МОТИВИ
Производството е образувано въз основа на
постановление на ЯРП за освобождаване на обвиняемия Д.И.Д.
*** от наказателна отговорност с налагане на същия на административно
наказание,за извършено престъпление по чл. 354а,ал.5 ,вр. ал.3 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът подържа обвинението ,счита същото за доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства и с оглед кумулативните предпоставки на чл.78а,а.1 от НК пледира
обвиняемият да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи
административно наказание глоба в
минимален размер.
Обвиняемият редовно призован явява
се лично.Признава се за виновен и моли да му бъде наложено минимално наказание.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства,съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Обв.Д.
не притежавал надлежно разрешително по ЗКНВП
за държане на наркотични вещества.
На 20.10.2020 година обв.Д. закупил от
неустановено по делото лице за лична употреба метамфетамин.Наркотичното
вещество било в найлоново пликче тип
„джъмпер“ и Д. го държал в чорапа си.
Около 18.55 часа на същата дата Д.
заедно със приятелите си свид.П.К. и Р.Д.пристигнали
с автомобил в гр.Ямбол и паркирали на
ул.“Ал. Стамболийски“ пред магазин „Венера“.По същото време служители при РУ -
Ямбол при ОД на МВР-Ямбол - свид.И.
Ж. и свид.В.Б., извършвали обход по ул. „Александър
Стамболийски“ в гр.Ямбол, при който забелязали обвиняемия и неговата компания,
след което им извършили проверка. В хода на последната обв.Д.
признал пред полицейските служители, че държи в себе си наркотични вещества и
пожелал да ги предаде доброволно. Непосредствено след това извадил от чорапа си
найлоново пликче, тип „джъмпер“, със съдържание кристалообразно
вещество, което предал доброволно на свид.Б.. За
предаденото вещество бил съставен протокол за доброволно предаване от
20.10.2020 година.
Непосредствено след това веществото
било предадено за извършване на физико-химическо изследване. От заключението на
извършената физико-химическа експертиза се установило, че представеното за
изследване кристалообразно вещество, представлявало метамфетамин с нето тегло 0,621 гр., с концентрация на
активния наркотично действащ компонент метамфетамин -
35%.
Метамфетаминът
е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно Списък II на Конвенцията на
ООН за психотропните вещества от 1971 год. и съгласно ЗКНВП.
Метамфетаминът се намира в Списък I към чл.З, ал.2,
т.1 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с висока
степен
Съгласно протокол за оценка на
наркотични вещества от 16.12.2020 год., стойността на наркотичното вещество -
0,621 гр.метамфетамин, със съдържание на активен
наркотично действащ компонент метамфетамин с
концентрация 35%, възлиза на 15,53 лв.
Съгласно приемателно-предавателен
протокол №75777/22.12.2020г. вещественото
доказателство- метамфетамин бил предадени на
съхранение в ЦМУ - Отдел „НОП“.
От приложената по делото справка за
съдимост се установява ,че обв.Д. е реабилитиран в хипотезата на чл.86 от НК за осъждането
си по НОХД № ***
по описа на ЯРС.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи,че обвиняемият Д. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл.354а,ал.5,вр.
ал.3 т.1 от НК,тъй като на 20.10.2020
година, около 18,55 ч. в гр. Ямбол, на ул. „Александър Стамболийски“, пред
магазин „Венера“, без надлежно разрешение е държал в себе си високорисково
наркотично вещество - 0,621 гр. метамфетамин, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин
с концентрация 35%, на стойност 15,53 лв., като
случаят е маловажен.
От обективна страна,обв.Д. е осъществил всички признаци от състава на
горепосоченото престъпление,тъй като на инкриминираната дата е придобил и
държал високорисково наркотично вещество-
метамфетамин,който е поставен под забранителен
режим съобразно Единната конвенция на ООН за упойващите вещества,ратифицирана
от Р.България и ЗКНВП.Той е включени в приложение № 1
към чл.3 ,ал.2 от с.з. и е определен като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве,поради вредния ефект от употребата му.Също така за придобиването
и държането му обв.Д. не е имал надлежно
разрешително.
При осъществяване на деянието обвиняемият е
действал с пряк умисъл,тъй като ясно е съзнавал общественоопасния
и противоправен характер на извършеното,както и
неговите общественоопасни последици,но въпреки това
искал настъпването на тези последици.
Относно
вида и размера на наложеното наказание,съдът взе предвид следното:
За извършеното от обвиняемия престъпление
е предвидено наказание глоба до хиляда лева.Обвиняемият не е осъждан и спрямо
него не е прилагана разпоредбата на чл.78а,ал.1 от
НК,а от престъплението не са причинени имуществени вреди.не са налице и
отрицателните предпоставки на чл.78а,ал.7 от НК.Поради
това ЯРС намира,че в настоящия случай действително са
на лице всички законови предпоставки за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При индивидуализация на
наказанието, съдът взе предвид всички данни, досежно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съобразно приета по-горе
правна квалификация за извършеното от обвиняемият престъпление по чл. 354а, ал.5 от
НК и като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, съдът при
индивидуализирането на наказанието му, отчете като смекчаващи вината
обстоятелства –, оказаното съдействие на разследващите органи, липсата на
данни за други противообществени
прояви,което сочи на извод ,че настоящото деяние е инцидентен случай ,както и
семейното и материалното му положение. Предвид
целите на генералната и лична превенция, определи на обвиняемия наказание – “Глоба“ в размер на 1000 като
счете ,че по този начин наказанието ще изиграе роля за
превъзпитание на обвиняемия и възпирането му за в бъдеще от подобни деяния.
На осн.
чл.354а,ал.6 от НК съдът отне в полза на
държавата вещественото доказателство-
коноп, предаден с приемо-предавателен протокол №7577722.12.2020
г. на ЦМУ-София.
Тъй като обв.Д.
беше признат за виновен, на основание чл.189,ал.3 от НПК ,съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в
размер на 123.15 лв. в полза на ОД на МВР-Ямбол.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: