Решение по дело №5357/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1902
Дата: 30 октомври 2012 г. (в сила от 25 ноември 2015 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20111100905357
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.С., 30.10.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

   СЪДИЯ:  Мирослава Кацарска

При участието на секретаря А.Г. като разгледа докладваното от съдията т. д. № 5357 по описа за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК.

            Ищецът „Х.А.-А.-А.” ООД поддържа, че по силата на издаден запис на заповед от 05.08.2008г. ответникът „Г.Е.Б.” ЕООД се е задължил да заплати на падежа - 01.09.2009г. сумата от 21 294,24 евро, като записът е авалиран от втория ответник – В.Й.Д., а сумата не е платена на падежа. Поддържа, че по втори запис на заповед от същата дата и за същата сума, отново авалиран от В.Д. е налице задължение на ответника, поради което по подадено от него заявление ищецът се е снабдил със заповед от 12.11.2010г. по чл. 417 от ГПК за процесната главница общо в размер на 42 262,02 евро, законната лихва върху нея от 05.11.2010г. и описаните разноски по ч.гр.д.№ 53366/2010г. на СРС, 45 състав. Поддържа, че ответникът е подал възражение, поради което съдът му е указал да предяви иска си със съобщение, получено на 14.11.2011г. Предвид горното претендира признаване за установено наличието на вземането по двата процесни записи на заповед, ведно с лихвата и разноските. В допълнителната искова молба от 29.02.2012г. по възраженията на ответника, твърди, че записите на заповед са издадени като обезпечение по договор за финансов лизинг от 05.08.2008г. с № ДФЛ № *********, по който има неизплатени лизингови вноски и други задължения, за които са издадени представените фактури. Излага съображения и чрез процесуалния си представител – адв. С. в писмено становище.

            Ответникът „Г.Е.Б.” ЕООД оспорва иска като  неоснователен по съображения, изложени в двата отговора. Твърди, че вземанията на ищеца по записите на заповед са погасени чрез плащане, а за В.Д. твърди, че  не е възникнало задължение, тъй като не е полагал подпис в лично качество.

Ответникът В.Й.Д. оспорва исковете като твърди, че записите на заповед не са авалирани от него, че не ги е подписвал в лично качество и не са възникнали за него никакви задължения по записите на заповед.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от документите по приложеното гр.д.№ 53336/2010г. на СРС, 45 състав, че по подадено на 05.11.2010г. заявление ищецът „Х.А.-А.-А.” ООД е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу двамата ответници за сумата от общо 42 262,02 евро, представляваща задължения по два записа на заповед, издадени на 05.08.2008г. от „Г.е.Б.” ЕООД и авалирани от втория ответник В.Д.. В заповедното производство са били представени в оригинал, а към момента в заверени ксерокопия и двата процесни записа на заповед, които са издадени на 05.08.2008г. за сумата от по 21 294,24 евро, като издател на двата записа е „Г.е.Б.” ЕООД, който е поел задължението безусловно и неотменимо да заплати при представяне на записа на заповед описаната сума. В първия запис на заповед е посочена дата на плащане – 01.09.2008г., като под текста е отразено, че записът е предявен за плащане на 01.09.2008г., а по втория като дата за плащане е посочена 01.09.2009г. и е отразено, че е предявен на тази дата. И на двата записа на заповед на лицевата част освен подписа на издателя „Г.е.Б.” ЕООД като издател и за предявяването, положени от управителя В.Д. и с печат на фирмата, в другия ъгъл е положен под текста: „авалираме това задължение при условията, при които е поето”, подпис, който е на лицето В.Й.Д. с посочен ЕГН. На 12.11.2010г. е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за главницата по заявлението в размер на 42 262,02 евро, законната лихва от датата на заявлението и сумата от 1749,15 лв. – разноски. Срещу заповедта са подадени възражения по образец от ответниците, поради което с разпореждане, съобщено на ищеца на 14.11.2011г. му е указано предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, който е заведен в СГС на 14.12.2011г.

Безспорно е между страните и се установява от представения договор за финансов лизинг № *********, че между ищеца като лизингодател и първия ответник - „Г.е.Б.” ЕООД като лизингополучател е сключен договор за лизинг на описания автомобил Тойота Ленд Круизър с посочени данни, като общата стойност е 93 269,94 евро, договорът е сключен за срок от 48 месеца, считано от датата на първата дължима вноска съгласно погасителния план, като страните са уговорили и че са приложими Общите условия на ищцовото дружество. Видно от приложение № 2 към договора като обезпечения по същия са описани четирите обстоятелства, включително и по т.2 записи на заповеди, издадени от първия ответник и авалирани от втория ответник. Представен е и погасителния план, от който е виден размера на месечните вноски, както и че последната дължима такава е към 31.08.2012г. Не се спори, че ищецът като лизингодател е закупил процесния автомобил с представения договор за покупко-продажба от 19.08.2008г., за същия е издадено свидетелство за регистрация, като с представения приемо-предавателен протокол от 22.08.2008г. го е предал на лизингополучателя. За заплащане на дължимите главници и лихви по договора, както и за данък МПС за 2009 и 2010г. ищецът е издал на ответника представените по делото на стр.50 и следващите фактури и сметки.

По делото са изслушани две заключения на съдебно-счетоводна експертиза, изготвени от вещото лице Р.В., като от първото такова от 02.07.2012г., което е по задачите на ищеца, се установява, че въз основа на проверка на счетоводството на ищеца е установено, че задълженията на първия ответник са отразени редовно в счетоводството на ищеца, като вещото лице е установило плащане само на три от представените сметки, а именно за данък за 2009г. – 928,34 лв. и 2010г. – в размер на 860,24г., и за маркиране на лизинговия обект по сметка № 56216/01.02.2010г. в размер на 250 лв., която сума е платена на 12.01.2010г., или общо са платени 2038,58 лв. Вещото лице е установило, че месечните лизингови вноски за периода след 01.09.2009г. до 01.11.2010г. не са заплатени като техния размер възлиза на 55 740,35 лв. по таблица – приложение № 1, към която сума се включва и наказателна лихва в размер на 6 384,24 лв. и такси в размер на 328,58 лв. Съгласно приложение – таблица № 2 към експертизата е посочен размера на начислените на ответника като дължими суми до 18.07.2012г., които възлизат общо на 240 637,55 лв., включващи такса, наказателна лихва, префактурирани разходи и такса за напомнително писмо, като в колона 3 и 4 са отразени постъпилите плащания от ответника, включително, които са погасявали задължения за периода до 01.03.2010г., като последните такива плащания са извършени на 31.05.2012г. и общият размер на платените суми е 99 144,07 лв., като е дължима разликата в размер на 141 523,48 лв. В таблица на допълнителното заключение от 11.10.2012г. експертът е отразил подробно представените му преводни нареждания и вносни бележки при проверка счетоводството на ответника по дати и размер на внесените суми, като към 05.11.2010г. начислените задължения на ответното дружество по процесния договор за лизинг са в размер на 136 152,08 лв., като погасени чрез плащане към същата дата са 72 501,76 лв., а е била дължима сумата от 63 650,32 лв. Към датата на експертната проверка – 18.07.2012г. задълженията по договора са в размер на 127 285,79 лв., което е разликата между начислените суми в общ размер на 240 637,55 лв. и платените такива, възлизащи на 113,351,76 лв. Видно от съпоставката на платените суми и погасителния план ответникът е изпаднал в забава още за плащане на вноската, дължима към 01.01.2009г., която е платена със закъснение на 19.01.2009г., вноската за февруари е превел на 04.03.2009г., като след 01.07.2009г. плащанията спрямо погасителния план са с все по-голяма забава, а за периода януари 2010г.-август 2010г. е превел само една сума, която не покрива същите. В таблица № 1 към второто заключение са съотнесени съответните плащания към дължимите вноски и суми.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявения установителен иск от заявителя след оспорване с възражение на вземането му по издадената заповед за изпълнение, последният следва да установи наличието на вземането си, като с оглед каузалните възражения от ответника и допълнителната искова молба, за успешното провеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - заявител в заповедното производство следва да докаже не само наличието на редовен менителничен ефект, но и пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му, в който смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 149/05.11.2010г. по т.д.№ 49/2010г., ІІ т.о. и др. В случая се касае за вземане по два записа на заповед, които са издадени на една и съща дата – 05.08.2008г., с различен падеж – 01.09.2008г. и 01.09.2009г. Процесните записи на заповед са представени по делото, включително и по оригиналите на същите е извършена констатация от съда в заповедното производство, като съдът намира, че същите притежават реквизитите по чл. 535 от ТЗ като от ответниците няма конкретни възражения по тяхната редовност. Обстоятелството, че същите са сключени като обезпечение на задълженията по каузалната сделка – договора за лизинг не ги лишава от тяхната самостоятелност като абстрактни правни сделки, а от събраните по делото доказателства – съдебно-икономическата експертиза се установи, че въпреки извършените частични плащания на лизингови вноски лизингополучателят – ответното дружество е изпаднало в забава и към датата на заявлението има задължение по процесния договор за лизинг в размер на 63 650,32 лв., а към датата на проверката на вещото лице по експертното заключение 18.07.2012г. незаплатените задължения по договора за лизинг са в размер на 127 285,79 лв., която сума значително надхвърля присъдената по заповедта въз основа на записите на заповед, предвид горното доводите на ответниците, че задълженията по каузалния договор, който се обезпечава със записите на заповед са изпълнени са неоснователни. Следователно ищецът по делото установи наличието на задължения на ответника по договора за лизинг, за обезпечение на който са издадени процесните записи на заповед, а ответникът не е установил надлежно възражението си за погасяване на сумите по същото като не е установил заплащането им в цялост.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника В.Д., че той не бил авалирал записа на заповед, тъй като не бил полагал подпис под същия в лично качество, тъй като този довод е в противоречие с данните по делото. Видно от двата записа на заповед и върху двата, в срещуположния ъгъл на подписа на издателя на записите - „Г.е.Б.” ЕООД под текста:авалираме това задължение при условията, при които е поето”, е положен подпис от лицето В.Й.Д. с посочен ЕГН, който не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК като документ. Менителничното поръчителство (авал), се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист (алонж), където авалистът следва да се положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата на  чл. 537 от ТЗ във връзка с чл. 484, ал.2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал. Следователно вторият ответник В.Д. в качеството си и на физическо лице с конкретно посочен ЕГН като индивидуализиращ го белег е поел менителнично задължение по процесните записи на заповед, поради което се явява солидарно отговорен за дължимите по тях суми с издателя на записа на заповед. Правните последици от авала е, че за менителничния поръчител – в случая, лицето В.Д. се поражда задължение, което по вид и съдържание се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата (хонората). Дали има или не и какви са каузалните отношения между авалиста и издателя на записа на заповед е ирелевантно по отношение на претенцията на ищеца, приносител на ценната книга. Като абстрактна сделка записът на заповед и авала следва да отговарят на лимитативно определени в закона условия за форма и съдържание, които ясно показват самостоятелния й правен режим, без да е необходима обезателно връзка с каузално правоотношение. Авалът има самостоятелен, неакцесорен характер и менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат, както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

Предвид горните съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съобразно изхода на спора и изричното му искане и направените по делото разноски, които възлизат общо на сумата от 4 326,93 лв., включващи заплатената държавна такса по настоящото дело, адвокатски хонорар, за плащането на който са представени две фактури и депозит за вещо лице.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по иска по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК, предявен от „Х.А.-А.-А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., кв. Г.Д., бл. **, вх.*, срещу „Г.Е.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.”Б.П.” № ***, ет.* и срещу В.Й.Д., ЕГН **********,***, че „Г.Е.Б.” ЕООД и В.Й.Д. дължат солидарно на ищеца „Х.А.-А.-А.” ООД сумата от общо 42 262,02 евро, представляваща задължения по два записа на заповед, издадени на 05.08.2008г. от „Г.е.Б.” ЕООД и авалирани от втория ответник В.Д., законната лихва върху главницата от 05.11.2010г. – датата на подаване на заявлението и описаните разноски, които задължения са по издадената на 12.11.2010г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК ч.гр.д.№ 53366/2010г. на СРС, 45 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Г.Е.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.”Б.П.” № ***, ет.3 и В.Й.Д., ЕГН **********,***, да заплатят общо на ищеца „Х.А.-А.-А.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., кв. Г.Д., бл. **, вх*, сумата от 4 326,93 лв. – съдебно-деловодни разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: