Р Е Ш Е Н И Е № …....
гр. София, 14.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, ВК, ІV - то „Д” отделение в публичното заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4288 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано
е по жалба на ищцата Ц.К.П. срещу решение № 522/02.01.2019 г. на СРС, 67 с - в, по гр. д. № 3711/2018 г.,
с което е отхвърлен предявения
от нея иск срещу С.о.,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК - за установяване
съществуването на вземане в размер на 6 444, 46 лева, представляващо дължима
сума по Протокол № РД - 67291/27.10.2000 г. на С.о., ведно със законната лихва
от 31.08.20107 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60744/2017 г.,
по описа на СРС, 67 с - в.
Във въззивната
жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че по делото безспорно
е установено, че ищцата е собственик на имот пл. № 922, кв. 25, м. Манастирски
ливади и част от този имот е придаден към съседен имот по регулация. Установено
е също така, че е издаден протокол на комисията, назначена от кмета на СО, за
уреждане на сметки по дворищно – регулационни планове. Протоколът е обжалван от
нея пред СГС и с решение на този съд ІІІ Г с-в е изменен, като е определено по
– високо обезщетение за придаваемата част от нейния имот. СО е изплатила само
част от определената сума по сметки по регулация, поради което дължи остатъка. Като
неоснователни се оспорват изводите на
СРС за липса на пасивна легитимация на ответника поради липса на осъдителен
диспозитив. Издаденият от СГС изпълнителен лист не е обжалван и представлява
годен изпълнителен титул. Поддържа се, че вземането е установено по основание и
размер. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира
разноски.
Ответникът -
въззиваема страна С.о., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор
по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано,
а жалбата е бланкетна - не съдържа конкретни доводи за неправилност или
допуснати от СРС нарушения при постановяване на решението. Оспорва жалбата по
доводите изложени в отговора на исковата молба. Моли да се потвърди решението.
Претендират се разноски в производството.
Третото лице
помагач на ответника - С.В.И., чрез представителя си оспорва жалбата в писмен
отговор. Поддържа, че не са налице основания за отмяна на решението на СРС и
като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила или материалния закон. Излага съображения, че по делото не е установено
ищцата да е собственик на имот пл. № 92, кв. 25, по плана на м. Манастирски
ливади, от който е взета част за придаване по регулация. В протокола за
определяне на оценка за придадения имот е посочено, че имотът е собственост на
наследниците на К.Б.. Излагат се и доводи, че ищцата не е единствен собственик
на имота, поради което няма основание да претендира цялата сума на
обезщетението за придадената част от него. Правилен е извода на СРС, че
ответникът в производството не е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по иска. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в
производството, съгласно списък.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното :
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Ответникът е
подал в срока по чл. 414 ГПК възражение по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на ищцата.
Въззивният съд
намира, че решението е валидно и допустимо постановено и не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми при постановяването му.
Между страните не е било спорно и от доказателствата,
приети пред СРС се е установява, че с Протокол № РД - 67 - 291 от 27.10.2000 г.
на С.о. и във връзка с регулационна преписка № 6/2000 г., образувана по
заявление с вх. № АГ - 94 - 1391/30.08.2000 г. на С.И.В., са взети решения
относно оценка на части от недвижими имоти, придадени и отчуждени по
дворищнорегулационен план на гр. София, м. „Манастирски ливади“, одобрен със
Заповед № РД-09-50-239 от 13.06.1996 г.
Въз основа на протокола, по реда на чл. 285
ППЗТСУ (отм.), е определена цена на придаваеми части от имот с пл. № 922,
квартал 25, м. „Манастирски ливади“ - дворно място с площ 165, 20 кв. м.,
собственост на наследниците на К.Т.Б., към парцел II - 593, квартал 25, м.
„Манастирски ливади“, собственост на С.И.В., в размер на 4 293, 54 лв.
Не е спорно, че в процедурата за уреждане на
сметки по дворищнорегулационни планове (ДРП) пред С.о. и преди влизането й в
сила, на 30.11.2000 г. заинтересованите лица Ц.К.П., И.К.П. и В.К.П.(наследници
на К.Б.) са подали жалба срещу определената по протокола оценка на придадените
части от техния имот. С решение от 23.08.2012 г. по АХД № 1802/2008 г. на СГС, AO, III Г с - в, влязло в сила на 26.02.2014
г., административният акт на общината е изменен, като е определена оценка от 10
738 лв. и е постановено, че разликата, в размер на 6 444, 46 лв. (предмет на
настоящото производство), следва да се заплати в полза на жалбоподателките в
административното производство, ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на съдебното решение. (съгласно решение от 09.02.2015 г. на СГС, ІІІ Г с
- в, по ахд №1802/2008 г. за поправка на ОФГ).
Настоящият въззивен състав намира за съобразен с материалния закон - ЗТСУ
(отм.), действащ към момента на издаване на Протокол № РД - 67 - 291 от 27.10.2000 г. на С.о. за оценка на частите от
недвижими имоти, придадени и отчуждени по дворищно регулационния план, изводът
на СРС, че СО не е легитимирана да отговоря за заплащане на задълженията по определената
оценка на придадените по регулация части от имоти.
Това е така, доколкото с нормата на чл. 113, ал. 1 ЗТСУ (отм.) изрично е разписано правилото, че
въз основа на влязлата в сила оценка правоимащият се снабдява с изпълнителен
лист срещу длъжника, съобразно дефиницията на последния, дадена с нормата на
чл. 110, ал. 2 ЗТСУ (отм.). Задълженото лице по определената от комисия към С.о. оценка
ясно е посочено в чл. 110, ал. 2 ЗТСУ(отм.), според
който длъжник за заплащане на стойността на оценката е собственикът на парцела, към който се придават
местата и подобренията в тях във връзка с измененията на дворищнорегулационния
план.
В заключение следва, че правоимащият, в случая ищцата и останалите
съсобственици на имота, са имали право, въз основа на влязлата в сила оценка, да се
снабдят с изпълнителен лист срещу длъжника - собственик
на парцела,
към който се придават местата и подобренията в тях във връзка с измененията на
дворищнорегулационния план.
Следователно изцяло основателно СРС е приел, че
за заплащане на стойността на придадената част от имот пл. № 922, квартал 25, м. „Манастирски
ливади“ - дворно място с площ 165, 20 кв. м. определена по Протокол № РД-67-291/27.10.2000 г. на С.о. и
изменена с от
23.08.2012 г. по АХД № 1802/2008 г. на СГС, AO, III Г с - в, влязло в сила на 26.02.2014 г., длъжник е собственикът на
парцела, към който се придава мястото. В случая това е парцел II - 593, кв. 25,
м. „Манастирски ливади“, собствен на С.И.В.
- третото лице помагач на ответника в производството.
Предвид изложеното въззивният състав изцяло споделя извода на СРС, че СО
не е легитимирана да отговаря за облигационното вземане за цената на имота
придаден по регулация.
Понеже заявените в жалбата основания за отмяна на първоинстанционното
решение не са налице, то следва да се потвърди, като постановено в съответствие
с материалния закон.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода
от спора, право на разноски има въззиваемата страна – ответник в
производството. СО не е направила искане за присъждане на разноски пред СГС до
приключване на устните състезания и такива не се присъждат в нейна полза.
Съдът намира
за неоснователно искането за присъждане на разноски в полза на третото лице
помагач на ответника за въззивната инстанция, по силата на изричната забрана,
регламентирана в чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 522/02.01.2019 г. на СРС, 67 с - в, по гр. д. № 3711/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието С.В.И. - трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС, в едномесечен срок от получаване на
съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.