Р Е Ш Е Н И Е
№ 684
19.08.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №603 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Т.Х.Т. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, против Ревизионен акт №Р-16002620005435-091-001 от 18.03.2021 г., потвърден с Решение №286/21.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателят считал Ревизионния акт за недопустим, немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и чл.107 от ЗЗО.
Излага съображения, че за издаването на Ревизионния акт незаконосъобразно била приложена материалноправната разпоредба на чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО. Твърди, че за процесния период от 2014 г. до 2019 г. не бил получавал доходи от осигурителя. При положение, че нямал реализирани доходи от осигурителя „Т.П.“ ООД, с ЕИК *********, жалбоподателят не дължал осигурителни вноски, след като били платени на друго различно основание от получени доходи. Позовавал се на изтека давност на начислените лихви извън тригодишния срок.
Претендира отмяна на Ревизионния акт.
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г. пълномощникът на жалбоподателя заявява, че „е налице изтекла абсолютна погасителна давност пет години за задълженията, които са начислени за първите единадесет месеца на 2014 г., тъй като вноските, за които е посочен преди, считано от 01.01.2015 г., изтичат на 01.01.2019 г., няма открита процедура за възлагане на ревизия.“
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки подробни съображения за неоснователност на подадената жалба, и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002620005435-020-001/09.09.2020 г., издадена от В. И. И., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на Т.Х.Т. ***, с обхват задължения по Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г., която е възложено да бъде извършена от 1.) Р. Б. Т.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) Й. В. Г.– Старши инспектор по приходите. Удостоверено е електронното връчване на ЗВР на ревизираното лице Т.Х.Т. на 14.09.2020 г.
С последващи Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002620005435-020-002/11.12.2020 г., връчена електронно на 17.12.2020 г. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002620005435-020-003/13.01.2021 г., връчена електронно на 13.01.2021 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 12.02.2021 г.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002620005435-040-001/10.09.2020 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от Т.Х.Т. е изискано да представи подробно изброени документи.
В отговор на искането, от Т.Т. са подадени изброени под опис документи, справки, декларации и обяснения, регистрирани в ТД на НАП – Пловдив под вх.№94-00-5770/24.09.2020 г.
С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) №Р-16002620005435-041-001/10.12.2020 г., връчено електронно на 11.12.2020 г., на основание чл.37, ал.5 от ДОПК е изискано от „Т.П.“ ООД, гр.Х., представянето на изброени справки, документи и книжа.
Под вх.№70-00-12392/23.12.2020 г. в ТД Пловдив на НАП е регистрирано подаденото в отговор писмо, подписано от Т.Т., като ликвидатор на „Т.П.“ ООД – в ликвидация.
В същото удостоверява, че за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. няма сключени трудови договори между персонал и „Т.П.“ ООД, гр.Х., както и няма сключен/и договор/и за управление и контрол с „Т.П.“ ООД, гр.Х.. Т.Т. заявява, че това е така, защото в този период получавал възнаграждение от ТПКИ „Тодорка Паунова“, БУЛСТАТ ******** *, на която кооперация бил председател. За това управлявал и контролирал през ревизирания период и „Т.П.“ ЕООД с ЕИК *********, и „Т.П.“ ООД е ЕИК *********, без да получава възнаграждение, защото първото дружество било собственост на ТПКИ „Тодорка Паунова“, а във второто кооперацията имала значителен дял. В писмото се сочи още, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. „Т.П.“ ООД, гр.Х. е извършвало стопанска дейност, управлението му се е извършвало от управителя Т. Х. Т., който е и председател на ТПКИ „Тодорка Паунова“ и председател на ПКИ „Резерв“. Същият бил вписан и като ликвидатор на ТПКИ „Тодорка Паунова“, ПКИ „Резерв“, което вече било заличено, и на „Т.П.“ ООД.
Във връзка с ревизионното производство е отправено Искане за извършване на действия от други контролни органи, при което е удостоверено, че Т.Х.Т. за ревизирания период не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. Относно Т.Х.Т. от НАП, Териториална дирекция – Пловдив, са изготвени и Справки – Данни за осигурено лице, поотделно за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. (въведена). Видно от последната, Т.Х.Т. е осигуряван в осигурител „Трудово-производствена кооперация на инвалидите Тодорка Паунова“ гр.Х. и осигурител „Производствена кооперация на инвалидите Резерв“, със съответно отразяване на „вид осигурен“ – 01 (за работници и служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател) и 26 – за инвалиди, работници и служители, които работят в специализирани предприятия, кооперации и цехове, съгл.ЗИХУ.
На основание чл.117 от ДОПК, от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002620005435-092-001/23.02.2021 г., в който са обективирани извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените констатации.
Констатирано е, че Т.Х.Т. е местно физическо лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДФЛ, и на основание чл.34 от ЗЗО е носител на задължението за здравно осигуряване в Р.България. През ревизирания период физическото лице има ЕТ Т.Т., без данни за извършвана дейност от ЕТ.
Констатирано е, че с Решение на Хасковския окръжен съд от 28.06.2004 г. по фирмено дело №264/2004 г. се вписва в Търговския регистър дружеството „Т.П“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала – ТПК на инвалидите „Тодора Паунова“, с ЕИК *********. „Т.П“ ЕООД се представлява и управлява от Т.Х.Т.. С Решение №1164 на Хасковски окръжен съд от 19.06.2006 г. се вписват промени в Търговския регистър относно дружеството „Т.П.“ ЕООД – извършва се прехвърляне на дялове, видът на дружеството се променя от ЕООД на ООД, в резултат на прехвърлянето, от 19.06.2006 г. Т.Х.Т. е собственик на 475 дяла от капитала на дружеството с общ размер от 47 500 лв., което го прави съдружник в търговско дружество. В ТР е вписано, че „Т.П.“ ЕООД се представлява и управлява от Т.Х.Т..
Прието е, че в ревизирания период Т.Х.Т. извършва дейност като:
- председател с пълно работно време по споразумение от 18.05.1998 г. с ТПК „Тодорка Паунова“;
- на длъжност председател, на непълно работно време от 3 часа, съгласно трудов договор от 01.06.1998 г. с ПКИ „Резерв“;
- отпусната му е лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно ЕР на ТЕЛК.
Прието е, че осигурителите ТПК „Тодорка Паунова“ и ПКИ „Резерв“ са начислили дължимите осигуровки на лицето подадени са декларации обр.1, а съгласно чл.4, ал.3 от КСО, съгласно Решение на Конституционния съд №5/2000 г., ревизираното лице не дължи осигуряване за фондовете на ДОО, т.к. е пенсионер.
Прието е, че през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. търговското дружество „Т.П.“ ООД извършва стопанска дейност, видно от подадените в НАП годишни данъчни декларации за периода и вписаните в ТР финансови отчети на дружеството.
Посочено е, че лицата по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, които са пенсионери, независимо, че върху размера на пенсията са осигурени за сметка на държавния бюджет, в качеството си на самоосигуряващи се лица също внасят здравноосигурителни вноски. Самоосигуряващите се, определени в чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, вр. чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, включително съдружниците в търговски дружества, в течение на календарната година внасят авансово вноски за здравно осигуряване върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО. След изтичане на календарната година, самоосигуряващите се по чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО определят окончателния размер на дохода си за здравно осигуряване въз основа на декларирания облагаем доход от упражняваната дейност и облагаемият доход от получени суми за работа без трудови правоотношения в Таблица 2 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. След изтичане на календарната година и определяне на окончателния размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, лицата декларират общия размер на дължимите суми за здравноосигурителни вноски за предходната година с декларация обр.№6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“. Когато осигурените лица получават доходи на различни основания, здравноосигурителните вноски се дължат върху сбора от получените доходи. Сборът от получените доходи се ограничава до максималния месечен осигурителен доход по следния ред: - пенсии; - доходи от трудови и/или служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества, за изборни длъжности и от дейност като членове на кооперации; - осигурителен доход като еднолични търговци, собственици и/или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и земеделски производители; - доходи за работа без трудово правоотношение.
В хода на ревизионното производство е установено, че сборът на получените от ревизираното лице суми от пенсии и доходи по трудови правоотношения, както и включения осигурителен доход като съдружник в търговско дружество, не надвишава максималния месечен осигурителен доход за съответните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. Прието е, че лицето дължи здравноосигурителни вноски – авансови като самоосигуряващо се лице на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. В таблици са изчислени размерите на дължимите здравноосигурителни вноски поотделно по години, изчислени като 8,00% върху съответния минимален осигурителен доход, както и са посочени датите на възникване на всяко от задълженията по отделните месеци и размерите на дължимите лихви за невнесените авансови здравноосигурителни вноски, начислявани на основание чл.107 от ЗЗО, съгласно лихвен лист.
Предложено е за установяване задължение в размер общо на 3 729,86 лв. главница и лихва.
Екземпляр от Ревизионния доклад, ведно с указаната в същия възможност по чл.117, ал.5 от ДОПК – ревизираното лице да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването, е връчен електронно на Т.Х.Т. на 24.02.2021 г.
От В. И. И., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. Б. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002620005425-091-001/18.03.2021 г., в който се потвърждават направените в Ревизионния доклад констатации и определените при ревизията задължения.
В таблица към Ревизионния акт са посочени установените размери на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 18.03.2021 г. на Т.Х.Т. – всичко дължима сума 3 756,98 лв.; съответно задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващи се – 2 678,40 лв. и лихви 1 078,58 лв.
Съгласно
представеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“,
екземпляр от Ревизионния акт е получен от Т.Х.Т. на 22.03.2021 г.
С жалба, подадена по пощата на 02.04.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, и постъпила под вх.№94-00-2544/05.04.2021 г. в ТД на НАП – Пловдив, Т.Х.Т. обжалва изцяло Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив. Единственото съображение, изложено в жалбата е, че неправилно е приложено материалното право относно дължимостта на ЗОВ по реда на чл.40 от ЗЗО за ревизирания период, като са начислени задължения без да са реализирани доходи от ревизираното лице за периода като управител на дружество с ограничена отговорност.
С
придружително писмо изх.№94-00-2544#1/09.04.2021 г. от Директора на ТД на НАП Пловдив, жалбата,
ведно с пълната административна преписка по издаването на акта е изпратена до
Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-28-127/12.10.2021
г., същите са постъпили в дирекцията на 12.04.2021 г.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №286/21.05.2021 г. Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на Т.Х.Т., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК потвърждава Ревизионен акт №Р-16002620005435-091-001/18.03.2021 г. за допълнително установените задължения по ЗЗО и лихви за просрочия за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Съгласно представеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път, Решение №286/21.05.2021 г. е връчено на Т.Х.Т. на 27.05.2021 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт до съда е подадена на 02.06.2021 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, чрез Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-61/03.06.2021 г.
По искане на жалбоподателя по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза, по поставените въпроси, изготвена от вещо лице Е.Д..
В констативната част на заключението експертът е установил, че за Т.Х.Т. са подадени уведомления по чл.62 от КТ от следните осигурители:
- ТПК на инвалидите „Тодорка Паунова“ – от 18.05.1998 г., като ръководен служител с код по НКПД: 1222. Длъжността е актуализирана на 01.04.2017 г., като председател на кооперация с код по НКПД: 11209034. Основанието, което се посочва в уведомлението по чл.62 от КП, подадено в НАП, е „08“, или се декларира длъжност, която се заема въз основа на избор, съгласно чл.83 от КТ. При заемането на тази длъжност на основание чл.107 от КТ, преди постъпването на работа страните уговарят размера на трудовото възнаграждение, както и други условия по трудовото правоотношение. Правоотношението е прекратено на 16.12.2020 г. Осигурителят е начислил дължимите осигуровки на лицето за ревизирания период. Подадени са декларации обр.1;
- ПКИ „Резерв“ – от 01.06.2009 г., като председател на кооперация с код по НКПД: 12109070. Длъжността е актуализирана на 01.04.2017 г., като председател на кооперация с код по НКПД: 11209034. Основанието, което се посочва в уведомлението по чл.62 от КП, подадено в НАП, е „08“, или се декларира длъжност, която се заема въз основа на избор, съгласно чл.83 от КТ. Правоотношението се прекратява на 12.11.2020 г. Осигурителят е начислил дължимите осигуровки на лицето за ревизирания период. Подадени са декларации обр.1;
- „Т.П.“ ООД – от 10.07.2020 г. като ликвидатор с код по НКПД: 24116014. Правоотношението се прекратява на 27.01.2021 г. Няма подадена декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и не е декларирано упражняване на трудова дейност, като съдружник и управител на „Т.П.“ ООД. Не е подадена декларация обр.1 и декларация обр.6, съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.2 и чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ.
Т.Х.Т. е съдружник и управител на „Т.П.“ ООД с ЕИК: *********, съгласно Решение №1164 на Хасковския окръжен съд от 19.06.2006 г. по фирмено дело №264/2004 г. и собственик на 475 дяла от капитала на дружеството с общ размер на 47 500 лв. Съгласно Разпореждане №********** - №46 на РУ „СО“ жалбоподателят е пенсионер от 05.11.2004 г. и получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В отговор на въпрос 1, да установи в какво качество са внасяни осигурителните вноски от жалбоподателя за периода от 2014 г. до 2019 г. в ТПКИ „Тодорка Паунова“ и ПК „Резерв“ – като осигурени лица по чл.4, ал.1, т.5 от КСО, или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, експертизата е установила, че:
- в ТПК на инвалидите „Тодорка Паунова“ за периода 2014 г. – 2019 г. в т.12 от Декларация Обр.1 е вписан код – „26“ – за инвалиди, работници и служители, които работят в специализирани предприятия, кооперации и цехове, съгласно Закона за хората с увреждания;
- в ПКИ „Резерв“ за периода от 2014 г. – 2019 г. в точка 12 е вписан код „01“ – за работници или служители, осигурени по чл.4, ал.1, т.1 от КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията,
като вещото лице е посочило, че осигурителните вноски за жалбоподателя за периода от 2014 г. до 2019 г. в ТПКИ „Тодорка Паунова“ и ПКИ „Резерв“ са внасяни на основание чл.4, ал.1, т.5 от КСО.
В отговор на въпрос 2 – „Какъв е размерът на лихва просрочие върху авансови вноски за здравни осигуровки на самоосигуряващо се лице от датата на възникване на задължението – колона 5 от Ревизионния доклад, до датата на подаване на ГДД, т.е. до 30.04. на следващата календарна година?“, вещото лице е изчислило по години размерите на дължимите лихви съответно за периодите от 26.02.2014 г. до 30.04.2015 г. – 29,53 лв.; от 26.02.2015 г. до 30.04.2016 г. – 29,65 лв.; от 26.02.2016 г. до 30.04.2017 г. – 29,47 лв.; от 26.02.2017 г. до 30.04.2018 г. – 32,28 лв.; от 26.02.2018 г. до 30.04.2019 г. – 35,78 лв. и от 26.02.2019 г. до 30.04.2020 г. – 39,42 лв.
По поставения му въпрос 3 – „Какъв е размера на ЗОВ с изтекла погасителна давност за периода от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. и съответните лихви върху тях по РА?“ вещото лице е изчислило дължимите лихви по периоди към 18.03.2021 г. – датата на издаване на ревизионния акт, като е посочило, че дължимите вноски за здравно осигуряване върху общ осигурителен доход от 4 620 лв. са в общ размер на 369,60 лв. и лихви в общ размер на 249,34 лв., като е цитирало разпоредбите на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
По въпрос 4 експертизата е обсъждала предоставената й от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково информация за Т.Х.Т., представена като приложение към заключението. Вещото лице е установило, че за периода 2014 г. – 2019 г.
- е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г. с вх.№264392000227363/09.04.2020 г.;
- за 2014 г.; 2015 г.; 2016 г.; 2017 г. и 2018 г. лицето няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
В подадената ГДД за 2019 г. в част I – Данни за данъчно задълженото лице, е отразено в т.7 Местно лице. Не е посочена т.9 – Самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Декларирани са доход от трудови правоотношения /Приложение 1/ от ТПКИ „Тодорка Паунова“ гр.Х. в размер на 5 812,31 лв. и ПКИ „Резерв“ гр.Х. в размер на 2 102,46 лв., общо 7 914,77 лв. Определена е годишна данъчна основа в размер на 6 649,84 лв. след приспадане на удържани задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО – 1 264,93 лв. Декларирани са данъчни облекчения за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност в размер на 6 649,84 лв. /Приложение №10/.
Вещото лице е посочило, че при деклариране на окончателен размер на осигурителен доход в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ получен на повече от едно правни основания не се преизчислява размера на авансовите вноски за фондовете на ДОО и НЗОК, тъй като такива не са внасяни, като самоосигуряващо се лице. Внесените задължителни осигурителни вноски са върху реално изплатените суми по трудови и приравнени към тях правоотношения. В тази връзка Т.Х.Т. в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019 г., в част I – Данни за данъчно задълженото лице не е посочил т.9 – самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и не е подадена Справка за окончателния размер на осигурителния доход: Образец 2004 за 2019 г., а за останалите години няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за частично основателна.
Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112, ал.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложената по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017 г., издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от Директора на ТД на НАП Пловдив, с която на органа, издал Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002620005435-020-001/09.09.2020 г. (В. И. И., на длъжност Началник сектор), са били делегирани надлежни правомощия за това.
Ревизионен доклад №Р-16002620005435-092-001 е съставен от определения със ЗВР екип от ревизори на 23.02.2021 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията, считано от 12.02.2021 г. Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 24.02.2021 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение, каквото е не е депозирано.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 18.03.2021 г., т.е. в 14-дневен срок от изтичането на срока за подаване на възражение, съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването на жалба с вх.№20-28-127/12.04.2021 г.) се е произнесъл с Решение №286/21.05.2021 г., с което е потвърдил Ревизионния акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия.
Ревизиращите органи са извършили дължимия анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и не се установяват по делото обстоятелства или писмени доказателства, от значение за правнорелевантни факти, които да не са били предмет на преценка от ревизиращия орган.
Единственият повдигнат от жалбоподателя като спорен въпрос е по правилното приложение на материалния закон от ревизионния орган. Наведените в жалбата съображения, че доколкото за ревизирания период Т.Х.Т. не бил получавал доходи от „Т.П.“ ООД, с ЕИК *********, то той не дължал осигурителни вноски, след като такива били платени на друго, различно основание, от получени доходи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
При безспорното установяване, че от 2006 г. Т.Х.Т. е съдружник и управител на „Т.П.“ ООД с ЕИК: *********, и собственик на 475 дяла от капитала на дружеството, то същият попада сред лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт по чл.40, ал.3, т.2 от КСО, в която разпоредба са включени собствениците или съдружниците в търговски дружества. Не е оспорено и установеното въз основа на писмени доказателства обстоятелство, че за ревизирания период дружеството „Т.П.“ ООД е извършвало стопанска дейност.
В чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО е предвидено, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО; …; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Въз основа на така цитираните разпоредби, жалбоподателят е бил задължен да внесе авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице съдружник в „Т.П.“ ООД за ревизирания период, в срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и в конкретен (посочен в чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година) процент от месечен доход, не по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на ДОО.
Няма спор също, че жалбоподателят не е внасял такива авансови вноски. Обстоятелството, че през същия период, предмет на ревизионното производство, Т.Х.Т. е бил осигуряван в ТПК на инвалидите „Тодорка Паунова“ и в ПКИ „Резерв“ не отменя задължението му за внасяне на авансовите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. По несъмнен начин, включително от заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието без оспорване от страните по делото, се установява, че в тези две кооперации осигурителните вноски за жалбоподателя за периода от 2014 г. до 2019 г. са внасяни на основание чл.4, ал.1, т.5 от КСО. След като по тези две правоотношения жалбоподателят не е бил самоосигуряващо се лице, не намира приложение и разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, даваща възможност самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, да внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
В чл.2, ал.4 от същата Наредба е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Предвидено е също, че годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или установен от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.
В чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО е предвидено, че за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени включително в т.1 (лицата по чл.4, ал.1 от КСО) и т.2 (лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО), какъвто е жалбоподателят, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.4а, ал.6 (касаеща морските лица) и чл.6, ал.11 от КСО.
В приложимата към 2014 г. редакция на чл.6, ал.10 от КСО (сега чл.6, ал.11) е предвидено, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4, осигурителните вноски да се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред: (т.1) доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 2; (т.2) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; (т.3) доходи за работа без трудово правоотношение.
В ревизионното производство е установено, че сборът на получените от ревизираното лице суми от пенсии и доходи по трудови правоотношения, както и включения осигурителен доход като съдружник в търговско дружество, не надвишава максималния месечен осигурителен доход за съответните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г.
Въз основа на разгледаната нормативна регламентация, законосъобразни са изводите на ревизиращият орган, възприети и в решението на Директора на ОДОП – Пловдив, че след като Т.Х.Т. е съдружник и управител на „Т.П.“ ООД, но няма определено възнаграждение (няма сключен договор да управление и контрол, в който да е определено възнаграждение) за упражняваната управленска дейност е следвало да се осигурява като самоосигуряващо се лице, по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Съдът приема, че по отношение дължимостта на авансовите вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващи се лица, ревизиращият орган правилно е приложил материалния закон. Обсъдени са приложимите разпоредби от ЗЗО и правилно с оспорения Ревизионен акт авансовите вноски са определени по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО – върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закон за бюджета на ДОО, като размерът на вноските правилно е определен съгласно чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответните години от ревизирания период.
По делото няма и спор относно правилното изчисляване на размера на допълнително установените задължения и лихви за просрочия, изчислени съответно на общо 2 678,40 лв. вноски за ЗЗО и 1 078,58 лв. лихви, като изчисленията на дължимите здравноосигурителни вноски се потвърждават от изчисленията на съдебно-икономическата експертиза.
Тъй
като задължението за внасяне на вноските възниква помесечно, като според чл.40,
ал.1, т.2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица дължат авансови осигурителни вноски
до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, то правилно за
невнесените задължения са определени лихви за просрочие, считано от съответната
дата на възникване на всяко от задълженията.
По отношение направеното за пръв път в съдебно заседание на 30.09.2021 г. от пълномощника на жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност относно част от определените задължения за 2014 г., съдът съобрази следното:
Според разпоредбите на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, вземанията за задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета са публични държавни вземания. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за лихви се разглеждат в същия режим, който е установен за главното задължение, като съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК те също са публични задължения, поради което и към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок. При тази нормативна уредба, давностният срок за задължението на жалбоподателя за внасяне на авансови здравноосигурителни вноски за месеците от януари до ноември включително на 2014 година, започва да тече от 01.01.2015 г., и би се погасило с изтичането на 2019 г., освен ако не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 ,т.1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година. До изтичането на 2019 г. не се установяват обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, доколкото ревизионното производство за установяването на визираните публични вземания е образувано със ЗВР от 09.09.2020 г. Ето защо част от определените с Ревизионния акт задължения за 2014 г., а именно тези за месеците от януари до ноември включително, в размер на (11 мес. х 33,60 лв =) 369,60 лв. главница и съответните лихви в размер на 247,32 лв. се явяват погасени по давност по изрично направените в съдебното производство и в жалбата възражения.
От пълномощника на ответника е постъпила (след съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване) писмена защита, в която се сочи, че установените с Ревизионния акт задължения за ЗО за 2014 г. следва да бъдат платени до 30.04.2015 г., при което срокът на погасителната им давност по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г. и не е изтекъл поради прекъсването му с връчването на ЗВР от 09.09.2020 г. на Т.Т. на 14.09.2020 г. Това становище е мотивирано със съображенията, че окончателното задължение за здравно осигуряване се определя с годишното преизчисляване на база подадена годишна данъчна декларация, която съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ следва да се подаде в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, и това, съгласно чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ, е и срокът за заплащане на декларираните задължения.
Настоящият съдебен състав не възприема така наведените доводи за основателни. Макар и принципно правилни, те не съответстват на мотивите, изложени в Ревизионния доклад и възприети в Ревизионния акт и потвърждаващото го Решение, видно от които на жалбоподателя са установени помесечни задължения за внасяне на дължими авансови осигурителни вноски, с посочени дати на възникване на задължението за всеки месец поотделно. Съответно според ревизиращия оран задължението на Т.Х.Т. да внесе дължима осигурителна вноска в размер на 33,60 лв. за м.януари 2014 г. възниква на 25.02.2014 г.; за м.ноември 2014 г. възниква на 25.12.2014 г., а за м.декември 2014 г. възниква на 25.01.2015 г. Ревизионното производство не установява неплатено в срок до 30 април 2015 г. годишно публичното задължение за здравноосигурителни вноски и не изчислява лихвата за просрочие от тази дата.
Ето защо макар и законосъобразен, обжалваният Ревизионен акт следва да бъде отменен частично, като размерът на установените с него задължения за вноски за ЗО за 2014 г. бъде намален със сумата 369,60 лв. – за главницата от 403,20 лв. и със сумата 247,32 лв. – за лихвите от 270,67 лв., поради изтичане на давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК. В останалата му част Ревизионният акт следва да се потвърди.
Като краен резултат общият размер на отменената част от Ревизионния акт възлиза на (369,60 лв. + 247,32 лв. =) 772,80 лв., а на потвърдената (3756,98 – 772,80 =) 2 984,18 лв.
При този изход на спора, основателна съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК се явява претенцията и на двете страни са присъждане на разноски по делото.
Ответникът претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което, определено по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. е в размер на
493 лв. Съразмерно на
отхвърлената част на жалбата (79,43%), на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 392 лева.
В настоящото производство
жалбоподателят е направил разноски от 10 лв. – внесена държавна такса; 250 лв. – за възнаграждение на вещо лице и 650 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г., което по изрично направеното от
ответника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че не е прекомерно,
съобразно минималния размер, изчислен по реда на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на
направените от жалбоподателя разноски възлиза на 910 лв. Съразмерно на уважената част на жалбата (20,57%) на същия се следват разноски в
размер на 187 лева, или
след прихващане в полза на ответника следва да бъдат присъдени дължими от жалбоподателя разноски в размер на 205 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №Р-16002620005435-091-001 от 18.03.2021 г., потвърден с Решение №286/21.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, в частта му, с която на Т.Х.Т. са определени задължения – вноски ЗО за период 2014 г. в размер на 403,20 лв. и лихви 270,67 лв,
като като вместо това определя задължението в размер на 33,60 лв. главница и 23,35 лв. лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Х.Т. ***, срещу Ревизионен акт №Р-16002620005435-091-001 от 18.03.2021 г., потвърден с Решение №286/21.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив, в останалата му част, с която са определени задължения – вноски за ЗО за периода 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и лихви към тях.
ОСЪЖДА Т.Х.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление, разноски по делото в размер на 205 (двеста и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: