№ 2334
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200451 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.В. - законен представител на „Г.“ АД,
ЕИК хххххххх, против Наказателно постановление № НП-13/24.11.2022 г.,
издадено от Заместник-министър на икономиката и индустрията, с което на
основание чл. 34 от Закона за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
/ЗАРИДСНПНП/ на „Г.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на
1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 от
ЗАРИДСНПНП.
С жалбата наказателното постановление се атакува като издадено при
неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Излагат се съображения за липса на извършено
административно нарушение от страна на дружеството - въззивник. В тази
връзка се сочи, че нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗАРИДСНПНП се отнася само за
обстоятелствата по чл. 17, ал. 1 от същия закон, т.е. само тези обстоятелства,
които изрично се попълват в заявлението за регистрация, поради което
законът не предвижда задължение за дружеството да декларира пред
Министъра на икономиката вписването на нов член на Съвета на директорите
и на нов представляващ дружеството. Излагат се съображения, че в
разпоредбата на чл. 17 ал. 1 ЗАРИДСНПНП сред обстоятелствата, които
подлежат на заявяване, относно статута на дружеството са предвидени
1
единствено идентификационни данни на заявителя /т.1/ и адрес за
кореспонденция, лице за контакт, а в случаите на три или повече обекта или
транспортни средства - съответните лица за контакт, телефон и електронен
адрес /т. 7/, като под „идентификационни данни на заявителя“ предвид и
разпоредбата на чл. 5 от Наредба № РД-04-2 от 16 юли 2019 г. за реда и
условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /Наредба № РД-04-
2 от 16 юли 2019 г./ се има предвид единствено наименование, правна форма
и ЕИК на търговеца – юридическо лице. Изтъква се, че новият член на Съвета
на директорите и действащ като втори изпълнителен директор на
дружеството е подал в ТРРЮЛНЦ декларация по чл. 234 ал. 2 и ал. 3 ТЗ,
чието съдържание по същество е идентично на това на декларацията,
представляваща Приложение №4 към чл. 14 т. 3 от Наредба № РД-04-2 от 16
юли 2019 г. По изложените съображения се претендира отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв. С. Т., който поддържа жалбата и изложените в нея
съображения и моли за отмяна на наказателното постановление. В
допълнение към доводите в жалбата изтъква, че липсва тъждество между
промени в статута на юридическото лице по смисъла на Търговския закон /ТЗ/
и обстоятелствата, които подлежат на задължително заявяване по
ЗАРИДСНПНП и са посочени в чл. 17 ал. 1 от същия закон.
Наказващият орган - Заместник-министър на икономиката и
индустрията, редовно призован, се представлява от юрк. Яна Йорданова -
Копчева, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В отговор на възраженията на
жалбоподателя изтъква, че ЗАРИДСНПНП е специален по отношение на ТЗ и
обстоятелството, че промяната е отразена в ТРРЮЛНЦ не отменя
задължението на жалбоподателя да я заяви пред Министъра на икономиката и
индустрията по реда, предвиден в ЗАРИДСНПНП. Подробни аргументи
излага в писмени бележки, в които сочи, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правилно е приложен материалният закон. Навежда възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение и претендира юрисконсултско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл.
59 ал. 2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 05.12.2022 г., а
жалбата е подадена на 19.12.2022 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
2
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „Г.“ АД, ЕИК хххххххх, е юридическо
лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище гр.
София, адрес на управление: ж.к. „Обеля 2“, бул. „Ломско шосе“ № 207, с
изпълнителни директори М.И.В. и Нели Димитрова Василева,
представляващи дружеството заедно и поотделно.
Дружеството „Г.“ АД е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
/Регистъра/, за извършване следните икономически дейности по
ЗАРИДСНПНП: по чл. 2 ал. 1 т. 1 - търговия на едро с нефт и продукти от
нефтен произход; по чл. 2 ал. 1 т. 2 - търговия на дребно с нефт и продукти от
нефтен произход; по чл. 2 ал. 1 т. 4 - транспорт на нефт и продукти от нефтен
произход и по чл. 2 ал. 1 т. 5 - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове
(LPG) извън данъчни складове.
