МОТИВИ:
към Решение№ 72/05.03.2020 г. по АНД № 204/2020 г. по описа нае БОС.
Производството
е образувано по предложение на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър, по
реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1, пр. първо, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на
финансова санкция спрямо дружество „С. – 22“ ЕООД
(EИК: *******) със седалище и адрес на управление
гр. Несебър, ул. „С. В.“, бл. ***, ет. ***, във връзка с имуществена облага в размер на 10 595,00 лева, с
която би се обогатило юридическото лице, чрез извършеното от управителя му С.Г.Д.
с ЕГН ********** престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа
внесеното предложение по изложените в него съображения. Счита, че са налице всички
основания за налагане на финансовата санкция.
Управителят
на юридическото лице „С.-22“ ЕООД – С.Г.Д.,
редовно призована не се явява.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
установи следното:
По
внесен обвинителен акт РС – Несебър е образувал НОХД № 875/2019 г. Делото е
приключило с влязла в сила на 21.12.2019 г. осъдителна присъда и С.Г.Д. на основание чл. 172б, ал. 1, вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, вр. с чл. 13, ал. 1 и ал. 2, т.2 и чл. 22, ал. 1 от
ЗМГО я осъдил на Пробация с първите две задължителни мерки за срок от шест
месеца.
С.Д.
е управител на „С.-22“ ЕООД
(EИК: ******) със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, ул. „С. В.“, бл. ***, ет. ***. Дружеството развивало търговска дейност,
изразяваща се в продажба на аксесоари – мъжки и дамски чанти, раници,
портфейли, портмонета и др. През лятото на 2017 г. стопанисвало обект в КК
„Слънчев бряг“, общ. Несебър на крайбрежната алея пред хотел „Гларус“.
К. Д. и Н. М. работели
като оперативни работници в сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
Бургас. На 28.06.2017 г. в полицията постъпила оперативна информация относно
извършване на търговска дейност със стоки носещи търговски марки без съгласието
на притежателите им, като информацията касаела търговския обект стопанисван от
„С.-22“ ЕООД. Във връзка с получената информация
обекта бил посетен от полицейски екип, в който били включени и двамата
свидетели. При пристигане на място било констатирано наличие на изложени за
продан стоки – чанти, раници и портфейли с поставени на тях изображения на
търговски марки – Михаел Крос, Гес, Луи Вюитон, Гучи и Долче, и Габана. На
работа в магазина била продавачката Т. Т.,
която обяснила, че управителката С. Д. се занимава
със зареждане на обекта със стоки и тя отчитала на нея оборота от продажбите.
Тя не могла да представи документи за произхода на стоките. При пристигането на
място на Д. тя дала обяснение, че
повечето стоки били закупени от пазар „Илиенци“ в София и от пазара в гр.
Димитровград. На обекта имало фискално устройство, регистрирано на „С.-22“ ЕООД, от което имало издаден фискален бон,
представен на досъдебното производство от Н. М..
На място била извикана оперативна група на МВР и било извършено претърсване и
изземване в търговския обект, при което били иззети: 103 бр. портфейли „MICHAEL
KORS“; 17 бр. портфейли „GUESS“; 31 бр. дамски чанти „LOUIS VUITTON“; 120 бр.
дамски чанти „MICHAEL KORS“; 6 бр. раници „LOUIS VUITTON“; 4 бр. мъжки чантички
„GUCCI“; 5 бр. мъжки чантички „LOUIS VUITTON“; 16 бр. портмонета „LOUIS
VUITTON“; 5 бр. дамски чанти „DOLCE & GABBANA“.
От
изготвената авторско-правна
експертиза за изследване на
изображенията и надписите върху веществените доказателства се установяват на
различни места словни и образни елементи, които били сходни с регистрираните
търговски марки.
Установено
е, че представители на притежателите на търговски марки: Michael Kors
/Switzerland/ International GmbH, US; Guess IP Holder L.P., US и Guess Inc, US;
Louis Vuitton Malletier, FR; Guccio Gucci S.P.A., IT; Dolce & Gabbana
Trademarks S.r.l., It, не са предоставяли на С. Д. съгласие да използва посочените марки.
От
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната
стойност на иззетите вещи, предлагани за продан в обекта, използван от „С.-22“ ЕООД, е 10 595,00 лева.
От
мотивите към постановената присъда е видно, че за да изведе фактическия извод
относно общата стойност на инкриминираните вещи, иззети от търговския обект,
стопанисван от дружеството, управлявано от С.Д., наказателният съд се е позовал
на заключението на оценителната експертиза от досъдебното производство.
При
така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с чл. 413 от НПК
относно задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея,
относно начина на осъществяване на престъплението, свързани и с преценка
механизма на деянието и евентуалната облага, както и между дееца и търговското
дружество, съдът изведе следните правни изводи:
Предложението
на РП – Бургас, ТО – Несебър е допустимо, доколкото е подадено от надлежна
страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря
на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано
по същество същото е основателно.
Налагането
на имуществена санкция по реда на чл. 83а от ЗАНН е възможно при кумулативно
наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки. В конкретния случай
дружеството, посочено от прокуратурата, може да бъде санкционирано по реда на
чл. 83а от ЗАНН. „С.-22“ ЕООД е
дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63, ал. 3 от
Търговския закон е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на
имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към
дата на осъществяване на престъпното деяние – 28.06.2017 г. С.Г.Д. е била
собственик и управител на търговското дружество, т.е. към момента на извършване
на престъплението е била овластена да взема решения от името на юридическото
лице. Ето защо С.Г.Д. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1
и 2 от ЗАНН. Извършеното от нея престъпление, за което е била призната за
виновна с посочената по-горе и влязла в сила присъда, а именно чл. 172б, ал. 1
от НК, е сред визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на установения от наказателния съд и описан в мотивите на постановената
присъда механизъм на извършване на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК,
следва да се направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в
чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН – управляваното от С.Г.Д. дружество е могло да се
обогати следствие извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б, ал. 1
от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на
търговското дружество в търговския обект, стопанисван от същото търговско
дружество „С.-22“ ЕООД, което в този период принципно се е
занимавало с търговия на чанти, портфейли и портмонета.
Ето
защо и доколкото настоящият съд е обвързан със задължителната сила на
постановената присъда и мотивите към нея, следва да се приеме за безспорно, че
сумата, с която дружеството би могло да се обогати, съвпада с посочената в
оценителната експертиза по досъдебното производство в размер на 10 595,00
лева.
Съгласно
чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в
размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е
имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лева, но не
по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е могло
да получи неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намери, че
имуществената санкция следва да се определи в размер на 10 595,00 /десет хиляди
петстотин деветдесет и пет/лева.
Мотивиран
от горното съдът постанови своето решение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: