ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 939
гр. Перник, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500679 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа „ ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА чл. 274 - чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба, подадена от И.С. С. - С., притежаваща л.к.
№ ***, издадена на *** от МВР - ***, ЕГН - **********, с постоянен адрес: *** срещу
Определение № 26 от 10.11.2021 г. на съдия по вписванията И.С. по молба № 2491/
10.11.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа и постановяването му в
противоречие с приложимия материален закон и Правилника за вписванията, поради това,
че в случая съдията е мотивирала определението си с липсата на представени от страна на
жалбоподателката доказателства, че в наследството са включени недвижими имоти,
находящи се в района на Районен съд - Радомир, придружени със съответното описание.
Описано е, че пред съдията са били представени следните документи: Декларация по чл.
264 ал. 1 от ДОПК, Декларация за известните недвижими имоти на жалбоподателката,
Документи за собственост на наследодателя, Скици на недвижимите
имоти,Удостоверения за данъчни оценки на имотите. Описано е, че счита, че с
представяне на горните доказателства е изпълнила в пълен обем изискванията на закона и
атакуваното определение се явявало незаконосъобразно и необосновано, поради което се
моли съдът да го отмени.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
1
против акт подлежащ на обжалване с частна жалба пред местно компетентния окръжен съд,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното определение съдията по вписванията е отказал да впише договор за
продажба на наследство с нотариално заверени подписи № **, том 1, peг. № 1537/ 30.03.2021
г. по молба на И.С. С. - С. от ***.
В мотивите на определението се сочи, че след като съдията е прегледал в съвкупност
молбата, представения договор и приложените към него документи, а именно: Декларация от
И.С. С. - С. - ръчно написана; Нотариално заверен препис от скица с per. № 570/ 02.06.2021
г.; Нотариално заверен препис от скица с peг. № 569/ 02.06.2021 г.; Нотариално заверен
препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/
10.11.2021 г.; Нотариално заверен препис от удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/ 10.11.2021 г.; Копие от удостоверение за наследници на
Б.А.С. с изх.№ РВТ21-УГ01-5948/ 17.05.2021 г. и вносна бележка за внесена държавна такса
за вписване в размер на 10 лв. по сметка на Агенция по вписванията, установил
следното:Поискано е било от него вписване на договор за продажба на наследство, с който
М.Б. С. с ЕГН **********, от ***, в качеството си на наследник на почналия на *** Б.А.С. -
от една страна като продавач продава на И.С. С. - С. с ЕГН **********, от *** - от друга
страна като купувач цялото си наследство, като обща съвкупност от права и задължения,
останали от починалия наследодател, срещу продажната цена от 7000 лева. Предвид
гореизложеното, съдията е счел, че вписването на договора следва да бъде отказано по
следните съображения:Видно от разпоредбата на чл. чл. 4, б. „б“ от ПВ се вписват
договорите, с които се прехвърля наследство - чл. 212 от ЗЗД. Договорът за продажба на
наследство представлявал възмездно прехвърляне на всички права и задължения, които
влизат в едно наследство. Продавач може да бъде само наследник, тоест - може да бъде
сключен само, след като наследодателят е починал и наследството е открито. Ако е
известно, че в наследството има недвижими имоти или идеални части от тях, договорът
трябвало да бъде вписан в съответната Служба по вписванията по местонахождение на
всеки от имотите, за да бъде противопоставим на трети лица. Вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по
местонахождението на недвижимия имот. За да се иска вписване на договор за продажба на
наследство, в които в наследството има недвижими имоти, следва молителят следвало да
удостовери това обстоятелство - включените в наследството недвижими имоти, за да се
обоснове вписването на този договор, съгласно закона - чл. 112, б. „б”от ЗС и чл.4б. „б” от
ПВп (предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство, в което
има недвижими имоти).. Установяването на това обстоятелство е посочено, че е в тежест на
молителя, тъй като той има интерес от вписването на такъв договор с цел оповестяването
му, а и с оглед определяне на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 ПВп. Отказът на съдията
по вписванията да впише акт, според приетото в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013г. по ТД №
7/2012г. на ОСГТК можело да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не
подлежи на вписване (чл. 32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание, може да се
основава на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал.
1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно, както и на такива, извлечени от
формата на акта, изхождайки от наименованието на самия акт, при спазване на правилото,
че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3,
ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в
писмена форма. Можело да бъде отказано вписване на представения акт и ако той няма
необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки:
идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. "А" ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б.
"В" ПВ). Можело да бъде отказано вписване най-сетне и ако не е внесена дължимата за това
такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ, когато се
изисква такава и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на
2
чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В настоящия договор, съдията е
счел, че не се съдържа идентификация на имотите, но трайно установената практика
приема, че не е необходима и че не следва да бъде постановяван отказ при вписване на
договор за продажба на наследство, ако липсва индивидуализация на имотите, според
изискването на чл. 6, ал. 1, б. „В“ от ПВ /определение № 451/25.09.2017г. на ВКС по ч.т.д. №
1260/2017г./, ако все пак са посочени. Едва тогава, в изпълнение на изискванията на
Правилника за вписванията, известните имоти се описват в отделна декларация на
продавача, която се заверява нотариално. Продавачът подписвал и декларация за липса на
задължения по чл.264, ал.1 от ДОПК, която също се заверявала нотариално. Ако в
наследството имало недвижими имоти, за вписване на договора се представят още:
декларация на продавача за известните недвижими имоти на наследодателя;декларация по
чл.264, ал.1 от ДОПК от продавача;документи за собственост на наследодателя;скици на
недвижимите имоти, ако в наследството има такива имоти -удостоверения за данъчна оценка
на недвижимите имоти на наследодателя. В конкретния случай е посочено, че не са описани
имоти, находящи се в района на действие на съдията по вписванията при Районен съд -
Радомир, нито в договора, нито в друг акт, съпътстващ договора, каквато е декларацията,
подписана от прехвърлителя. На следващо място е посочено, че съгласно чл. 2 от
Тарифата за държавните такси, събирани в АВ, за вписване на подлежащи на вписване
актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът,
или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по
която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по
реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Видно, договорът не носел
информация за цената по която е таксуван. Следователно искането за вписване на
процесния договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, съдията по
вписванията е счел, че не е обосновано, тъй като молителя не е представил
доказателства, че в продаденото наследство са включени недвижими имоти, находящи
се в района на действие на съдията по вписванията при Районен съд - Радомир със
съответното описание по правилата на чл.6, ал.1, б. „в“ от ПВп.
Към подадената пред съда частна жалба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, също са приложени документите към преписката.
При преценка за законосъобразността на отказа, настоящият въззивен състав съобрази
следното:
Настоящият въззивен състав намира за правилни изводите на съдия по вписванията при
РС-Радомир.
На основание чл. 112, буква „б” от Закона за собствеността (ЗС) подлежат на вписване
договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти. Съгласно чл. 4,
б. „б” от Правилника за вписванията (ПВ) се вписват договорите, с които се прехвърля
наследство (чл. 212 от ЗЗД). Текстът на чл. 212, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че договорът за
продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да се противопостави на
трети лица само ако е вписан. При тази законова уредба, се налага извод, че договорите за
продажба на наследство, в които има недвижими имоти, подлежат на вписване. Въпреки, че
този вид договори не следва да съдържа конкретно описание на имотите, съгласно
изричната норма на чл. 6, ал. 2 от ПВ, то това не изключва необходимостта да се установи,
че в наследството са включени и недвижими имоти с посочване местонахождението им.
3
Това е нужно, за да се извърши преценка от страна на съдията по вписванията за интереса от
исканото вписване, доколкото по аргумент за противното от чл. 112, б. „б” от ЗС, договор за
продажба на наследство, в което няма недвижими имоти, не подлежи на вписване.
Същевременно е необходимо да е известно местонахождението на недвижимите имоти, за
да се извърши преценка за наличие на местна компетентност за вписването, с оглед
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Правилника за вписванията.
В конкретния случай, в представения за вписване договор, както правилно е посочил
и съдията по вписванията, никъде не е отбелязано, че в наследството има включени
недвижими имоти, нито тяхното местонахождение. На две места в договора е използвана
конструкцията „цялото си наследство-съвкупност от права и задължения“, без да е ясно
включва ли то недвижими имоти и в коя община/област.
