Р Е Ш Е Н И Е
№ 260770 30.11.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6670 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез юрисконсулт Паолина Видева Йовчева, преупълномощена от „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ против Г.С. Г. ЕГН ********** с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3 156, 11 лева, от която сумата 2030, 79 лева, представляваща главница и сумата 1125, 32 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2016 година до 20.11.2018 година по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 42 от 07.02.2012 година, сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1983 от 22.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3938 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като с посочената заповед е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответната страна на сумите, индивидуализирани в исковата молба, подадено е възражение от длъжника и е са дадени указания на кредитора за предявяване на иск по посочения процесуален ред. Предявяване на иск е потвърдено от лице с представителна власт.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
На 07.02.2012г. между Г.С.Г., от една страна, като кредитополучател, и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, от една страна като кредитор, е сключен Договор за банков кредит за предоставяне на сума в размер от 7 500 евро. Целта на кредита е била рефинансиране, обзавеждане и оборудване. Насрещното задължение е за връщане на кредита заедно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидения в договора за кредит срок – до 25.01.2020 година или 120 месеца. В исковата молба е посочено, че съгласно чл.12.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да издължава главницата по кредита, лихва и други разходи по кредита, включително ГПР, при условията на раздел VI от ОУ. Посочено е още, че анюитетните вноски по договора са с падеж на 25 – то число на месеца в периода от 25.02.2012 година до 25.01.2022 година. Уточнено е, че ГПР е 11,7379 % и в исковата молба е посочено как е формиран размера му. На следващо място в исковата молба е посочено, че на 20.11.2013 година е подписан Анекс № 1 към договора за кредит, с който вземанията по договора са обезпечени с поръчителство от П.М.Ц.. Посочено е, че към този момент размерът на задължението по договора е бил 6 929, 24 евро. Променен е падежа на вноските – на 20 – то число и страните са постигнали съгласие дългът да бъде върнат до 20.01.2022 година.
На следващо място е посочено още, че след сключване на анекса кредитополучателят е преустановил изпълнението на задълженията по договора след което е преустановил плащанията.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2016 г. „Уникредит Булбанк“ АД е прехвърлила вземанията си по договора за банков кредит на заявителя.
В исковата молба е посочено, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични
пълномощни, цесионера - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и „Иванов и Денев - Адвокатско
дружество“ са упълномощени от - цедента „Уникредит Булбанк“ АД да извършват
уведомяване от негово име и за негова сметка. Ищецът, чрез представляващ,
твърди че уведомленията са изпратени на посочения адрес и на постоянния и
настоящ адрес, но известията за доставка са върнати с отразяване
„Непотърсено“. На следващо място ищецът,
чрез процесуалния си представител, излага довод, че ответника следва да се
счита уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата молба и приложенията и този факти следва да бъде взет
предвид съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК.
Поради изложеното ищецът
предявява посочения иск за установяване на дължимост на главница.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът Г.С.Г., чрез процесуалния си представител – адвокат Р.Д., дава писмен отговор на предявения иск.
На първо място оспорва представителната власт на юрисконсулта, подал исковата молба. Позовава се на нормите на чл.71, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата, като посочва, че адвокатско дружество може да преупълномощи само адвокат.
В писмения отговор ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва пълномощно от 05.03.2013 година от управителя на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с което упълномощава Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ да уведомява длъжници на дружеството за непородило правно действие, като твърди, че документа е антидатиран и отправя искане да бъде открито производство по чл.193 от ГПК и ищецът да бъде задължен да представи документа в оригинал.
Поради това процесуалният представител на ответника счита, че и писмото, с което е уведомен Г.С.Г. за цесията не е породило действие. Уточнява още, че като процесуален представител той не е упълномощен да получава препис от уведомлението в хода на настоящия процес, тъй като правата които притежава на това основание са изрично посочени. Излага в тази насока, че в документите по делото не се съдържа уведомление за цесията.
На следващо място в писмения отговор процесуалният представител на ответника посочва, че доверителят му не е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, в която насока излага подробни фактически и правни доводи. В писмения отговор е посочено още, че в§ 9 от Анекс № 1 от 20.11.2013 година към договора за банков кредит страните постигнали съгласие, че при неизпълнение на задължението за погасяване на вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем.
При условията на евентуалност в писмения отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител – адвокат Д., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства.
По допустимостта на предявения иск настоящият състав приема следното:
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 1 983 от 22.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3 938 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба, и указване на кредитора предявяване на иск предвид постъпило възражение от длъжника, при спазени срокове.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД.
По повод оспорване на представителната власт на процесуалния представител на ищеца настоящият състав приема следното:
Действията по подаване на исковата молба от юрисконсулт са потвърдени с молба от адвокат К., съгласно дадени указания с разпореждане и предвид пълномощно, приложено към исковата молба, с което тя е упълномощена от „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“, което от своя страна е пълномощник на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В това пълномощно /от 05.03.2013 година/ е посочена възможността пълномощникът да преупълномощава и други адвокати. В съдебно заседание относно представителната власт на адвокат К. е приет и рамков договор за постоянна работа по дела, сключен на основание чл. 77 от Закона за адвокатурата, с което се установява спазване и на тази норма. Предвид възможността с представителната власт да бъдат преупълномощавани и други адвокати, настоящият състав приема, че е спазена и нормата на чл. 71 от Закона за адвокатурата, както и че предприетите процесуални действия са потвърдени. Представен е и оригинал на пълномощно, оспорено от ответника, който след сверка е върнат на страната. Поради изложеното настоящият състав приема, че се установява надлежно учредена представителна власт за осъществяване на процесуално представителство по делото.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна:
С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.11.2016г. и
приложенията към него, сключен между „Уни Кредит Булбанк” АД и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, ищецът е придобил вземанията по договор за потребителски кредит № 42 от 07.02.2012 година, сключен с
ответника. Този факт се установява от приложения
договор за цесия и извлечението от приложение към него. Посочен е общ размер на дълга от 12 035, 12 лева, от
който сумата 10 885, 48 лева, представляваща главница и сумата 1 149,
64 лева, представляваща договорна лихва.
В
случая от приложените по делото доказателства – изпратени три писма с обратни
разписки на три адреса, включително на постоянния и настоящ адрес, посочен в
справката от НБДН, съвпадащ с адреса в договора, на който е връчена и заповедта
по чл. 410 от ГПК, не се установява уведомяване на ответника за прехвърляне на
дълга на посоченото основание към друг кредитор – ищеца. Поради
това следва да се приеме, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.
99 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба, към която са приложени и уведомления, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В допълнение следва да бъде
посочено, че цедента е упълномощен от цесионера да предприема действия по
уведомяване на длъжника, видно от приложеното към исковата молба и прието като
писмено доказателство по делото пълномощно /лист 33 от делото/, а пълномощно е
заверено на 30.11.2016 година относно подписите, видно от приложените преписи.
Тези факти следва да бъдат посочени по повод направените оспорвания от
ответника. На следващо място следва да
бъде посочено, че по делото е прието и пълномощно от 05.03.2020 година за
упълномощаване на адвокатското дружество да уведомява длъжници за договора за
цесия от 05.03.2013 година, действия по което следва да се приеме, че са
потвърдени, предвид предприетите действия по подаване на заявление и
впоследствие предявяване на иск. Както
беше посочено в случая длъжникът се счита уведомен за договора за цесия с
получаване на препис от исковата молба и приложенията.
На 07.02.2012 година между „Уни Кредит Булбанк” АД , от една
страна като кредитор, и Г.С.Г., от друга, като длъжник, е сключен
договор за банков кредит за предоставяне на сумата 7 500 евро срещу насрещно
задължение за връщането й на месечни анюитетни вноски, съгласно погасителен
план за срок от 10 години, с последва вноска с падеж на 25.01.2022 година. С Анекс № 1 от 20.11.2013 година е
предоговорено, че редовният дълг, считано от датата на подписване на анекс,
формиран като редовно главница и просрочена главница, е в размер от 6 929,
24 евро.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено,
след проверка на книжата по делото и справка в „Уникредит Булбанк“ АД, се
установява, че на 08.02.2012 година кредитополучателят е усвоил сумата от 7 500 евро. Посочено е, че за периода от 20.05.2016
година до 20.11.2018 година, посочен в исковата молба, размерът на неиздължените
суми е както следва: сумата 2 030, 79 лева главница и 1 125, 32 лева
договорна лихва. В заключението е
посочено, че тази сума не е издължена.
По повод
въведените като предмет на спора доводи от ответника следва да бъде посочено,
че липсват твърдения за това, че вземанията по договора са обявявани за
предсрочно изискуеми. Уговорената автоматична изискуемост не поражда действието
си, докато волеизявлението на кредитора за това, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем не
достигне до длъжника - в този смисъл е
т.18 от Тълкувателно решение № 4/2014г.
по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав
приема, че за ответник е възникнало задължението да плати на ищеца сумите,
претендирани като главница и договорна лихва за периода, посочен в исковата
молба.
По
правопогасяващото възражение за изтекъл давностен срок:
Съгласно
чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня когато вземането е станало
изискуемо. По отношение на задълженията по договор за заем приложение следва да
намери петгодишния погасителен давностен срок, съгласно чл.110 от ЗЗД, тъй като
това вземането не е сред предвидените в закона изключения.
Настоящият
състав приема, че в при договор за заем с погасителен план за изпълнение на
насрещното задължение за връщане на сумата задължението започна да тече от
изтичане на срока на договора, което съвпада с датата на последния падеж по
договор, а в случая това е 13.08.2018 година. Извода в тази насока следва от
това, че задължението по договора за заем е единно и неделимо. В решение №28/05.04.2012
по дело №523/2011 на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В тази насока е приетото
и в Решение №261/12.07.2011 по дело №795/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.
По
изложените съображения за неделимия характер на задължението по договора за
заем и факта, че падежа на последната вноска настъпва през 2022 година настоящият състав приема, че давността не е
започнала да тече и възражението е неоснователно.
От посочените по – горе доказателства се установява, че между кредитора – банка и кредитополучателя е сключен валиден договор за банков кредит, сумата по който е усвоена и за визирания в исковата молба период не е платена. Налице е и облигационно правоотношение между цедента и третото лице. Не се установява изтичане на давностен срок, както и основателност на останалите възражения, направени от ответната страна.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде уважен. При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в размер на 68,11 лева и представляват платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 275 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 63,12 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С. Г. ЕГН ********** с адрес: ***, дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, чрез процесуален представител, сумата от 3 156, 11 лева /три хиляди сто петдесет и шест лева и единадесет стотинки/, от която сумата 2030, 79 лева /две хиляди и тридесет лева, седемдесет и девет стотинки/, представляваща главница и сумата 1125, 32 лева /хиляда сто двадесет и пет лева, тридесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2016 година до 20.11.2018 година по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 42 от 07.02.2012 година, сключен с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата 2030, 79 лева /две хиляди и тридесет лева, седемдесет и девет стотинки, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 21.05.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 1983 от 22.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 3938 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА Г.С. Г. ЕГН ********** с адрес: ***,
да плати на „ ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ №4-6, чрез процесуален представител, сумата 343,11 лева /триста четиридесет и три лева и
единадесет стотинки /, представляваща разноски, направено по водене на делото и
сумата 63,12 лева /шестдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по частно
гражданско дело № 3 938 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.