№ 3701
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110150541 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. В. В., М. А.
В. и Ц. Т. В., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
разделната дължимост при дялове 1/4 част за А. В., 1/4 част за М. В. и 2/4 части за Ц. В.
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 38305/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
424,06лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането; 32,73лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2022г.-
19.06.2023г.; 32,54лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното плащане; и
6,76лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2020г.-19.06.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ******, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената
за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва
за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба извън законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорват исковете. Твърдят, че не са потребили
никаква енергия в имота, тъй като за топла вода се ползва електрически бойлер.
Считат, че част от вземанията са погасени по давност. Посочват, че с Решение от
03.07.2023г. на ВАС е отменена т.6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., поради което не дължат енергия, изчислена по
1
отменена методика за сградна инсталация. Отричат въобще сградата да е
топлоснабдена. Посочват, че не са поканени и не са изпаднали в забава.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт от 27.07.2001г. за покупко-продажба,
съгласно който процесният имот се придобива от П. Й. Д.. От приложеното
удостоверение за наследници се установява, че П. Д. е починала на 30.10.2016г., като е
оставила за свои законни наследници двамата си сина – В. В. и Ц. В., които наследяват
по равни части и съответно са придобили по силата на наследствено правоприемство
по ½ идеална част от имота. На 26.01.2023г. В. В. е починал, като е оставил за свои
законни наследници М. В. – съпруга и А. В. – дъщеря, които също получават по равни
части от наследственото имущество. С нотариален акт от 15.03.2023г. М. В. е дарила
на А. В. притежаваната от нея ¼ идеална част от процесния имот. С нотариален акт от
същата дата Ц. В. е продал на А. В. притежаваната от него ½ идеална част от имота. От
това следва, че на 15.03.2023г. А. В. е станала собственик на целия имот. На
05.05.2023г. същата е подала заявление-декларация до ищцовото дружество за смяна на
партидата на имота на нейно име. На същата дата е подала заявление до ищцовото
дружество, с което възразява, че за част от дължимите суми е изтекла погасителна
давност, като ще заплати задълженията извън давностния период след уточнение с
топлинния счетоводител. Заявява, че блокът и апартаментът не ползват топла вода и
парно и не са топлоснабдени.
Според заключението по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза,
сградата, в която се намират имотът, не е ползвала отопление през процесния имот, но
е ползвала топла вода. Видно от показанията в таблица № 1 към заключението, през
процесния период е налице консумация на топлинна енергия за БГВ в сградата. Това се
2
установява и от представената обща изравнителна сметка за входа /л. 79/, която показва
консумация на топла вода през процесния период във входа. Ето защо, съдът приема за
доказано, че сградата, в която се намира имотът, през процесния период е била
присъединена към топлопреносната мрежа и е доставяна топлинна енергия за БГВ.
С оглед горните факти и при съобразяване цитираното ТР, съдът приема, че за
процесния период – м.05.2021г.-м.04.2022г. В. В. и Ц. В. в качеството им на
съсобственици на процесния имот при равни квоти са се намирали в облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество,
имали са качеството клиенти (потребители) и са материално легитимирани да
отговорят за задълженията. С оглед настъпилата смърт на В. В. на 26.01.2023г.,
неговото имущество, включващо и задълженията, е преминало към наследниците му,
които са ответниците М. В. и А. В., които придобиват по равни части от наследството,
включително задълженията.
От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,
че тъй като сградата е била без отопление, топлинна енергия за отопление от
радиатори и отдадена от сградната инсталация не е начислявана. През процесния
период е начислена единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
(топла вода), като същата е начислена на база един потребител по 140л/денонощие
съгласно Наредба № Е-РД-04-1. Причината е, че не е бил осигурен достъп за отчет на
наличния водомер за топла вода, а и същият е бил с изтекъл срок на годност.
Стойността на начисленото количество възлиза на 424,07лв.
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от
министъра на енергетиката, обнародвана в ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г., представлява
подзаконов нормативен акт, който е действал през процесния период и намира
приложение. Съгласно чл. 70, ал. 2 от нея, всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите
на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп
за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Тоест,
задължението на лицата, които притежават имот в топлоснабдена сграда, да осигуряват
достъп за отчет на уредите произтича от нормативен акт, а не от общите условия към
договора за доставка на топлинна енергия, с оглед на което доводите на ответниците в
тази насока в писмените бележки са неоснователни.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на клиентите, неосигурили достъп за отчет
на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се
начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. Последната разпоредба предвижда, че
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4,
липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп
за отчитане.
В случая, след края на отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г., няма данни да
е бил осигурен достъп за отчет в процесния имот, а напротив – налични са
доказателства за неосигуряването на такъв (л. 78 от делото и експертното заключение).
Твърдението на ответниците в писмените бележки, че за отчетния период за 2023г.
лицето „инкасатор“ не си спазило графика за посещение и се наложило да бъде
3
издирвано, за да извърши проверка и да изготви отчет, няма отношение към
настоящото дело, доколкото релевантно в случая е отчитането през 2022г. след края на
отоплителния сезон, а не през 2023г., която излиза извън процесния период. В чл. 29,
ал. 2 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
делегацията по чл. 70, ал. 3 от Наредбата, е предвидена възможността клиентите,
неосигурили достъп до имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, да
поискат срещу заплащане, съгласно ценоразписа на търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки (обща и индивидуални) в тримесечен срок от
датата по чл. 28, ал. 2. В случая няма доказателства абонатите да са се възползвали и от
този ред.
Следва да се има предвид и че в случая водомерът за топла вода е бил с изтекла
метеорологична годност, тоест не може да се приеме, че е бил изправно средство за
отчитане. В представения талон за пломбиране на водомери /л. 49/ е удостоверено от
служител на /фирма/, че намиращият се в имота водомер за топла вода с фабричен №
******** е с годност до 2005г., което показва, че към края на отоплителен сезон
2021/2022г. е бил със 17 години над годността му. С оглед на това, не може да се
приеме, че това е бил изправен измервателен уред. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, количеството гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие и когато
не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4. Чл. 52, ал. 6, т. 4 предвижда,
че на последваща проверка по реда на Закона за измерванията за сметка на собственика
подлежат индивидуалните водомери за топла вода в имотите на клиентите - съгласно
изискването на Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.
34, ал. 1 и 2 от тази наредба, периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на
потребителите от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени за
това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по
реда на ЗИ. От това следва, че изцяло в задължение на потребителя е да поддържа
изправен и преминал периодичната метеорологична проверка измервателен уред, която
на водомерите в сгради в режим на ЕС е на 10 години. В случая, това не е било сторено
и водомерът за топла вода в имота е бил с метеорологична проверка до 2005г., без да
има доказателства да е преминал последваща такава в предвидения срок.
С оглед изложеното, съдът намира, че правилно през процесния период за имота
е начислена топла вода според правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1
от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, тъй като нито е бил осигурен достъп за отчет,
нито са били изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 6, т. 4. Съдът приема, че правилно е
извършено изчислението, видно от изравнителната сметка и експертното заключение,
като стойността на топлата вода за имота възлиза на 424,07лв. Доколкото в настоящото
производство е заявен по-нисък размер от 424,06лв. и с оглед действащия принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен от заявеното. Ето
защо, съдът приема за установено наличието на вземане в полза на ищцовото
дружество за сумата от 424,06лв.
С отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина
енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
№ 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
4
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 07.07.2023г. Следователно, биха били погасени по давност вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди 07.07.2020г. В случая обаче, най-ранното
вземане, което се претендира, е за м.05.2021г., чиято изискуемост съгласно чл. 33, ал. 1
от общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., е 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася. От това следва, че няма погасени по давност
вземания и възражението е неоснователно.
Предвид че в случая топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, не е
начислявана и такава не се претендира, ирелевантно е възражението на ответниците,
свързано с отмяната на т.6.1.1 от методиката за сградна инсталация с решение на ВАС
от 03.07.2023г., което по принцип има действие за напред и не би било приложимо за
процесния период.
По изложените съображения, съдът намира, че първият предявен иск за
главницата от 424,06лв. се явява изцяло основателен, като ответниците отговарят при
дялове ½ част за Ц. В. и по ¼ част за А. и М. В.и.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия:
Както бе посочено, през процесния период в отношенията между страните са
действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл.
33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Според чл. 33, ал. 2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според ал. 5 на същия член, при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. От изложеното следва, че денят на изпълнение на задължението за
плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията
стават изискуеми и от следващия ден потребителите изпадат в забава и дължат
мораторна лихва в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Общата фактура е
издадена на 31.07.2022г., поради което падежът за плащане настъпва на 14.09.2022г. и
от 15.09.2022г. същите са в забава за плащане. Цитираното от ответниците решение на
СГС от 15.10.2020г. се отнася до ОУ за битови клиенти от 2014г., които са различни от
приетите през 2016г., и именно последните намират приложение в случая, поради
което това решение е неотносимо. Ответниците, чиято е процесуалната тежест, не
твърдят и ангажират доказателства да са платили дължимата главница на падежа,
поради което са изпаднали в забава и дължат законна лихва за забава, чийто размер,
изчислен на основание чл. 162 ГПК, за претендирания от ищеца период – 15.11.2022г.-
19.06.2023г., възлиза на претендираната сума от 32,73лв. Ето защо, и този следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея:
Съгласно чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост (в каквато се намира процесният имот), се извършва по
система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
5
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 61, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, когато договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен,
то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго
лице. По делото е представен констативен протокол № 3480/15.05.2012г. /л. 26/,
подписан от представител на ищцовото дружество и на етажната собственост, с който е
удостоверено, че в порцесната сграда има техническа възможност за прилагане на
дялово разпределение, като до края на сезон 2007/2008г. същото е извършвано от
дружеството /фирма/, но от отоплителен сезон 2008/2009г. има нежелание на етажната
собственост за това. С оглед на това, именно ищцовото дружество трябва да извършва
дяловото разпределение през процесния период. Дяловото разпределение включва
отчитане на измервателните уреди, разпределение и изготвяне на изравнителна сметка.
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
“дялово разпределение“ (чл. 22, ал. 1 и 2). Установява се, че през процесния период
ищцовото дружеството е извършвало тази услуга – отчет на измервателните уреди,
изготвяло е изравнителни сметки и е разпределяло топлоенергия (л. 77-94). Ето защо,
има право на вземане за нея, тъй като същата има възмезден характер, като от
ангажираните писмени доказателства се установява, че нейният размер за процесния
период м.05.2020г.-м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 32,54лв. Тези
вземания също не са погасени по давност, тъй като за м.05.2020г., което е най-ранното,
падежът за плащане настъпва на 15.07.2020г., а погасени по давност биха била само
вземания, чийто падеж е настъпил преди 07.07.2020г. (виж изложените по-горе
съображения). Ето защо, и този иск се явява изцяло основателен.
Съгласно чл. 12, т. 1 от общите условия, клиентът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина,
определени в тези общи условия. Това са същите условия и срокове, които са
предвидени и за заплащането на топлинната енергия. Ето защо, с изтичането на 45-
дневния срок, абонатите изпадат в забава и дължат мораторна лихва, чийто размер
върху главницата от 32,54лв. за периода 16.07.2020г.-19.06.2023г., изчислен на
основание чл. 162 ГПК, излиза дори в по-нисък размер от претендирания от ищеца
6,76лв. Ето защо, и този иск се явява основателен в цялост, като дяловете на
ответниците са същите, посочени по-горе.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 75,00лв. за заповедното производство и
525,00лв. в исковото, с включено юрк. възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу А. В. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, М. А. В., ЕГН:
6
**********, с адрес: /населено място/, и Ц. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, че ответниците дължат разделно при дялове 1/4 част за А. В., 1/4 част за М. В.
и 2/4 части за Ц. В. на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 38305/2023г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 424,06лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ******, ведно
със законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането; 32,73лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2022г.-19.06.2023г.;
32,54лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното плащане; и 6,76лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-
19.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, М. А. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Ц. Т. В., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, разделно при дялове 1/4 част за
А. В., 1/4 част за М. В. и 2/4 части за Ц. В., сумата от 75,00лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 525,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7