Представената и пред ПОС е с въззивната частна жалба удостоверения по чл.264
ДОПК за два имота, единият от който в района на РС-Радомир, с. ***, не променят горните
изводи, като същите са били и в преписката пред първата инстанция.Както правилно е
посочил съдията по вписванията, прехвърлянето на наследствени права, включващи
недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че
няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и
задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни
задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В настоящия случай не е
представена декларация по чл. 264, подписана от продавача. Съгласно цитираната
разпоредба, според която е необходимо не само представянето на декларация, а и
удостоверение за данъчна оценка, която да удостоверява наличието или липсата на данъчни
задължения върху имота, съгласно второто изречение се отнася и при допускане вписването
на договор за продажба на наследство. Въвеждайки тези изисквания, законодателят не прави
никакво разграничение между подлежащите на вписване актове при прехвърляне или
учредяване на вещни права върху недвижими имоти и другите изброени, сред които и
договорът за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти, не следва да се
прави и от съдията по вписванията. В настоящия случай правилно в атакуваното
определение е посочено, че липсват каквито и да било доказателства, че в предмета на
продажбата са включени недвижими имоти, цялостно описани според изискванията на чл.6,
ал.1, б.“в“ от ПВп, така че представените данъчни оценки правилно е отбелязано, че не
могат да бъдат приети за годно доказателство за липсата на данъчни задължения за имоти.
Следователно неоснователни са възраженията на жалбоподателката в жалбата в посочения
смисъл, като в определението на съдията по вписванията на цели два пасажа е описано
досежно декларациите по чл. 264 ДОПК. Видно от представените доказателства, сред тях
действително отсъстват нотариални актове, поради което и правилно съдията по
вписванията е отбелязал и този факт.
Неоснователни са и възраженията в частната жалба, че следва да се допусне
4
вписване на договора, без да се конкретизират имотите, включени в наследствената маса.
Настоящият съдебен състав счита, че без наличие на никакви данни в договора за наличие
на недвижими имоти, като част от наследството, както и данни за местоположението им, не
може да се извърши надлежна преценка подлежи ли договорът за вписване, и ако подлежи-
каква е местната компетентост. В случая не е доказан правен интерес от вписване на
договора, тъй като продавачът не е представил доказателства, че в наследството се включва
недвижим имот. Напълно е възможно, в наследството да има само движими вещи и без
нужната конкретизация не може да се предполага, че наследството се състои и от
недвижимости. За установяване на местната подсъдност съдията по вписванията не следва
служебно да дава указания за представяне на декларация от продавача или купувача на
наследство, в която да е декларирано, че в наследството са включени имоти, попадащи в
съдебен район Радомир. Това обстоятелство е в тежест на молителя.
Предвид гореизложеното, останалите възражения във връзка с липсата на
удостоверение за данъчна оценка не следва да бъдат обсъждани, поради липсата на данни
към момента на постановяване на обжалвания акт за наличие на недвижими имоти, като
част от наследството, както и данни за местоположението им.В конкретния случай,
преценката на съдия по вписванията, че от представения за вписване договор, не може да се
направи извод, че актът подлежи на вписване, и не може да се извърши преценка налице ли
е местна компетентност, е правилна.
Поради изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
За пълнота следва да се отбележи, че съдията по вписванията е ограничен от
даденото тълкуване в т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК при обхвата на проверката на
правата на вносителя, като нито може да дава указания за отстраняване на нередовности в
заявлението за вписване, нито може да събира служебно доказателства за собствеността на
вносителя, а извършва проверката само въз основа на представените от заявителя
документи.
На следващо място, съдията по вписванията следва да провери дали представеният
за вписване акт има необходимото съдържание, посочено в чл. 6 от ПВ. В б."в" на този текст
е въведено изискването актът да съдържа описанието на имота, до който се отнася, като
съгласно ал. 3 на чл. 6 от ПВ когато недвижимият имот се намира в район с одобрена
кадастрална карта, описанията на имотите се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7
от ЗКИР и към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от
такива.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в определение № 414 от
25.10.2010 год., постановено по ч. гр. д. № 346/2010 год. по описа на Върховния
касационен съд, постановено по сходен на настоящия казус е посочено, че –„… Вписването
има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. В чл. 112, б. „б” ЗС и
чл. 4, б. „б” ПВп е предвидено вписване на договорите, с които се прехвърля наследство /
чл. 212 ЗЗД/, в което има недвижими имоти. Това изискване кореспондира и с разпоредбата
5
на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща противопоставимост на този договор на трети лица,
само ако е бил вписан.Договорът за продажба на наследство е двустранен възмезден
договор, с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и
задължения, т. е. цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не следва
да се описват недвижимите имоти, които се включват в него. При удостоверяването на
подписите на страните продавачът удостоверява само качеството си на наследник на
лицето, чието наследство продава. За действителността му се изисква писмена форма с
нотариална заверка на подписите на страните – чл. 212 ЗЗД, докато вписването не е
изискване за действителността на договора. Със спазване на предвидената от закона
форма, договорът е действителен.
З а да се иска вписване на договор за продажба на наследство, с оглед възможността
същият да се противопостави на трети лица в случаите, в които в наследството има
недвижими имоти, следва молителят да удостовери това обстоятелство - включените в
наследството недвижими имоти, за да се обоснове вписването на този договор, съгласно
закона – чл. 112, б. „б” ЗС и чл. 4, б. „б” ПВп предвиждат вписване само на такива
договори за прехвърляне на наследство, в което има недвижими имоти. По аргумент за
противното, договорите за продажба на наследство, което не включва недвижими имоти,
няма да подлежат на вписване.
Установяването на това обстоятелство е в тежест на молителя, тъй като той има
интерес от вписването на такъв договор с цел оповестяването му, а и с оглед определяне
на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 ПВп. В настоящия случай исканото вписване на
процесния договор от съдията по вписванията при СРС е без установен интерес, с оглед
липсата на данни, че продаденото наследство включва недвижим имот в гр. С.. Само на
това основание следва да се постанови отказ за вписване.
Поради горните съображения, ирелевантно в производството по вписване е
обстоятелството, че купувачът на наследството придобива не отделни имоти, а
съвкупност от права и задължения, тъй като то няма отношение към вписването на този
договор.
Известността на недвижимите имоти, включени в наследството, както и
необходимостта от представяне на удостоверения за данъчните им оценки, имат
значение и за въпроса за определяне на таксата за вписването, съобразно материалния
интерес /чл. 97, ал. 1, т. 4, чл. 97, ал. 3 ЗННД и параграф 2 ДР от същия закон, във вр. с чл.
33 ЗМДТ/.
Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно – прехвърляне на наследствени
права, включващи недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация
от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по
образец /ал. 3/ съдията по вписванията следи служебно, с оглед и предвидената в чл. 265
ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя. Неоснователен е
доводът на жалбоподателите за изпълнение на това изискване с представяне на
6
удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, тъй като то не дерогира предвиденото в чл. 264
ДОПК задължение, както и отговорността по чл. 265 ДОПК…“ Настоящият състав
намира, че така цитираната съдебна практика, която се споделя от състава, касае
сходна хипотеза и е относима към процесния казус, и води до потвърждаващ извод на
гореизложеното от съда, че правилно РС-Радомир е постановил отказ за вписване в
случая. В такъв смисъл са и разясне нията, дадени в Определение №594/20.12.2016 по
дело №5142/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. /…“Няма спор, че договорът за продажба на
наследство е двустранен възмезден договор, с който продавачът прехвърля на купувача
наследствените си права и задължения, т. е. цялата съвкупност на наследството.
Съгласно чл.112, б. „б” ЗС и чл.4, б. „б” от Правилника за вписванията, подлежи на
вписване договор за продажба на наследство, в което има недвижим имот /респ. -
договорите за продажба на наследство, което не включва недвижими имоти, не подлежат
на вписване/. За действителността му се изисква писмена форма с нотариална заверка на
подписите на страните - чл.212 ЗЗД, която в случая е спазена. Вярно е, че този вид договор
не е необходимо да съдържа описание на имота /чл.6, ал.2 ПВ /, но това не изключва
задължението на продавача да установи, че в наследството се включва и недвижим имот,
за да докаже интереса си от искането договорът да бъде вписан и с оглед възможността
същият да се противопостави на трети лица. В тази връзка е налице трайна и единна
съдебна практика, като освен това и разпоредбите, цитирани по-горе са ясни и не се
нуждаят от тълкуване….“.
Водим от всички дотук изложени аргументи, настоящият състав намира атакуваното
определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди, като
подадената жалба, съдът намира за неоснователна.
Предвид всичко изложено, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26 от 10.11.2021 г. на съдия по вписванията И.С.
по молба № 2491/ 10.11.2021 г., с което съдията по вписванията при Районен съд Радомир е
отказал да впише договор за продажба на наследство с нотариално заверени подписи № **,
том 1, peг. № 1537/ 30.03.2021 г. по молба на И.С. С. - С. от ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.3 ГПК и при наличие
на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен
съд на Република България, в едноседмичен срок, считано от датата на връчването му на
жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8