№ 167
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.ов
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100502253 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 24653/24.10.2022г. на К. Т. И.
и И. Т. Т. и двамата чрез процесуален представител против Решение № 2629 от 05.08.2022г.
по гр.дело 8005/2021г. по описа на ВРС, 24 св., с което са отхвърлени предявените от
въззивниците против Й. К. Й., ЕГН **********, действащ лично и като законен наследник
и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П. Й., И.
Й. П., ЕГН ********** и К. Й. К., ЕГН **********, последните двама в качеството им на
правоприемници на починалата на 16.11.2021г. в хода на производството страна П. Й.
искове както следва:
- с правно основание чл. 30 ал.1 от ЗС за намаляване на дарствено разпореждане,
обективирано в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г., извършено от
наследодателя Н. К.а Й., починал на 09.01.2020г. в полза на Й. Й. и П. Й. и възстановяване
запазената част на К. И. и И. Т. от наследството на наследодателя до размер от 1/3 идеална
част.
- с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се в гр.
Варна, ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № 10135.3511.88.13.38 по КККР,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор
10135.3511.88.13, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер,
баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:
10135.3511.88.13.39 и 10135.3511.88.13.17, под обекта: 10135.3511.88.13.35 и над обекта:
10135.3511.88.13.41, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на
сградата, както и в частта за присъдените разноски.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност на решението поради нарушение
1
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на
доказателствата по делото. Оспорват се изводите на съда, че по делото са останали
недоказани твърденията на ищците за симулативност на сделката за покупко продажба на
процесния апартамент,като прикриваща извършено от майката на въззивниците – Н. К. Й. в
полза на ответниците – дарение. Твърди се, че от събраните по делото гласни доказателства
безспорно е установено, че Н. Й. е в била в изключително лоши отношения с децата си,
както и, че цената по т.н.“покупко - продажба“ не е платена на продавача. Твърди се,
представения по делото предварителен договор за покупко - продажба , с който се цели да
се докаже заплащането на цената в брой, няма достоверна дата , поради което не е пълно
доказателство за плащане на твърдяната в нотариалния акт цена.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Отправено е искане с решението по допускане на
делбата на основание чл.344 ал.2 от ГПК , съда да постанови привременна мярка, като
определи до приключване на делбеното производство имотът да се ползва от К. Т. И. , която
не притежава собствено жилище или ползващия към момента имота Й. К. да бъде осъден да
заплаща на въззивниците месечен пазарен наем в размер на 300 лв. , считано от влизане на
решението в сила до приключване на делбата в едно със законна лихва върху всяка
закъсняла вноска.
В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата, претендират уважаването й. Правят възражение по чл.78
ал.5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК ответните по жалбата страни чрез процесуален
представител са депозирали писмен отговор, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно,
законосъобразно, мотивирано и съобразено със събраните по делото доказателства. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество редовно призовани, не се явяват. Чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата, поддържат депозирания отговор и
претендират потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от въззивниците срещу Й. Й.,
действащ лично и като законен наследник и правоприемник на починалата на 16.11.2021г. в
хода на производството страна П. Й., И. П. и К. К., последните явяващи се правоприемници
на починалия ответник П. Й. обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане,
обективирано в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г., извършено от
наследодателя Н. Й., починал на 09.01.2020г. в полза на Й. Й. и П. Й. и възстановяване
запазената част на К. И. и И. Т. от наследството на наследодателя до размер от 1/3 идеална
част;
2./ с правно основание чл. 34 ЗС за делба на апартамент № 38, находящ се в гр. Варна,
ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № 10135.3511.88.13.38 по КККР,
2
одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор
10135.3511.88.13, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер,
баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:
10135.3511.88.13.39 и 10135.3511.88.13.17, под обекта: 10135.3511.88.13.35 и над обекта:
10135.3511.88.13.41, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на
сградата.
В исковата молба ищците К. И. и И. Т., в качеството си на законни наследници на
починалата на 09.01.2020г. тяхна майка Н. Й.,твърдят, че изповяданата възмездна сделка, с
която преди смъртта си, наследодателят им се е разпоредил с имота, предмет на делото, с
договор за покупко - продажба от 27.12.2011г., за който е съставен НА № 59, том II, рег. №
5286, дело № 250 в полза на своя брат Й. Й. по време на брака му с П. Й. е относително
симулативна, прикриваща договор за дарение, по която посочената продажна цена не е
платена нито в брой, нито по банкова сметка на продавача.
Претендират възстановяване на запазената част от наследството на Н. К.а Й. и за
допускане до делба на недвижимия имот между съделители: К. Т. И., И. Т. Т. и Й. Кръстен
Й. , при квоти от по 1/3 идеална част.
В исковата молба, ищецът К. И. е обективирал искане до приключване на делбеното
производство процесният имот да й бъде предоставен за ползване или Й. К. да бъде осъден
да заплати сумата от 300 лв., претендирана като обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения имот до окончателното извършване на делбата, на осн. чл. 344, ал.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Й. Й. и П. Й./ починала в хода на процеса на
16.11.2021г. и заместена от наследниците си – преживял съпруг и И. Й. П. – дъщеря и К. Й.
К. –син/, оспорват предявените искове, като неоснователни и претендират отхвърлянето
им.Не оспорват,че по силата на атакуваната сделка са придобили по време на брака си в
режим на съпружеска имуществена общност процесния недвижим имот при цена от 42 000
лв., която е платена напълно преди сключване на договора.Излагат, че преди изповядване на
сделката в изискуемата форма на нотариален акт, страните са сключили предварителен
договор, в който е посочена същата продажна цена, която е изплатена напълно в деня на
сключването му. Считат,че нотариалният акт, в частта, в която купувачът е заявил, че е
платил цената, а продавачът, че я е получил, съставлява частен свидетелстващ документ,
имащ характер на разписка за плащане, като издаването на друг, удостоверяващ плащането,
не е необходим.
Излагат твърдения, че собственици на процесния имот и въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, считано от деня на предаване на владението - 27.12.2011г.
до дата на завеждане на исковата молба.
Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото
3
е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, делба на който се иска; същите да съществуват към момента на предявяване
на иска и съсобствеността да не е прекратена.
Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки
по отношение на следния недвижим имот- апартамент № 38, находящ се в гр. Варна,
ж.к."Възраждане", бл. 6, вх. 2, ет. 6 с идентификатор № 10135.3511.88.13.38 по КККР,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се във вх. 2, на шестия етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор
10135.3511.88.13, със застроена площ от 89, 93 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, килер,
баня, тоалет, пералня, коридор, два балкона, при съседи на апартамента: на същия етаж:
10135.3511.88.13.39 и 10135.3511.88.13.17, под обекта: 10135.3511.88.13.35 и над обекта:
10135.3511.88.13.41, ведно с изба с площ от 3 кв.м. и 1, 2914 % ид. части от общите части на
сградата.
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобИ.е на правото на собственост.
Установено по делото е от представените удостоверения за наследници, че: Н. К.а Й.
е починала на 09.01.2020г. и нейни законни наследница са децата й - К. И. и И. Т..
В хода на процеса на 16.11.2021г. е починала ответницата П. Й., а нейни наследници са
преживелия съпруг – Й. Й. и децата й – И. Й. П. и К. Й. К..
От представения препис, снет от оригинала, верността, на който е удостоверен от И.
М., нотариус с район на действие РС - Горна Оряховица, рег. № 1683/29.07.2021г на
предварителен договор, се установява,че на 16.12.2010г. Н. Й., в качеството на обещател и
Й. Й., явяващ се купувач и брат на продавача, са сключили предварителен договор за
покупко - продажба в писмена форма, с който обещателят е поел задължение да прехвърли
правото на собственост върху апартамент № 38, находящ се в гр. Варна, ж.к."Възраждане",
бл. 6, вход 2, ет. 6, със съответните идеални части от общите части на сградата не по-късно
от 31.01.2012г. срещу задължение на купувача да плати уговорената цена от 42 000 лв.В чл.
2 от така сключения договор, е обективирано изявлението на обещателя, че цената от 42 000
лв. е изплатена напълно от купувача в деня на подписване на сделката -16.12.2010г.
С договор за покупко –продажба на недвижим имот от 27.12.2011г. ,
обективиран в НА № 59, том II, рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г . на нот.№332-П.Д.,
Н. К.а Й. е продала на Й. К. Й./ по време на брака му с П. Д. Й. / процесния имот за
сумата от 42 000 лв., която е изплатена напълно от купувача Й. Й. на продавача Н. Й. преди
подписване на договора за покупко -продажба.Продавачът запазва за себе си на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
При изповядване на сделката са представени предварителен договор за продажба
4
на недвижим имот от 16.12.2010г., както и Решение № 6/24.01.2005г., по гр.д. №
3198/2004г. на Районен съд – Варна, с което е развален сключения между Н. Й. и дъщеря й
К. И. договор за издръжка и гледане, за който е бил съставен нотариален акт № 107 том
XXVI дело 8354/1991г., на осн. чл. 87, ал. 3 ГПК /последното установено при справка в
деловодната програма на съда/.
За да бъде определен обема на притежаваните от страните права касателно процесния
имот, следва да бъде разгледан преюдициалния иск с правно основание чл.30 ал.2 от ЗН за
намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част на К. И. и И.
Т. от наследството на Н. Й..
Безспорно ищците са наследници със запазена част от наследството на своята майка.
Спорно по делото е дали атакуваният договор за покупко - продажба прикрива
дарение, респективно платена ли е по същия посочената продажна цена от 42 000 лв., като в
тежест на въззивниците- ищци, като страна, която претендира разкрИ.е на симулацията е да
установят по пътя на пълното и главно доказване елементи от фактическия състав на
симулацията.
Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях
съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото
съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. При относителната
симулация са налице две отделни съглашения – явно и прикрито – това следва пряко от чл.
17, ал. 1 от ЗЗД. Явното, за пред външния свят съглашение е привидното. Привидността се
изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за
друга сделка. При хипотезите на относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни трябва да
са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на действителната,
прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
Възраженията на въззивниците за доказаност симулативността на процесния договор
за покупко – продажба на недвижим имот от 27.12.2011г., обективиран в НА № 59, том II,
рег. № 5286, дело № 250/27.12.2011г. на нот.№332-П.Д., настоящия съдебен състав счита за
неоснователни по следните съображения.
Основните аргументи на въззивниците са, че с оглед на събраните по делото косвени
доказателства установяващи влошени отношения между наследодателя и децата му,
непротивопоставимостта на подписания предварителен договор и липсата на достоверна
дата, както и факта, че към дата на удостоверяване от нотариуса изповядал покупко –
продажба 27.12.2011г., е била в сила разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой /ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г./ въвеждащ задължение плащанията на
територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка,
когато са на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв., симулацията е доказана.
Относно забраната за плащане в брой, настоящия съдебен състав изцяло споделя
мотивите на първоинстанционния съд , че в конкретния случай, неизпълнението на
задължението за плащане на цената чрез превод, не се отразява на действителността на
сделката,а влече административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от закона в
5
редакцията му към деня на сключване на сделката - 27.12.2011г. /ДВ, бр. 16 от 22.02.2011г./
в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице.
Че сделката е „безпарична“ не се доказва и от събраните в хода на производството
доказателства по направеното от въззивниците - ищци оспорване на предварителния
договор, с оглед липсата на достоверна дата, като документ не доказващ пращане на
продажната цена, както и с възражението, че с волеизявлението на нотариуса в процесния
нотариален акт се заобикаля закона.
Несъмнено ищците, в качеството им на наследници по закон на страна по
предварителния договор, попадат в обсега на понятието „трети лица" по см. на чл. 181 ГПК,
тъй като биха претърпели вреди, ако сделката е антидатирана.
Безспорно за тях, предварителният договор има достоверна дата от деня на смъртта
на наследодателя, починал на 09.01.2020г., факт, установяващ по безспорен начин
предхождащото съставяне на документа. От тази дата документът им е противопоставим.
По делото между страните не е налице спор, а и от формалната доказателствена сила
на документа следа, че изявленията в предварителния договора принадлежат на лицата,
които са ги направили и са положили подписи в него.
В частта относно изявлението на продавача, че продажбата цена е изплатена
напълно,договора съставлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, поради което на основание чл. чл. 179 ГПК, съда приема, че
удостовереният факт на плащане на цената, действително се е осъществил.
Независимо, че в нотариалния акт/договора за покупко – продажба/, не е
възпроизведен изцяло предварителния договор, съда приема,че същия, /нотариалния акт/
отговаря на изискванията за действителност по отношение на отделните елементи от
фактическия състав на покупко- продажбата, какъвто безспорно е и съгласието на
участващите в сделката страни, вкл. и относно заплащането на цената и е породил
действието си като двустранна сделка.
Ищците - въззивници не оспорват, че продавача по договора се е явил пред нотариуса,
съдържанието на акта му е било прочетено, така, както е вписано в него. В самото
съдържание на акта е отразено одобрението на страните относно постигнатото помежду им
съгласие по съществените елементи на продажбата. Нотариалният акт, обективиращ
сключения договор представлява официален удостоверителен документ, относно
констатациите на нотариуса за направените пред него изявления на страните и се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила относно постигнатото между страните съгласие за
покупко - продажба на имота. По делото не са събрани убедителни и категорични
доказателства, установяващи привидността на изразеното от продавача съгласие.
Ангажираните за целта гласни доказателства чрез разпит на водения от ищците св. М.
Г.,чиито показания съда кредитира доколкото са непосредствени, но със съображението,че в
периода от 2003-2004г. до смъртта н а Н. -09.01.2020г. е живял с нея в процесния
апартамент- че въпреки дългогодишното им съжителство с нея в домът и на семейни начала,
не е знаел, че апартамента е продаден на брат й, че е разбрал за това едва след смъртта й -
не могат да се поставят в основата на извод , че по сделката липсва съгласие по някой от
елементите й ,вкл. и заплащане на цената.
Влошените отношения изолирани и сами по себе си не доказват пълно и главно, че
6
волята на договарящите страни е била собствеността върху имота да се прехвърли
безвъзмездно, а не срещу плащане на посочената в договора цена.
За установяване отношенията между ищците и тяхната майка в хода на
производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите водени от
ищците – Р. Г.а и М. Г., които съда цени доколкото се базират на лични впечатления, а св.Г.
и с посоченото по-горе съображение. Съвкупно от показанията им се установява , че Н. Й.
приживе е била във влошени отношения със сина и дъщеря си , като не е поддържала връзка
с тях от години. Споделяла е,че след смъртта си не желае да остави никакво имущество на
децата си, както и ,че е ще прехвърли апартамента на своя брат.Ищците не оспорват, а
признават факта , че Решение № 6/24.01.2005г., по гр.д. № 3198/2004г. на Районен съд –
Варна, е развален сключения между Н. Й. и дъщеря й К. И. договор за издръжка и гледане,
за който е бил съставен нотариален акт № 107 том XXVI дело 8354/1991г., на осн. чл. 87, ал.
3 ГПК.Няма спор , а и се установява от разпита на св. М. Г. , че от 2003 г. именно той е
живял с Н. на съпружески начала в домът й, грижил се за нея . Именно той е съобщил на
брат и Й. Й. за смъртта й. Ответниците –въззиваеми не оспорват влошените отношения на
Н. Й. с децата й. От показанията на водения от тях свидетел – В. Г., за който и св. М. Г.
потвърждава, че действително е бил близък приятел на наследодателката, както и чиито
показания съда цени като обективни и базиращи се на лични впечатления, се установява , че
Н. не е искала да остави имуществото си на сина и дъщеря си. От същите, както и от
показанията на св. С.П. –съпруг на И. П. ,чиито показания съда цени в условията на чл.172
от ГПК се установява също,че приживе Н. е поддържала добри отношения с брат си и
съпругата му , същите са посещавали и оставали в процесния апартамент в гр.Варна.В този
смисъл са и показанията на св. М. Г..
Следва да се има предвид и ,че дали към дата на продажбата Н. Й. е разполагала със
средства , дали е имала нужда от такива или не, както и дали ответника -купувач е
разполагал с такива е ирелевантно, тъй като неплащането на цената не води до нищожност
на договора, а е само индиция, че не е имало съвместна воля да възникне задължение за
плащането й, което следва да се подкрепи от други главни и преки доказателства.
По делото въззивниците – ищци не са ангажирали никакви доказателства, от които да
се съди какво е било намерението на другата договаряща страна, а това е необходимо с
оглед обстоятелството, че дарението е договор, изискващ съгласието на страните по него.
В заключение след съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства
обсъдени във връзка с материализираните в предварителния договор и нотариалния акт
изявления на страните по сделката, както и изявлението на прехвърлителя, че уговорената
сума е получена преди съставяне на акта, обосновава извода, че страните са обективирали
воля да сключат договор за покупко -продажба. Както бе посочено по–горе налице са
косвени доказателства за твърдяната симулация, но те не са достатъчни да обосноват
категоричен извод за симулативност на сделката. Поначало няма пречка подлежащите на
доказване в процеса главни факти да се установят и с косвени доказателства, но последните
следва да са такива, че да не оставят никакво съмнение за друг извод.
В разглеждания случай, съвкупната оценка на събраните по делото доказателства,
налага извода, че направеното от продавача Н. Й. волеизявление за продажба на процесния
имот срещу определена цена е било прието от насрещния участник в сделката в лицето на
ответника Й. Й. – купувач, изцяло и без резерви, като това обстоятелство е било
удостоверено в специалната форма и ред, изискуеми за действителност на сделката, имаща
за предмет прехвърляне на вещно право върху недвижим имот по смисъла на чл. 18 от ЗЗД.
7
По изложените съображения, съдът намира, че не е доказан нито един от елементите
на фактическия състав на направеното възражение по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за разкрИ.е на
относителна симулация на договора по НА № 59, том II, рег. № 5286, дело №
250/27.12.2011г. на ВнН, че продажбата е симулативна и прикрива дарение.
Неоснователността на горното възражение има за последица неоснователност и на
исковете на ищците с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазените
им части от наследството на Н. Й., починала на 09.01.2020г., чрез намаляване на
обективираното в горния нот. акт дарение, респективно липсата на съсобственост касателно
процесната недвижимост.
Поради наличието на отрицателна предпоставка – липса на съсобственост,следва да
бъде отхвърлен и иска за делба, като съдът не дължи произнасяне по възражението на
ответниците за придобИ.е на собствеността върху апартамента по давностно владение,
както и по претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
По изложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, вкл. и в частта за присъдените разноски.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на
въззиваемите следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на сумата
от 1500.00 лева – представляващи възнаграждение за процесуално представителство,
съгласно представения по делото списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването
им. Възражението на въззивниците по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за основателно до
посочената сума, с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 и ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правна
помощ и обема на осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2629 от 05.08.2022г. по гр.дело 8005/2021г.
по описа на ВРС, 24 св.
ОСЪЖДА К. Т. И. ЕГН ********** и И. Т. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
Й. К. Й. ЕГН **********, И. Й. П. ЕГН ********** и К. Й. К. ЕГН **********, сумата от 1
500 лв. /хиляда и петстотин/ лева, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9