Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 19.12.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №568 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Т.Р.С. срещу „ЗАД Д.: Ж.И.
З.“АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 05,08,2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 11,08,2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се
доводи, че на 05,08,2016г., на пътя между гр. Б. – с. Р., водачът на лек
автомобил Мерцедес, рег. №********– И.Т.Р., изгубила контрол над управлявания
от нея автомобил, който напуснал пътното платно, преобърнал се и паднал в
крайпътна канавка. При произшествието пострадал ищецът, който бил пътник в
автомобила. Причинените му телесни увреждания довели до неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество, като пред
него е била предявена претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но
застрахователят не е изплатил обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-„ЗАД Д.:
Ж.И. З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага
становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Твърди, че искът е недопустим доколкото в
процедурата по уреждане на застрахователната претенция ищецът не е представил
банкова сметка. ***, вината на водача и наличие на осъществено противоправно
деяние. Оспорва настъпването на твърдените в исковата молба телесни увреждания,
техния интензитет и причинната им връзка с произшествието. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, което е завишено и несъобразено с принципа за
справедливост. Оспорва началния момент на дължимост на законна лихва за забава.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните настъпването на застрахователно
събитие-пътно-транспортно произшествие на 05.08.2016год.
От приложеното по делото постановление за
прекратяване на наказателно производство от 04,01,2017год. на Районна
прокуратура гр.Варна, е видно да е прекратено наказателното производство по
ДП №2201/2016год. по описа на ІV РУ на
ОД на МВР Варна, водено срещу водачът
на лек автомобил Мерцедес, с
рег.№*******, който на 05,08,2016год. е самокатастрофирал, за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и на осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК/ по искане на пострадалия/.
Посоченото обстоятелство не е процесуална пречка за установяване в
настоящото производство наличието на противоправно деяние.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за водача
И.Р.с ответното дружество за релевирания период- определение от 03,08,2018год.,
постановено в закрито съдебно заседание по реда на чл.146 от ГПК, видно и от справка
от база данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании
за застраховка ГО на автомобилистите.
От заключението на
изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, което като
обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, механизмът на
пътнотранспортното произшествие, а именно: ПТП е настъпило на път свързващ
гр. Б. и с.Р. на прав пътен
участък. Пътят се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение
като за всяка посока има по една пътна
лента, разделени с единична непрекъсната линия. Произшествието е настъпило
в светлата част от денонощието с добра видимост. Процесният лек автомобил се
е движил по пътя в дясната пътна лента с посока от гр.Б. към
с.Р. със скорост на движение от 99км.ч. Приближавайки
към мястото на произшествието, водачът на
автомобила е отклонил автомобила, чрез завъртане на кормилото
на автомобила надясно, при което автомобилът е загубил устойчивост,
напуснал пътното платно и се е преобърнал няколко пъти през таван, докато се
установи. Причина за реализиране
на произшествието са субективните
действия на водача на лекия автомобил,
който е отклонил автомобила надясно и
загубил управление. Посочено е процесния
автомобил да е снабден с предпазни колани за
всички места на пътниците.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-Разкъсно-контузна рана в горна дясна част, под
окосмената област на главата;
-Фрактура на 6-7-9-10 ребра от ляво и 5-6 ребра от дясно,
с двустранен плеврален излив;
-луксация на дясна коленната става, с разкъсно-контузна
рана на същата;
Медико-биологичния характер на травмата на главата е посочен като състояние водещо до болка и
страдание, а травматичните увреди на ребрата и дясното коляно са състояния
трайно затрудняващи движенията на снагата и десния долен крайник за период по-дълъг
от 30 дни. Характерът на серийните фрактури на ребра двустранно се манифестира
с понасяне на болка с особено висока интензивност за периода до хоспитализацията
в лечебно заведение, а този на луксацията на дясното коляно - с комплексната
увреда на кръстни връзки, колатерални връзки, менискуси и ставна капсула, които
са отговорни за стабилността на коленната става.
По спешност ищецът е хоспитализиран в МБАЛ - Варна, Клиника по гръдна
хирургия, където са му поставени дренове за евакуация на плевралния излив и е
проведено медикаментозно лечение. Временно е бил гипсиран десния крак. В
клиниката по ортопедия е поставена диагноза
- Луксация на дясната коленна става и е извършено оперативно наместване на
коляното с поставяне на два метални импланта (шпилки) и обработка на раната. Поставена
е гипсова имобилизация като са дадени указания за носене на коленна ортеза за
период от 2 месеца след сваляне на гипса и придвижване с помощни средства/ патерици/
за 6 месеца. През месец март 2017год. е постъпил в клиника за оперативно отстраняване на
импланта, след неговото разхлабване.
При
личен преглед на ищеца е констатирано
раната на главата да е зараснала без видими следи, по гръдния кош се
виждат само малките кожни белези от 1 см в страничните части, на местата където
са минавали дреновете за евакуация на плевралните изливи. Дясното коляно е с
изразен функционален дефицит -5 градуса за екстензията и 20градуса за флексията,
както и с дълъг вертикален оперативен белег, минаващ по средата на коляното от
20 см. Походката е самостоятелна с накуцване надясно и липса на предна и
странична стабилност в коляното.
Прогнозата
за възстановяване на дясното коляно е неблагоприятна в дългосрочен план, тъй
като същото е възстановено до възможност да осигурява частични движения без
натоварване, като рентгеновите находки от представените графии от м.04,2017год.
и 02,2018год. говорят за увредена
анатомична структура и бързо развитие на вторична гонартроза, което е свързано
с необходимостта от ендопротезиране на коленната става в близко бъдеще. Общият
възстановителен период за фрактурите на ребрата е общо около 3 месеца, които е
приключил, докато възстановителния период за луксацията на коленната става,
която е с тежка травматична
увреда, водеща до пълно нарушаване на анатомията и физиологията на ставата и с
невъзможно възстановяване до състоянието й от преди ПТП и до необходимостта от
заменянето й с ендопротеза в близко бъдеще не е приключил към датата на
приемане на заключението на съдебномедицинската експертиза.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Димитричка Великова, чиито показания съдът цени по реда на чл.172
от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства/
ззаключение на съдебна автотехническа експертиза/,
настоящия състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил
Мерцедес, управляван от И.Т.Р., който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно
който водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Последните са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 40000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания-разкъсно
контузна рана на главата, която е зараснала напълно, серийна фрактура на 6-7-9-10 ребра вляво и 5-6 ребра
вдясно, с двустранен плеврален излив, както и луксация на дясна коленна става, чието
възстановяване не е приключило,
увреди причинили на пострадалия разстройство на здравето и затруднения в
движението на снагата и долен десен крайник за срок по –дълъг от 30дни.
Съобрази се възрастта на
пострадалото лице/46години/,
извършената оперативна интервенция за наместване на коленната става с поставяне на метални импланти, последвалата операция за
отстраняване на имплантите, обстоятелството, че пострадалия се е нуждаел от
чужда помощ за период от поне 6 месеца, в който период е имало препоръка за
ползване на помощни средства/ патерици/, неблагоприятната прогноза за възстановяване
на коленната става, поради тежката травма, при която е наличен функционален
дефицит, макар и при възстановена
възможност за придвижване на пострадалия, като съдът намира след шестия месец
необходимостта от помощ в ежедневието/установена
от св.показания/ да е продиктувана предимно от емоционалното състояние на
пострадалия. Следва да бъде отчетено и психичното
отражение от реализирания деликт върху
увредения-налични са поведенчески
промени, ненаблюдавани преди катастрофата-станал агресивен, буйствал, бил
изнервен, изпитвал проблеми със съня като съдът съобрази, че при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху
пострадалия, което се установява и от събраните гласни доказателства/. От друга
страна неблагоприятната прогноза относно
възстановяването на коленната става и становището на вещото лице сочещо на
необходимост от ендопротезиране в близко време би било евентуално основание за
бъдеща претенция за обезщетение за неимуществени вреди при ексцес в случай, че
настъпил усложнение от травматичните увреждания.
При определяне на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП и лимитите на
застрахователно обезщетение.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За установено съдът
намира извършено нарушение от пострадалия на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
които разпоредби водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установи се съгласно СМЕ/ становище на експерт
заявено в съдебно заседание проведено на 19,11,2018год./, че ищецът би получил
по-леки фрактури на ребрата в случай, че е бил с поставен предпазен колан, с
оглед механизма на ПТП-преобръщане на автомобила и удар в крайпътни дървета. Съдът
не кредитира показанията на св.Великова, в които твърди пострадалия да е бил с
колан, тъй като от една страна се опровергават от СМЕ, а от друга страна
заявеното от свидетелката пред органите на досъдебното производство-стр.94,
което съдът цени по чл.172 ГПК сочи на
извод пострадалия да е бил без поставен предпазен колан. Така установеното съпричиняване, съдът
определя в размер на 20%, тъй като приносът на делинквента е значителен спрямо
поведението на пострадалия допринесло за увеличаване тежестта на уврежданията,
което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение или
същото се следва в размер на 32000лв., в който размер следва да бъде
уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 50000лв. като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ-три месеца
от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза видно
от уведомление изх.№3167/01,09,2017год. застрахователят е уведомен от ищеца на 11,08,2017год.
или законна лихва за забава е дължима от 12,11,2017год. до изплащане на вземането, поради което претенцията за
присъждането й от 11,08,2017год. до 11,11,2017год. е неоснователна. Доводите за
непредставяне на банкова сметка, ***, тъй като по делото няма данни застрахователят
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ да е изискал банкова сметка ***, по която да бъде
преведена дължимата сума за обезщетение.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 1280,00лв.-д.т. и 128,00лв. от общо
200,00лв.-вещи лица или общо 1408,00лв.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищеца не се дължат разноски, тъй като
не са извършени.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 167,40лв., от общо 465,00лв.,
от които 360,00лв.-в.л., 100,00лв.-юрк.възнаграждение и 5,00лв.-СУ.
На адв.К. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. и съобразно
уважената част от исковата претенция се дължи адв.хонорар в размер на 1299,20лв. от общо
2030,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.И. З.“ АД, с ЕИК********, със седалище
и адрес: *** да заплати на Т.Р.С., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** на осн.чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 32000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 05,08,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 12,11,2017год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 32000лв. до пълния предявен размер от 50
000,00лв., както и за законна лихва от 11,08,2017год. до 11,11,2017год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.И. З.“ АД, с ЕИК********, със седалище
и адрес: *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1408,00лв.
-разноски.
ОСЪЖДА Т.Р.С., с ЕГН **********, със съд. адрес: *** да заплати на ЗАД „Д.: Ж.И. З.“ АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес: *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 167,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж.И. З.“ АД, с ЕИК********, със седалище
и адрес: *** да заплати на адв. А.Д.К. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 1299,20лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: