в хода на разпита си, че изобщо не са проследили действията на Г.,
когато е бил навън, а са погледнали през прозореца едва когато вече проверката е била в
ход. Поради това съдът констатира, че същите дори и да дават достоверни показния, което с
5

категоричност се отхвърли като възможност, няма как показанията им да оборят преките
доказателства, добити чрез разпита на свидетелите К. и И., които непосредствено и лично са
възприели действията на подсъдимия по управление на МПС.
На следващо място, свидетелят Ш. заявява, че не бил излязъл и изобщо не е гледал през
прозореца преди започване на проверката, защото се притеснявал, че преди е бил задържан,
което изключва възможността да е проследил действията на подсъдимия, а е видял
първоначално вече спрялата за проверка полицейска кола. Не е без значение, че свидетелите
на защитата имат изключително ясен спомен за събитията и възпроизвеждат пред съда на
пръв прочит достоверен разказ за възприетото, но показанията им са силно протИ.речиви
дори помежду си. Така и двамата свидетели заявяват различни обстоятелства във връзка с
това кои гуми на автомобила са били спаднати при положение, че това име направило силно
впечатление и сами го съобщават на съда. Така свидетелят Ш. твърди да е спадната предна
лява гума, а друга повреда категорично отрича да е имало, а е огледал автомобила на идване
в къщата обстойно по негови данни, даже търсил спрей за залепване с подсъдимия, за да
отремонтират гумата. От своя страна обаче свидетелката К. е категорична, че колата е имала
повече от една спадната гума, като първоначално уточнява, че е сигурна, че е била спадната
задна лява гума, а впоследствие съобщава, че може и другата задна гума да е спадната, като
е категорична, че само задните гуми са били спаднати. В този смисъл се затвърждава
убеждението на съда, че версиите на тези свидетели са даден единствено, за да обслужат
тезата на подсъдимия. Съдът не приема за основателен доводът на защитата, че
разминаванията се дължат на изминалото време. Свидетелите не всеки ден стават очевидци
на подобни инциденти, очевидно твърдените неизправности по автомобила са им направили
силно впечатление, а са и категорични във взаимоизключващите си възприятия. Отделно от
това свидетелката К. твърди, че когато излязла по време на проверката, за да даде цигари на
подсъдимия, колата е била заключена, което пък е протИ.положно твърдение на съобщеното
от самия подсъдим, че автомобилът той сам го е отключил по време на проверката.
Очевидно е, че става въпрос за съгласувани версии, които обаче не са били предварително
уеднаквени във връзка с второстепенни детайли, които от своя страна мотивират съда да
приеме версиите на тези двама свидетели и на подсъдимия в тези им части за недостоверни.
Следва и да се посочи, че свидетелката К. е категорична, че не е гледала какво е правил
подсъдимия, докато е бил навън, дори и при кредитиране на показанията не се изключва
възможността да е управлявал Г. автомобила, докато е бил навън.
От изготвената СХТЕ се установява, че е налице употреба на метадон и амфетамин от
подсъдимия, които наркотични вещества са установени както б кръвта му, така и в урината.
Съдът кредитира заключението като отговарящо на поставените задачи мотивирано.
От приложената справка за съдимост съдът установи предходните осъждания на
подсъдимия, който е реабилитиран.
Видно от предоставената на съда справка от МВР, от инцидентна не с налични
видеозаписи.
Други съществени протИ.речия и особености в събрания доказателствен материал не се
откриват, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-
детайлното му обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка, се установява от правна страна, че на
25.12.2021 г., около 00:05 часа, в град Бухово, по ул. „Захари Попов”, с посока на движение
от ул. „Христо Ботев” към ул. „Рила“, управлявал моторно превозно средство – автомобил
марка „Мерцедес”, модел „Ес 350”, рег. № СА **** НН, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, включен в Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина и метадон, включен в Списък II – „Вещества с висока
6

степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, на
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3
от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, която употреба е
установена с химико – токсикологична експертиза Изх. № И - 3423/14.04.2022 г., изготвена
от вещи лица при Военномедицинска академия
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по
343б, ал. 3 НК. Същото е на формално извършване, като за съставомерността му от
обективна страна не се изисква настъпването на друг протИ.правен резултат, освен
управлението на МПС след установена употреба на наркотични вещества.
Съгласно трайната съдебна практика, при престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК, за
разлика от обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК няма изискване употребата на наркотично
вещество да е установено по "надлежния" ред, тоест по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като установяването на съставомерните обстоятелства може да
стане с всички годни доказателства и доказателствени средства, при спазване на стандарта
на чл. 303 НПК, че присъдата не може да почива на предположения.
В този смисъл Решение № 39 от 02.03.2020 г. по н. д. № 112 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г.
на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 82/13.02.2020 по дело №
293/2019 на ВКС, Решение № 25/14.02.2020 по дело № 81/2019 на ВКС, Решение № 57 от
15.09.2020 г. по н. д. № 172 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Решение № 27 от
06.04.2020 г. по н. д. № 6 / 2020 г. на Върховен касационен съд, Решение № 165 от
01.12.2020 г. по н. д. № 646 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 198/04.12.2019 по дело № 562/2019 на ВКС, Решение № 126/05.07.2019 по дело
№ 540/2019 на ВКС, Решение № 6 от 06.02.2018 г. по н. д. № 1098 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 81 от 15.05.2018 г. по н. д. № 237 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н. д. № 34 / 2016 г. на Върховен
касационен съд.
В разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК липсва обективен признак надлежен ред на
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е предвиден
от законодателя в диспозицията на чл. 343б, ал. 1 от НК относно концентрацията на алкохол
в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на
установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни разпоредби.
Обратното би поставило целият доказателствен инструментариум на НПК в субсидиарно
положение без легално основание и би въвело извънпроцесуален критерий за селекция на
доказателствените източници, който се конфронтира с принципните правила на чл. 102, чл.
104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК. В този смисъл е Решение № 126 от 5.07.2019 г. на
ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК. Поради това правнорелевантните факти, относими
към състава на престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК, могат да се установяват с всички
допустими доказателствени средства.
В конкретния случай употребата на наркотични вещества е установена чрез
извършения тест Дръг Тест 5000 и СХТЕ с категоричност.
Освен това (макар и това съгласно цитираната преобладаваща съдебна практика да не е
било необходимо за съставомерност на деянието) стриктно са спазени и изискванията
именно на Наредба № 1/19.07.2017г за изследване на водача, тоест необходимия
доказателствен стандарт в процесния случай дори е надминат.
На следващо място, отново, съгласно трайната съдебна практика, не представляват
съставомерен елемент от престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 НК нито от обективна, нито от
субективна страна установяването на: минимална концентрация на наркотик; времето на
прием на наркотичното вещество преди инкриминираното управление на МПС; повлияване
7

върху шофьорските способности на водача в резултат от употребения наркотик; създадена
опасност за движението.
Доколкото нито едно от тези обстоятелства не представлява съставомерен белег, те са
извън предмета на доказване и установяването им не е предпоставка за реализиране на
наказателната отговорност на дееца. Ако все пак от доказателствата по делото се установи
скорошен прием на наркотично вещество, което е повлияло на уменията на водача и/или
повишена концентрация на наркотик в кръвта, това следва да се отчете на плоскостта на
отегчаващите вината обстоятелства. В никакъв случай обаче тяхното отсъствие не може да
обуслови несъставомерност на деянието нито от обективна, нито от субективна страна.
Така изрично Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 116/ 08 август 2016 г., трето наказателно отделение наказателно
дело № 34/2016 г. на ВКС, Решение № 4/11.05.2018 по дело № 1244/2017 на ВКС, Решение
№ 245/21.12.2018 по дело № 707/2018, , Решение № 81/15 май 2018 г, ІII НО, касационно
дело № 237 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение № 79/08 май 2018 г., Трето наказателно
отделение, касационно дело № 318 по описа за 2018 на ВКС.
Съдът не приема, че за да е обективно съставомерно деянието, е необходимо да е
употребено наркотично вещество, която употреба би могла да се отрази върху годността на
обвиняемото лице да управлява МПС и да постави в опасност обществените отношения по
безопасността на транспорта, защитавани от разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК. Този извод
следва и при систематично тълкуване на разпоредбата с тази на чл. 343б, ал. 1 НК, която
криминализира управлението, не всякога след употреба на алкохол, а с концентрация в
кръвта, която емпирично е установено, че би могла да се отрази върху годностите на
обвиняемото лице да управлява МПС. Съдът счита за нужно да посочи, че признаците от
състава на посоченото престъпление са очертани в закона, а именно: за да възникне
наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът
да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е
случило. Нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил
наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото
поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той
следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 или 4 НК, тъй като са изпълнени
признаците от състава на посоченото престъпление. В този смисъл е решение на ВКС, Трето
НО, № 116 от 8.08.2016 г, по н. д. № 34/16, където е застъпено становището, че от обективна
страна съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство
след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена
концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала
неспособност за управление на превозното средство. В допълнение към изложеното
становище следва да се има предвид и следното: В нормата на чл. 343б, ал. 1 НК е очертана
забрана за водачите да управляват превозно средство с определена концентрация на алкохол
в кръвта си / над 1,2 на хиляда/, за да е съставомерно деянието. Известно е, че употребата на
алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след
употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на
водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило
наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона. В този
смисъл, след като съществува законова забрана за употреба на наркотични вещества, на още
по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива вещества. И
в двата случая законът не се интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв
начин приемът на такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението
на лицето, което ги е употребило. В същото време, макар и количеството на употребените
наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на способността на водача да
8

управлява МПС, да не са елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, тези
обстоятелства не са без правно значение, тъй като биха били релевантни за степента на
обществена опасност на конкретното деяние, откъдето и имат отношение при преценката
как да бъде индивидуализирано наказанието. Следователно, когато водачът е бил повлиян в
значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било
отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока. В този смисъл е и
Решение № 81 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК, Решение № 116 от
8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о., НК. Поради това от обективна страна
съставът на деянието по чл. 343б, ал. 3, съответно ал.4 НК изисква единствено управление
на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се държи сметка за наличие на
определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на
неспособност за управление на МПС. Обратната теза е неприемлива за настоящия състав,
доколкото по недопустим начин се въвеждат от съда нови елементи от обективната
съставомерност на деянието, които законодателят не е въвел при инкриминирането му. В
случая подобен критерий води и до почти пълна невъзможност да се докаже обвинението,
доколкото няма способ, с който емпирично и обективно да установи в момента на
управление на МПС дали, колко и до каква степен са били намалени способностите на
водача да управлява МПС следствие именно на употребата на наркотици. Това е
невъзможно дори и що се отнася за конкретна концентрация на алкохол в кръвта и логично
такъв критерий не е залегнал и в състава на чл.343б, ал.1 от НК. Ето защо и настоящият
състав приема, че деянието е съставомерно, когато деецът управлява МПС след употреба
наркотици, като е ирелевантно кога са употребени забранените вещества и съответно дали и
как са му повлияли. Още повече, че самият критерий е с неясно съдържание и съдържа в
себе си не категоричност, а предположение. Няма способ, предвиден в НПК, с който да се
установи по обективен и достоверен начин едно предположение, че една употреба на
наркотично вещество би могла да се отрази върху годностите на обвиняемото лице да
управлява МПС. По своята природа това би било едно предположение, което не подлежи на
обективна оценка, която да може да се аргументира в степен, позволяваща формиране на
несъмнено убеждение за обективна съставомерност на деянието. Поради това и подобен
критерий не е залегнал в диспозицията на приложимата наказателноправна норма.
Макар и да не е необходимо да се установява, следва да се посочи, че повлияване е било
налице. Полицейските служители, спрели водача, съобщават за неадекватно поведение от
страна на Г., мотивирало ги да повикат екип на ОПП СДВР, който да го тества за упойващи
вещества. По време на проверката подсъдимият е бил неадекватен.
От гореизложеното е видно, че в процесния случай условията за съставомерност на
деянието са преизпълнени, като установените обстоятелства в повече от минимално
необходимото следва да се отчетат като отегчаващо обстоятелство.
Управлявайки МПС при наличие на наркотични вещества в организма си, подсъдимата
е осъществила състава на престъплението, за което ѝ е повдигнато обвинение.
Конкретно за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, както вече се разясни, според
преобладаващата и споделена от настоящия състав съдебна практика, за да е налице пряк
умисъл е напълно достатъчно да се констатира употреба на наркотични вещества при
управлението на МПС. В настоящия случай от субективна страна настоящият състав приема,
че подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Това е така,
доколкото от субективна страна той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
а именно че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, и е целял именно този
резултат.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК се предвижда наказание лишаване от свобода
9

от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Кумулативно в чл.
343г НК е предвидено и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Дадена е възможност и
за лишаване от право по чл. 37, т. 6 НК
Преценявайки в съвкупност горните обстоятелства, съдът прецени отегчаващите
отговорността обстоятелства – наличието на употреба на два отделни вида наркотично
вещество – амфетамин и метадон, което в комбинация води до още по-висок риск от
причиняване на ПТП и застрашава в по-голяма степен жИ.та и здравето на участниците в
движението.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало
на подсъдимия, обстоятелството, че е установено да управлява МПС пред дома си.
Поради това съдът прецени, че за постигане на целите на наказанието следва на
подсъдимия да се наложи наказание в минимален размер при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода и глоба в размер
на 500 лева.
Съдът намери, че за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано ефективно и при
наличие на материалноправните предпоставки на чл.66 от НК отложи изпълнението му за
срок от 3 години
Съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и седем
месеца на основание чл. 343г НК като намира, че в случая размерът на това наказание е
необходимо да бъде над минималния с цел защита на останалите участници в движението и
пълното поправяне на дееца, като се съобрази обстоятелството, че е налице комбинирана
употреба на наркотични вещества.
Съдът намира, че не следва да се възползва от възможността да наложи и наказание
лишаване от право по чл. 37, т. 6 НК.
Съдът намира, че така определените наказания ще съдействат за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимата.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 подсъдимият беше осъден да заплати разноските, направени
по ДП, в размер на 536 лева по сметка на СДВР.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Павел Панов/

10

Номер на акта:	326
Дата:	30 ноември 2022 г.
Съдия:	Павел Георгиев Панов

Дело:	20221110208506
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2022 г.

Присъда по дело №8506/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите