РЕШЕНИЕ
№ 3117
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110210602 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
О. И. срещу НП № 22-4332-011754 от 27.06.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. От страна на въззивника И. се излагат аргументи в смисъл за наличие на
смекчаващи обстоятелства, като се иска отмяна, респективно намаляване, на наказанието
лишаване от право. Административно-наказващият орган не излага становище.
Установява се от съответните приложени заповеди и удостоверение надлежното
оправомощаване с писмена (и подписана) заповед от министъра на вътрешните работи на
актосъставителя и наказващия орган за съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП,
за нарушения по ЗДвП, предвид което актът и постановлението изхождат от надлежно
оправомощени длъжностни лица (виж чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП!).
От останалите писмени доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е
задължително – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, нито в случая е необходимо
за разкриване на обективната истина) се установява описаната в НП фактическа обстановка,
към която съдът препраща (по този начин се излага установената от настоящата съдебна
инстанция фактическа обстановка в съответната й част, като се препраща към нещо, с което
страните са запознати), с изричното уточнение, че валидността на временните
1
регистрационни табели, с които жалбоподателят е управлявал превозното средство, е била
изтекла 8 дни преди процесната дата и М. И. пропуснал този момент (т. е. не управлявал
автомобила, съзнавайки така изтеклия срок), както и се установява още това, че срещу
същия жалбоподател към процесната дата е имало само едно влязло в сила НП за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, контролът за чието спазване е възложен
на органите на МВР, с дата на влизане в сила през 2010 г., като срещу него не е имало и
влезли в сила съдебни актове, с които той да бъде признат за виновен за престъпления,
свързани с неспазване на правилата за движението по пътищата и за които да му се наложи
наказание лишаване от право да управлява МПС.
При това положение административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е налице
(съгласно правната квалификация, дадена от наказващия орган досежно нарушената и
приложимата санкционна разпоредби – виж по-горе!), като деянието е извършено при форма
на вина непредпазливост, разновидност небрежност, а именно деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието (изразяващи се в самото
управление на МПС, по отношение на което вече не е имало валидна регистрация), но е бил
длъжен (по силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди (виж чл. 7 вр. чл. 11 от
ЗАНН вр. чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК!; ако беше налице умисъл, то деянието щеше да се
квалифицира като престъпление, което би изключило търсенето на административно
наказателна отговорност – арг. от уредбата по чл. 33 от ЗАНН). Непредпазливостта при
липса на изрична законова уредба в противния смисъл се явява форма на вина, при която е
налице административно нарушение (съобрази изрично чл. 7, ал. 2 от ЗАНН!). От
съществено значение в случая е обстоятелството, че за разлика от други съставомерни по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП хипотези (обичайни за този състав на административно нарушение),
органите на МВР са имали все пак информация за това кое лице се явява собственик на
съответния автомобил, като просто е бил изтекъл срокът на валидност на табелите. Данните
за дисциплината на водача също са отлични. В този ред на мисли, дори при наличие на
умисъл в поведението на въззивника (по отношение на факта на изтеклата регистрация), то
би се касаело за хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК и деянието не би било престъпно.
Изискуемата за наличие на административно нарушение обществена опасност на деянието,
обаче, не е дотам висока, както тази, необходима за да съставлява деянието престъпление,
поради което не е налице хипотеза на изключване на характера на деянието като
административно нарушение на базата на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Отделно,
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП. Наложените в случая
наказания съответстват на минимума съобразно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, в който ред на мисли
административно-наказващият орган се е съобразил с уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН;
по-нататъшно намаляване на наказанията (включително отмяна или замяна на някое от тях с
по-леко) законът не допуска.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не констатира основания за отмяна или за изменение на НП.
Мотивиран от всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-011754 от 27.06.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група в ОПП - СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3