На 05.10.2022 г. от страна на „Г.“ АД било подадено в Министерството
на икономиката и индустрията заявление с вх. № 05-01-696/05.10.2022 г. за
промяна в обстоятелствата по чл. 17 ал. 1 т. 3 ЗАРИДСНПНП, с което заявило
отписване на транспортно средство от Регистъра. Във връзка с подаденото от
дружеството заявление, на 11.10.2022 г. свидетелката В. Т. А., на длъжност
„държавен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на
икономически дейности“ към МИИ, извършила документална проверка
относно спазването на изискванията на ЗАРИДСНПНП от страна на „Г.“ АД.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
59/11.10.2022 г.
В хода на проверката свидетелката А. установила, че „Г.“ АД било
вписано в Регистъра за осъществяване на дейности по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2, т.
4 и т. 5 от ЗАРИДСНПНП, като в графа „Органи на управление на
юридическото лице, трите имена на лицата, които го управляват или
представляват …“ било вписано: „Съвет на директорите: М.И.В.; Валери
Илиев Тосев; Силвия Стоилова Стоева; Петър Светозаров Димитров.
Представляващ: М.И.В.. Начин на представляване: изпълнителен директор -
еднолично“. Държавният инспектор А. направила справка в Търговския
регистър, при която установила, че на 11.07.2022 г. по партидата на
дружеството били вписани следните промени: нов член на Съвет на
директорите и нов представител - Нели Димитрова Василева, както и нов
начин на представляване - заедно и поотделно. Свидетелката А. констатирала,
че към момента на извършване на проверката в деловодната система
„Евентис“ на МИИ не било регистрирано заявление за вписване на промяна
на посочените нови обстоятелства, с приложени документи, удостоверяващи
промяната. Предвид това, свидетелката А. преценила, че дружеството „Г.“ АД
е нарушило разпоредбите на чл. 21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 ЗАРИДСНПНП. В
тази връзка на 28.10.2022 г. до дружеството била изпратена покана за явяване
3
на негов представител за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/.
На 31.10.2022 г. в присъствието на един свидетел при съставяне на акта
и на упълномощен представител на дружеството - адв. С. Т. свидетелката В.
А. съставила АУАН № 24/31.10.2022 г., с който повдигнала против „Г.“ АД
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 21
ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 вр. чл. 34 от ЗАРИДСНПНП - за това, че на
11.07.2022 г. по партидата на дружеството били вписани следните промени:
нов член на Съвет на директорите и нов представител - Нели Димитрова
Василева, както и нов начин на представляване - заедно и поотделно, и в 7-
дневен срок от настъпването на тези промени дружеството не е подало
заявление до Министъра на икономиката и индустрията, ведно с документи,
удостоверяващи промяната. Актът бил подписан от съставителя и свидетеля,
както и от упълномощения представител на дружеството, който вписал, че
има възражения, и получил препис от акта.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН адв. С. Т., упълномощен представител на
„Г.“ АД, депозирал възражения срещу АУАН, в които били изложени
съображения, идентични на тези в жалбата.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение № 24/31.10.2022 г. и след като приел възраженията срещу същия
за неоснователни, на 24.11.2022 г. Янко Вълков Топалов - Заместник-
министър на икономиката и индустрията, издал обжалваното Наказателно
постановление № НП-13/24.11.2022 г., с което на основание чл. 34
ЗАРИДСНПНП наложил на „Г.“ АД имуществена санкция в размер на 1 000,
00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 от
ЗАРИДСНПНП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелката В. Т. А., както и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК - Констативен протокол № 59/11.10.2022
г., справка от Търговския регистър, справка от деловодната система на
Министерството на икономиката и индустрията, покана за явяване за
съставяне на АУАН, заявление с вх. № 05-01-696/05.10.2022 г., възражения
срещу АУАН, разписка за връчване на НП, заверени копия на: Заповед № РД-
16-1113/13.09.2022 г., Заповед № РД-16-1094/07.09.2022 г. и Заповед № РД-
16-1250/06.10.2022 г., всички издадени от Министъра на икономиката и
индустрията.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелката В. А., които
оцени като последователни, логични, добросъвестни, безпротиворечиви и
съответни на писмените доказателства. Тази свидетелка лично е извършила
документалната проверка за спазване на изискванията на ЗАРИДСНПНП от
страна на дружеството - жалбоподател и в хода на съдебното следствие пред
настоящата инстанция излага своите преки и непосредствени възприятия
4
относно обстоятелствата по проведената проверка, констатираното
нарушение и съставянето на процесния АУАН.
Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните
доказателствени средства.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка, предвид което и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените
материали съдът не дължи да излага. Следва да се посочи и че
жалбоподателят не оспорва установените в АУАН и НП фактически
обстоятелства, а единствено правните изводи на актосъставителя и
наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
дружеството - въззивник е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на АУАН № 24/31.10.2022 г., който е съставен от
компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 36, ал. 3 ЗАРИДСНПНП актовете за
установяване на административните нарушения по чл. 34 се съставят от
оправомощените от министъра на икономиката и индустрията длъжностни
лица. Видно от представената по делото Заповед № РД-16-1094/07.09.2022 г.
на Министъра на икономиката и индустрията, актосъставителят В. А. /на
длъжност „държавен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на
икономически дейности“ към Министерство на икономиката и индустрията/
разполага с материална и териториална компетентност да съставя АУАН за
нарушения на чл. 34 ЗАРИДСНПНП.
Въз основа на цитирания акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което също е издадено от
териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл. 36, ал. 3
ЗАРИДСНПНП наказателните постановления за административните
нарушения по чл. 34 се издават от ръководителя на ведомството или от
оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за
установяване на административното нарушение. Съгласно т. 1 от Заповед №
РД-16-1113/13.09.2022 г. на Министъра на икономиката и индустрията,
издалият наказателното постановление Янко Топалов, заемащ длъжността
заместник-министър на икономиката и индустрията, е оправомощен да издава
наказателни постановления за административните нарушения по чл. 34
ЗАРИДСНПНП, поради което е разполагал с материална и териториална
компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са открити на 11.10.2022
5
г., когато свидетелката А. е извършила документална проверка на
дружеството – въззивник, АУАН е съставен на 31.10.2022 г., а НП е издадено
на 24.11.2022 г.
Съдът служебно констатира, че в процедурата по съставяне на АУАН е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 40 ал. 1 ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, а според чл. 40 ал. 3 ЗАНН
при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В конкретния случай актосъставителят А. сама е извършила
процесната проверка и не са налице свидетели, присъствали при извършване
или установяване на нарушението. АУАН № 24/31.10.2022 г. е съставен в
присъствието само на един свидетел - Тотю Карапеев, който не е присъствал
при извършване или установяване на нарушението, а единствено при
съставяне на акта, с което е нарушено изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, тъй
като в тази хипотеза свидетелите следва да са двама. Макар формално да е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН обаче съдът намира,
че то не е съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на
дружеството - жалбоподател, доколкото в съдебно заседание чрез разпит на
актосъставителя бяха установени обстоятелствата по извършване на
проверката, установяване на нарушението и съставяне на АУАН. При
съставяне и връчване на акта не са допуснати други нарушения на
процесуалните правила - АУАН е съставен в присъствието на упълномощен
представител на жалбоподателя, предявен е за запознаване на същия,
подписан е от съставителя и свидетеля, както и от упълномощения
представител на дружеството – въззивник, на когото е връчен препис от акта.
Съдът служебно констатира, че в акта за установяване на процесното
нарушение не е посочена датата на неговото извършване, която е
задължителен реквизит съгласно чл. 42 ал. 1 т. 3 ЗАНН. Макар липсата на
дата на извършване на нарушението да е формално нарушение на
процесуалните правила, в случая то не е съществено. За да е налице
ограничаване на правото на защита на нарушителя, следва фактите, изложени
в АУАН и в НП, съставляващи описание на обективните признаци на
нарушението, включително датата на неговото извършване, да не могат да
позволят на санкционираното лице да разбере за какво точно
административно нарушение е ангажирана неговата отговорност. В случая
това не е така, доколкото фактическото описание на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, е достатъчно ясно - посочено е
законовото задължение, което не е изпълнено, както и срокът, в който е
следвало да се изпълни. В АУАН № 24/31.10.2022 г. е отразено, че
заявлението, ведно с приложени документи, удостоверяващи промяната на
обстоятелствата по чл. 17 ЗАРИДСНПНП, е следвало да бъде подадено в
6
седемдневен срок, считано от 11.07.2022 г., когато в Търговския регистър по
партидата на дружеството са били вписани посочените в АУАН промени, като
е отразено и че към 11.10.2022 г. /датата на извършване на проверката от
държавен инспектор А./ от страна на дружеството не е подадено такова
заявление с приложени документи, удостоверяващи промяната. Тъй като се
касае за нарушение, което се осъществява чрез бездействие, същото е
извършено в първия ден, следващ изтичането на седемдневния срок, визиран
в чл. 21 ал. 1 ЗАРИДСНПНП, в който, като е било длъжно, задълженото лице
не е подало заявление, ведно с приложени документи, удостоверяващи
промяната на обстоятелствата по чл. 17 ЗАРИДСНПНП, т.е. нарушението е
извършено на 19.07.2022 г. Същевременно, наказващият орган е санирал
допуснатата в АУАН нередовност по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН и изрично е
посочил в издаденото наказателно постановление датата на извършване на
нарушението, а именно 19.07.2022 г. Предвид това, за нарушителя не е
възникнало съмнение относно датата на извършване на вмененото му
административно нарушение и правото му на защита не е нарушено.
Както в АУАН, така и в НП по надлежен и идентичен начин са описани
всички елементи от състава на нарушението, обстоятелствата по
извършването му, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Налице
е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В
акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него
наказателно постановление ясно е посочено кои са променените
обстоятелства по партидата на дружеството - въззивник в Търговския
регистър, кога е станало това, в какъв срок дружеството е следвало да подаде
заявление до Министъра на икономиката и индустрията и да приложи
документи, удостоверяващи промяната, както и че до 11.10.2022 г. това не е
било сторено. В двата процесуални акта /АУАН и НП/ също така е посочено,
че променените обстоятелства са такива по смисъла на чл. 17 ал. 2 т. 6
ЗАРИДСНПНП. Ето защо съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени изискванията на чл. 42 ал. 1 ЗАНН и съответно на чл. 57 ал.
1 ЗАНН относно тяхното минимално изискуемо съдържание и за въззивника
не съществува съмнение за какво точно нарушение му е повдигнато
настоящото административнонаказателно обвинение.
По изложените съображения съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съдът намери и че правилно е приложен материалният закон.
От доказателствата по делото безспорно се установява, а и не се спори,
че дружеството - въззивник „Г.“ АД е регистрирано в Министерството на
икономиката и индустрията за осъществяване на дейностите по чл. 2, ал. 1, т.
1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗАРИДСНПНП, а именно търговия на едро и на дребно с
нефт и продукти от нефтен произход, транспорт на нефт и продукти от
нефтен произход и пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG)
7
извън данъчни складове. Като лице, осъществяващо икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, дружеството - жалбоподател
е адресат на нормата на чл. 17 ал. 1 и ал. 2 ЗАРИДСНПНП, а като лице,
получило регистрация, се явява и адресат на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от
същия закон.
Според чл. 21 ал. 1 ЗАРИДСНПНП при промяна на обстоятелствата по
чл. 17 от ЗАРИДСНПНП лицето, получило регистрация, е длъжно в 7-дневен
срок от настъпване на промяната да подаде заявление до Министъра на
икономиката /с влизане в сила на ДВ бр.8/25.01.2023 г. - Министъра на
икономиката и индустрията/ и да приложи документи, удостоверяващи
промяната.
Съгласно чл. 17 ал. 2 т. 6 ЗАРИДСНПНП към заявлението за
регистрация се прилагат следните документи: декларация за изпълнението на
общите условия за регистрация по чл. 7, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 6, както и на
специалните условия по чл. 8, ал. 3, т. 5 и 6 по образец, утвърден с наредбата
по чл. 4, ал. 4 ЗАРИДСНПНП. Според чл. 17 ал. 2 т. 6 вр. чл. 7 ал. 1 т. 1 и т. 4
ЗАРИДСНПНП обстоятелствата, че регистрираното лице е търговец по
смисъла на Търговския закон, както и кои са неговите управители и членове
на органите за управление, представляват данни, които подлежат на
деклариране пред Министъра на икономиката /сега - пред Министъра на
икономиката и индустрията/.
Разпоредбата на чл. 21 ал. 1 ЗАРИДСНПНП визира промяната на
всички обстоятелства по чл. 17, т.е. не прави разграничение между
обстоятелствата, които изрично се попълват в заявлението за регистрация
съгласно чл. 17 ал. 1 от закона, и тези, които се удостоверяват с документите,
визирани в алинея втора на чл. 17 ЗАРИДСНПНП, поради което съдът
прецени като неоснователни всички възражения на жалбоподателя, че на
заявяване подлежи само промяната на обстоятелствата по чл. 17 ал. 1 от
същия закон и конкретно по отношение на статута на дружеството –
единствено неговия ЕИК, наименование и правна форма. Подобно
стеснително тълкуване не намира опора в закона, предвид на това, че нормата
на чл. 21 ал. 1 ЗАРИДСНПНП е изрична в препращането си към целия текст
на чл. 17 ЗАРИДСНПНП, а не само към първата му алинея. Съгласно чл. 17
ал. 2 т. 6 ЗАРИДСНПНП обстоятелството, че членовете на управителния
орган на юридическото лице, осъществяващо икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, отговарят на изискванията,
въведени с разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от същия закон се удостоверява с
декларация, която придружава заявлението по чл. 17 ал. 1 ЗАРИДСНПНП.
Съгласно чл. 22 ал. 2 т. 4 ЗАРИДСНПНП в регистъра на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, се вписват данни за органите на управление на
юридическото лице, което е регистрирано, трите имена на лицата, които го
управляват или представляват, както и начинът на представляване. Именно с
оглед на цитираните по-горе норми се налага изводът, че законодателят
8
изисква от регистрираните лица, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да заявяват пред Министъра
на икономиката в определен срок промяната в обстоятелствата, свързани с
идентификационни данни на регистрираното лице, неговите членове на
управителния орган, представители и начина на представляване.
От приложената справка от Търговския регистър се установява, че на
11.07.2022 г. по партидата на дружеството „Г.“ АД са били вписани промени в
представителите на дружеството и членовете на Съвета на директорите, сред
които била добавена Нели Димитрова Василева, както и промяна в начина на
представляване - от „изпълнителен директор - еднолично“ на „заедно и
поотделно“. Вписването на Нели Димитрова Василева като нов член на
управителния орган на дружеството /Съвета на директорите/ и нов
представител на същото представлява промяна на обстоятелствата по смисъла
на чл. 17 ЗАРИДСНПНП, тъй като същата следва да отговаря на общите
условия по чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗАРИДСНПНП, което обстоятелство се
удостоверява с декларация по чл. 17 ал. 2 т. 6 от същия закон.
Съгласно чл. 16 ал. 1 ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката
и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Същевременно,
както вече беше посочено, по силата на чл. 22 ал. 2 т. 4 ЗАРИДСНПНП в
Регистъра, воден от Министерството на икономиката и индустрията, следва
да се вписват органите на управление на юридическото лице, трите имена на
лицата, които го управляват или представляват, както и начинът на
представляване. От тук се налага и изводът, че промяната на тези
обстоятелства и вписването им по партидата на дружеството в Търговския
регистър не е достатъчно, за да е ясно кое е лицето, което извършва
икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход. Тези
обстоятелства подлежат на деклариране и пред Министъра на икономиката
/сега - пред министъра на икономиката и индустрията/, съответно и на
вписване в Регистъра, воден от Министерството на икономиката и
индустрията. Ето защо настоящият съдебен състав се солидализира с
изводите на наказващия орган, че подаването на декларация със сходно
съдържание пред друг орган и по друг ред не отменя задължението на
регистрираното лице по чл. 21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 ЗАРИДСНПНП. Като
аргумент в подкрепа на горния извод следва да се посочи и че изискванията
по чл. 234 ал. 2 и ал. 3 ТЗ към членовете на съвета на директорите не са
напълно идентични с изискванията към членовете на управителния орган на
юридическо лице, осъществяващо икономически дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход, въведени с разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4
ЗАРИДСНПНП, където е предвидено допълнително изискване лицето да не е
осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Именно тъй като
ЗАРИДСНПНП по отношение на воденето на регистър на лицата,
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, и подлежащите на вписване обстоятелства се явява
9
специален по отношение на ТЗ, обявяването на обстоятелствата в ТРРЮЛНЦ
не съставлява изпълнение на задължението за заявяването на тези
обстоятелства пред Министъра на икономиката и индустрията по
предвидения в ЗАРИДСНПНП ред.
По делото безспорно се установява, че на 11.07.2022 г. по партидата на
дружеството „Г.“ АД в Търговския регистър са вписани промени в
представителите на дружеството, в членовете на управителния му орган и в
начин на представляване, поради което в 7-дневен срок, считано от 11.07.2022
г., дружеството - въззивник е следвало да заяви пред Министъра на
икономиката /сега - Министъра на икономиката и индустрията/ настъпилата
промяна в идентификационните си данни, както и да приложи документи,
доказващи тази промяна. Същевременно от показанията на свидетелката А.,
справката от деловодната система на Министерството на икономията и
индустрията и Констативен протокол № 59/11.10.2022 г. се установява, че до
18.07.2022 г. „Г.“ АД не е заявило промяната в членовете на управителния си
орган, представителите и начина на представляване пред Министъра на
икономиката, нито в същия срок е подало документи, доказващи тези
промени. Поради това с изтичането на този срок на 19.07.2022 г. „Г.“ АД със
своето бездействие е извършило вмененото му административно нарушение
по чл. 21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 ЗАРИДСНПНП, като нарушението е
извършено в гр. София, ул. „Славянска“ № 8 /адреса на Министерство на
икономиката и индустрията/, където е следвало да бъде подадено
заявлението, ведно с документите, удостоверяващи промяната.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Съдът намери, че не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото обществената опасност на
санкционираното нарушение не разкрива различия в сравнение с типичната
степен на обществена опасност на нарушенията от този вид. Още повече
следва да се посочи, че към 11.10.2022 г. /датата, на която е съставен
констативния протокол, удостоверяващ резултатите от извършената
проверка/ срокът на закъснението е бил почти три месеца, което изключва
възможността нарушението да се преценява като такова с по-ниска степен на
обществена опасност.
За процесното административно нарушение санкционната норма на чл.
34 ЗАРИДСНПНП предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
1 000 до 10 000 лева. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в минималния размер от 1 000, 00 лева. Минималният
размер на имуществената санкция не може да бъде намаляван по арг. от
разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН, поради което не се налага излагането на
съображения по отношение на индивидуализацията й. Единствено за пълнота
съдът ще посочи, че така определената в минимален размер санкция се явява
10
съответна на критериите по чл. 27 ЗАНН и би осигурила постигане на целите
по чл. 12 ЗАНН, като би мотивирала жалбоподателя занапред да спазва
стриктно разпоредбите на ЗАРИДСНПНП. Минималният размер на
имуществената санкция се явява съответен на липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и на факта, че нарушението е първо по
ред за въззивника.
По изложените мотиви съдът намери, че жалбата е неоснователна и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този резултат от производството право на разноски на основание
чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в
съдебно заседание. В случаите по чл. 63д ал. 4 ЗАНН размерът на
възнаграждението се определя от съда, който следва да съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на
осъщественото процесуално представителство, като определеното от съда
възнаграждение не следва да надвишава максималния размер на
възнаграждението, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Като взе предвид фактическата и правната сложност на
делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно
съдебно заседание, както и че в депозираните писмени бележки от
процесуалния представител на наказващия орган се съдържат принципни
съображения за законосъобразното протичане на предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, съдът счете, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
наказващия орган, следва да е в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
размер, а именно 80, 00 /осемдесет/ лева.
Жалбоподателят няма право на присъждане на разноски, тъй като не
постига отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-13 от
24.11.2022 г., издадено от Заместник-министъра на икономиката и
индустрията, с което на основание чл. 34 от Закона за административното
регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на „Г.“ АД, ЕИК хххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.
21 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 т. 6 от ЗАРИДСНПНП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
11
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„Г.“ АД, ЕИК хххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на икономиката и
индустрията, адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 8, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12