№ 536
гр. Варна, 23.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000399 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Бизнесконсулт“
ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 290 от 09.07.2025г. по
търг.дело № 109/24г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание
чл.74 от ТЗ е отменено решение от общо събрание на съдружниците на
„Бизнесконсулт“ ЕООД от 22.02.2024г. за изключване на П. А. П. като
съдружник на основание чл.126 ал.3 т.2 от ТЗ за действията му против
интересите на дружеството, на основание чл.126 ал.3 т.2 от ТЗ за
неизпълнение на решение № 6 на общо събрание на съдружниците,
обективирано в протокол от 28.02.2023г. и на основание чл.126 ал.3 т.2 от ТЗ
за неизпълнение на решение № 5 на общо събрание на съдружниците,
обективирано в протокол от 28.02.2023г. по иск на П. А. П. срещу
дружеството.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано.
Твърди, че съдът при разпределение на доказателствената тежест в
окончателния доклад по делото не е указал на ответното дружество, че носи
тежестта да установи поведението, което „виновно е нарушено от
съдружника“. По този начин съдът е приел за нуждаещ се от доказване факт,
1
по който не е разпределил доказателствената тежест и по делото не са
събирани доказателства.
Твърди, че съдът не е приложил правилно материалния закон. Излага, че
вината на съдружника не е елемент от фактическия състав на основание за
изключване по чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ. Съставът е обективен и за извършването
му е без значение виновно ли е действал съдружникът. Твърди, че предлогът
„против“, с който си служи законодателят в основанието за изключване по т.3
не е идентичен с юридическото понятие „вина“ или „виновно“ нарушение.
Твърди, че преценката дали поведението на съдружника представлява
основание за изключване не следва да бъде изградена върху субективен
критерий, какъвто е „вината“, а трябва да е обективна и измерима, и да се
основава на факти.
Твърди, че в настоящия случай тежестта на нарушението, а именно:
водене на съдебни и изпълнителни дела срещу дружеството и двукратно
осъществяване на публична продан срещу дружественото имущество
обективно въздействат върху интересите на дружеството. Твърди, че
първоинстанционният съд не е извършил конкретна преценка на конкретните
нарушения на изключения съдружник съобразно дружествените интереси.
Твърди, че съдът не е изследвал тежестта на нарушението на П. П. и не е взел
предвид, че то е системно, трайно и е оказвало съществено негативно
въздействие върху дружеството, дружественото имущество и дружествената
дейност на „Бизнесконсулт“ ООД. Излага, че в мотивите си съдът изобщо не е
разглеждал интересите на дружеството. Изводите му са насочени изцяло в
посока да омаловажат действията на изключения съдружник като се
акцентира върху субективни критерии като „виновно нарушение“, „виновно
поведение“, „явно желание“.
Оспорва извода на съда, че действието на изключения съдружник не
може да се определи като такова, демонстриращо явното желание на
съдружника, респ. управителя, да действа против интересите на дружеството,
доколкото кредиторът има право да иска от длъжника пълно изпълнение.
Твърди, че от представените по делото доказателства, в своята съвкупност
доказват последователно и ефикасно поведение на П. П. насочено към
намаляване на дружественото имущество, поради което и изводите на съда, с
които е отрекъл действията му като такива против интересите на дружеството
2
са неправилни.
Оспорва извода на съда, че при възникнали между съдружника,
респ.управителя и дружеството облигационни отношения няма законова
пречка в случай на неизпълнение на задължението по тях кредиторът да
упражни правата си по съдебен ред. Твърди, че в настоящия случай съдът не е
взел предвид особената връзка между кредитора и длъжника, а именно
управляващ съдружник и дружеството, което той управлява. Сочи, че изводът
на съда е относим към обичайното облигационно отношение, но не
кореспондира с конкретната фактическа обстановка и противоречи на
основните принципи в дружественото право. Сочи, че принципът на лоялност
изисква от всеки съдружник да се въздържа от поведение, което по някакъв
начин нарушава дружествените интереси. Когато предпочита личния интерес,
съдружникът нарушава принципа на лоялност, което следва да се разглежда от
съда като действие против интересите на дружеството.
Твърди, че съдът не е изследвал поведението на управляващия
съдружник спрямо „Бизнесконсулт“ ООД по предявяването на осъдителен иск,
воденото на съдебни и изпълнителни дела, насочването на принудително
изпълнение върху дружественото имущество. Твърди, че съдът безкритично е
възприел мотивите на съдебното решение от 2019г. и е достигнал до
неправилно заключение, че вземанията на П. П. произтичат от действия,
насочени към подпомагане на дейността на дружеството, което изключва
поведение на съдружника, насочено към недобросъвестно увреждане на
интересите на дружеството. Дружеството твърди, че отрицателните
последици от поведението на съдружника, възникнали за дружеството след
воденето на съдебни дела и осъществяване на принудително изпълнение не
могат да бъдат оправдани и квалифицирани като подпомагане на дейността на
дружеството само въз основа на повърхностно тълкуване на съдебен акт,
който предхожда увреждащите действия. Твърди, че въпросът, дали
вземанията на П. П., по които е постановено осъдителното решение от 2019г.
са били насочени към подпомагане на дейността на дружеството е предмет на
друг спор между страните и този въпрос не е включен в предупреждението за
изключване и в обжалваното решение за изключване.
Твърди, че окръжният съд неправилно е тълкувал основанието за
изключване. Съдружникът е санкциониран не зари „преценката относно
3
предприетия начин за събиране на вземането“, а защото насочването на
принудително изпълнение срещу „Бизнесконсулт“ ООД представлява
действие срещу интересите на дружеството. Твърди, че за изключването по
чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ е достатъчно наличието на действия, с които би могло да
се засегне дейността на дружеството. Фокусът не следва да се поставя върху
извършването на избор между един или друг начин на събиране на вземането,
а върху предприемането на самото действие, което засяга интереса на
дружеството.
Твърди, че съдът е излязъл извън спорния предмет и като е формирал
мотиви по въпроса противоречи ли на законовите разпоредби двукратното
извършване на публична продан на дружествено имущество. Сочи, че този
въпрос е предмет на друг спор между страните и не е включен в
предупреждението за изключване и в решението на общото събрание. Излага
съображения и защо всяка от двете публични продани, в резултат на които П.
П. е обявен за купувач на дружествените недвижими имоти е извършена в
противоречие със законови разпоредби. Оспорва извода на съда, че
инициираните и осъществени по искане на П. П. принудителни действия
срещу дружественото имущество чрез двукратно провеждане на публична
продан не накърнява интересите на дружеството.
Поддържа във въззивната жалба, че последователните действия на
управляващия съдружник, чрез които той задължава дружеството към себе си,
след това предприема действия за снабдяването си с осъдително решение,
снабдяване с изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело, насочване
на принудителни действия срещу дружественото имущество, успешно
провеждане на публична продан, при която същия този управляващ
съдружник придобива един имот на дружеството, последвано от искане за
нова публична продан, която завършва с второ придобиване на дружествен
имот, представляват очевидни, тежки и системни действия против интересите
на дружеството.
По отношение на второто основание за изключване на съдружника
оспорва извода на съда, че към датата на вземане на атакуваното решение
22.02.2024г. не е било налице соченото нарушение на решение № 6 от
28.02.2023г. Излага, че поканата за общото събрание, обективирана върху
бланка на телепоща е изготвена и предадена в Български пощи едва след като
4
управляващият съдружник е получил предупреждението за собственото си
изключване, поради което и не може да се приеме, че към датата на връчване
на предупреждението, съответно към датата на вземане на атакуваното
решение от 22.02.2024г. П. П. е изпълнил решението на общото събрание от
28.02.2023г. Поканата на управителя за насрочване на общо събрание на
22.02.2024г., обективирана в писмен документ от 05.02.2024г. на Български
пощи, не е получена от съдружника К. П., поради което и твърди, че общото
събрание, инициирано от П. П. чрез изготвяне на покана върху бланка на
услугата телепоща не може да се счита за редовно свикано. Поради което и
нарушението на решение № 6 от 28.02.2023г. не е отстранено към момента на
вземане на решението на общото събрание за изключване на съдружника.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което предявеният срещу дружеството от изключения съдружник иск за
отмяна на взетите решения от общо събрание на съдружниците от 22.02.2024г.
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата П. А. П. от гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 от ГПК
отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на въззивния съд с оглед съществуването и на други съдебни
спорове между страните по делото или между съдружниците – физически
лица, преди вземане на оспореното решение за изключване, намира, че на
основание чл.149 ал.1 от ГПК следва да напъти страните към постигане на
спогодба, както и да им укаже възможността за процедура по медиация, в
която страните да бъдат подпомогнати да постигнат споразумение
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТВА страните към постигане на спогодба като им УКАЗВА
възможността да разрешат спора чрез МЕДИАЦИЯ като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-
изпълнителна служба при РС – Варна на адрес гр.Варна, ул.“Ангел Кънчев“ №
12, телефон 052 62 33 62; служител за контакти – Н.В.
УКАЗВА на страните, че следва да уведомят своевременно съда за
резултата от проведените преговори в процедурата по медиация.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 26.11.2025г. от 14 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6