Р Е Ш Е Н И Е №
324
ПЛОВДИВ 23.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 310 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са
субективно съединени искове от И.Т.Г., ЕГН ********** и Н.Т.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на Е.А.Г. като негова ** – и двамата от гр.****,
със съдебен адрес *** чрез процесуалния им представител адв.К. против ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 с правна квалификация чл.
432 КЗ.
Твърди се, че на
31.08.2018 г. при управление на МПС „ФОРД КА“
СМ 0390 АН Г.Х.Т. е нарушил правилата за движение, като се е движел с
несъобразена скорост и е изгубил контрол над автомобила и е причинил ПТП, при
което са настъпили увреждания за пътуващите в автомобила, включително и за А.Г..
На А.Г. са причинени фрактури на двата долни крайника и множество контузии, в
резултат на които на *** г. А.Г. е починал.
Ищците са ** и **
на починалия А.Г. и преди смъртта му са били в близки отношения, били са
неразделни, помагали са си; смъртта му е причинила скръб, мъка, тъга от
загубата на близък човек, който е бил младо и здраво момче в началото на
съзнателния си живот.
Към момента на
настъпване на ПТП собственикът на автомобила „ФОРД КА“ СМ 0390 АН е сключил с
ответника договор по риска „Гражданска отговорност“ и поради това се иска да се
осъди ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, скръб и тъга от смъртта на А.Г., починал на *** г.
при ПТП от 31.03.2018 г., причинено от Г.Т. при управление на „ФОРД
КА“ СМ 0390 АН в размер на по 50 000 лв за всеки от ищците, ведно с
обезщетение за забава от 08.04.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът изразява
становище за недопустимост на предявените искове с аргумента, че ищците не
разполагат с необходимата процесуална легитимация, тъй като не попадат в кръга
лица, които имат право на обезщетение.
Дава се становище
за неоснователност на предявените искове по следните причини:
-управлението на
лекия автомобил „ФОРД“ СМ 0390 АН е осъществено без знанието и съгласието на
собственика му и поради това за вредите, които са настъпили при това управление
на лекия автомобил, не може да се ангажира отговорността на застрахователя и
ищците не разполагат с активна процесуална легитимация да предявяват исковете;
-оспорва се
Констативен протокол за ПТП от 31.03.2018 г. и приложенията му с аргумента, че
не са попълнени съответни реквизити, а именно водачът на автомобила да е
преминал тест за употреба на алкохол и наркотични вещества и посочените
обстоятелства относно механизма на настъпилото ПТП, тъй като длъжностното лице
не е очевидец на настъпилото ПТП и изготвеният протокол за настъпило ПТП се
ползва с обвързваща материално- правна доказателствена стойност само относно
фактите и обстоятелствата, при настъпването на които длъжностното лице е очевидец;
-прави се
възражение за липса на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил
„ФОРД“ СМ 0390 АН Г.Т., като се твърди, че е налице случайно деяние по смисъла
на чл.15 НК и поради това се оспорва наличието на фактическия състав на нормата
на чл.45 ЗЗД, на което основание отговаря водачът на МПС, а оттам и
застрахователя;
-прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице А.Г., тъй като не е използвал обезопасителен колан при пътуването си в
автомобила и това му поведение е допринесло за настъпилия вредоносен резултат,
а и родителите му не са осъществили постоянен и подходящ контрол и необходимата
грижа за предотвратяване на настъпилите вреди;
-оспорва се
размерът на претендираното обезщетение, като се твърди, че е завишен, а и
същият следва да се съобрази с разпоредбата на чл.493а, ал.2 КЗ във връзка с
§96а, ал.4 ПДР на ЗИДКЗ – до 5000 лв;
-по отношение
претенцията за заплащане на обезщетение за забава се твърди, че такава се дължи
след уведомяване на застрахователя от застрахования, за което не се ангажират
доказателства. Претендира разноски.
Третото лице
помагач Г.Х.Т., ЕГН ********** не взема конкретно становище.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
От
представеното по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№
1196/03.07.2018, издадено от Община Сопот, се установява, че ищците И.Т.Г. и Н.Т.Г.
са съответно ** и ** на А.Т.Г..
От
представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
се установява, че на 31.03.2018 г. е настъпило ПТП с лек автомобил „ФОРД КА“
СМ0390 АН, управляван от Г.Т., при което са пострадали лицата Г.Т., А.Г., Т.Х.,
И.К.и Я.Г..
От
заключението на СТЕ с в.л. П., което Съдът кредитира като неоспорено, се
установява, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
настъпване на ПТП: Водачът Г.Т. е управлявал лек автомобил „Форд Ка“ по
платното за движение посока Сопот- Карлово. Лекият автомобил „Форд Ка“ е
настигнал лек автомобил „Мерцедес“ и поради движението си със скорост по-висока
от тази на лекия автомобил „Мерцедес“ е предприел маневра изпреварване. След
около 1.7 секунди лекият автомобил „Форд Ка“ е достигнал скорост 96 км/ч, като
е бил на около 12 – 12.5 м пред лекия автомобил „Мерцедес“. В този момент
водачът Г.Т. е загубил контрол върху управлението на автомобила и е напуснал
платното за движение от дясно посока юг и е настъпил удар в крайпътното дърво.
Ударът е настъпил в лявата част на лекия автомобил „Форд Ка“, поради което
намиращият се на задната седалка отляво
зад водача А.Г. е получил наранявания. ПТП е резултат от загубата на контрол
върху автомобила от водача Г.Т.. В момента на удара в крайпътното платно
скоростта на движение на лекия автомобил „Форд Ка“ е 78 км/ч. Водачът Г.Т. би
имал техническа възможност да предотврати удара при движение със скорост
по-ниска от 70 км/ч, при своевременна реакция и екстрено задействане на
спирачната система.
Разпоредбата
на 432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият
е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ е необходимо
наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за
МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно
изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
С
оглед представената справка за сключен договор по риска „Гражданска
отговорност” се установява, че към момента на настъпване на ПТП - 31.03.2018 г. собственикът на лек автомобил
„ФОРД КА“ СМ0390 АН е сключил със „ЗД Бул Инс” АД договор по риска „Гражданска
отговорност”, т.е. Съдът приема, че за посочения период ответникът е приел да
носи риска от настъпването на вреди при управлението на лекия автомобил „ФОРД
КА“ СМ0390 АН, причинени от собственика на това МПС, както и от всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание.
Спазена
е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във
връзка с чл.496 КЗ във
връзка с чл.380 КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането
на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ
изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице, а след
изтичане на 3-месечния рекламационен срок в полза на ищците, като увредени лица,
е възникнало правото им на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
На
първо място Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказва
по категоричен начин, че при ПТП от 31.03.2018 г., причинено от Г.Т. при
управление на лек автомобил „ФОРД КА“ СМ0390 АН, е настъпила смъртта на А.Т.Г..
В тази връзка не може да се вземе предвид представеният от ищците препис от
Присъда 99/05.11.2019 г., постановена по НОХД 1169/2019 г. на Окръжен съд –
Пловдив, тъй като постановеният акт не е влязъл в сила. Ето защо не се
установяват елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – виновно
противоправно поведение, причинна връзка и вредоносен резултат.
Дори и да се
приеме, че в резултат на виновното и противоправно поведение на Г.Т. е
настъпила смъртта на А.Г., то Съдът счита, че исковете са неоснователни по
следните причини:
С ТР 1/2018 г. по
т.д.1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че материално-правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в
Постановление 4/25.05.1961 г. и Постановление 5/24.11.21969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, т.е. възможността
за обезщетяване на други лица, извън очертания най-близък семеен и родствен
кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и ищеца да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
От
показанията на свидетелите С.Р.и В.Р., които Съдът кредитира като
незаинтересовани и непосредствени, се установява, че на свидетелите им е
известно обстоятелството, че на 31.03.2018 г. А.Г. е пострадал при ПТП и е починал.
Познават А.Г., като свидетелят С.Р.е живеел в дома на А.Г. срещу заплащане на
наем. Ищците, които са ** и ** на А.Г., и А.Г. приживе са живеели в едно
домакинство, приживе А.Г. работил и помагал финансово на семейството си,
помагал и на ищците за уроците в училище. След смъртта на А.Г. ищците И.Г. и Н.Г.
били тъжни, плачели, трудно понесли вестта за смъртта на своя **, изолирали се.
С оглед показанията
на свидетелите С.Р.и В.Р. Съдът счита, че не може да се мотивира изграждането
на особена връзка, която поради определени житейски
обстоятелства се различава от нормалната
и обосновава изключителност на отношенията, водеща до неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните при добри, хармонични, социално – активни отношения в
бита, без конфликти и при взаимна грижа, помощ и изградена емоционална близост
и съответно оправдаваща присъждането на обезщетение вместо или наред с най –
близките на пострадалия, в случая родителите му.
Съдът не омаловажава болките и страданията на ищците,
продължаващата тъга, непрежалимата загуба, но не намира, че същите са от вида
на тези, които подлежат на репариране по изключение, т.е., че са били създадени отношения между **и **и между ** извън присъщите и
обичайни такива, формирани с оглед на различни от обичайните житейски
обстоятелства. Безспорно се установява, че А.Г. приживе е бил в близки
отношения с ищците, помагал им е, но описаното покрива
съдържанието на напълно обичайни за българската традиция отношения на
разбирателство, привързаност, топлина и обич. Характерни за тези отношения е и
огромният интензитет на болките и страданията от невъзвратимата загуба на
толкова млад и обичан човек.
Доколкото в случая не се установяват отношения, заместващи отношенията
на ищците с най – близките от тесния семеен кръг –родители, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При този
изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят поравно
да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 4654 лв. От ищците е направено възражение по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника. От представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 30.05.2019 г., сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и адв.Ш., се установява, че е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4236 лв с ДДС, което е в съответствие с
чл.7, ал.2,т.5 Наредба 1/2004 за определяне минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не е налице завишаване на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Т.Г., ЕГН **********
и Н.Т.Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на Е.А.Г. като негова
** – и двамата от гр.****, със съдебен адрес *** чрез процесуалния им
представител адв.К. против ЗД „БУЛ ИН“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс
Баучер“ 87 искове за
заплащане на сумата от по 50 000 лв (петдесет хиляди лева) за всеки от
ищците, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта на **им А.Т.Г., настъпила в резултат на ПТП от
31.03.2018 г., причинено от Г.Х.Т. при управление на МПС „ФОРД КА“ СМ 0390 АН
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН ********** и Н.Т.Г., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на Е.А.Г. като негова ** – и двамата от гр.****,
със съдебен адрес *** чрез процесуалния им представител адв.К. да
заплатят поравно на ЗД
“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, София, бул.“Джеймс Баучер“ 87 сумата от 4654 лв /четири хиляди шестстотин
петдесет и четири лева/ общо разноски по делото
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Г.Х.Т.,
ЕГН **********,***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: